РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Бургас, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120104151 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано след като с определение от 23.04.2021 г.,
постановено по гр.д.№5635/2021 г. по описа на РС-София, делото е изпратено по
подсъдност на РС-Бургас.
Предявена е искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ...................., седалище и адрес на
управление в ............................., представлявано от С.П. и К.К., против Д. Д. Д., ЕГН
**********, адрес в ..........................., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 1168,44 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1143,44 лева и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че на ............... г., на входа на бул.“Ц.“, срещу спирка .................,
е било реализирано ПТП с участието на л.а., марка „...............“ с ДК №.............., собственост
на П.К.Е. и управлявано от ответника Д.Д. и л.а., марка „............“, модел „............“ с ДК
№..............., собственост на Т.И.Ц.-Б., управлявано от последната. За ПТП има съставен
протокол с №1668686/14.07.2016 г. Ищецът твърди, че вина за ПТП има ответникът, който
без да е правоспособен водач, не спазил дистанция с движещият се пред него лек автомобил,
поради което и реализирал ПТП с материални щети мпо л.а., марка „............“ с ДК
№............... На основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между
собственика на л.а., марка „..............“ с ДК №................ и ищцовото застрахователно
дружество, последното изплатило на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД сумата от 1143,44 лева,
представляваща изплатено от последното на Т.И.Ц.-Б., като собственик на увредения
1
автомобил, марка „...........“ с ДК №..............., застрахователно обезещетение за претърпените
имуществени вреди и ликвидационни разноски.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Така предявеният иск е с правно основание чл.500, ал.2 от КЗ и същият е допустим.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител-адв.К., е депозирал писмен
отговор, в който предявеният иск е оспорен изцяло, както по основание, така и по размер. С
отговора се оспорва наличието на виновно поведение у ответника за настъпилото ПТП,
оспорва се твърдението, че последният е бил неправоспособен водач на МПС, както и
размера на изплатените имуществени вреди и ликвидационни разноски. Прави се
възражение за изтекла давност.
В съдебно заседание отговорът се поддържа от особения представител, който не ангажира
нови доказателства.
Бургаският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Приет като доказателство по делото е Протокол за ПТП №1668686, от съдържанието на
който е видно, че е съставен на ............... г. от служител на ОПП при СДВР за настъпило на
................... г., около ............ часа ПТП в гр.С., бул.“Ц.“ между л.а., марка „...............“ с рег.
№................, собственост на П.К. и управлявано от ответника Д.Д. и л.а., марка „...............“ с
рег.№................, собственост на Т.Ц., управлявано от собственика. В протокола като причина
за настъпване на ПТП е посочено, че водачът Д. се движи на недостатъчно разстояние от
автомобила пред него и допуска ПТП с материални щети и по двата автомобила. Като
такива за лек автомобил, марка „............“, собственост на Т.Ц. са посочени задна броня,
задна престилка, заден капак.
На същата дата, срещу водача Д. е съставен акт за установяване на административно
нарушение №330319, а въз основа на същия, на 24.08.2016 г. е издадено и НП №16-4332-
014374, и двата акта, приложени като доказателства по делото, от съдържанието на които
става ясно, че освен нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, ответникът е извършил и нарушение
на чл.150 от ЗДвП, тъй като е управлявал автомобила след като е бил лишен от това право
по съдебен или административен ред. НП е влязло в законна сила на 12.12.2018 г.
По делото са приети като доказателства Застрахователна полица "Гражданска отговорност"
на автомобилистите“ №BG0600751566/11.02.2016 г., от която е видно, че е сключена между
ищеца „Бул Инс“ АД и собственика на лек автомобил, марка „........................“ с рег.
№................., като действието на застрахователното правоотношение е за срок от 12 месеца,
считано от 2 1,50 ч. на 11.02.2016 г. до 23,59 ч. на 10.02.2017 г. и застрахователна полица
№440115210003537/16.11.2015 г., от която е видно, че е сключена между „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД и собственика на лек автомобил, марка „..................“ с рег.№................,
като действието на застрахователното правоотношение е за срок от 12 месеца, считано от
00,00 часа на 06.12.2015 г. до 24,00 часа на 05.12.2016 г.
2
По делото са приложени писмени доказателства, от съдържанието на които става ясно, че по
уведомление за щета №44012131617171 по полица №440115210003537 е бил извършен
ремонт на лек автомобил, марка „....................“ с рег.№.................. в доверен сервиз на
застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, във връзка с който застрахователят е
извършил плащане на сума в размер на 1128,44 лева, за което свидетелства и приетата като
доказателство фактура №**********.
По делото са приложени писмени доказателства, от съдържанието на които става ясно и
това, че застрахователят „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е предявило регресна претенция
спрямо ищеца, като застраховател на гражданската отговорност на автомобила на виновния
водач, във връзка с която е заведена щета №**********, по която ищецът-застраховател е
изплатил на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата от 1143,44 лева, от която
застрахователно обезщетение в размер на 1128,44 лева и ликвидационни разноски в размер
на 15,00 лева.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че ПТП е настъпило поради неспазване на безопасна дистанция от водача на
л.а., марка „..................“, както и че между установения механизъм на ПТП и щетите на л.а.,
марка „...................“ с рег.№.................... е налице причинно-следствена връзка, като
последните възлизат на сумата от 1166,60 лева с ДДС.
Ответникът не твърди и не представя доказателства към датата на настъпване на ПТП-то да
е бил правоспособен водач.
При така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните правни изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат от
противоправното поведение на ответника е реализирано ПТП, че за управлявания от
ответника автомобил е налице договор за застраховка Гражданска отговорност,
застраховател по който е ищецът; че ищецът е заплатил обезщетение в размер на
действителните вреди, настъпили в причинна връзка със събитието; че ответникът е
управлявал застрахованото МПС без свидетелство за управление.
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.2 от КЗ, застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство.
За разлика от общата норма, уреждаща правото на застрахователя изплатил застрахователно
обезщетение на пострадалото лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на
вредите, регресното право по чл.500, ал.2 от КЗ има специален характер и възниква по
силата на закона, при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид
застраховане - застраховката срещу гражданска отговорност. Тук, основанието за плащане
на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а не застрахователният
договор.
3
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи настъпилото на
.................. г. ПТП с причинените от него материални щети по л.а., марка „...............“ с рег.
№..................... За същото има съставен протокол, който се ползва с материална
доказателствена сила относно неизгодните за ответника факти, с оглед на обстоятелството,
че е подписан от него без възражения. Налице е противоправно поведение, като на
ответника е съставен АУАН, въз основа на който е издадено и НП и презумпцията за вина
не е оборена.
Ответникът не установи към датата на произшествието да е бил правоспособен водач, което
се удостоверява с надлежно издадено свидетелство за управление. Напротив, в протокола е
отбелязано, че същият е "лишен от право да управлява МПС", като в този смисъл е и
издаденото срещу него НП.
Досежно действителната стойност на нанесените вреди, съдът кредитира компетентното
заключението на вещото лице инж.Т. по извършената от него съдебно-техническа екпертиза,
поради което съдът намира, че исковата претенция се явява доказана, както по основание,
така и по размер.
От представените по делото платежни документи се установява, че ищецът е изпълнил
задължението си към застрахователя на л.а., марка „...................“ с рег.№..................., поради
което и са налице визираните в хипотезата на чл.500, ал.2 от КЗ предпоставки за регресно
обезщетяване на застрахователя на изплатеното застрахователно обезщетение за
причинените на лек автомобил, марка „...................“ вреди и ликвидационни разноски.
Предвид направеното искане, ответникът дължи законната лихва върху главниците, считано
от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Що се отнася до възражението за изтекла давност съдът намира същото за неоснователно,
тъй като плащането на застрахователното обезщетение е извършено на 08.12.2017 г., а искът
е предявен на 29.01.2021 г., т.е. установеният в нормата на чл.110 от ЗЗД 5-годишен
давностен срок не е бил изтекъл.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски в размер на 750,00 лева, от които 50,00 лева за платена държавна такса,
400,00 лева за възнаграждение за вещо лице и 300,00 лева – възнаграждение за особен
представител.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, адрес в .........................., да заплати на ищеца ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК ...................., седалище и адрес на управление в ....................., представлявано
от С. П. и К.К., сумата от 1168,44 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1143,44 лева и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева,
4
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 29.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, адрес в ........................., да заплати на ищеца ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК ....................., седалище и адрес на управление в ........................,
представлявано от С.П. и К.К., сумата от 750,00 лева, представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5