Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Брезник, 20.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 28.02.2020г.,
IІ-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря М. Г., като разгледа н.а.х.дело № 6 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Д.И.Н. против наказателно постановление № **-****-******/23.10.2019
година, издадено от Началник група към ОДМВР Перник, С-Р "Пътна
полиция" Перник, са наложени административни наказания, както следва:
глоба, в размер 200 /двеста/ лв., на
основание чл.
179, ал.2, пр. 1-во от ЗДвП и
глоба, в размер 100 /сто/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок 3 месеца, на основание чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за това, че 01.09.2019г. в 12.45ч. в гр. Брезник на
кръстовището на ул. „Георги Ив. Бунджулов“ и ул. „Ангел Коцелянов“ с посока на
движение от гр. Брезник към гр. Трън управлява собствения си лек автомобил „А.“
с рег. № М ****ВМ, като поради движение със несъобразена скорост с интензивността
на пътното движение и релефа на местността /стръмен наклон при изкачване/,
излиза в ляво пътя и реализира ПТП в светлодиоден пътен знак със соларен панел
Д-17. След реализираното ПТП не изпълнява задължението си да остане на място и
да уведоми службата за контрол МВР и се укрива. Установен водач в 19.00ч. нарушения съответно на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл.
123, ал.1, т.3, б. "а" от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Д.И.Н.. В нея същият оспорва
законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, като
релевира възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаването му, за това, че отразените в акта и постановлението фактически
обстоятелства не отговарят на действителната пътна обстановка, както и че
същите са оценени неправилно от контролните органи.
В съдебните прения жалбоподателя,
чрез процесуалния си представител- адв. И.С. от САК, излага конкретни доводи в подкрепа на тезата за
незаконосъобразност на административнонаказателната процедура, въз основа на
които моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно
и необосновано.
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована, не е
изпратила представител.
Брезнишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14
и чл.
18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 01.09.2019 г, в 12:45 часа
свидетелите В.А.В. на длъжност "мл. автоконтрольор" в сектор
"ПП" при ОД на МВР-Перник и И.Г.С.,***, изпълнявайки служебните си
задължения извършали обход на маршрута в гр. Брезник, като на кръстовището на
ул. „Георги Ив. Бунджулов“ и ул. „Ангел Коцелянов“, забелязали паднал светлодиоден
пътен знак със соларен панел Д-17. Докладвали на ОД в РУ Брезник и от извършената
справка и преглед на камерите от района, бил установен автомобила и
регистрационния му номер. По късно през деня са установили автомобила и водача,
който си е признал пред служителите, че е реализирал ПТП в пътния знак.
Въз основа на констатациите си, на
същата датата, в присъствието на Д.И.Н., срещу него било образувано
административно-наказателно производство със съставяне на АУАН № *****/01.09.2019
г., като свид. В. приел, че същият виновно е нарушил разпоредбите на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и чл.
123, ал.1, т.3, б. "а" от ЗДвП. При предявяване на акта соченият
като нарушител не вписал обяснения и възражения.
В срока по чл.
44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателя не депозирал писмени възражения.
Впоследствие, при проверка по реда
на чл.
52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства,
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.
53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на Д.И.Н. за нарушения по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и чл.
123, ал.1, т.3, б. "а" от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: показанията на
свидетелите В.А.В. и И.Г.С., както и писмените доказателства: съставеният АУАН
№ *****/01.09.2019 г., заверено копие на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество се явява неоснователна.
При извършване на служебна проверка
за законосъобразност, съдът намери, че акта за установяване на административно
нарушение и издаденото обжалваното наказателното постановление съдържат всички
императивни реквизити установени към съдържанието им в чл. 42
и чл.
57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да опорочават законосъобразността на
административнонаказателната процедура, поради което се дължи разглеждане на
спора по същество.
Направените в горната насока
възражения от страна на жалбоподателя са неоснователни.
Разпоредбата на чл.
20, ал.2 от ЗДвП сочи, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. В обстоятелствената част на АУАН и НП е описано, че
жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „А.“ с рег. № М ****ВМ, като поради
движение със несъобразена скорост с интензивността на пътното движение и релефа
на местността /стръмен наклон при изкачване/, излиза в ляво пътя и реализира
ПТП в светлодиоден пътен знак със соларен панел Д-17.
При описание на нарушението са
посочени всички признаци от неговия състав, поради което и жалбоподателят не е
бил поставен в неизвестност за какво деяние следва да понесе
административнонаказателна отговорност, в каквато насока е изложил голословни
доводи в жалбата си. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.
20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори,
които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за
пътнотранспортни произшествия. В случая навлизането в стръмен наклон при
изкачване е предполагало водачът да управлява автомобила при необходимост със
скорост по-ниска от разрешената, при която ударът би бил предотвратим.
Разрешената скорост е тази, която законът допуска в определените участъци от
пътищата и за която има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни
да се съобразяват, а съобразена е тази, която с оглед изискванията за безопасно
движение всеки водач конкретно е длъжен да избира, с оглед недопускане на
пътнотранспортно произшествие. Жалбоподателя се е поставил в невъзможност да
избегне произшествието, като не е изпълнил изискването по чл.
20, ал.2 от ЗДвП. Няма никакво съмнение, че допуснатото нарушение на
правилата за движение е в непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат.
Съгласно разпоредбата на чл.
179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП /ДВ, бр.101/2016 г., в сила от 21.01.2017
г./, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление. Наказващият оран
правилно е определил вида и размера на наказанието, което е наложил на Н., а
именно в неговата абсолютна стойност от 200 лева, която изключва възможността
за преценка на обстоятелствата по чл.
27, ал.2 от ЗАНН.
Изложените в конкретния казус
фактически обстоятелства сочат, че жалбоподателят не е оказал дължимото
съдействие, тъй като е напуснал местопроизшествието и не е уведоми
компетентната служба на МВР. Това поведение правилно е квалифицирано в по чл.
123, ал.1, т.3, б. "а" от ЗДвП.
Съвкупният анализ на събраните
писмени и гласни доказателства налага убедителен извод за извършване на всяко
от вменените нарушения. Този извод се основава на показанията на свид. В.А.В. и
И.Г.С., както и на обективните данни, закрепени в писмените доказателства по
делото. Свидетелите установяват, че отивайки на мястото на възникване на пътния
инцидент са установили паднал светлодиоден пътен знак със соларен панел Д-17, водача
не изпълнил задължението си да остане на място и да уведоми службата за контрол
МВР и се укрил. Самото възникване на ПТП
е безспорно между страните, тъй като, водача е установен по-късно, същия ден,
жалбоподателят е потвърдил участието си в него пред свидетелите. Съдът не
установява съществуването на каквито и да е отношения, мотивиращи
заинтересованост или пристрастие у свидетелите при излагане на релевантните
факти, поради което кредитира показанията им с пълно доверие, като
последователни, логични кореспондиращи на останалия събран доказателствен
материал.
Доказаните фактически обстоятелства,
обсъдени по-горе, се субсумират в състава на нарушението чл.
123, ал.1, т.3, б. "а" от ЗДвП, поради което съдът приема, че
нарушението, квалифицирано правилно по изложените вече съображения,
действително е извършено. Проявеното от жалбоподателя съдействие за изясняване
на случая след откриването му от органите на МВР след произшествието, не
изключва съставомерността на нарушението, тъй като по смисъла на чл. 123,
ал. 1,
т.3, б. "а" ЗДвП задължението за оказване на съдействие възниква
за участниците в ПТП непосредствено след и на мястото на настъпването му.
Въз основа на изложеното се налага
извод, че формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от
фактическа и правна страна са обосновани и правилни, поради което
законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по
административнонаказателен ред.
Нарушаването на задължението по чл.
123, ал.1, т.3, б. "а" от ЗДвП от участник в пътнотранспортно
произшествие се наказва на основание чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като законът предвижда лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до
200 лв. В конкретния случай на Н. са определени наказания между минималния и
средния размер, които в конкретиката на казуса съдът приема за справедливи,
съответни на извършеното нарушение. Съдът приема, че размера на всяко от
предвидените за нарушението административни наказания е отмерен правилно, което
мотивира потвърждаване на наказателното постановление и в тази му част.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изяло
наказателно постановление № **-****-******/23.10.2019 година, издадено от
Началник група към ОДМВР Перник, С-Р "Пътна полиция" Перник, с което
на Д.И.Н., ЕГН:**********, адрес: ***
са
наложени административни наказания глоба, в размер 200 /двеста/ лв., на
основание чл.
179, ал.2, пр. 1-во от ЗДвП и глоба, в размер 100 /сто/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок 3 месеца, на основание чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушения съответно на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл.
123, ал.1, т.3, б. "а" от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: