Определение по дело №377/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

4.11.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.04

Година

2011

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № ...../19.05.2011 г., постановено по гр. дело № ...../2010 г. по описа на Р. с. – С. е осъдено „В. – С.” , ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град С., ул. „.... С. П.” № .... да заплати на В. А. А., ЕГН *, с адрес град Р., ул. „М.” № ..., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 от ЗЗД, сумата в общ размер на .... лева (.....), представляваща възнаграждение като член на надзорния съвет на „В. – С.”, за периода месец октомври – месец декември 2007 г. в размер на .... лева и за периода месец февруари - месец декември 2008 г. в размер на .... Със същото решение е отхвърлена, като погасена по давност, исковата претенция за заплащане на възнаграждение за месеците февруари, април, май, юни, юли, август и септември 2005 г. в общ размер на .... лева. С решението е осъдено „В. – С.” , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град С., ул. „3. С. П.” № 1. да заплати на В. А. А., ЕГН *, с адрес град Р., ул. „М.” № 59, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата в размер на ..... лева (..... лева и ... ст.), представляваща общ размер на дължимата мораторна лихва, върху вземанията за 2007 г. и 2008 г., считано съответно от 01.01.2008 г. и 01.01.2009 г. до датата на предявяване на исковата претенция 25.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2010 г., до окончателното и изплащане, като е отхвърлена, като погасена по давност, исковата претенция за заплащане на лихва по отношение на възнаграждението за 2005 г. в размер на .... лв. С решението е осъдено „В. – С.” , ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град С., ул. „3. С. П.” № 1. да заплати В. А. А., ЕГН *, с адрес град Р., ул. „М.” № ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на .... лева (......), представляваща разноски по делото, съобразно уважената част на исковите претенции. С решението е осъдена В. А. А., ЕГН *, с адрес град Р., ул. „М.” № .... да заплати на „В. – С.” , ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град С., ул. „3. С. П.” № 1., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на .... лева (.....), представляваща разноски по делото за възнаграждение на един адвокат, съобразно отхвърлената част на исковите претенции.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „В. – С.” , ЕИК ....., със седалище и адрес на управление град С., ул. „3. С. П.” № 1. против Решение № ..../19.05.2011 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Р. с. – С..

В същата се прави оплакване, че решението, в частта му, с която са уважени предявените искове, както и в частта за разноските е неправилно и необосновано. Излага, че съдът в противоречие с целия доказателствен материал, неправилно бил приел, че ищцата е имала право на възнаграждение като член на надзорния съвет на дружеството – ответник. Неправилно съдът приел, че е налице валидно взето решение на общото събрание на дружеството. Ищцата не представила в оригинал или официално заверен препис от Протокол № 4821.07.2003 г. от Общото събрание на акционерите на ответното дружество. Неправилен бил изводът на съда, че представения протокол отговаря на изискванията на чл. 232 от ТЗ. Неправилен бил изводът и на съда, че законосъобразността на решението на общото събрание на акционерите от 21.07.2003 г. не може да бъде предмет на проверка, тъй като проверката може да бъде само в рамките на иск по чл. 74 от ТЗ. Излага се твърдение, че решението на общото събрание е нищожно, с оглед противоречието му с нормата на чл. 231, ал. 1 от ТЗ. Твърди се още, че решението на общото събрание не съдържало конкретен размер на възнаграждението – нито определен, нито определяем. Излага се, че между дружеството и ищцата не е сключен договор по смисъла на чл. 242, ал. 6 от ТЗ, който да урежда отношенията между тях във връзка с участието й в надзорния съвет. Неправилен бил и изводът на съда, че ищцата е изпълнявала задълженията си към дружеството, като член на Надзорния съвет, поради което било налице задължение за заплащане на възнаграждение. Неправилен бил и изводът на съда, че не представлява неизпълнение на задължението по чл. 237, ал. 3, изр. второ и ал. 4 от ТЗ, а именно обстоятелството, че същата не е уведомила дружеството за участието си като член на надзорен съвет на друго дружество, извършващо конкурентна дейност – „В. – С.” .

