№ 7369
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20231110171265 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. Д. В., ЕГН:
********** СРЕЩУ ....... БУЛСТАТ: ..... на основание чл. 557 от Кодекса на
застраховането /КЗ/ за причинени имуществени вреди от МПС, което не е
сключило застраховка „Гражданска отговорност“, като ищецът претендира
ответникът да бъде осъден и да му заплати сумата от 500 лв. – главница за
имуществени вреди по автомобил „..“ с рег. № ...., както и лихва от 26. 07. 2023
г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 02. 07. 2023 г., около 10:10 часа в гр. София, по път
II-82 И. Г. управлявал л. а. „......“, с рег. № ........, с посока на движение от гр.
Самоков към гр. София. По същото време, по същия път, с посока обратна на
посоката на движение на посочения л. а. се движил и ищецът в настоящето
производство, като управлявал л. а. „..“ с рег. № ..... Заедно с ищеца в
автомобила на предната дясна седалка пътувала .... В.а. Ищецът твърди, че
непосредствено преди отклонението за с. Долни Окол, поради движение със
скорост, несъобразена с релефа на местността, интензивността на движение и
собствените възможности водачът на л. а. „......“ изгубил контрол над
управлението на своя автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение,
където реализирал ПТП с насрещно движещия се в своята пътна лента
автомобил на ищеца в настоящето производство, вследствие на което
автомобилът на ищеца бил увреден.
За настъпилото ПТП бил органите на реда съставили Констативен
протокол за ПТП № ...../02.07.2023 г., като на виновния бил съставен Акта за
установяване на административно нарушение № ..... ..../02.07.2023 Г.
1
Към датата на ПТП по отношение на увреждащия л. а. „......“ не била
налице валидна действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което пасивно легитимиран да отговаря на претенцията
се явил ....., пред който ищецът в настоящето производство предявена
доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по автомобила му, като била образувана щета. След
направен оглед на автомобила, било установено, че възстановяване на
автомобила било икономически неизгодно, т. е. била установена хипотезата на
тотална щета и автомобилът бил дерегистриран на 25. 07. 2023 г.
На 26. 07. 2023 г. ..... превел на ищеца сумата от 1820 лв., за която ищецът
твърди, че била недостатъчна да репарира изцяло претърпените имуществени
вреди по автомобила му, поради което в настоящето производство претендира
заплащане на сумата от 500 лв., за изплащането на която твърди, че е в
състояние да обезщети изцяло претърпените имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 26. 07. 2023 г. – датата на постановеното частично плащане
до окончателно изплащане на дължимата сума.
Ответникът подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК. В отговора си ответникът на първо място оспорва изцяло претенциите
по основание и по размер като неоснователни и недоказани.
На първо място, ответникът посочва, че размерът на исканото от ищеца
обезщетение е неоснователно завишен, като излиза извън това, което
пределите на обезщетителната, обезпечителната, социалната и защитната
функция на ... повеляват.
На следващо място, ответникът твърди, че изразеното съгласие от страна
на ищеца да приеме размера на престираното му обезщетение от ответника
представлява само по себе си извънсъдебна спогодба, с което заявява, че е
платената сума изцяло покрива вредите от застрахователното събитие и
лишава обезщетеното лице от основание впоследствие да търси репариране на
същите вреди.
Накрая, ответникът оспорва задължението за присъждане на лихва като
акцесорно на главното, както и оспорва началния момент на възникване на
задължението за заплащане на законна лихва, като посочва, че ответникът
следва да се счита в забава от датата на предявяване на исковата молба, а
именно – 29. 12. 2023 г.
По предявен иск с правно основание чл. 557 Кодекса на застраховането
/КС/ в тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване
настъпването на ПТП на посочената дата, вината на другия водач,
причиняването на вредите (вината се предполага, ако се докаже
противоправното поведение и пряката причинна връзка между него и
настъпилите вреди), съществуването на предвидени в КЗ пречки пострадалото
лице да получи пряко от застрахователя дължимото обезщетение, посочени в
чл. 288 КЗ, настъпилите вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с
ПТП, както и размера на вредите. В тежест на ответника е да докаже
изпълнение на паричното задължение (в случай, че ищецът докаже горното).
Съдът определя за безспорно и ненужно за доказване: настъпването на
2
ПТП на посочената дата, вината на другия водач за причиняване на вредите,
съществуването на изрично предвидени в КЗ пречки за обезщетение, посочени
в КЗ, както и плащане от страна на ответника в размер на 1820 лв.
В настоящето производство на доказване подлежат въпросите относно
това, дали настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП,
както и техния размер, като в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
паричното задължение (в случай, че ищецът докаже горното).
Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква
облигационно отношение. По своя характер това отношение е законово -
нормативната уредба предопределя съдържанието му, т.е. за възникването му
липсват волеизявления, насочени към пораждане на определени позитивни и
разрешени от правото последици. Непозволеното увреждане е просто,
едностранно правоотношение, при което за пострадалия съществува правото
да претендира възстановяване или обезщетяване на вредите, а за делинквента
- насрещното задължение за възстанови или обезщети пострадалия за
претърпените вреди. Непозволеното увреждане като юридически факт има
сложен фактически състав, който обхваща следните елементи: 1) поведение,
което има своя израз в действие или бездействие, поведението следва да е
обективирано в действителността, т.е. да е намерило външнен израз; 2)
противоправност - несъответствие на поведението с императивна правна
норма; 3) вина – субективен елемент, намиращ отражение в психическото
отношение към извършеното поведение; 4) вреда, представляваща разликата
между състоянието на имуществото, телесната цялост или личността на
увредения след засягането и това състояние, което би било, ако нямаше
засягане, т.е. това е настъпилата промяна в обективната действителност, която
е нежелана за увредения и 5) причинна връзка между поведението и вредата,
която се приема, че съществува когато поведението (действието или
бездействие) се явява това условие, без което вредата не би настъпила и при
наличието на което при нормално стечение на обстоятелствата би настъпила
същата последица. Причинната връзка е налице не само когато деянието
непосредствено причинява вредата, но и когато създава условията, реалната
възможност от увреждане и тази реална възможност е превърната в
действителност по друга причина (Решение № 963 от 22.04.1996 г. по гр. д. №
2023/1995 г., IV Г.О.).
Доколкото е налице извънсъдебно плащане от ответника към ищеца,
както и липсата на спор по отношение на долуизложеното, съдът приема, че
в настоящия случай не е спорно настъпването на ПТП на посочената дата,
механизмът на ПТП да е настъпил по посочения в исковата молба начин и по
вината на водача, управлявал ......, съществуването на предвидени в КЗ пречки
пострадалото лице да получи пряко от застрахователя дължимото
обезщетение, посочени в чл. 288 КЗ.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото САТЕ,
вх. № 358835 на 02. 07. 2023 г. около 10:10 ч. лек автомобил „......“ с рег. №
........ се движи по Републикански път II-82 с посока от гр. Самоков към гр.
София, като непосредствен преди отклонението за с. Долни Окол, поради
движение и със скорост, несъобразена с релефа на местността, превозното
3
средство се завърта и реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил
„..“, с рег. № .....
Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото САТЕ
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „..“, с рег. № ....,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 8673, 59 лв., като
действителната стойност на процесния лек автомобил, определена към датата
на настъпване на застрахователното събитие е: 3146 лв.. В случая стойността,
необходима за възстановяване на превозното средство, надхвърля 70 % от
неговата действителна стойност, което означава, че е налице тотална щета на
превозното средство. Стойността на запазените части с на лек автомобил „..“,
с рег. № ...., определена като процентно отношение спрямо средната пазарна
стойност е: 944 лв.
Като има предвид постъпилото по делото заключение от САТЕ, както и
доколкото не са налице аргументи, които да го опровергаят, а напротив –
цялостният доказателствен материал по делото е в негова подкрепа – съдът
приема, че действително е налице пряка причинно-следствена връзка между
осъщественото ПТП и настъпилите по превозното средство на ищеца вреди.
Съгласно разпоредбата от чл. 519, ал. 1, т. 1 .... извършва плащания в
полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство,
което е неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка
"Злополука" на пътниците. Доколкото виновният за причиняването не е имал
валидно сключена застраховка гражданска отговорност и по делото е
доказано, че всички вреди по автомобила на ищеца са възникнали вследствие
на механизма на осъщественото ПТП, то за . възниква задължението за пълно
обезщетяване на имуществените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. От особено значение за присъждане на
обезщетението за имуществени вреди са икономическите и пазарните
условия, в които се развиват правоотношенията между ищеца и ответника. В
този смисъл Съдът също така приема за установена и доказана действителната
стойност на процесния лек автомобил, определена към датата на настъпване
на застрахователното събитие е: 3146 лв., както и стойността на размера на
запазените части, равняваща се на 944 лв. Изплатеният от ... – ответника,
размер на обезщетението се равнява на сумата от 1820 лв.
Като взе предвид действителната стойност на посочения лек автомобил,
определена към датата на настъпване на застрахователното събитие, както и
стойността на размера на запазените части, Съдът определи, че заместващото
обезщетение, което ... дължи на потърпевшия, ищец в настоящето
производство, се равнява на 2202 лв. Доколкото сумата, изплатена от ... на
4
ищеца е в размер на 1820 лв., съдът определи, че за ... остава задължението да
изплати на ищеца сумата в размер на 382 лв.
Доколкото основателен е иска за главница, основателна е и претенцията
за лихва ( от момента на получаване на искането за заплащане на сумата
извънсъдебно) , като доколкото ищецът претендира същата от по – късен
момент, от момента на изплащане на сумата, за която няма спор между
страните, преди подаване на настоящия иск, то – горната сума следва да се
присъди ведно с лихвата от 26.07.2023г., до окончателното заплащане на
същата.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
съразмерно на уважената част от иска, а именно: сумата в размер от 50 лв. за
заплатена държавна такса, както и сумата от 225 лв., платена на основание
депозит за САТЕ или 76.4 % от горното – сумата в размер на 210.1 лв. Също
така на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата представителя на
ищеца е поискал присъждане възнаграждение в размер определеното в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Към искова молба е представено пълномощно за
процесуално представителство и съдействие на адв. АД Д. и Партньори, като
по делото липсва представен договор за правна помощ и съдействие, от който
да е видно съгласието между страните за предоставяне на безплатна правна
помощ, както и липсват представени други доказателства, от които да е видна
волята на страните или декларации от ищеца, че действително е уговорено
горното. Поради липса на доказателства за това, или за реално разходване на
разноски, съдът счита, че не следва да бъде присъждано възнаграждение за
адвокатска защита или за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
На ответника също се дължат разноски , съобразно отхвърлената част от
исковата претенция или - 23.6 % от 325 лв. или 76.7 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ....... БУЛСТАТ: ..... да заплати на К. Д. В., ЕГН: **********
сумата в размер на 382 лв., представляваща остатък незаплатено обезщетение
към заместващото обезщетение, главница за имуществени вреди по автомобил
„..“ с рег. № ...., причинени по автомобила – тотална щета, в следствие
реализирано ПТП на 02.07.2023г/ в гр. София по път II -82, по вина на
водача на лек автомобил ...... с рег. № ... ПТП, за което МПС няма сключена
застраховка Гражданска отговорност, за което ПТП е образувана претенция
при ответника с № ...../.03.07.2023г. ведно със законната лихва върху горната
сума от 26. 07. 2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля
иска за сумата над уважената част от 382лв. до първоначално предявения
размер от 500 лв., като неоснователен и недоказан.
5
ОСЪЖДА ....... БУЛСТАТ: ..... да заплати на К. Д. В., ЕГН: **********
сумата в размер на 210,10 лв., разноски, сторени в процеса, съразмерно с
уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА К. Д. В. , ЕГН: ********** да заплати на ....... БУЛСТАТ: .....
сумата в размер на 76.7 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски Градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6