№ 14910
гр. София, 23.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20241110108585 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 414а от ГПК.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника на 14.03.2024 г.
В срок и на 12.04.2024 г. е постъпило възражение-образец по чл. 414 от
ГПК на длъжника, с което заявява, че не дължи изпълнение и оспорва разноските
на заявителя – не се следват, защото не са сторени, пълномощното на адвоката,
представител по делото, не е в изскуемата форма, от което договорът, сключен
между заявителя, чрез пълномощник, и адвокат, не поражда правни последици;
евентуално възнаграждението на адвокат е прекомерно. Съдът отчита, че с това
изявление не се твърди плащане и не се представят доказателства по смисъла на
чл. 414а от ГПК.
В изпълнение на указания на съда за предявяване по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК на установителен иск, заявителят посочва, че на 12.04.2024 г. длъжникът
е платил сумите по заповедта, освен съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение 400,00 лв.
Длъжникът не оспорва, че именно тази разноска не е платил и поддържа
съображенията, изложени във възражението по чл. 414 от ГПК.
С разпореждане от 11.09.2024 г. съдът е приел, че остава спорно вземането
за съдебната разноска, като е зачел факта на плащане, поради което оставя без
уважение искането за издаване на изпълнителен лист за платените суми.
Администрирана е частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК на длъжника
срещу разноските. Въззивният съд е приел, че доколкото плащането е извършено
в срока за доброволно изпълнение доводите на длъжника касаят възражение по
чл. 414а от ГПК, а не частна жалба по чл. 413 от ГПК.
Заявителят е оспорил всички възражения на длъжника относно
дължимостта на съдебната разноска за правна помощ, в т.ч. в отговор на частна
жалба, и в този смисъл е дал становище по реда на чл. 414а от ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и писмените
доказателства, намира следното:
Съгласно т. 10в от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, липсата на проведено оспорване от
длъжника на заповедта за изпълнение по реда на чл. 413 ГПК, налага извод, че
1
разноски се дължат, а когато плаща доброволно длъжника очевидно признава
наличието на изискуемо парично вземане и в този смисъл дава повод за водене
на делото, като за това следва да се посочи, че не се навежда довод изрично във
възражението по чл. 414 от ГПК.
По делото е приложен договор за правна помощ и съдействие, сключен
между заявителя, чрез пълномощник „К.“ ЕООД, чрез управител Ж. В., и
адвокат, съгласно който е заплатено възнаграждение от 400,00 лв. в брой при
подписване на договора. Дружеството се легитимира по пълномощно от
18.07.2023 г. на заявителя, като в т.2 от същото изрично е предвидено, че
учредява представителна власт за сключване на договори за правна помощ, в т.ч.
преупълномощава, и да извършва плащания с трети лица (адвокати).
Съгласно разясненията по Решение №44/18.06.2020 г. по гр. дело
№962/2019 г. на ВКС, II т. о., процесуалното представителство по пълномощие е
уредено в разпоредбите на чл. 32-чл. 34 ГПК. Представителната власт на
процесуалния пълномощник произтича от волята на представлявания, който
определя нейния обем чрез упълномощаване. Упълномощаването според
действуващото гражданско законодателство /чл. 36 - 43 ЗЗД, чл. 21 - 29 ТЗ, чл. 34
ГПК/ е едностранна сделка, с която представляваният /упълномощителят/
овластява представителя /пълномощника/ да извършва правомерни правни
действия от негово име и за негова сметка. За разлика от представителството в
гражданското право процесуалното представителство по пълномощие може да се
осъществява само от лицата, посочени в чл. 32 ГПК /преди чл. 20 ГПК, отм./.
Пълномощник, който не е от кръга на лицата по чл. 32 ГПК, не може да
представлява упълномощителя в гражданския процес, но при наличие на една от
хипотезите на чл. 43, ал. 2 ЗЗД има право да преупълномощи лице от кръга на
посочените в чл. 32 ГПК.Съгласно общите разпоредби на гражданското
законодателство - чл. 43 ЗЗД, пълномощникът може да преупълномощава друго
лице в предвидените в посочената разпоредба две хипотези - при изрично
овластяване или ако преупълномощаването му е станало необходимо за
запазване на интересите на упълномощителя. Изискванията по чл. 32 от ГПК са
приложими за лицата, които осъществяват самото процесуално
представителство, а не по отношение на пълномощника, на когото страна е
възложила преупълномощаването. ГПК не поставя изискване пълномощното
пред съд да е с нотариална заверка. В конкретния случай представлявания
изрично е овластил третото лице, с което е спазен чл. 43 от ЗЗД и чл. 32 от ГПК.
Действията на адвоката са в пределите на овластяването. При това доводите на
длъжника са изцяло неоснователни, а тези по приложението на чл. 135, ал. 2 от
ЗГВ изцяло неотносими. В пълномощното не е необходимо да се
индивидуализира съдържанието на договора за правна помощ, който може да се
сключи, вкл. като се отчете съдебната практика, че за сделки с недвижими имоти
това не е нужно (вж. ТР №5/12.12.2016 г. по т.д. №5/2014 г. на ВКС). Изпълнени
са изискванията на закона и съобразно ТР №6/2013г.на ВКС. Оформеният
договор има характер на разписка, удостоверяваща получаването на уговорената
сума. Доколкото в него не е предвидено плащането да бъде извършено по банков
път, договорът доказва получаване на сумата в брой.
По отношение оценката на длъжника, че дължимото адвокатско
възнаграждение е 150,00 лв. вместо от 400,00 лв., с оглед попълване на типови
заявления, с което по същество навежда възражение за прекомерност на
платеното за правна помощ по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът счита, че разноската е
съответна на заявения материален интерес и очакваните процесуални действия,
които са необходими адвоката да извърши по делото.
Изложеното дава основание на съда да приеме за необосновани доводите
на длъжника за неплащане на разноската за възнаграждение на адвокат;
2
длъжникът не представя доказателства да е сторил това и следва да бъде издаден
изпълнителен лист за сумата от 400 лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение на заявител.
Предвид горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по делото, както следва:
ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ ООД, с ЕИК:********** и адрес: ********, да заплати
на С. К. П., с ЕГН:********** и адрес: *********, сумата 400,00 лева -
адвокатско възнаграждение.
Да се направи надлежна бележка върху заповедта за издадения
изпълнителен лист.
Разпореждането може да бъде обжалвано по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, който за молителя тече от
връчване на разпореждането, а за длъжника - от връчване на поканата за
доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3