Р Е Ш Е Н И Е
№ 260076/25.05.2021 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К.
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 44 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по въззивна жалба на Ю.Ш.Ю., ЕГН **********, чрез адв. В. против решение №
1442/16.11.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1858/2020г., с което
въззивникът е осъден да заплати на А.Г.П., ЕГН ********** сумата от 50 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, болки, страдания и белези вследствие пет средни
телесни повреди, причинени от ответника, признат за виновен със споразумение по
НОХД № 219/2019г. на РС – Провадия, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 04.11.2018г. до окончателното
изплащане, както и следващите се по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението
като постановено при неправилна преценка и в противоречие с установеното от
събраните по делото доказателства и действителните отношения между страните.
Счита за неправилен извода на съда за неоснователност на направеното възражение
за съпричиняване, навеждайки конкретни аргументи за това. Иска се от настоящата
инстанция да отмени оспорвания съдебен акт и постанови решение, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена, евентуално да бъде присъден по-нисък
размер на обезщетението в съответствие със съдебната практика по сходни случаи
и при отчитане възражението му за съпричиняване.
В
срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – А.Г.П.. В
о.с.з., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният
съд се е произнесъл по предявен от А.П. против въззивника Ю.Ш.Ю. иск с правно
основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лева, претендирана като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и стрес,
виновно причинени му от ответника в резултат на нанесен побой на 04.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
В исковата
си молба въззиваемият А.П. е изложил твърдения, че с влязло в сила
споразумение, одобрено с определение от 15.07.2019г. по НОХД № 219/2019г. на РС
- Провадия, въззивникът Ю.Ю. е признат за виновен в това, че на 04.11.2018г., в
с. Партизани, в условията на опасен рецидив, му е причинил пет форми на средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, счупване на долна челюст в
областта на короноидния израстък с изкълчване на лявата долночелюстна става,
разкъсно-контузни рани в областта на челото, счупване на челна кост в ляво и в
областта на челния синус с ангажиране на вътрешна и външна табула на костта,
което създава комуникация с външната среда и черепната кухина, обусловило
проникващо нараняване в черепната кухина, счупване на лява и дясна лопатка,
счупване на бодилести израстъци на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени и на страничните
израстъци на 9-ти гръден, 3-ти и 4-ти поясни прешлени. В резултат на така
получените увреждания твърди, че е претърпял значителни физически и психически
болки и страдания, част от които продължават и към настоящия момент. Счита, че
същите следва да бъдат справедливо обезщетени. С оглед на това е сезирал и съда
с искане за осъждане на въззивника да му заплати сумата от 50 000 лева.
С
отговора си по чл.131 ГПК Ю.Ш.Ю. е оспорил така предявения иск с възражения за
неговата неоснователност. Не оспорва настъпилия на 04.11.2018г. инцидент, но
счита, че предвид изминалия период от време и състоянието на ищеца към момента,
претърпените вреди не са били значителни. Счита претендирания размер на
обезщетението за завишен. Навежда възражение за съпричиняване, основано на
твърдения, че е бил предизвикан от пострадалия чрез бурно и арогантно
поведение, изразяващо се в отправени обидни думи и действия, свързани с
приятелката му.
По съществото на спора, съобразно
наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, доказателствата по
делото и приложимия закон, настоящият състав на съда намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, че въз основа на споразумение,
одобрено с влязло в сила определение от 15.07.2019г. на РС-Провадия по НОХД №
219/2019г, въззивникът Ю.Ю. е признат за виновен в това, че на 04.11.2018г., в
с. Партизани, в условията на опасен рецидив, умишлено е причинил на въззиваемия
А.П. пет форми на средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка,
счупване на долна челюст в областта на короноидния израстък с изкълчване на
лявата долночелюстна става, разкъсно-контузни рани в областта на челото,
счупване на челна кост в ляво и в областта на челния синус с ангажиране на
вътрешна и външна табула на костта, което създава комуникация с външната среда
и черепната кухина, обусловило проникващо нараняване в черепната кухина,
счупване на лява и дясна лопатка, счупване на бодилести израстъци на 7-ми и
8-ми гръдни прешлени и на страничните израстъци на 9-ти гръден, 3-ти и 4-ти
поясни прешлени - престъпление по чл.131а вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, за
което е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи
при строг режим.
Така
одобреното споразумение има последиците на осъдителна присъда, поради което и
на основание чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд относно въпросите за
дееца, противоправността на деянието, вината и причинените травматични
увреждания /последните като част от фактическия състав на престъплението/. С
оглед на това и доколкото получените травми безспорно са свързани с физически
болки и страдания, следва и извода, че са налице изискуемите се предпоставки на
чл.45 ЗЗД, обуславящи ангажирането отговорността на въззивника за обезщетяване
на претърпените от въззиваемия неимуществени вреди.
Предвид
оплакванията, направени във въззивната жалба спорни пред настоящата инстанция
се явяват въпросите относно справедливия размер на следващото се обезщетение и
основателността на направеното възражение за съпричиняване.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени в ППВС № 4/1968г. понятието
"справедливост" по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания са характера и тежестта на
травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки,
емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно
възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително
влошаване състоянието на здравето и др. Следва да бъде изходено и от
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата, както и обществено-икономическата
конюктура към момента на увреждането /относими към последното съгласно
съдебната практика е размерът на минималната работна заплата към датата на
увреждането/.
Що се отнася до възражението за
съпричиняване, то за да е основателно същото следва да се установи наличието на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът може да се изрази както в действие, така и в
бездействие, но винаги същите следва да съставляват противоправно поведение
/без значение субективното отношение на дееца/ и да водят до настъпването на
вредоносния резултат като създават условия или улесняват неговото настъпване
/така мотиви към т.7 от ТР № 1/2015г. на ОСТК на ВКС/. Съдебната практика
приема, че отправянето на обидни и провокативни думи от пострадалия, засягащи
личността и достойнството на дееца може да съставлява поведение, което да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Но дали действително
поведението на пострадалия е допринесло за увреждането подлежи на установяване
във всеки конкретен случай.
Не
е спорно, а и от материалите по приобщеното към доказателствения материал НОХД
№ 219/2019г., част от което са и тези по ДП № 2159/2018г., както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че травматичните
увреди са причинени при нанесен побой на въззиваемия от страна на въззивника. От
проведеното досъдебно производство е видно, че вечерта на 04.11.2018г., около
19:00 - 19:30 часа, въззиваемият П. е бил намерен в безпомощно състояние на
улицата от негова позната и отведен в Спешния център - Дългопол, след което е
приведен в МБАЛ "Св.Анна" - Варна.
Видно
от съдържащата се в материалите на ДП епикриза А.П. е постъпил в болницата,
отделение по анестезиология и интензивно лечение в тежко увредено състояние -
травматичен шок и с множество фрактури /описани като средни телесни повреди в
коментираното споразумение по НОХД/. На 07.11.2018г. е бил изписан, без данни
за настъпили в хода на лечението усложнения и насочен към Клиника по
неврохирургия за продължаване на лечението.
Според
неоспореното заключение на СМЕ, прието в първоинстанционното производство, в
резултат на инцидента А. Попов е получил съчетана травма, включваща счупване на
черепни кости в областта на челния и максиларен синус, счупване на носни кости,
контузия на мозъка, пукване на тъпанчевата мембрана на ляво ухо,
многофрагментно счупване с изкълчване на долна челюст в областта на главичката,
травма на гръбначния стълб /счупените израстъци на 7-9 гръдни и 3-4 поясни
прешлени/, многофрагментно счупване на лява и дясна лопатъчна кост, клинични
данни за травматичен шок, множество контузно-разкъсни рани, кръвонасядания и
ожулвания по главата, лицето, гърба, горни и долни крайници. Съгласно
заключението и дадените в с.з. обяснения
комплексно получените травми са довели до реална опасност за живота на
въззиваемия, преодоляна благодарение на своевременно оказаната му
реаманимационна медицинска помощ. Увредата на мозъка е обуславя разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Многофрагментното счупване на долна челюст
в областта на главичката обуславя затруднения и болки при хранене за период от
4-6 месеца. Счупванията в областта на гръбначния стълб са обусловили болки и
довели до загуба на трудоспособност за период от 4-6 месеца. Счупването на
двете лопатъчни кости също са довели до загуба на трудоспособност за период от
2-3 месеца. Пукването на тъпанчевата мембрана е довело до нарушения в слуха за
период от 15-20 дни, а множеството контузно-разкъсни рани, ожулвания и
кръвонасядания, както счупването на носни кости са предизвикали болеви усещания
за период 2-3 седмици.
Според
заключението, към настоящия момент оздравителният процес е приключил. При
извършения от в.л. преглед въззиваемият се е оплакал от болки в областта на
гърба, ръцете и коленете при продължителен физически труд и при промяна на
времето. Установени са видими ръбци от получените рани в областта на горна
устна, по брадичката, две пред лява ушна мида и един в областта на гърба, в
ляво.
Според
показанията на св.Г.П. /баща на въззиваемия/ и C. А./леля/, кредитирани съобразно нормата на
чл.172 ГПК като непротиворечиви на останалия доказателствен материал, взаимно
кореспондиращи си и възпроизвеждащи непосредствени възприятия, въззиваемият е
пролежал в болница около 10 дни, изпитвал силни болки, както по време на
престоя в болницата, така и след прибирането му вкъщи, в първите дни не можел
да говори и да се самообслужва, ядял само пасирана храна и сок. Св. П. сочи в показанията си още, че едва след 15-20 дена от
изписването започнал сам да ходи до тоалета, продължил да се оплаква от болки в
гърба и крака, след повече от месец успял да излезе от вкъщи. Последното
кореспондира на установените от вещото лице травматични увреди и дадени от него
обичайни прогнозни периоди на възстановяване, поради което и не се опровергава
от соченото в показанията на св. А.И., майка на въззивника, според която на втората седмица
от инцидента е видяла А. П. в магазина, без превръзки и видими рани.
Според
показанията на св.П. след инцидента синът му станал по-раздразнителен и
избухлив.
С
оглед на така установеното от фактическа страна досежно релевантите
обстоятелства по см. на разясненията на ППВС № 4/1968г. съдът намира, че
претендираната сума от 50 000 лева е справедлив еквивалент на следващото се
обезщетение по чл.52 ЗЗД за претърпените от въззиваемия А.П. неимуществени
вреди.
За
да определи този размер съдът отчита броя и естеството на получените средни
телесни повреди, които в своята съвкупност са обусловили реална опасност за
живота му, преодоляна благодарение на своевременно оказаната реанимационна
медицинска помощ. В резултат на побоя въззиваемият е получил и множество
контузно-разкъсни рани и охлузвания по цялото тяло. Както непосредствено при
инцидента, така и в продължение поне на първия месец след него П. е изпитвал значителни по интензитет физически болки и
морални страдания, не е можел да се самообслужва, което го е поставило в
зависимост от грижите на неговите близки, имал е затруднения в храненето
/приемал е само сокове и течна/пасирана храна/, не е можел да чува с едното
ухо. Макар и оздравителният процес към настоящия момент да е приключил, при
това в по-кратки срокове от обичайните /обяснения на вещото лице/ са налице
трайни белези от естетически характер, оплаква се от болки в гърба и крака при
промяна на времето, като няма данни за съществуващи здравословни проблеми до
инцидента. Преживяното е рефлектирало и върху психо-емоционалното му състояние
- станал е нервен и раздразнителен.
При
определяне на този размер съдът отчита и начина, при който е настъпило
увреждането - извършеният побой се отличава с изключителна жестокост, предвид
множеството увреди, значителното физическо превъзходство на въззивника, тежащ
130 кг. и със спортни умения, спрямо въззивамия, тежащ 70-75 кг. и
обстоятелството, че след това въззиваемият е бил изоставен от него на тъмна
улица в безпомощно състояние. В обясненията си в о.с.з. вещото лице сравнява
получените травми като от прегазване от автомобил, което сочи на нанасянето на
много силни удари, съответно причиняване на значителни по интензитет и
продължителност болки.
Съдът
намира, че определеният размер кореспондира и на общественото възприятие за
справедливост, както и на икономическата конюктура към датата на деликта. Макар
всеки конкретен случай да се характеризира със своя специфика, в съдебната
практика за подобни средни телесни повреди са присъждани обезщетения в близки
до настоящия размери /напр. решение по гр.д. № 15124/2016г. на СГС, потвърдено
от АпС - София с решение по в.гр.д. № 3709/2019г., последното недопуснато до касация
съгласно определение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д. № 166/2021г., също и цитираната
от първоинстанционния съд практика/.
Представената
с отговора по чл.131 ГПК съдебна практика е за значително по-малко на брой и
по-леки по интензитет телесни повреди, поради което не може да се приеме за
"подобен случай".
Направеното
от въззивника възражение за съпричиняване е неоснователно.
В
първото по делото с.з. въззивникът е уточнил, че е бил провокиран от
въззиваемия с това, че му е показвал съобщения, които е писал с бившата му
приятелка, при което му се е подигравал, хвърлял камъни и парчета дърво към
него. Ангажираните по делото доказателства не доказват тези твърдения.
Според
показанията на св. Г.П. през деня двамата /Ю.Ю. и А. П./ са извършвали ремонтни дейности по сграда в имота
им, след което са вечеряли и докато свидетелят е бил с тях на масата помежду им
не е имало проблеми. Макар и в показанията си този свидетел да сочи, че боят е
станал заради момиче, то това не е достатъчно да се направи извод, че
въззивникът е бил провокиран от въззиваемия по твърдения от Ю. начин.
Извод
за провокативно противоправно поведение от въззиваемия /отправяне подигравки и
обиди вр. бившата приятелка, придружени със замеряне с предмети/ не може да се
направи и от показанията на св.А.И. - майка на въззивника. Същата няма непосредствени
впечатления, а възпроизвежда твърденията на сина си, че докато работили А. му
се подигравал и си пишел по телефона с бившата му приятелка. Тези твърдения не
са подкрепени от останалия доказателствен материал, поради което и предвид
родствената връзка на свидетелката, както и липсата на непосредствени
впечатления у същата, показанията й не следва да бъдат кредитирани от съда.
Действително,
въззиваемият не оспорва /признания за това се съдържат в дадените от него обяснения в досъдебното
производство/, че въззивникът е видял в телефона му разменена кореспонденция с
бившата приятелка на последния. Но дори тя да му е била предоставена умишлено
от въззиваемия, предвид липсата на доказване същото да е съпроводено с
отправянето на обиди или подигравки, то показването на съобщенията не може да
оправдае последвалия по-късно побой, както и да обоснове извод, че с това си
поведение А. П. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат
- получените травматични увреждания. По тези съображения изцяло неотносими към
извода на съда по възражението за съпричиняване са изложените във въззивната
жалба доводи за личността на въззивника /формирана спортна дисциплинираност -
твърдение, опровергано от данните в ДП за предходни осъждания, вкл. и за
нанесена средна телесна повреда на друго лице/ и за любовно страдание, за което
въззиваемият е знаел с оглед добрите приятелски отношения с въззивника.
По
гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е изцяло
основателен.
С
оглед съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На
основание чл.78 ГПК въззивникът следва да заплати в полза на въззиваемия
разноски за настоящата инстанция в размер на 1 015 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1442/16.11.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1858/2020г.
ОСЪЖДА
Ю.Ш.Ю., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на А.Г.П., ЕГН ********** сумата от 1 015 /хиляда и петнадесет/
лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.