№ 15833
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110171309 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена на основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,
от П. А. А., ЕГН **********, с която търси защита за себе си и малолетната си
дъщеря К. К. Ц., ЕГН ********** от домашно насилие от К. К. Ц., ЕГН
**********, за когото се твърди, че е лице, с което е била във фактическо
съпружеско съжителство и баща на детето.
В молбата и уточненията на фактическите твърдения, направени в
съдебно заседание, проведено на 28.02.2024 г., се сочат следните актове на
домашно физическо и психическо насилие, както следва:
Страните били във фактическо съпружеско съжителство, от което имат
общо дете.
- На 22.12.2023 г. в жилището на страните, находящо се в гр.София, ,,,,,
между двамата родители възникнал скандал. Ответникът обвинявал
молителката, че има леко поведение, че в школата на МВР имала любовници,
че ще й вземе детето. Този скандал бил осъществен в присъствието на
малолетното дете. Детето се разплакало. Ответникът започнал да крещи по-
силно, хванал детето и го стиснал с ръцете си. Относно този акт се търси
защита единствено за детето К. Ц..
- На 23.12.2023 г. в жилището на страните, находящо се в гр.София, ,,,,,
ответникът започнал да крещи. Започнал да обижда молителката с различни
епитети, хвърлял столове и други вещи, които му попадали пред очите от
кухнята към коридора, където се намирала молителката и другите лица,
присъствали на скандала АЗ и К Ц.. В момента, когато молителката пожелала
да си взема документите и акта за раждане на детето, ответникът побеснял и
казал, че няма да излязат от жилището, ако молителката А. вземе акта за
1
раждане. Обиждайки и в неадекватното си състояние, той я заключил, заедно с
майка й, братовчедка й АЗ и баща си К Ц. в коридора, като заключил и
външната врата на жилището. Отказвал им да отвори входната врата, въпреки
многобройните им молби. Отказвал да им предостави и ключове, за да излязат
сами като многократно споменавал, че са негови заложници и ще стоят
затворени там, колкото той реши. Това продължило около два часа, през което
време молителката била силно уплашена и стресирана.
Ответникът направил неуспешен опит да посегне физически на майката
на молителката. На молителката й станало зле и седнала на пода в коридора.
Ответникът не спирал да крещи въпреки молбите на майката на молителката и
опитите на неговия баща да го успокоят. Продължавал да не отваря вратата и
отказвал да даде на молителката ключовете, за да си тръгне. Това продължило
до намесата на полицейски патрул, който бил повикан по-рано.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Твърди се, че
ответникът и молителката са били във фактическо съпружеско съжителство,
от което е родено пострадалото малолетно лице, поради което съдът приема,
че е подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН,
съгласно чл. 3, т. 2, пр. 2, т. 3 и т. 4 ЗЗДН, срещу лице, което има право да
отговаря по молбата. Налична е активна и пасивна легитимация на страните, с
оглед на което молбата е допустима.
По основателността:
На първо място, нужно е изрично да се посочи, че доколкото молбата е
постъпила в съда преди изменението на ЗЗДН с ДВ бр. 66 от 1.08.2023 г., то на
основание § 30. от ПЗР към ЗЗДН приложим е редът преди изменението на
закона.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира молбата за частично основателна.
Не е спорно между страните, че П. А. А. и К. К. Ц. са живели във
фактическо съпружеско съжителство, от което е родена дъщеря им К. К. Ц..
Не е спорно също, че двамата родители живели на квартира в гр.София,
,,,,.
Отношенията между двамата били обтегнати в края на 2023 г., поради
което молителката П. А. искала да прекрати фактическото си съжителство с
ответника и да заивее сама с детето К. Ц.. На 23.12.2023 г. пристъпила към
реализация на намеренията си и около 19.30 часа, заедно с братовчедка си –
свид. АЗ, отишли в квартирата на посочения по-горе адрес, за да събере своян
и на детето багаж, както и документите му. По същото време в апартамента се
намирали ответникът К. Ц. и неговият баща – свид. К Ц.. Между страните П.
А. и К. Ц. възникнал спор относно намеренията на молителката да се изнесе с
детето, който първоначално не бил с висок интензитет. Ответникът бил
съгласен молителката А. да изнесе багажа си от апартамента, но не и да вземе
вещи и документите на детето, което не се намирало в апартамента. Около
20.30 часа в него пристигнала и свид. СИ – майка на молителката. След
идването й скандалът ексалирал и имало пререкание между всички възрастни
– П. А., К. Ц., СИ и К Ц.. През развитието му ответникът К. Ц. заключил
2
входната врата и казал, че няма да пусне молителката П. А. и свидетелките СИ
и АЗ да напуснат жилището. Свид. И предложила на молителката А. да
напуснат апартамента без да взимат какъвто и да е багаж, но ответникът
казал, че никъде няма да ходят. Обиждал молителката, майка й (свид. И),
хвърлял столове в кухнята. Свид. АЗ започнала да плаче от случващото се, а
на молителката П. А. й станало лошо. Свид. АЗ споделила с майка си –
Кирилка И, за случващото се в жилището и последната от телефон **********
в 20:49 часа подала сигнал на телефон 112, като през цялото време
молителката и роднините й не можели да напуснат жилището вследствие на
поведението на ответника.
Полицейските служители пристигнали на адреса около 21.30 часа,
ответникът отключил входната врата. След пристигането им скандалът бил
преустановен, ответникът се успокоил. Молителката предала ключовете си за
квартирата на полицаите и взела багаж от жилището, след което го напуснала.
Наличието на спор между страните се установява непротиворечиво от
показанията на всички разпитани свидетели, както и декларацията по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН.
Мястото, включително адресът на жилището, където е осъществено
деянието, не е спорно между страните, установява се и от справката от тел.
112 (л. 44), оглед на веществено доказателство компакт диск и доклад за
проверени лица и превозни средтва на АП-192 за 23.12.2023 г.
От показанита на свид. СИ, справка от тел. 112 (л. 44) се установява и
доклад за проверени лица и превозни средтва на АП-192 за 23.12.2023 г. се
установява времето, в което се е развил процесният спор.
Доказателствените източници (показания на разпитаните свидетели и
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН) са непротивореворечиви, че присъстващите
в апартамента лица са били П. А., К. Ц., СИ, К Ц. и АЗ.
Спорно обстоятелство по делото е какво е било поведението на страните
и в частност ответника, заключил ли е жилището, забранил ли е на
молителката и придружаващите я свидетелки СИ и АЗ да го напуснат.
За да направи фактически извод, че ответникът К. Ц. заключил входната
врата, казал, че няма да пусне молителката П. А. и свидетелките СИ и АЗ да
напуснат жилището и не ги пуснал до намесата на полицейските служители,
че обиждал молителката и хвърлял столове в кухнята, съдът кредитира
показанията на свид. СИ, АЗ и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Доказателствените източници не страдат от логически противоречия,
относително подробни са, добре хармонират помежду и с останалите
доказателствени източници- справка от тел. 112 и оглед на веществено
доказателство компакт диск. Така от показанията на свид. И, З и декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява, че между двамата фактически съжители се
е развил сериозен скандал. В трите доказателствени източника
непровиворечиво се установява, че ответникът е заключил входната врата и е
отказал да пусне молителката и двете свидетелки да напуснат жилището.
Съдът отчита възможната заинтересованост на свидетелите с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК, но отчита, че показанията им хармонират
отлично с оглед на веществено доказателство компакт диск, където се съдържа
информация, че поводът за сигнала е, че заради ответника молителката А. не
3
може да излезе от жилището. Не може да бъде игнорирано, че съобщеното от
свидетелите и посочено в декларацията много добре обяснява защо е била
нужна намеса на полицейски служители, благодарение на които спорът е
преустановен. То хармонира още с изложеното от свидетелите И и К Ц., че на
молителката й е прилошало. Последното не е спорно и е сигурна индинция за
спор с много висок интензитет досежно молителката и действия на ответника
против волята на й, в какъвто смисъл са показанията на свид. И и З и
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В този смисъл е и изложеното от вещото
лице, изготвило СПЕ, при изслушването в съдебно заседание. Съдът
кредитира заключението с уточненията, направени от вещото лице при
изслушването. От последното следва, че свид. АЗ е преживявла травматичен
момент на процесната дата, който е изводим от нормалните усещания за страх
и тревожност (л. 81 гръб). Колкото до заключението на вещото лице, че
понеже този травматичен момент не носи характеристиките на висок
интензитет за страх, от който да бъдат нарушени психичните ресурси на
функциониране на свидетелката, т.е. няма остра стресова реакция и
последващо адаптационно разстройство със засягане на психичните ресурси,
съдът приема, че вещото лице е излязло извън поставената задача. В
последната липсва указание да се изследва интензитетът на стресовата
реакция, а единствено да бъде проверено от психологическа гледна точка има
ли данни за преживян стресогенен момент, за да се провери чрез независим
източник (психологически тестове) за данни относно процесното деяние.
Доколкото се доказва наличието на преживян травматичен момент и изводът
не е произволен, а след задълбочени изследвания не само на свидетелката, а и
на други участници в конфликта, съдът кредитира заключението относно
преживян момент на страх и тревожност на 23.12.2023 г. от свид. З, който е
следствие от случилото се. Установеното чрез експертизата отлично
хармонира и с показанията на свид. И, З и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Поради всичко изложено именно те следва да бъдат кредитирани относно
спорните обстоятелства и досежно същите да бъдат приети за недостоверни
показанията на свид. К Ц..
Недоказано в хода на производството остава, че ответникът осъществил
твърдяното деяние на 22.12.2023 г., както и че по време на извършване на
деянието на 23.12.2023 г. е присъствало детето К. Ц. и е хвърлял предмети,
различни от столове.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
Поведението на ответника, който на 23.12.2023 г. в гр.София, ,,,, в
периода между 19.30 часа и 21.30 часа, заключил входната врата на жилището
и казал на молителката, че няма да я пусне да излезе, впоследствие не и
разрешил да напусне жилището до идване на полицейски служители и
хвърляне столове в кухнята съставлява акт на домашно психологическо
насилие. Чрез него се манифестира физическо надмощие спрямо молителката
чрез ограничаване на свободното й придвижване и избор с изключителна
4
дързост и упорство.
Следва изрично да се посочи във връзка с възраженията на ответника, че
обстоятелството, че молителката е разполагала с ключ от жилището е без
значение за квалификацията на деянието като акт на домашно насилие, тъй
като в случая свободното й придвижване е било ограничено не само
посредством заключената входна врата, а и от поведението на ответника,
който не е допуснал тя и роднините й да си тръгнат от апартамента.
Ето защо молбата в посочените части е основателна досежно
молителката П. А., като на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН следва да се издаде
заповед за защита.
Молбата, подадена в защита на К. К. Ц., следва да бъде оставена без
уважение, като бъде постановен отказ за издаване на заповед за защита от
домашно насилие.
По отношение на мерките за защита:
Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на
молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако
налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай се касае до психическо насилие с висок интензитет.
Упражнена е психическа прунуда спрямо пострадалата чрез което е
ограничено правото й на свободно придвижване. Това налага на ответника
бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.)
ЗЗДН а именно: да се задължи нарушителят да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката и забрана да приближава пострадалата,
жилището й, местоработата й, местата за социални контакти и отдих на по-
малко от 300 метра за срок от 12 месеца, считано от датата на издаване на
заповедта.
Съгласно чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.)
от ЗЗДН „във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на
извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.“.
При преценката си относно размера на глобата, съобразявайки
изложеното по-горе, намира, че следва да бъде в размер на 500 лв.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата
е в размер на 25 лева, както и разноските за изготвяне на СПЕ в размер на
839,70 лв.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН разноските, сторени от молителката в
размер на 600 лв. (адвокатско възнаграждение) следва да бъдат възложени на
ответника.
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
5
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу К. К.
Ц., ЕГН ********** и му НАЛАГА мярка за защита на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 и т. 3 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН, като го ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо П. А. А., ЕГН
********** и ЗАБРАНЯВА ДА ПРИБЛИЖАВА П. А. А., ЕГН **********,
жилището й, местоработата й, местата за социални контакти и отдих на по
малко от 300 метра за срок от 12 месеца, считано от датата на издаване на
заповедта.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от П. А. А., ЕГН
********** за защита от домашно насилие на малолетната К. К. Ц., ЕГН
********** от К. К. Ц., ЕГН ********** и ОТКАЗВА да издаде заповед за
защита в полза на К. К. Ц..
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН К. К. Ц., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на К. К. Ц., ЕГН ********** глоба в размер на 500 лв. на
основание чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА К. К. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 864,70 лв. на основание
чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА К. К. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. А. А., ЕГН
********** сумата от 600 лв. – разноски в производството на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ на МВР по
местоживеене на нарушителя за сведение и изпълнение, съгласно чл. 21, ал. 1
ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6