Р Е Ш Е Н И Е
№3354/19.7.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №11331 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се развива по предявен
иск с правно чл.55, ал.1,
пр.3-то ЗЗД от Е.А.Г., ЕГН********** *** срещу К В„Пристанище Варна“, Булстат ********* със седалище и адрес на управление *********************************(в ликвидация) за осъждане на ответника да заплати сумата от 8200 лева дължима по прекратен поради
изтичане на срока договор за внасяне
на дялов капитал, сключен на 04.01.2017г.
В исковата молба се излагат
твърдения, че страните са били обвързани
по силата договор за внасяне на дялов капитал от 04.10.2016г., по силата на който
ищцата предоставила сумата от 10000 лева, преведена по банкова сметка
*** „*“, а ответника се задължил да заплаща сумата от по
300 лева месечно, съставляващи част от дяловия капитал,
който е внесен от ищцата.Срокът на договора бил 3 месеца. В продължение
на 3 месеца от м.11.2016г.
до 01.2017г., представител на ответника изплащал сумата от по 300 лева
месечно. Така на 04.01.2017г. страните сключили
нов договор за внасяне на дялов
капитал за още 3 месеца, съобразно
който следвало да бъде осъществено заплащане от по
300 лева на месец за периода на действие
срока на договора. Ответникът изпълнил и тези си задължения, като заплатил така
уговорената сума от по 300 лева
на месец за периода 02.2017г.-04.2017г. През месец
април 2017г. страните
уговорили срока на договора да бъде продължен до с още три месеца
до края на месец юли 2017г., като нов писмен
договор страните не били сключили. Твърди, че за
ответника се поражда задължението да върне остатъка от дяловия капитал
на стойност от 8200 лева, който падеж
настъпва на 05.04.2017г., а т.е.
след края на втория сключен между страните договор.
В срока
то чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявения иск се оспорва.Посочва,
че договорът е сключен в противоречие с устава на ответника, доколкото ищцата не е член на касата.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор за внасяне на дялов капитал от 04.10.2016г. сключен между ищцата от
една страна в качеството й на клиент и К В„*****************“, представлявана от Д. Т., по силата на който договор страните са
уговорили, че ищцата следва да внесе по своя лична сметка във ВСК сумата от
10000 лева, а ВКС се задължава за заплаща ежемесечно сумата от 300 лева,
представляваща дялов капитал на клиента в продължение на 3 месеца, на
посочените в договора дати 04.11.2016г., 04.12.2016г. и 04.01.2017г.
Представен е договор за внасяне на дялов капитал от 04.01.2017г. сключен между ищцата от една
страна в качеството й на клиент и К В„*****************“, представлявана от Д. Т., по силата на който договор страните са
уговорили, че ищцата следва да внесе по своя лична сметка във ВСК сумата от
10000 лева, а ВКС се задължава за заплаща ежемесечно сумата от 300 лева,
представляваща дялов капитал на клиента в продължение на 3 месеца, на
посочените в договора дати 04.02.2017г., 04.03.2017г. и 04.04.2017г.
Представен по делото е
покана от ищцата до ответника, получена на 21.05.2018г., с която същата е
поискала връщане на сумата от 8200 лева, съставляваща разлика между изплатените
й 1800 лева и внесения дялов капитал по сметка на ВСК в размер на 10000 лева.
Представен е Устав на К В„*****************“.
Депозирано е заключение по съдебно – счетоводна експертиза, от която се
установява, че на 04.10.2016г. по сметка
на ответника ищцата е внесла сумата от 10000 лева.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Фактическия състав
на разпоредбата на чл.55, ал.1 пр. 3 ЗЗД, изисква
да е налице отпаднало основание, което основание е съществувало при получаването
на престацията, но след това отпада
с обратна сила, т.е. правното основание е съществувало и е било валидно, но впоследствие,
в резултат на упражняване
на потестативно право, каквото е правото за
едностранно разваляне на договор,
то е отпаднало с обратна сила и е заличило правните последици от момента
на тяхното възникване.
От представените по делото
писмени доказателства съдът приема, че на 04.10.2016г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за внасяне
на дялов капитал, при което ищцата е поела задължение да внесе сумата от 10000
лева по сметка на ответника, а последния за период от три месеца да й изплаща
дялов капитал в размер и период
предварително уговорен между страните. Не се спори, че за посочения в договора
срок ответната страна е изпълнила задълженото си, като е изплатила сумата от
общо 900 лева на ищцата. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза
на в.л. П., което се кредитира изцяло от съда като обективно и компетентно
дадено съдът приема, че ищцата е внесла по
сметка на ответника сумата от 10000 лева.
На 04.01.2017г. е сключен нов
договор за внасяне на дялов капитал, по силата на който отново страните са
уговорили, че ищцата заплаща сумата от 1000 лева, а ответника поема задължение
да изплаща дялов капитал от по 300 лева на месец, в рамките на уговорения
предварително срок от 3 месеца. Няма спор, че и това задължение на ответника е
изпълнено, като същия на падеж е заплатил и по този договор от 04.01.2017г.
сумата от общо 900 лева на ищцата.
Спорния въпрос по настоящия казус
е съсредоточен около въпроса дали са осъществен онзи фактически състав, който
основава връщане на останала сума, явяваща се разлика между внесената от общо
10000 лева и заплатената от ответника – 1800 лева.
От представения по делото устав
на ВСК на ****************се установява, че същата е сдружение на доброволно
членуващи бивши и настоящи служители на Пристанище – Варна, като за членове на
касата могат да бъдат приемани и членове на техните семейства. Целта на
дейност, която се поставя касата е взаимно кредитиране и подпомагане на своите
членове. Изрично е предвидено, че при прекратяване на членството си всеки член
следва да получи дяловия си капитал, а прекратяване на членството е уредено в
чл.9, ал.1 от Устава, като в т.1 е посочено, че това става по собствено
желание.В разпоредбата на чл.31, ал.1 от Устава се посочва, че личните
вноски представляват оборотните средства
на касата, а в ал.4 е предвидено, че членовете могат да внасят и по-големи и
еднократни вноски за придобиване на права.
В представените по делото
договори от 04.10.2016г. и 04.01.2017г. страните са уговорили, че клиента има
право да прекрати договора едностранно при неизпълнение в срок на уговорената
част от дяловия капитал, респ. ако ВКС изпадне в неплатежоспособност. Ищцата
твърди, че облигационното правоотношение между страните е прекратено с падежа
(04.04.2017г.) на последното задължение на ответника
по договора от 04.01.2017г., поради което от деня следващ падежа на последното
задължение (05.04.2017г.) страните не се намират обвързани по силата на
договора и даденото подлежи на връщане.
На първо време съдът тълкувайки
съдържанието на договорите от 04.10.2016г. и 04.01.2017г. по правилата на чл.20 ЗЗД, намира че със същите страните са постигнали уговорка за действието на
договора за период от 3 месеца, а т.е. по първия договор за периода
04.11.2016г. – 04.01.2017г., и по втория за периода 04.02.2017г. – 04.04.2017г. Наличието на трети договор, който валидно да
обвърже страните в облигационно правоотношение не се установи по
делото.Твърденията на ищеца, че е постигната устна уговорка, която обаче не приведена
в съответната писмена форма, не може да обоснове, че страните са обвързани в
ново облигационно правоотношение, по което ответникът е поел нова задължение за
изплащане на дялов капитал за следващите три месеца. При тези данни съдът
приема, че последния договор, който обвързва правно страните е този сключен от
04.01.2017г. При тези съображения не може да бъде прието, че договорната връзка
по този трети договор (наличието на който не се установи) е прекратена на
основание т.3.1, б.“а“ от договора, предвид неизплащане в срок на уговорения
дялов капитал, а няма спор, че по представените по делото договори от 04.10.2016г.
и 04.01.2017г. ответникът е изпълнил своите задължения в размер и в рамките на
уговорения срок. Следва да бъде поставен
в такъв случай въпроса дали действието на последния договор от 04.01.2017г. е
прекратено, което да обоснове връщане на внесената лична вноска от ищцата. Съдът
вече посочи, че приема договорите за срочни със срок на действие от по 3
месеца. Изтичане срока на договора обаче не е уговорено от страните, като
основание за прекратяване действието по същия, но този ефект обаче може да бъде
извлечен посредством тълкуване на уговорките между страните и в частност по
т.6.3 от договора, в която се посочва, че всеки следващ договор анулира
действието на предходния. Така договора от 04.01.2017г. е прекратил действието
на договора от 04.10.2016г., като следва да се им в предвид, че втория договор
е сключен на датата, на която настъпва падежа на последното задължение, произтичащо
от първия договор (04.01.2017г.), а след падежа на последното задължение на
договора от 04.01.2017г., който е уговорен на 04.04.2017г.
нов договор не е подписан между страните, поради което следва да бъде прието,
че договора е прекратен с изтичане на уговорения срок на негово действие. Считано
от 05.04.2017г. страните не се считат обвързани по договор за внасяне на дялов
капитал.
За пълнота на изложението съдът
намира, че следва да посочи, че дори и да бъде прието противното разбиране, че
договора не е прекратен със изтичане на срока на неговото действие, то същия се
счита прекратен с достигане волеизявлението на ищцата до знанието на ответника.
Именно такова волеизявление съдът намира, че ищцата е сторила с отправяне на
покана до ответника за възстановяване на сумата от 8200 лева, съставляваща разлика
между изплатените и 1800 лева дялов капитал и внесената по сметка на ответника
сума от общо 10000 лева. С това се действие страната едностранно и изрично е
завила, че не желае занапред да бъде обвързана в облигационно правоотношение с
ответника, произтичащо от договор за внасяне на дялов капитал. Волеизявлението
е достигнало знанието на ответника на
21.05.2018г., поради което дори и да не бъде прието, че с изтичане срока на
договора облигационното правоотношение е прекратено, то това е осъществено с
отправяне на едностранно изявление на страната по него.
Как следва да се постъпи с
лицата, които са прекратили членството във ВКС при ***************** се посочва
в чл.10, ал.1 от Устава на сдружението, която хипотеза, посочва, че набрания
дялов капитал се връща на тези лица. Тук съдът във връзка с възраженията на
ответника, че ищцата не е била член на ВСК при Пристанище – Варна, намира, че
следва да посочи, че действителност не се установи нейни права на членство в
организацията, които да се възникнали при предвидения в Устава ред. Липсата на
това й качество обаче не може да бъде вменено във виновно нейно поведение, а
отговорност следва да бъде търсена от съответното длъжностно лице допуснало
набиране на средства и изплащане на дялов капитал на лице, което не е член на
сдружението, което изпълнява дейност в частна полза по см. на чл.2, ал.1 ЗЮЛНЦ.
Доколкото валидната облигационна връзка не се оспорва между страните, то за
ищцата следва да намерят правилата на за имуществените последици при прекратяване
на членство във ВСК при Пристанище – Варна, което изрично постановяват връщане
на набрания дялов капитал, който в случая съобразно разпоредбата на чл. 31,
ал.4 от Устава е еднократно заплатен от ищцата.
При тези съображения и доколкото
съдът прие, че валидно облигационно правоотношение между страните е възникнало,
ищцата е изправна страна по същата, като е изпълнила задълженията които е поела
по него, това правоотношение в последствие е прекратено, то следва извода, че фактическия
състав на разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр.3-то ЗЗД се явява осъществен, при
което предявения иск следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени съдебно – деловодни разноски в размер на 490 лева, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда К В„П В“(в ликвидация), Булстат ********* със седалище и адрес на управление *********************************, представлявана от Д.Г.Й. да
заплати на Е.А.Г.,
ЕГН********** ***
сумата от 8200 (осем хиляди и двеста) лева дължима по прекратен договор за внасяне на дялов капитал от 04.01.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 24.07.2018г.
до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал.1, пр.3-то ЗЗД.
Осъжда К В„П В“(в ликвидация), Булстат ********* със седалище и адрес на управление *********************************, представлявана от Д.Г.Й. да
заплати на Е.А.Г.,
ЕГН********** ***
сумата от 490 (четиристотин и
деветдесет) лева, представляващи сторени в производство съдебно – деловодни
разноски, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :