РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Търговище, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20243500500054 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Б. Ц. Б. от с.*****, общ.****,
действащ чрез процесуалния си представител адв.З. Б. от АК-Търговище
против решение №23/14.02.2024г., постановено по гр.д.№546/2023г. на
Районен съд-Попово, с което на осн.чл.108 от ЗС по отношение на същия е
установена собствеността и е осъден да предадена владението на ищцата М.
Б. Н. от гр.**** върху дворно място с площ от 1380 кв.м., ведно с построената
в него жилищна сграда и стопански постройки, за което е отреден УПИ XII-
285 в кв.39 по плана на с.****, общ.******, както и на осн.чл.59 от ЗЗД да й
заплати обезщетение в размер на 640 лв. за лишаване от ползването за
периода от м.02.2023г. до 19.09.2023г., ведно със законната лихва от
19.09.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски в размер на 1 390 лв. С доводи за нарушения на закона и
необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за отхвърляне
на предявените искове.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата
1
страна, действаща чрез пълномощника си адв.Б. К. от АК-Търговище оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените искове по чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и
предаване на владението върху дворно място с площ от 1380 кв.м., ведно с
построената в него жилищна сграда и стопански постройки, за което е
отреден УПИ XII-285 в кв.39 по плана на с.*****, общ.*****, както и по чл.59
от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 640 лв. за лишаване от
ползването на имота за периода от м.02.2023г. до 19.09.2023г. са обосновани с
обстоятелствата, че описаният имот е подарен на ищцата от леля й с нот. акт
№188, том 7, дело №1353/07.05.2009г. на СВп-*****, но след смъртта й през
2022г., самонастанилият се в имота ответник-неин баща, без основание
отказва да го напусне, лишава я от достъп и оспорва собствеността й.
В срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК с писмен отговор ответникът
оспорва предявените искове с възражения, че дарителката му отстъпила
владението на имота през 2007г. и след изтичане в негова полза на 10-
годишната придобивна давност е станал носител на правото на собственост.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Ищцата е дъщеря на ответника, като с нот.акт №119/07.05.2009г., том II,
нот.д. №319/2009г. на нот. рег.№495 неговата леля **** Б.а ***** й подарила
процесния недвижим имот- дворно място с площ от 1380 кв.м., ведно с
построената в него жилищна сграда и стопански постройки, за което е
отреден УПИ XII-285 в кв.39 по плана на с.*****о, общ.*****, запазвайки си
пожизнено правото на ползване.От 2007г. в имота живее и ответника, и след
смъртта на дарителката през 2022г. отказва да напусне имота, като спорът е
дали е придобил собствеността върху имота по давностно владение през
периода 2007г.-2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
2
продължение на 10 години, като владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя-
чл.68 от ЗС.
Позоваващият се на придобивна давност е длъжен при условията на
пълно и главно даказване да установи предпо-ставките по чл.79, ал.1 от ЗС-
начален момент и непрекъснатост на владението в продължение на 10 години,
в който период фактическата власт е упражнявана явно и необезпокоявано
именно с намерение за своене, като за придобиване на имот по давност не е
достатъчно само упражняване на фактическа власт, независимо дали тя е
получена със знанието и съгласието, или не, на собственика, но и открито
манифестиране на намерението за придобиване на собствеността.
В конкретния случай, извършеният от праводателката акт на
разпореждане с имота през 2009г. изключва 2007г. като начален момент на
придобивна давност от негова страна, като следва да се прецени дали такова
начало е поставено в един по-късен момент.В тази насока, съгласно
показанията на св.Т. Н.-майка на ищцата и св.И. С., дарителката допуснала
ответника в имота през 2007г., тъй като същият нямал къде да живее, той и
приятелката му не полагали грижи нито за леля му, нито за имота, както и
всички в селото знаели, че имотът е на ищцата, а съгласно показанията на
водените от ответната страна свидетели -св.Д. А., св.С. С. и св.С. Т.,
ответникът и приятелката му полагали грижи за възрастната жена и
поддържали имота-грижи за градината, смяна на дограма, поправка на
покрива и оградата, като лелята обещала къщата да бъде за него.
При тези доказателства, дори и първата група свидетелски показания да
бъдат игнорирани, то останалите доказателства не установяват воля на
предишния собственик за предаване владението на ответника, както и дали, и
към кой точно момент последният е трансформирал намерението си от това
да действа от името и за сметка на собственика-леля му, каквато представа е
имал, в намерение да придобие имота за себе си, както и да го демонстрира. В
тази насока, сами по себе си действията по поддръжка, смяна дограмата на
няколко прозореца, частичен ремонт на покрив и ограда също не доказват
промяна в намерението, тъй като са за удобство на обитателя, а не
неоспорими характеристики на поведение на владелец.Освен това, при
посоченото обещание „имотът да остане за него“, държателят субективно
3
продължава да има знание, че правото на собственост не му принадлежи, че
упражнява фактическата власт върху вещта със съгласието на собственика и в
очакване за последващо придобиване на това право, което изключва
намерението вещта да се свои преди това. Държателят упражнява
фактическата власт с очакване, че ще придобие собствеността в бъдеще, т.е.
осъзнава, че към настоящия момент вещта не му принадлежи, а все още
принадлежи на лицето, което е обещало да му прехвърли собствеността.Още
повече-сам ответникът признава, че е плащал данъците със средства и за
сметка на леля си, което е в противовес с намерението за своене, каквото е
категорично проявено едва след смъртта на доверителката през 2022г. С
оглед на това, не е възможно да се приеме, че ответникът успешно е провел
пълно и главно доказване на правнорелевантните обстоятелства по спора,
поради което не са налице предпоставките по чл.79, ал.1 от ЗС и
възражението за придобивна давност е неоснователно.След като ищцата е
носител на правото на собственост и за периода м.02.2023г.- 19.09.2023г. е
лишена от възможността да ползва имота, то ответникът й дължи и
обезщетение за това в установения от вещото лице размер от 640 лв.
При разрешаване на спора първоинстанционният съд е изложил
обстойни мотиви, цитирайки задължителна съдебна практика, които мотиви
изцяло се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция, поради
което въззивният съд извършва препращане към тях, на осн.чл.272 от ГПК.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят и направените в
настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 1 100 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №23/14.02.2024г., постано-вено по гр.д.
№546/2023г. по описа на Районен съд-Попово, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника Б. Ц. Б. от с.*****, общ.*****, ЕГН:**********
да заплати на ищцата ищцата М. Б. Н. от гр.*****, ЕГН: **********
направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 1 100
лв.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5