РЕШЕНИЕ
№ 128
05.03.2020 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО......................................................................... ………….
на пети февруари……….. …………………………две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав :
Председател: ТОШКА
ИВАНОВА
Членове: АННА
ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
Секретар Р* Р*
като разгледа докладваното от чл. съдията
Йонко Георгиев................................ …….
В.гр. дело №946.............. по
описа за 2019год....................................................................
За да се произнесе взе предвид:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Обжалва
се от Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР решение №410 от 30.09.2019г. постановено по г.д. №694/2019г.
на Районен съд Свиленград,с което Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР е
осъдена да заплати на Р.Д.П. ЕГН********** ***
сумата
от 1979,32лв.допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.,получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд,ведно със законната лихва,както и сумата от 268,53лв. обезщетение за
забава за периода на падежа на всяко месечно плащане до 30.06.2019г.,както и 360,34лв.
разноски по делото,адвокатско възнаграждение, 89,91лв. държавна такса и 100лв.
възнаграждение за вещо лице.
Във въззивната жалба на Главна дирекция
„Гранична полиция“-МВР се развиват оплаквания за неправилност,необоснованост и
незаконосъобразност.Съдът неправилно е анализирал действащите за процесния
период наредба №8121з-407 от 11.08.2014г.,действала до 02.08.2016г.,наредба №8121з-776
от 29.07.2016г. и наредба №8121-з-908 от 02.08.2018г.,поради което и неправилно
е приложил субсидиарно наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/ за работещите в структурата на МВР.Необосновано и
незаконосъобразно съдът е преизчислил часовете нощен труд с коефициент 1,143 за
да обоснове полагане на извънреден труд.Специалните разпоредби на ЗМВР
регламентират изчерпателно материята свързана с полагане на труд на смени и
заплащането му,поради което не е налице празнота.Иска се постановяване на
решение,с което да се отхвърлят обективно съединените искове.
В срок е постъпил писмен отговор от Р.П.,
в който чрез процесуалния си представител адв.Д.С. се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Хасковският окръжен съд след преценка на
събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за
установено от фактическа страна.
Производството пред Районен съд Свиленград е
образувано по предявени при условията на обективно съединяване искове от Р.Д.П.
на длъжност „м* е*“ в група „Експертна дейност“ при ГПУ С* към Регионална
дирекция Гранична полиция гр. Е* против Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР
за заплащане на сума в размер на 1979,32лв.,представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.,получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,както и сумата от 268,53лв.
обезщетение за забава за периода на падежа на всяко месечно плащане до 19.07.2019г.Претенцията
си основа на разпоредбите на чл.179 ал.1 ал.1 вр. чл.178 ал.1т.3 и чл.187 ал.5 т.2
от ЗМВР във връзка с Наредбата за структура и организация на работната заплата.
В срока за отговор Главна
дирекция „Гранична полиция“-МВР е оспорила иска с аргумента,че положения нощен
труд е в рамките на законово регламентирания ,поради което преизчисляването му
с коефициент 1,143 е неприложимо в случая и не се касае до допълнителни часове
за плащане.
За да уважи
иска,районният съд е приел,че отношенията на страните по повод полагане на труд
и неговото заплащане се регламентира от ЗМВР и наредбата за структурата и
организацията на работната заплата,която субсидиарно следва да намери
приложение при наличието на непълнота в специалната уредба,каквато непълнота
съдът е съзрял при анализа на нормативната уредба.По отношение на фактите по
делото не се спори от страните,поради което настоящата инстанция изцяло
възприема установената фактическа обстановка при първоинстанционното
разглеждане на спора.
По отношение на
правните изводи обаче настоящата инстанция не споделя направените такива от
районния съд.Решаващият момент,върху който се концентрира спора се свежда до
отговора на въпроса, положеният нощен труд за работещите на смени съответно
8,12 и 24часа при сумарното отчитане на работното време следва ли да бъде
преизчисляван с коефициент 1,143,като се съблюдават разпоредбите на КТ и на Наредбата за структура и организация на
работната заплата.
С решението си съдът е
дал положителен отговор като е преизчислил положения от въззиваемия нощен труд
като е съобразил чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата,според която разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени
за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Този подход на съда обаче е
погрешен.От действащата за исковия период уредба в издадените по реда на чл.187
ал.9 от ЗМВР и отменени наредби за реда за организацията и разпределянето на
работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата извън
редовното работно време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на
държавните служители е предвидено,че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, тоест отново се предвижда
нормална продължителност на работното време през нощта до 8 часа. В трите
посочени наредби се съдържа регламентация за начина на разпределяне на работното
време и неговото отчитане, като единствено в чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407
от 11.08.2014г. е въведен коефициент 0,0143 при сумирано отчитане на
отработеното време за положен труд между
22,00часа и 6,00часа,докато при действието на другите наредби до тяхната отмяна
такова правило не се съдържа.
Възможността за преизчисляване на нощния труд би била
приложима и за държавните служители в МВР,само в случаите когато полагането на
нощния труд е под 8часа.Такова твърдение обаче не се съдържа и не се установява
от доказателствата по делото.Такава разлика между продължителност на нощния и
дневния труд по делото не се установява,поради което отработените часове от
въззиваемия Р.П. като нощни смени за исковия период са по 8часа,съобразени с
изискването на чл.187 ал.1 от ЗМВР.
За уреждане на
заплащането на положения нощен труд от държавните служители на МВР следва да
намери приложение разпоредбата на чл.179 ал.2 от ЗМВР в редакцията за исковия
период 01.07.2016г. до 30.06.2019г.,според която размерът на възнагражденията
за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи.Такива са заповед №8121з-791 от 28.10.2014г.
и заповед №8121з-1429 от 23.11.2017г.,които предвиждат,че за всеки отработен
час или част от него между 22,00часа и 6,00часа на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв.,което е в
унисон с чл. 187, ал. 3 от ЗМВР,регламентиращ работното време на държавните служители изчислено в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. При работа на смени законодателят в съответствие с чл. 8 от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г.
относно някои аспекти на организацията на работното време е допуснал полагането
на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението
на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на допустимия размер нощен труд е 1:1.
Ето защо не следва да
бъде споделено твърдението в исковата молба за празнота в уредбата,което е
възприето и в мотивите на първоинстанционния съд относно заплащане на
възнаграждението за положен нощен труд,преизчислен като дневен.В този смисъл
отговорът на спорния въпрос за преизчисляване на положения нощен труд от
работещите на смени държавни служители на МВР с коефициент 1,143 е отрицателен.
разлика в уредбата на допустимата продължителност на нощния труд между
служителите в МВР и работниците, съответно между разпоредбите на ЗМВР и КТ, не
е несъответствие в законодателството, нито пък е дискриминационна. Напротив тя
е съобразена с характера на дейността, извършвана от служителите в МВР. Именно
специфичната дейност, която извършват, е причина правата и задълженията им да
се регламентират от специален нормативен акт. С него са предвидени редица отклонения
от правата и задълженията на престиращите работна сила по трудово
правоотношение, уредени в КТ.
За пълнота следва
да се отбележи,че в случая не може да става въпрос и за положен извънреден
труд.Доказателства в тази посока не са представени.Преобразуването само по себе
си на нощните часове в дневни с извън установеното работно време не може да
обоснове извод за осъществен извънреден труд.
Тези изводи на
настоящата инстанция обосновават приемането на предявените обективно съединени
искове главен и акцесорен за неоснователни,поради което решението на районния
съд за уважаването им следва да се отмени и постанови друго решение, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
По въпроса за
претендираните от страните разноски с оглед изхода на спора и съобразно чл.78
ал.8 от ГПК вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за плащане на правна помощ такива се
дължат на въззивника.Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
две инстанции,което съдът определя в размер общо 200лв.платими от Р.П.,както и
заплатената от въззивника д.т. пред въззивна инстанция в размер на 64,59лв..
Водим
от горното,съдът.
Р Е
Ш И:
Отменя решение №410
от 30.09.2019г. постановено по г.д. №694/2019г. на Районен съд
Свиленград,вместо което постановява.
Отхвърля
предявените от Р.Д.П. ЕГН********** *** против Главна дирекция „Гранична
полиция“-МВР обективно съединени искове
за сумата от 1979,32лв.допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.,получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 30.06.2019г.
до окончателното изплащане,както и сумата от 268,53лв. обезщетение за забава за
периода на падежа на всяко месечно плащане до 30.06.2019г.датата на предявяване
на иска,като неоснователни и недоказани.
Осъжда Р.Д.П. ЕГН**********
*** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР №17 264,59лв.
разноски по делото включващи юрисконсулско възнаграждение и държавна такса за
въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1/
2/