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в обжалваните му части и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба и не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание ответникът по жалбата е оспорил същата.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от В. А. А., ЕГН *, с адрес град Р., ул. „М.” № .... против Решение № ..../19.05.2011 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Р. с. – С..

В същата се прави оплакване, че решението, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове, както и в частта за разноските е неправилно и необосновано. Излага се, че съдът бил установил правилно фактическата обстановка, но изложените правни изводи и прилагането на института на погасителната давност по отношение иска за заплащане на възнагражденията за 2005 г. били неправилни. Не било спорно, че в случая месечните възнаграждения на член на НС били периодични плащания, които имали постоянен характер. Безспорен бил и фактът, че за процесния период – 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г. дължимите възнаграждения били частично изплатени, както следва за м. януари и м. март 2005 г., за м. май, юни, юли и август 2007 г., за м. януари 2008 г., а искът е предявен на 25.08.2010 г. Излага се, че е налице прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „б” от ЗЗД, тъй като всяко плащане представлявало признание на вземането. Същите били адресирани до ищцата, съответстващи на правото й и направени в период, през който тече погасителната давност, като в тази насока била и постоянната практика на съдилищата.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в обжалваните му части и да се постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба и не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание въпреки предоставената му възможност ответникът по жалбата не е взел становище по жалбата.

О. с. – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № ..../2010 година по описа на Р. с. – С. е образувано въз основа на предявени от В. А. А. от гр. Р. против „В. – С.” , гр. С. иск за заплащане на сумата ....лв. – неизплатено възнаграждение като член на НС за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г. и иск за мораторна лихва върху главницата в размер на .... лв. В исковата молба се излага следното:

Ищцата твърди, че с Решение на Общото събрание на акционерите на „В. – С.” , прието на проведено на 21.07.2003 г. събрание е била избрана за член на Надзорния съвет на дружеството, при определено от Общото събрание месечно възнаграждение в размер на две минимални работни заплати. Въз основа на това с Решение на В. о. с.от 01.08.2003 г., постановено по ф.д. № ...../1996 г. били вписани промени в търговския регистър, касаещи горното. Излага, че на проведено на 24.02.2009 г. Общото събрание на акционерите на „В. – С.” било прието решение за промяна системата на управление от двустепенна в едностепенна, като членовете на Надзорния съвет били освободени от длъжност, но бил постановен отказ от Агенцията по вписванията за вписване на приетите решения. На Общото събрание на акционерите на „В. – С.” , проведено на 16.02.2010 г., горната промяна отново била приета и отразена в търговския регистър. Твърди, че за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г. ответното дружество не е изпълнило задълженията си да и заплати възнаграждение, както следва: за 2005 г. за м. февруари, в размер на .... лв. и за периода м. март 2005 г. – м. септември 2005 г., включително, в размер на .... лв. за всеки един от месеците през този период в общ размер ....лв. За 2007 г. възнаграждение за м. октомври, ноември и декември 2007 г., в размер на .... лв., за всеки един от месеците, в общ размер .... лв. и за 2008 г. за м. януари 2008 г. и за периода м. март 2008 г. до м. декември 2008 г. в размер на .... лв., месечно за всеки един от месеците през посочения период или общо сумата в размер на .... лв. Претендира се и обезщетение за забавено плащане на възнагражденията, с начална дата м. януари на годината следваща годината, за която същите се дължат, а именно за периода 01.01.2006 г. до датата на депозиране на исковата молба – 25.08.2010 г. в размер на ..... лв.; за периода 01.01.2008 г. до 25.08.2010 г. в размер на ..... лв. и за периода 01.01.2009 до 25.08.2010 г. в размер на .... лв.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати претендираните суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2010 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Пред първоинстанционния съд ответника е оспорил предявените искове, като неоснователни. Оспорва се, че ищцата е имала право на възнаграждение като член на надзорния съвет на дружеството – ответник. Твърди се, че не е налице валидно взето решение на общото събрание на дружеството, тъй като представеният протокол не отговаря на изискванията на чл. 232 от ТЗ. Твърди, че решението на общото събрание е нищожно, с оглед противоречието му с нормата на чл. 231, ал. 1 от ТЗ. На следващо място – решението на общото събрание не съдържало конкретен размер на възнаграждението – нито определен, нито определяем. Излага се, че между дружеството и ищцата не е сключен договор по смисъла на чл. 242, ал. 6 от ТЗ, който да урежда отношенията между тях във връзка с участието и в надзорния съвет. При условията на евентуалност се предявява възражение за неизпълнен договор от страна ищцата по иска, както и се прави възражение, че ищцата не е изпълнила задълженията си по чл. 237, ал. 3, изр. второ и ал. 4 от ТЗ, като не е уведомила дружеството за участието си като член на надзорен съвет на друго дружество, извършващо конкурентна дейност – „В. – С.” . Прави се възражение, че претенцията на ищцата е погасена по давност, за вземанията за възнаграждение за 2005 г. и 2007 г., поради изтичане на тригодишния давностен срок. Оспорва се и претенцията за плащане на мораторна лихва, поради липсата на главно задължение. Твърди се, че ищцата не е отправяла покана към дружеството за изплащане на задълженията на последното, поради и което се счита, че дружеството не е изпаднало в забава.

С протоколно определение от 15.03.2011 г., на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на основанието предявената от В. А. А. против „В. – С.” исковата претенция, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 от ЗЗД, касаеща възнагражденията за 2005 г. и 2008 г., като същата се счита предявена, както следва: за 2005 г. възнаграждение за месеците февруари, април, май, юни, юли, август и септември и за 2008 г. възнаграждение за периода месец февруари – месец декември, включително. Не е допуснато изменение на иска по отношение на претенцията за 2007 г.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

С Решение на Общото събрание на акционерите, проведено на 21.07.2003 г., ищцата В. А. А. е избрана за член на Надзорния съвет на „В. – С.” , гр. С..

От представения по делото Протокол № ... от 21.07.2003 г. на Общото събрание на акционерите на „В. – С.” се установява, че в т. 6 от същия, Общото събрание на акционерите на „В. – С.” е определило месечно възнаграждение на членовете на Надзорния съвет, както следва: За председателя на Надзорния съвет – три минимални работни заплати за страната, а за членовете на Надзорния съвет – две минимални работни заплати.

С Определение от 01.08.2003 г., постановено по ф.д. № .../1996 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, фирмено отделение, по партидата на дружеството е вписано допускане прилагането на решенията на Общото събрание на акционерите на „В. – С.” , гр. С. от 21.07.2003 г. за освобождаване на вписаните членове на Надзорния и Управителен съвет на дружеството и вписване на новоизбраните членове, между които в състава на Надзорния съвет е вписана и ищцата.

С Решение от 01.08.2003 г. на ВТОС, постановено по ф.д. № ..../1996 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, фирмено отделение, са вписани промени в обстоятелствата по регистрацията на ответното дружество „В. – С.” , гр. С., като са заличени вписаните членове на Надзорния и Управителния съвет и са вписани новоизбраните членове, съгласно решението на Общото събрание на акционерите.

Съгласно чл. 21, т. 4 от Устава на дружество, Общото събрание на акционерите определя броя, избира и освобождава членовете на Надзорния съвет и определя възнаграждението на членовете на съветите и размера на гаранцията за тяхното управление. Съгласно чл. 27, ал. 5 от Устава на дружеството, заседанията на надзорния съвет се свикват от председателя, като заседанието може да бъде свикано и по искане на членовете на съвета или на членовете на Управителния съвет, които обстоятелства са служебно известни на съда, на основание разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗТР.

Решението на Общото събрание на акционерите на „В.– С.” не е било оспорено по реда на чл. 74 от ТЗ. Не е спорно между страните, че „В. – С.” и „В. С.” , са свързани лица по смисъла на Търговския закон.

С Решение, взето на проведено на 16.02.2010 г. Общото събрание на акционерите, е променена системата на управление на Дружеството от двустепенна в едностепенна и ищцата е освободена като член на надзорния съвет.

От представените по делото протоколи от заседанията на надзорния съвет № 46 от 21.07.2003 г., № 49 от 20.09.2004 г., Протокол от 10.08.2007 г., Протокол № 01 от 30.06.2008 г., Протокол № 02 от 30.06.2008 г. се установява, че след избирането си, за член на Надзорния съвет, ищцата е вземала участие в заседанията на надзорния съвет, както през процесния период, така и през целия период, през който е била член на надзорния съвет на дружеството.

От показанията на свидетелите М. К. М. и А. Д. А. се установява, че след избирането си, ищцата е изпълнявала задълженията си, като член на Надзорния съвет на дружеството. Същите заявяват, че Надзорния съвет е заседавал при необходимост, за вземане на решения по кардинални въпроси като заседанията на съвета са били провеждани, както по седалището на дружеството, така и в гр. Р.. От показанията на тези свидетели, се установява, че ищцата е вземала участие в заседанията на Надзорния съвет и винаги, когато е било необходимо е било провеждано заседание и вземано решение от страна на Надзорния съвет.

От показанията на свидетеля И. Г. И.се установява, че през периода от 01.08.2007 г. до 01.03.2010 г., в сградата на дружеството не са били провеждани заседания на Надзорния съвет на дружеството, но във връзка с решения от компетентността на Надзорния съвет са били изготвяни от управителния съвет протоколи, които са били изпращани за подпис от членовете на надзорния съвет.

Видно от Заповед№ .../10.04.2010 г. на Изпълнителния директор на „В. – С.” , гр. С. се установява, че е наредено да бъдат сторнирани за сметка на неразпределената печалба за минали години на начислените и неизплатени възнаграждения на членовете на надзорния съвет.

От представените покани с дата 28.07.2009 г. и 23.06.2010 г., се установява, че ищцата е оправила покани до ответното дружество, чрез писмо с обратна разписка, получени от ответника, съответно на 10.08.2009 г. и на 25.06.2010 г., за изплащане на дължимото възнаграждение.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – икономическа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че след проверка от страна на вещото лице на приобщените по делото писмени доказателства и извършени справки в счетоводството на ответното дружество, на ищцата са изплатени възнаграждения за 2003 г. и 2004 г., като не са и изплатени възнаграждения, както следва: за 2005 г. възнаграждение за месеците февруари, април, май, юни, юли, август и септември, в общ размер на ... лв., представляваща чиста сума за получаване, след удържане на дължимия данък; за 2007 г. за месеците септември, октомври, ноември и декември, в общ размер на ... .. лв. и за 2008 г. възнаграждение за периода месец февруари – месец декември, включително предоставените в общ размер на ....лв. Вещото лице дава заключение, че върху неизплатените възнаграждения, лихвата за забава е както следва: за 2005 г., за периода от 01.01.2006 г. до 25.08.2010 г. в размер на ..... лв.; за 2007 г. за периода 01.01.2008 г. до 25.08.2010 г. в размер на 431.80 лв. и за 2008 г., за периода 01.01.2009 г. до 25.08.2010 г. лихва в размер на ..... лв.

От заключението на допуснатата и изслушана допълнителна съдебно – икономическа експертиза се установява, че размерът на лихвата върху претендираните суми, представляващи неизплатени възнаграждения зÓ 2005 г., 2007 г. и 2008 г., считано от 11.08.2009 г. до 25.08.2010 г. е както следва: за 2005 г. – .... лв., за 2007 г. – ..... лв. и за 2008 г. – .... лв.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № ..../19.05.2011 г., постановено по гр. дело № .../2010 г. по описа на Р. с. – С. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Правоотношението между страните е създадено по силата на решението на Общото събрание на акционерите от 21.07.2003 г., според което ищцата В. А. А. е избрана за член на Надзорния съвет на „В. – С.” , гр. С., съгласно чл. 242, ал. 2, вр. чл. 221, т. 4 от ТЗ. С решението Общото събрание на акционерите, съгласно компетенциите си по чл. 221, т. 5 от ТЗ, е определило възнаграждение на председателя на надзорния съвет в размер на три минимални работни заплати за страната, а на членовете на надзорния съвет, в размер на две минимални работни заплати. Със същото решение, Общото събрание на акционерите е овластило конкретно лице, което да подпише договорите за назначаване на членовете на Надзорния съвет, съгласно изискванията на чл. 242, ал. 6 от ТЗ. Не е спорно, че такъв договор не е сключен.

Уредбата на договорите за управление в търговския закон няма за цел да установи задължение за сключване на договор за някоя от страните по него. Членовете на надзорния съвет ще разполагат с управителна и представителна власт въз основа на вписването им в търговския регистър, където трябва да представят нотариално заверено съгласие. Въз основа на това съгласие те поемат и задължения към дружеството. Техният вид и обем се определят от закона и устава на дружеството.

За членовете на надзорния съвет, които се избират от общото събрание на акционерите, се предвижда да сключат договори с овластено от общото събрание лице. В настоящия случая след като такъв договор не е сключен, както бе посочено по-горе, правата му и задълженията му като член на съвета имат действие от вписването в регистъра, а го обвързват, защото там е представил нотариално заверено съгласие. Това лице трябва да изпълнява тези задължения в рамките на закона, без да е обвързан с договор. От друга страна обаче е определено възнаграждение, което макар и да не е сключен договор е дължимо – Вж. Коментар на промените в Търговския закон, проф. д.ю.н. А. К., проф. д-р П. Г., доц. Д-р М. М., Н. М., С. 2003, стр. 89.

По отношение на възраженията на ответното дружество за недължимост на претендираното възнаграждение, поради нищожност на решението на Общото събрание на акционерите, с което ищцата е избрана за член на НС на ответното дружество, възражението, че не е налице решение на Общото събрание на акционерите, което да определя размера на възнагражденията на членовете на надзорния съвет, обсъждането на неговата законосъобразност в настоящото производство, възражението за недължимост на възнаграждението, поради липса на печалба на дружеството, възражението за недължимост на възнаграждение с оглед издадената Заповед№ .../10.04.2010 г. на ИзпъÙнителния директор на „В. – С.” , гр. С., въззивният съд напълно споделя мотивите на първоинстанционнвия съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

От представените по делото протоколи от Общи събрания на акционерите, заседания на надзорния съвет и ангажираните гласни доказателства, се налага извода, че ищцата е изпълнявала задълженията си като член на Надзорния съвет на дружеството. Ответното дружество не е изпълнило своите задължения да заплати на ищцата определеното с решение на Общото събрание на акционерите месечно й възнаграждение на член на надзорния съвет, в размер на две минимални работни заплати за страната. Неоснователно е възражението, че възнаграждението на ищцата не е било нито конкретно определено, нито определяемо. Съгласно взетото решение от Общото събрание на акционерите, същото е определило възнаграждение на председателя на надзорния съвет в размер на три минимални заплати за страната, а за членовете на надзорния съвет две. Граматическото тълкуване налага извод, както правилно е посочил първостепенния съд, че възнаграждението на ищцата е именно две минимални работни заплати за страната.

Не се доказаха ангажираните от страна на ответника твърдения, че ищцата не е изпълнявала задълженията си като член на Надзорния съвет на дружеството. От доказателствата по делото не се установява, ищцата да не е участвала в провежданите през процесния период, заседания на надзорния съвет, свикани от неговия председател, съгласно Устава на дружеството, както и с поведението си да е препятствала вземане на решение, от компетентността на Надзорния съвет на дружеството. Напротив, установява се, че ищцата е участвала в провежданите заседания на Надзорния съвет на дружеството и е указвала дължимото съдействие, като член на Надзорния съвет, във връзка с неговата дейност. Обстоятелството, че след 01.08.2007 г., в сградата, където е седалището на дружеството ответник, не е било провеждано заседание на надзорния съвет, не води до извода, че такива заседания въобще не са провеждани.

По отношение на възражение, че вземанията, касаещи възнагражденията за 2005 г. и 2007 г. са погасени по давност, настоящият състав на въззивния съд намира същото за неоснователно. Безспорно установено е по делото, че в периода, в който ищцата е била член на надзорния съвет на ответното дружество са налице плащания от страна на последното на определеното й месечно възнаграждение. Горното се установява и от заключението на съдебно – икономическата експертиза. Тези действия, съдържат в контекста си признание на задължението: плащането на задължението (1847-57—ІV, Сб. С. 236). Признанието изхожда от задълженото лице, адресирано е към кредитора и е направено преди да изтече погасителната давност (Л. В. – Погасителната давност по българското частно право, С. 2007, стр. 126). С оглед горното и разпоредбата на чл. 116, б. „а” от ГПК, независимо дали се касае за кратката или общата погасителна давност, същата е била прекъсната.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е изцяло основателен и доказан. „В. – С.” , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град С., ул. „3. С. П.” № 1. дължи на В. А. А., ЕГН *, с адрес град Р., ул. „М.” № 59 сумата в общ размер на .... лева – представляваща възнаграждение като член на надзорния съвет на „В. – С.” , гр. С. за периода м. февруари, април, май, юни, юли, август и септември 2005 г. в размер на ... лв., за периода м. октомври – м. декември 2007 г. в размер на ...лв. и за периода м. февруари - месец декември 2008 г. в размер на 4 356.00 лв.

Относно предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от ... лв. същият се явява основателен и доказан в пълния си размер, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на ... лв.

Възнаграждението е определено като месечно и същото се явява дължимо най-късно в последния ден от съответния месец, поради и което и на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал забава, с настъпване на падежа и без да е налице покана от страна на ищцата за изплащането на възнагражденията. С ¯глед основателността на главните претенциите, то основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава, а именно, считано от 01.01.2006 г., съответно от 01.01.2008 г., съответно от 01.01.2009 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.08.2010 г., в общ размер на .. .... лв., изчислена с помощта на ЕПИ „On line” калкулатор.

Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на

първоинстанциянния съд, поради което Решение № ../19.05.2011 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Р. с. – С., с която са отхвърлени като погасена по давност, исковата претенция за заплащане на възнаграждение за месеците февруари, април, май, юни, юли, август и септември 2005 г. в общ размер на .... лв. и като погасена по давност, исковата претенция за заплащане на лихва по отношение на възнаграждението за 2005 г. в размер на 1 .... лв. е неправилно, поради което на основание чл. 270, ал. 1, предл. второ от ГПК следва да се отмени и да се постанови друго, с което се уважат предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в пълния им размер. В останалата му обжалвана част решението е правилно и като такова следва да се потвърди.

Съобразно направеното искане и съобразно уважената част на предявените искове ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на ... лв.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, О. с. – В. Т.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № ..../19.05.2011 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Р. с.– С., в частта, с която са отхвърлени - като погасена по давност, исковата претенция за заплащане на възнаграждение за месеците февруари, април, май, юни, юли, август и септември 2005 г. в общ размер на 1 865.00 лв. и като погасена по давност, исковата претенция за заплащане на лихва по отношение на възнаграждението за 2005 г. в размер на .. .....лв., вместо което

ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА „В. – С.” , ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град С., ул. „3. С. П.” № 1. да заплати на В. А. А., ЕГН *, с адрес град Р., ул. „М.” № ...., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на ..... лв.(.....), представляваща възнаграждение като член на надзорния съвет на „В. – С.” , гр. С., за периода м. февруари, април, май, юни, юли, август и септември 2005 г.

ОСЪЖДА „ВИНАРНА – С.” , ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град С., ул. „.... С. П.” № .... да заплати на В. А. А., ЕГН *, с адрес град Р., ул. „М.” № ..., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от .. (..../ - представляваща разликата от .... (.... ....) лева до .... (... .... ....) лева, представляваща общ размер на дължимата мораторна лихва, върху вземанията за 2005 г., считано съответно от 01.01.2006 г. до датата на предявяване на исковата претенция 25.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2010 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖАДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „ВИНАРНА – С.” , ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град С., ул. „.... С. П.” № .... да заплати на В. А. А., ЕГН *, с адрес град Р., ул. „М.” № ..., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от ....(.....) - направени по делото разноски пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред В. к. с.на Р. Б.в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.