Р Е Ш Е Н И Е
№ 261365
28.04.2021 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица
Марджева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 19156 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаването за установено в отношенията между страните, че А.Д.М.,
наследник на Д. А. М., не дължи на „Банка ДСК“ ЕАД 1/2 част от главницата,
ведно със законната лихва по ИЛ, издаден по ч.гр.д. № 2218/2005г. на ПРС.
Ищцата
твърди, че срещу наследодателя й бил издаден ИЛ за сумата от 10221.60 лева
главница и 221.25 лева договорна лихва, ведно със законната лихва върху
главницата в полза на „Банка ДСК“ АД. Въз основа на ИЛ било образувано изп.д. №
…. Това производство било прекратено и по молба от 27.07.2009г. било образувано
ново изпълнение при …. Последното също било прекратено и образувано ново
изпълнително дело от 2019г. Д.М.починал на .. като оставил двама наследници.
Счита, че давностният срок за вземанията е изтекъл. Иска да се установи, че не
дължи 1/2 част от главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от страна
на ответника е постъпил
отговор на исковата молба, с който оспорва искът. Твърди, че по изпълнителните
производства са извършвани изп. действия за удовлетворяване на вземанията,
както и редица плащания. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителният лист е издаден на 11.05.2005г. по ч.гр.д. № 2218/2005г. на ПРС в полза на
„Банка ДСК“ АД срещу Д.А.М., И.Г.Г.и С.Г.К. за солидарно задължения от 10221.60
лева главница по договор за кредит от 30.06.2004г., 221.25 лева- лихва, ведно със
законната лихва върху главницата от 27.04.2005г. до плащането и разноски от
208.86 лева. Д.М.е починал на .., като е оставил двама наследници- Г.Д.М. и А.Д.М..
Ето защо се установява материално правната легитимация на ищцата за 1/2 част от
вземанията.
Видно
от представеното копие на изп. дело, въз основа на изпълнителния лист на
30.07.2009г. е било образувано изпълнително дело № … В молбата до ЧСИ е
направено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. В изпълнение на горното са предприети
множество изпълнителни действия чрез налагането на запор върху банкови сметки и
трудови възнаграждения на длъжниците, последният от 14.04.2010г. След тази дата
няма данни за предприети изпълнителни действия срещу някой от длъжниците до
22.01.2016г. В този период са постъпили множество периодични плащания, с които
са били погасени част от задълженията. В приложеното изпълнително дело няма
конкретни данни за начина, по който са постъпили плащанията. Представени са
единствено разпорежданията на съдебния изпълнител за разпределение на сумите и
преводните нареждания към взискателя и към неговата банкова сметка ***. Не са
представени и съобщения от трети задължени лица за налични по сметките суми или
за извършването на отчисления от трудови възнаграждения. Наред с това няма и
конкретни данни за това от кое задължено лице са постъпвали плащанията. Предвид
горното, съдът намира, че не може да се приеме, че плащанията са постъпвали от
наложените запори. След като липсват доказателства сумите да са постъпвали в
изпълнение на наложените запори, не може да се приеме, че след 14.04.2010г. е
прекъсван срока по чл. 433, т. 8 ГПК.
Дори да се приеме, че давностния
срок не тече по време на изпълнението, тъй като молбата е подадена при
действието на ППВС № 13 от 18.11.1980 г. (прието при действието на същия ГПК(отм.)),
давността отново се явява изтекла, поради следните съображения:
Съгласно ППВС № 13 от 18.11.1980 г.
изпълнителният процес е неразривна част от съдебния, поради което давност не
тече, докато трае изпълнителният процес. Нова
погасителна давност започва да тече едва след неговото прекратяване
на някое от предвидените в закона основания. В настоящия случай, след
образуването на изпълнителното производство са извършени изпълнителни действия,
които са прекъснали срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С молбата за образуване е
направено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Възлагането по чл. 18 ЗЧСИ не освобождава взискателя от задължението да движи
производството или да следи неговото развитие. При наличието на подобно
упълномощаване, съдът намира, че срокът по чл. 433, т. 8 ГПК, би могъл да се
прекъсва със всяко изпълнително действие, което ЧСИ реши да предприеме в
изпълнение на възложените му правомощия. Така срокът е бил прекъснат последно
на 14.04.2010г. След тази дата не са предприемани или искани
изпълнителни действия до 2016г., двугодишният срок е изтекъл на 14.04.2012г. и
производството се е прекратило по силата на закона. Прекратяването на
изпълнението е настъпило по силата на закона с изтичането на срока, в какъвто
смисъл са и разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, както и в
предхождащото го Тълкувателно
решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г., ОСГК, с което се тълкуват
разпоредбите на чл. 330, ал. 1 б. а-д ГПК (отм). Предвид прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона,
предприетото след това принудително изпълнение се явява незаконосъобразно и не
може да доведе до прекъсване на погасителната давност. В тази хипотеза, дори да се приеме, че давността не е
текла до прекратяването на изпълнителното дело на 14.04.2012г., погасителната
давност е изтекла на 14.04.2017г.
Изтичането на погасителната давност
не се влияе и от смъртта на длъжника на .. Производството по изпълнителното
дело не е спряло на дата на смъртта,
защото по-рано - на 14.04.2012г., е прекратено по силата на закона. Освен това спирането
на изпълнителното дело не спира изтичането на срока на погасителната давност,
който е материалноправен. Погасителната давност е уредена в ЗЗД и нейното
изтичане е възможно да бъде спряно или прекъснато единствено при изрично
предвидените в чл. 115 и 116 ЗЗД хипотези, като спирането на изпълнителното
дело поради смърт на страна не е сред тях.
Ето
защо претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена.
Искът
е неоснователен единствено по отношение на платената в хода на изпълнителното
дело законна лихва в размер на 5173.29 лева, защото погасяването е настъпило
преди изтичането на давностния срок и не се установява да е следствие на
изпълнителни действия. Плащанията, независимо от кого са направени, ползват
всички длъжници и следва да бъдат отчетени и от задължението на наследодателя
на ищцата. Предвид горното претенцията за недължимост на законна лихва следва
да бъде отхвърлена за периода от 30.07.2006г.-14.04.2010г., за който се отнася
платената сумата от 5173.29 лева, изчислена върху общата главница от 10221.60
лева. За периода от 27.04.2005г. до 29.07.2006г. искът за недължимост е
основателен, защото давността е била изтекла още към момента на подаване на
молбата за образуване на изпълнителното дело през 2009г.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъде присъдена сумата от 204.43 лева за държавна такса и 48 лева такса за копие на изп. дело. Адвокатско
възнаграждение не следва да бъде присъждано, защото не се удостоверява
уговарянето му между страните. Представена е само разписка, подписана от
процесуалния представител, която не удостоверява уговарянето на
възнаграждението в посочения размер.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че А.Д.М., ЕГН **********, като наследник
на 1/2 част от наследството на Д. А. М., НЕ
ДЪЛЖИ на „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, сумата от 5110.80 лева- главница по договор за кредит за текущо
потребление от 30.06.2004г., ведно със
законната лихва от 27.04.2005г. до 29.07.2006г. и от 15.04.2010г. до
окончателното изплащане, представляваща
1/2 част от вземане, за което е издадена изпълнителен лист от 11.05.2005г. по
ч.гр.д. № 2218/2005г. на ПРС, поради изтичане на погасителната давност, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законната
лихва за периода 30.07.2006г.-14.04.2010г.
ОСЪЖДА
„Банка ДСК” АД, ЕИК *********, да
заплати на А.Д.М., ЕГН **********, сумата
252.43 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП