Определение по дело №2009/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./........ 07.2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 2009 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

І. По редовността на разменените книжа

С искова молба, заведена с вх. №36167/04.12.2019г. по описа на Варненски окръжен съд, РГТО, поправена по реда на чл.129, ал.2 ГПК с молба вх. №691/09.01.2020г., от Л.И.В., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис 1, чрез адвокат Д.П.,***, срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, e предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищеца  Л.И.В., ЕГН **********,***, не дължи плащане на сумите 25 500 лева – част от получен и невърнат кредит по Договор за банков кредит /овърдрафт/ „Малки и средни предприятия” /МСП/ №MS07-00046/27.11.2007г., сключен със „СиБанк” ЕАД, ЕИК *********, чийто правоприемник вследствие на преобразуване (вливане) е „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, цялата главница в размер на 122 790,03 лв.; 1 000,00 лева – част от договорена по същия договор лихва, цялата в размер на 14 162,68 лв., за периода 21.10.2012г. - 05.09.2013г.; 1 000,00 лева – част от законната лихва върху главницата от 06.08.2013г. до окончателното изплащане на задължението, която към момента на подаване на исковата молба е в размер на 78 893,63 лв., за които въз основа на заповед за изпълнение №6862/08.08.2013г. по ч.гр.д. №11695/2013г. на Районен съд - Варна е издаден изпълнителен лист от 20.08.2013г., поради погасяването по давност на правото на което и да е от ответните дружества да иска изпълнение.

 

От ищеца е формулирана и претенция да му бъдат присъдени сторените в производството разноски, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.

 

С разпореждане №292/10.01.2020г. съдът е разпоредил преписи от исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства, да се връчат на ответниците. Видно от върнатите по делото отрязъци от съобщения, книжата по делото са връчени редовно по реда на чл.50, ал.3 от ГПК на 22.01.2020г. на ответното дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, съответно на 05.02.2020г. на ответното дружество „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********.

 

В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД е подал писмен отговор вх. №5276/14.02.2020г., в който излага становище по наведените от ищеца твърдения, обосновава възражения и навежда собствени твърдения по същество на повдигнатия правен спор.

 

С определение № 744/05.03.2020г. съдът не е приел подадения от ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, отговор на исковата молба вх. №4984/13.02.2020г., поради неспазване на срока по чл.367, ал.1 от ГПК, за което ответникът е бил предупреден с разпореждане №1906/17.02.2020г., с което са му били дадени указания и възможност да поправи нередовното процесуално действие.

 

В продължената размяна на книжа е депозирана единствено допълнителна искова молба вх. №9283/24.03.2020г.

 

Така осъществената размяна на книжа между страните се приема за редовна. Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

 

ІІ. По допустимостта на претенцията и приложимия процесуален ред.

 

Към настоящия етап на процеса предявеният иск се приема за допустим.

Същият намира своето правно основание в чл.124, ал.1 от ГПК.

Претендира се и осъждане на ответниците да репарират на ищеца направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.

Сезиран е надлежен родово (чл.104, т.4 ГПК) и местно (чл.105 ГПК) компетентен съд за разглеждане на спора.

Дължимата за исковото производство държавна такса, определена в съответствие с разпоредбите на чл.72, ал.2, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.), е в размер на 1 120 лева. Същата е внесена от ищеца.

Не е направено възражение от страните относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК).

Страните не са направили възражение относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК). С оглед предмета на иска, отчитайки в тази връзка разпоредбите на чл.286 и чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ, както и предвид факта, че ответникът по делото е търговец (чл.287 от ТЗ), съдът приема, че приложение в случая намира разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК и делото следва да бъде разгледано по реда на гл.32 ГПК.

 

ІІІ. По доказателствените искания на страните

 

Представените от ищеца писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати.

Следва да се укаже на ищеца, че в голямата си част представените от него писмени документи са нечетливи по отношение на съдържащите се в тях разпореждания на ЧСИ по изп дело №326/2013г. и №397/2019г., поради което, дори да бъдат приети като писмени доказателства, не биха могли да установят пълно фактите, за които се представят.

 

Понастоящем няма други доказателствени искания. На страните следва да се укаже, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

 

Във връзка с искането на страните да им се даде допълнителна възможност да сочат и представят доказателства съдът намира за уместно да им укаже, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

 

Допълнително, във връзка и с исканията за присъждане на разноски, на страните следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).

 

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, като им се укаже възможността да изложат становища във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, като обосноват и съответни искания, което могат да сторят и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

 

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).

 

По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустим иск на Л.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът  Л.И.В., ЕГН **********,***, не дължи плащане на сумите 25 500 лева – част от получен и невърнат кредит по Договор за банков кредит /овърдрафт/ „Малки и средни предприятия” /МСП/ №MS07-00046/27.11.2007г., сключен със „СиБанк” ЕАД, ЕИК *********, чийто правоприемник вследствие на преобразуване (вливане) е „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, цялата главница в размер на 122 790,03 лв.; 1 000,00 лева – част от договорена по същия договор лихва за периода 21.10.2012г. - 05.09.2013г., цялата в размер на 14 162,68 лв.; 1 000,00 лева – част от законната лихва върху главницата от 06.08.2013г. до окончателното изплащане на задължението, която към момента на подаване на исковата молба е в размер на 78 893,63 лв., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 20.08.2013г. въз основа на заповед за изпълнение №6862/08.08.2013г. по ч.гр.д. №11695/2013г. на Районен съд - Варна, поради погасяването по давност на правото на което и да е от ответните дружества да иска изпълнение.

 

Ищецът претендира и осъждане на ответниците да му заплатят направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.

 

Дължимата за производството по делото държавна такса в размер на 1 120 лева е внесена предварително от ищеца.

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.

 

ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи, представени от ищеца с исковата молба.

 

УКАЗВА на ищеца, че в голямата си част представените от него писмени документи са нечетливи по отношение на съдържащите се в тях разпореждания на ЧСИ по изп дело №326/2013г. и №397/2019г., поради което, дори да бъдат приети като писмени доказателства, не биха могли да установят пълно фактите, за които се представят.

 

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

 

УКАЗВА на страните, че могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

 

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).

 

УКАЗВА на страните възможността да уредят доброволно заявения за съдебно разрешаване спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който случай половината от внесените държавни такси ще бъдат върнати на страните (чл.78, ал.9 ГПК).

 

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по настоящото търговско дело №2009 по описа за 2019г. за 06.08.2020г. от 09,00 часа, за която дата да се призоват страните, като с призовките СЕ ИЗПРАТЯТ и преписи от настоящото определение.

 

Съобщенията до страните ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на посочените от тях съдебни адреси чрез пълномощници.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

 

 

 

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

по търговско дело №2009 по описа за 2019г.

на Варненски окръжен съд,

търговско отделение

 

1.           Ищецът Л.И.В., ЕГН **********,***, предявява отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, не дължи плащане на ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, гр. София, легитимиращ се като правоприемник на „СиБанк” ЕАД, ЕИК *********, вследствие на преобразуване (вливане), или на негов частен правоприемник вследствие извършено прехвърляне на вземания „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, на суми по договор за банков кредит /овърдрафт/ „Малки и средни предприятия“ /МСП/ №MS07-00046/27.11.2007г., за които по ч.гр.д. №11695/2013г. по описа на BPC е бил издаден изпълнителен лист и от кредитора са били предприети действия за принудително изпълнение, поради погасяването по давност на правото на кредитора да иска изпълнение.

 

2.           Твърди се в исковата молба, че на 27.11.2007г. между „СиБанк” ЕАД – кредитодател, и „МЕЛА 99” ООД, ЕИК ********* – кредитополучател, е бил сключен договор за банков кредит /овърдрафт/ „Малки и средни предприятия“ /МСП/ №MS07-00046/27.11. 2007г., по който ищецът Л.И.В. и Г М Л, ЕГН **********, са солидарни длъжници.

 

3.           По заявление на кредитора „СиБанк” ЕАД, ЕИК *********, по ч.гр.д. №11695/2013г. на Варненски районен съд, били издадени заповед за изпълнение №6862/08.08.2013г. и изпълнителен лист от 20.08.2013г., за сумата от 136 952,71 лева, от които 122 790,03 лева - главница; 14 162,68 лева - договорна лихва за периода от 21.10.2012г. до 05.08.2013г., законната лихва върху главницата от датата на предявяване на искането - 06.08.2013г., до окончателното изплащане на задължението, както и за сума в общ размер на 4 558,58 лева - разноски по делото, и изпълнителен лист от 20.08.2013г., въз основа на който на 21.08.2013г. банката образувала изпълнително дело №20138070400326 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, peг. № 807 в КЧСИ.

 

4.           В съответствие с възложеното му от взискателя съдебният изпълнител направил пълно проучване на имущественото състояние на тримата длъжници, предприел и изпълнителни действия по отношение на ипотекирания за обезпечение на вземането на банката недвижим имот (собственост на дружеството – кредитополучател), като били проведени множество публични продани.

 

5.           Единственото поискано и предприето по отношение на ищеца – длъжник Л. В. изпълнително действие било наложен на 11.03.2014г. запор на притежавания от него дружествен дял от капитала на „МЕЛА 99” ООД, вписан в Търговския регистър по партидата на дружеството на 20.03.2014г.

 

6.           Едва на 10.05.2018г., т.е. след изтичане на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и перемиране на изпълнителното дело по отношение на  ищеца – длъжник, взискателят поискал налагане на запор на вземания по негови банкови сметки, което действие в контекста на мотивите към т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС според ищеца е нищожно и не е произвело действие.

7.           С молба вх. №11549/23.08.2018г. ищецът поискал прекратяване на изпълнително дело №326/2013г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, по която първоначално ЧСИ констатирал настъпилата перемпция, но впоследствие, след депозирано възражение от взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД (като правоприемник на „СиБанк” ЕАД) отхвърлил молбата като изпълнителното дело било висящо и към настоящия момент.

 

8.           Въпреки това, с молба вх. №8059/11.06.2019г. кредиторът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД („ОББ” АД) поискал да бъде образувано ново изпълнително дело срещу ищеца на същото основание, която била уважена от ЧСИ с разпореждане от същата дата.

 

9.           Така било образувано изп.дело №20198070400397 с копие от изпълнителния лист, като било разпоредено същото да се присъедини към предходното изп. дело №326/2013г., на длъжника Л.В. да се връчи съобщение за новообразуваното изпълнително дело и да се наложи запор на трудовото му възнаграждение от „МЕЛА 99” ООД.

 

10.        Твърди се от ищеца, че с оглед бездействието на кредитора-взискател по изпълнително дело №20138070400326 в периода след 11.03.2014г. (когато ЧСИ е разпоредил налагане на запор на дружествения дял на длъжника), евентуално 20.03.2014г. (когато запорът е бил вписан в Търговския регистър) и предвид нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство следва да се счита прекратено ех lege най-късно на 20.03.2016г., независимо от отказа на съдебния изпълнител да го прекрати.

 

11.        С оглед на това и като твърди, че извършените след 20.03.2016г. изпълнителни действия са нищожни по отношение на Л.В. и не прекъсват течащата погасителна давност, като от 20.03.2014г. (датата на последно извършеното  валидно изпълнително действие) е започнала да тече нова петгодишна давност, която е изтекла на 20.03.2019г., ищецът счита, че вземанията на ответника „ОББ” АД, произтичащи от договора за банков кредит /овърдрафт/ „Малки и средни предприятия“ /МСП/ №MS07-00046/27.11.2007г. (за главница и лихви) са недължими, поради погасяването им по давност.

 

12.        С факта, че и понастоящем спрямо него се води изпълнителното дело за събиране на погасените по давност вземания, предмет на издадения по ч.гр.д. 11695/2013г. на ВРС изпълнителен лист от 20.08.2013г. въз основа на заповед за изпълнение №6862/08.08.2013г., ищецът обосновава правният си интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск за отричане със силата на пресъдено нещо на правото на кредитора да иска изпълнение.

 

13.        По отношение на дружеството – втори ответник, правният си интерес ищецът основава на налични данни по изпълнително дело №20138070400326, че взискателят „ОББ” АД е прехвърлил вземанията си по изпълнителния лист на „ЕОС Матрикс” ЕООД, която цесия обаче не е съобщена на длъжника.

 

 

14.        В отговора си на исковата молба ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, гр. София, не оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка, но твърди, че въз основа на молбата на ищеца Л.В. вх. №11549/23.08.2018г. с Постановление от 27.08.2018г. съдебният изпълнител е прекратил по отношение на него изп. дело №326/2013г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

 

15.        Последващото изп. дело №397/2019г. е било образувано въз основа на оригинала на изпълнителния лист от 20.08.2013г., издаден по ч.г.д. №11695/2013г. на ВРС срещу длъжника Л.И.В..

 

16.        Оспорва като неоснователно твърдението за изтекла погасителна давност за вземанията му, като твърди, че вземанията продължават да съществуват.

 

17.        По отношение на възможността за принудителното им събиране счита, че погасителната давност започва да тече от изтичането на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие, позовавайки се в тази връзка на обоснованото особено мнение на част от върховните съдии по т.10 на решението по тълк. дело №2/2013г от 26.06.2015г.

 

18.        И тъй като в случая спрямо ищеца – длъжник такова е извършено на 14.03.2014г. (датата на налагане на запор върху дружествените му дялове), то погасителната давност е започнала да тече от 14.03.2016г. и към датата на подаване на исковата молба не е изтекла, поради което и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

19.        Подадения от ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, не е приет и е приравнен по последици на липса на отговор – чл.370 от ГПК.

 

20.        При тези насрещни твърдения на страните съдът приема, че не е налице спор по отношение на основните факти, осъществили се в хода на воденото изпълнително производство.

 

21.        Понастоящем липсват твърдения, съответно посочени и представени доказателства за влизането в сила на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №11695/2013г. на Районен съд – Варна, съответно за момента, когато е настъпил този факт (чл.416 ГПК).

 

22.        Доколкото този факт е от значение за правното положение на кредитора, то и неговото установяване се възлага в доказателствена тежест на ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД.

23.        Макар страните да не са развили спор по отношение на размера на вземанията, като се имат предвид съвпадащите твърдения, че в резултат на проведено принудително изпълнение са били събрани суми, които са разпределени на взискателя, установяването на непогасените към настоящия момент вземания на кредитора – взискател (по основание и размер) се определя като релевантен за спора факт.

 

24.        Установяването на този факт се възлага в доказателствена тежест на ищеца Л.В..

 

25.        Понастоящем ищецът не е посочил и представил доказателства за установяване на оспорваните от него вземания по основание и размер.

 

26.        С оглед твърдението на самия ищец, че с молба вх. №11025/12.08.2019г. по изп. дело №326/2013г. самият цедент е представил пред съдебния изпълнител документи, удостоверяващи извършеното прехвърляне на вземания и настъпилото в резултат на това частно правоприемство, допълнително следва да се укаже на ищеца необходимостта от обосноваване на правния му интерес от водене на иска както срещу цесионера „ЕОС Матрикс” ЕООД, така и срещу предходния кредитор „ОББ” АД.

 

27.        Следва да се укаже на ответника „ОББ” АД, че понастоящем не е посочил и представил доказателства, от които да се установява твърдението му, че изп. дело №326/2013г. е било прекратено по отношение на длъжника Л.В. с постановление на ЧСИ от 27.08.2018г.

 

28.        Този факт, с оглед твърдението му, че впоследствие е образувано ново изпълнително дело срещу този длъжник, се определя като релевантен за спора, съответно подлежащ на доказване от страната, която се позовава на него в свой интерес.

 

29.        По отношение на всички останали релевантни факти, по отношение на които страните не спорят, съдът приема, че същите не се нуждаят от доказване. Отделно от това същите се установяват от посочените и представени по делото писмени доказателства.

 

30.        Изложените от страните аргументи по отношение на спирането и прекъсването на погасителната давност, съответно началния момент, от който следва да се брои срока при водено изпълнително производство за вземанията, съставляват правни доводи, които следва да се ценят от съда при произнасянето по същество на заявената претенция, след приключване на доказателствения процес и устните състезания между страните.

 

31.        Съобразно разпоредбата на чл.375, ал.1, във вр. с чл.374, ал.2 от ГПК съдът указва на страните да изложат становища по настоящия проект за доклад по делото, разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

 

                       Съдия – докладчик по делото:

                                                                                /Даниела Томова/