Р Е Ш Е Н И Е
№ 260023 25.08.2022г. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ШЕСТИ граждански състав,
на двадесет и седми юни
2022 г.
в публичното заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Уруков
Секретар ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА
Прокурор ……………………………………………………………..
като разгледа
докладваното от съдията – докладчик УРУКОВ
Гражданско дело № 3160 по
описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.79 , ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от „Р.К.“ ЕООД срещу К.М.К.
за присъждане на сума по договор за обучение по чл.79 ЗЗД във връзка с чл.234,
ал.3, т.2 КТ.
Ищецът твърди, че с ответника е бил в трудово правоотношение по силата на
трудов договор № 180/28.02.2018 г. За длъжността техник, механизация на селско
стопанство. Твърди, че в трудовия договор има клауза – чл.9, б.А, според която
с цел повишаване квалификацията на работника, работодателят организира и
провежда обучение за своя сметка в чужбина и страната. Ако работникът не
завърши обучението, или след като го е завършил не постъпи на осигурената му
работа, или я напусне по свое желание преди изтичането на 3-годишен срок от
началото на обучението, същият дължи обезщетение на работодателя в размер на
направените разходи за обучение, включително командировъчни-пътни, дневни и
квартирни. Твърди, че на 10.06.2020 г. ответникът е депозирал молба за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от същата
дата - 10.06.2020 г. Трудовият договор е прекратен, считано от 29.06.2020 г.
със заповед № 262/24.06.2020 г. работодателят е прекратил трудовото
правоотношение на ответника на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Ищецът
твърди, че с доброволното си напускане ответникът не е изпълнил задължението
си, заложено в т. 9, б. “А” от трудовия договор, в следствие на което същият
дължи възстановяване на изразходваните за обученията му през последните 2
години, 3 месеца и 8 дни, считано от датата на началото на обучението му -
03.03.2018 г. до датата на подаване на молбата за напускане - 10.06.2020 г.
Твърди, че ответникът е преминал серия от обучения и квалификации, както следва
във Франция за обучение относно L2 ARION 400 (STAGE IV) SYSTEMS за периода 03-11.03.2018 г. По
време на командировката ответникът е отседнал в Хотел Ейхенхоф на 04.03.2018 г.
като за престоя са заплатени 70 Евро, в Хотел да л’Орм за периода 04-09.03.2018
г. като за престоя са заплатени 363 Евро, в Хотел д’Алсак за периода
09-10.03.2018 г. като за престоя са заплатени 83.55 Евро, както и за периода
10-11.03.2018 г. в Хотел Стела, Бест Уестърн Хотелс, като за престоя са
заплатени 448 куни или 62.22 Евро. Във връзка с тази командировка ответникът
получил 1 000 евро, от които е изразходвал 893.77 евро. На 14.03.2018 г, с ПКО
№ 235/14.03.2018 г. ответникът бил възстановил 106.23 евро.
Със заповед под № 29 от 12.10.2018 г. ответникът бил командирован до
Германия за сервизно обучение относно Service Tools (Level 1) и Service Tools
(Level 2) за периода 20-27.10.2018 г. По време на командировката
ответникът отседнал в Хотел Ейхенхоф за
периода 20-21.10.2018 г., като за престоя са заплатени 70 евро. За периода 21-26.10.2018
г, ответникът е отседнал в Хотел-Ресторант Хаус Бергман, като за нощувките са
заплатени 275 евро. За периода 26-27.10.2018 г. ответникът бил отседнал в Хотел
Стела, Бест Уестърн Хотелс, като за престоя са заплатени 448 куни или 62.22
евро. На 19.10.2018 г. с РКО му била предоставена сумата от 1 500 евро, от
които той изразходвал 806.20 евро и възстановил 693.80 евро.
Със Заповед с № 31 от 15.10.2018 г. ответникът бил командирован до Германия
за сервизно обучение относно LEXION Stage 1, за периода 03-11.11.2018 г. По
време на командировката ответникът е отседнал в Хотел Ейхенхоф за периода
03-04.11.2018 г., като за престоя са заплатени 70 евро. За периода
04-10.11.2018 г. ответникът е отседнал в Хотел-Ресторант Хаус Бергман, като за
нощувките са заплатени 330 евро. За периода 10-11.11.2018 г. ответникът е
отседнал в Хотел Стела, Бест Уестърн Хотелс, като за престоя са заплатени 448
куни или 62.22 Евро. С РКО № 1126/05.11.2018 г. Му били предоставени 1 000
евро. На 19.11.2018 г., от които ответникът изразходвал 782.50 евро и
възстановил 217.50 евро.
Със Заповед под № 39 от 14.12.2018 г. ответникът бил командирован до
Германия за участие в сервизно обучение относно GPS PILOT S7/S10 (Stage 1) за
периода 15-22.12.2018 г. По време на командировката ответникът е отседнал в
Хотел Ейхенхоф за периода 15-16.12.2018 г., като за предстоя са заплатени 70
евро. За периода 16-21.12.2018 г. ответникът е отседнал в Хотел-Ресторант Хаус
Бергман, като за нощувките са заплатени 275 евро. За периода 21-22.12.2018 г.
ответникът е отседнал в Хотел Стела, Бест Уестърн Хотелс, като за престоя са
заплатени 448 куни или 62.22 евро. С РКО 14.12.2018 г. Му били дадени 1 000
евро за заплащане на разходите, свързани с командировката, от които той
изразходвал 693 евро, представляващи разходи за нощувки и 280 евро дневни и
възстановил 307 евро.
Със Заповед с № 40 от 14.12.2018 г. ответникът е командирован до Германия
за участие в сервизно обучение относно ROLLANT/ROLLANT UNIWRAP 400/500/600
series за периода 07-13.01.2019 г. По
време на командировката ответникът е отседнал в Хотел Шюрекер за периода
07-08.01.2019 г., като за престоя са заплатени 42 евро. За периода
08-12.01.2019 г. ответникът е отседнал в Хотел-Ресторант Хаус Бергман, като за
нощувките са заплатени 236 евро. За периода 12-13.01.2019 г. ответникът е
нощувал в Хотел Стела, Бест Уестърн Хотелс, като за престоя са заплатени 449.50
куни или 62 евро. С РКО му били дадени 1 000 евро, от които той изразходвал 585
евро, за хотели и 245 евро дневни, и върнал 415 евро - е върнал.
Със Заповед под № 01 от 03.01.2019 г. ответникът бил командирован до
Франция за участие в сервизно обучение на CLAAS относно L1 ELIOS NEXOS за периода 02-10.02.2019 г. По време на
командировката ответникът е нощувал в Хотел Ейхенхоф за периода 02-03.02.2019
г. като за престоя са заплатени 75 евро. За периода 03-07.02.2019 г. служителят
е отседнал в Хотел да л,Орм. За престоя са заплатени 291.20 евро. На 07.02.2019
г. ответникът е нощувал в Комфорт Хотел Монтагне Верте за 51.80 евро. За
периода 08-09.02.2019 г. ответникът е бил в Хотел Стела, Бест Уестърн Хотелс,
като за престоя са заплатени 449.50 куни или 62.50 евро. С РКО на ответника
били дадени 1 500 евро, от които той изразходвал 997.60 евро, представляващи
разходи за нощувки, 280 евро дневни и 237.10 пътни, и върнал 502.40 евро.
Със Заповед № 03 от 03.01.2019 г. ответникът бил командирован до Германия
за участие в сервизно обучение на CLAAS относно DAIMLER Engines (Т4) Level
1/Level 2 за периода 23.02-02.03.2019 г.
Командировката е била удължена заради сервизно обучение в AMAZON Е относно
DGT-S3, SAT-S2-SKG, EST-SI-ED3, EST-S1-EDX
за периода 02.03-10.03.2019 г. По време на командировката той бил
отседнал в Хотел Стела, Бест Уестърн Хотелс за периода 23-24.02.2019 г., като
за престоя са заплатени 449.50 куни или 61.50 евро. За периода 24.02-01.03.2019
г. същият е отседнал в Хотел Цепелин, като за нощувки са заплатени 360 евро. На
09.03.2019 г. служителят е отседнал в Хотел Стела, Бест Уестърн Хотелс, като за
престоя са заплатени 449.50 куни или 63 евро. С РКО му били дадени 1 500 евро,
от които били изразходвани 1 044.50 евро, представляващи разходи за хотели и
560 Евро дневни, а остатъка - в размер на 455.50 евро бил върнат.
Със Заповед № 13 от 12.02.2019 г. ответникът бил командирован до Германия
за участие в обучение в CLAAS относно TUCANO Stage 1 за периода 16-23.03.2019 г. На 16.03.2019 г.
ответникът е отседнал в Хотел Ейхенхоф, за което са заплатени 75 евро. За
периода 17-22.03.2019 г. ответникът е нощувал в Хотел- Ресторант Хаус Бершан,
като за нощувките са заплатени 295 евро. На 22.03.2019 г. той отседнал в Хотел
Стела, Вест Уестърн Хотелс, като за престоя са заплатени 449.50 куни или 63
евро. За командировката на 15.03.2019 г. били авансирани 1 500 евро, от които
ответникът изразходил 839.10 евро - разходи за хотели, 280 евро дневни и 126.10
евро пътни, а останалата сума, в размер на 660.90 евро, била върната.
Със Заповед № 23 от 23.04.2019 г. К.К. е командирован до Франция за в
сервизно обучение в CLAAS относно L1 ARABLE FARMING и L1 MIX FARMING за периода 11-26.05.2019 г. За периода
11-12.05.2019 ответникът е нощувал в Хотел Ейхенхоф, за което са платени 75
евро. За периода 12-24.05.2019 г. ответникът е отседнал в Хотел да л’Орм за
престоя са заплатени 873.60 евро. На 24.05.2019 г. е пренощувал в Комфорт Хотел
Монтагне Верте срещу 75.80 евро, а на 25.05.2019 г. е отседнал в Хотел Стела,
Вест Уестърн Хотелс, като за престоя са заплатени 449.50 куни или 63 евро.
Дадени са му 2 000 евро, от които той е изразходвал по време на обучението си 1
647.40 евро, представляващи разходи за
нощувки и 560 евро дневни, а остатъка е върнал на каса.
Със Заповед № 36 от 30.10.2019 г. ответникът е командирован
до Германия за участие в сервизно обучение в AMAZONE относно DGT-S2-ZA,
DGT-S2-ZG, PBB-S1, PFS-S1 за периода
09-17.11.2019 г. За периода 9-10.11.2019 г. той е отседнал в Авалон Хотел. За
престоя са заплатени 55.65 евро. На 16-17.11.2019 г. е нощувал в Хотел Шайдер
срещу 70 евро, Получил е авансово 1 000 евро, от които е изразходил 440.65
евро, представляващи разходи за хотели и 315 евро дневни, а остатъка е върнал.
Със Заповед № 02 от 03.01.2020 г. ответникът е командирован до Франция за
участие в сервизно обучение относно AXION/ARION SYSTEMS Level 2 за периода 11-19.01.2020 г. На 11.01.2020 г.
служителят е нощувал в Хотел Ейхенхоф, за което са платени 75 евро. За периода
12-17.01.2020 г. ответникът е отседнал в Хотел да л`Орм, като за престоя са
заплатени 364 евро. На 17.01.2020 г. е пренощувал в Комфорт Хотел Монтагне
Верте срещу 40.80 евро. На 18.01.2020 г. е нощувал в Хотел Стела, Вест Уестърн
Хотелс, като за престоя са заплатени 454.50 куни или 63 евро. Дядени му били 1 000 Евро, от които той изразходвал
857.80 евро, представляващи разходи за хотел и 315 евро дневни, а остатъкът е
възстановил. Ищецът твърди, че във
връзка с обучението ответникът бил командирован от Стара Загора в С. със
Заповед № 036/10.01.2020 г. Той пристигнал в С. на 10.01.2020 г. и е бил
настанен в Хотел Жасмин, от където да отпътува с другите командировани за
обучението във Франция. За нощувката дружеството е заплатило сумата от 70 лева,
както и 40 лева дневни.
Със Заповед № 15 от 22.01.2020 г. ответник бил командирован до Франция за
участие в сервизно обучение относно ARION 400 (Stage IV) SYSTEMS Level 2 за
периода 15-23.02.2020 г. За периода 15-16.02.2020 г. ответникът отседнал в
Хотел Ейхенхоф срещу 75 евро, за периода 16-21.02.2020 г. - в хотел да л’Орм,
като за престоя са заплатени 364 евро. На 21.02.2020 г. той отседнал в Комфорт
Хотел Монтагне Верте срещу 50.80 евро. На 22.02.2020 г. е пренощувал в Хотел
Стела, Вест Уестърн Хотелс, като за престоя са заплатени 454.50 куни или 63
евро. Дадени му били 1 500 евро, от които изразходвал 1 095.80 евро,
представляващи разходи за хотел, 315 евро дневни и 228 евро пътни. Остатъкът
върнал. Във връзка с тази командировка ответникът бил командирован от Стара
Загора до С. от където да замине за обучението във Франция. В С.
ответникът пренощувал в Хотел Жасмин, за което били платени 70 лева
за нощувка и 40 лева дневни.
Със Заповед № 19 от 27.02.2020 г. К.К. е командирован до Германия за
участие в сервизно обучение относно TUCANO Level 2 за периода 01-07.03.2020 г. По време на
командировката отседнал в Хотел Бидермайер Хоф за периода 01-02.03.2020 г. като
за престоя са заплатени 52 евро. От 02.03.2020 г. до 06.02.2020 г. служителят е
отседнал в Хотел Цур Брюке, като за нощувки са платени 276 евро. Отвеникът е
пренощувал на 06.03.2020 г. в Хотел Стела, Бест Уестърн Хотелс, като за престоя
са заплатени 454.50 куни или 63 евро. Дадени му били 1 500 евро, от които
изразходвал 770.90 евро, представляващи разходи за нощувки, 245 евро дневни и
134.90 пътни, а остатъка бил върнат. Във връзка с това обучение ответникът бил
командироват от Стара Загора до С.. Там той пренощувал в Хотел Жасмин, от
където е отпътувал с другите командировани колеги за обучението в Германия. За
нощувката заплатил 70 лева и 40 лева дневни.
Ищецът твърди,че общо за
всички командировки били изразходвани 13 115.94 евро или 25 656.56 лева за
пътни, дневни и нощувки. Наред с това за всички квалификационни мероприятия бил
заплатил и такси за проведените обучения, в които е взел участие ответникът в
общ размер 16 160 евро или 31 606.21 лева. Иска се съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 57 258.76 лв.,
представляващи изразходвани средства за проведени обучения и командировки в
Германия и Франция за периода 2018-2020 г. ведно със законната лихва от датата
на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.
Правното основание на иска е по чл.79, ал.1 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника К.М.К., с който моли
иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Подробните съображения са
изложени в същия писмен отговор на ответника.
Моли искът да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан, по
съображенията подробно изложени в писмения отговор на ответника К.М.К..
Ответникът не оспорва твърдението, че по силата на трудов договор №
180/28.02.2018г. между него и ищеца е възникнало трудово правоотношение за
длъжността „Техник, механизация селско стопанство“, с място на работа - Офис
Стара Загора и начало на изпълнение на трудовите задължения - 01.03.2018 г. или
двуседмичен срок от връчването на екземпляр от сключения трудов договор. Не
оспорва твърдението, че в чл.9, б.“А“ от трудовия договор, страните са
договорили с цел повишаване на квалификацията на работника, работодателят да
организира и провежда обучение за своя сметка в чужбина и страната, като в
случай, че работникът не завърши обучението или след като го е завършил не
постъпи на осигурената му работа или я напусне по свое желание преди изтичане
на три годишен срок от началото на обучението, същият ще дължи обезщетение на
работодателя в размер на направените разходи за обучение, включително
командировъчни - пътни, дневни и квартирни. Не оспорва твърдението, че
работодателят многократно е изпращал доверителя в чужбина. Не оспорва
твърдението, че по силата на Заповед № 262 от 24.06.2020г. на „Р.К.“ ЕООД,
трудовото правоотношение на доверителя е прекратено на основание чл.325, ал.1,
т.1 КТ.
Оспорва твърдението, че по време на действие на трудовото правоотношение
ищецът го е командировал с цел повишаване на неговата квалификация, като
твърди, че изпращането му в чужбина е извършвано единствено е търговска цел за
нуждите на работодателя. В с.з. пояснява, че целта не е търговска, а техническа
– за извършване на техническа дейност, тъй като той е имал необходимото
образование и квалифакиця и не е имало необходимост от допълнителни обучения за
повишаване на квалификацията. Твърди, че и без тези обучения, след като дойде в
дружеството - ищец съответната машина2 от техническата й документация и софтуер
може да се видят новостите и инструкциите за ремонт и поддръжка, за което не се
изисква специална компетентност. Дружеството определяло кой ще бъде изпратен на
обучение и няма възможност работникът да откаже да отиде на такива обучения,
защото ако не се отиде на обучение няма да му се осигури подходящата работа.
Оспорва твърдението, че изпращането му на работа в чужбина е извършвано с
представените от ищеца командировъчни заповеди. Твърди, че командировъчни
заповеди не са издавани преди изпращането му в чужбина и такива не са му били
връчвани.
Оспорва твърдението, че във връзка с твърдените от ищеца командировки са му
изплащани пътни, дневни и квартирни пари.Твърди, че за времето, през което
доверителят е работил в чужбина не са му изплащани пътни, дневни и квартирни
пари. В с.з. ответникът признава, че е получавал от ищеца по 1000 евро за
командировка до Германия и 1500 евро – до Франция, като пояснява, че парите е получавал
от пазача на офиса в плик и пак на него е давал остатъка. Твърдим, че не е
получавал сумите, посочени в представените с исковата молба РКО, които били
съставени за целите на настоящото производство, без участието му и без негов
подпис. Оспорва и твърдението, че е съставял, респективно подписвал
представените с исковата молба авансови отчети. Командировъчните разходи не
съвпадали с посочените от Наредбата за служебните командировки и специализации
в чужбина одобрена, с постановление № 115
на Министерския съвет от 2004 г.
Оспорва се и общия размер на исковата претенция и по отношение на разходите
за нощувка, пътните разходи и разходите за проведеното обучение, които били
разходи са с право на възстановяване на ДДС в полза на ищцовото дружество, но
неправилно са претендирани за негова сметка.
Не оспорва, че на 10.06.2020 г. е депозирал молба за прекратяване на
трудовото си правоотношение по взаимно съгласие на основание чл,325, ал.1,т.1
КТ, в която при условията на евентуалност е направено изявление за прекратяване
на трудовия договор на основание чл.326, ал.1 КТ.Твърди, обаче че дори и да се
приеме, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1,т.1 КТ, то не осъществява предвиденото в чл.9, б.“а“ от трудовия договор
едностранно напускане на работа от страна на работника или служителя, тъй като
прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.].т.1 КТ
обуславя постигнато между страните взаимно съгласие, а не едностранно упражнено
от една от страните волеизявление. Твърди, че трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл.325, ал.1,т.1 КТ, защото в срока на отправеното с
молбата от 10.06.2020 г, предизвестие, работодателят е прекратил трудовото
правоотношение със заповед № 262/ 24.06.2020 г., считано от 29.06.2020 г„
каквото искане той не бил правил с подадената от него на 10.06.2020 г. молба.
Твърди, че клаузата на чл.9, б.“а“ от сключения между
страните трудов договор е недействителна, тъй като същата противоречи на КТ и в
частност на чл.66, ал.1 и ал.2, съответно раздел II, глава десета. Излага съображения по правото в подкрепа на това
възражение.
Твърди, че обективираната в чл.9 б.“а“ от трудовия договор уговорка не може
да бъде квалифицирана и като неустойка по смисъла на чл.92 ЗЗД, като счита, че
същата освен като противоречаща и/или заобикаляща закона, противоречи също така
и на добрите нрави.
Евентуално твърди, че неизпълнението на задължението му по договора да
работи в продължение на три години не е изпълнено на 23% и съдът може да намали
съразмерно на частта на уговорения срок неустойката за период, през който е
престарано изпълнение.
Съдът намира, че
исковата молба е редовна и допустима. Възраженията на ответника относно
редовността на исковата молба и съответно родовата подсъдност на иска са неоснователни.
В исковата молба са изложени подробно фактите относно формиране на посочения
разход, а именно за дневни, пътни и за хотел. Посочен е и размерът на платените
за обучението такси. Освен това не е била налице пречката и впоследствие по
реда на чл.145 от ГПК твърденията в исковата молба са били конкретизирани и уточнени
и в открито с.з. Това се отнася и до
посочването на банкова сметка, ***.127, ал.4 ГПК.
По направеното възражение от ответника за родовата неподсъдност на делото
пред настоящия СТОС, съдът възприема следното:
С Определението си под № 260005/04.01.2022 год. настоящият съд е ПРЕКРАТИЛ производството
по настоящото гр.д. под № 3160/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд и
е ИЗПРАТИЛ делото по подсъдност на Старозагорския районен съд. Определението на
съда е било обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в 1-седмичен срок от
съобщението от ищеца. В тази насока с Определение с № 260 098/24.02.2021
год. , постановено по в.ч.гр. дело с № 85/2021 год. Апелативен съд – Пловдив е ОТМЕНИЛ
определение под № 260005/04.01.2021г. постановено по гр.д.№ 3160/2020г. по
описа на Старозагорския съд и е ВЪРНАЛ делото на окръжния съд да продължи
съдопроизводствените действия. ОПРДЕЛЕНИЕТО е окончателно и съответно е влязло
в законна сила.
В мотивите си въззивният Апелативен съд – Пловдив е приел, че е налице и има
обилна съдебна практика, че с договорите по чл. 234 КТ отнасящи се до
професионалната квалификация и преквалификация не се договаря престиране на
работна сила и извършването на определена работа при работодателя.Тези договори
не са трудови,макар да са уредени от трудовото право и уредбата на която се подчиняват
е гражданския закон-ЗЗД, а не този за трудовия договор.Следователно и
родовата подсъдност се определя от цената на иска.Тя в случая е над 25 000 лв. и родово подсъден е окръжния съд.
По тези съображения обжалваното определение е било отменено и делото е било
върнато на Окръжен съд Стара Загора да продължи съдопроизводствените действия
по него. Указанията на въззивната инстанция са задължителни за настоящия
първоинстанционен съд съгласно императивната разпоредба на чл.278, ал.3 от ГПК.
Съдът счита и се налага категоричния извод, че искът е процесуално
допустим, своевременно предявен и следва да бъда допуснат до разглеждане в
настоящото съдебно производство, тъй като искът е родово и местно подсъден по
правилата на родовата и местната подсъдност като първа инстанция на настоящия
Окръжен съд- гр.Стара Загора.
Представените от ищеца писмени доказателства са били
приети надлежно по делото. Същите са допустими, необходими и относими към
същото. По искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза съдът се е произнесъл
в о.с.з. след изясняване на спорните факти и обстоятелства и е назначил
поисканите от страните съдебно-счетоводни и икономически експертизи.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, със
събраните до настоящия момент доказателствата по делото и като взе предвид
приложимите по случая материално - правни и процесуални норми, съдът счита за
изяснено следното :
Искът е процесуално допустим, исковата молба е редовна, отговаря
на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, не са налице
пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК и искът следва да бъда допуснат до
разглеждане в настоящото съдебно производство, тъй като искът е родово и местно
подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност като първа инстанция на
настоящия Окръжен съд- гр.Стара Загора.
Ищецът “Р.К.” ЕООД ГР.С., редовно и
своевременно призован, явяват се пълномощниците му адв.В.С.П. със съдебен адрес *** и адв.С.П. от
САК, които заемат становище, че искът се явява основателен и доказан и като
такъв следва да бъде изцяло уважен, по съображенията подробно изложени в депозираната
по делото подробна писмена защита и в съдебното заседание по съществото на
делото.
Ответникът К.М.К., редовно и
своевременно призован, не се явява лично, вместо него се явяват пълномощниците
му адв. В.Ц. и адв. С.М., като заемат становището, че искът се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен по
съображенията, подробно изложени в съдебното заседание по съществото на делото
и в депозираната по същото писмена защита, в определения от съда срок.
След като се запозна с направените в Исковата молба претенции,
със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото
доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора
счита за изяснено и доказано следното:
В проведеното производство по делото е била установена по безспорен начин следната
фактическа обстановка:
Между ищцовото дружество “Р.К." ЕООД, ЕИК *** и ответника К.М.К., ЕГН **********
е бил сключен Трудов договор с № 180/28.02.2018 г., по силата на който, считано
от 01.03.2018 г., същият е нает на работа във филиала на ищеца “Р.К." ЕООД
в гр. С.З.,
***като техник, механизация на селско стопанство, код НКП 31153055.
В т. 9,
б. “А” от трудовия договор страните са договорили следната клауза:
“С цел повишаването
квалификацията на работника, работодателят организира и провежда обучение за
своя сметка в чужбина и страната. Ако работникът не завърши обучението, или
след като го е завършил не постъпи на осигурената му работа, или я напусне по
свое желание преди изтичането на 3 /три/ годишен срок от началото на
обучението, същият дължи обезщетение на работодателя в размер на направените
разходи за обучение, включително командировъчни-пътни, дневни и квартирни. ”
На датата 10.06.2020
г. ответникът е депозирал в деловодството на дружеството-ищец молба, с която
моли трудовото му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие,
считано от същата дата - 10.06.2020 г. С резолюция на молбата работодателят е
разпоредил същият да отработи 30-дневно предизвестие. Но на
датата 24.06.2020 г. със Заповед № 262/24.06.2020
г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ответника, считано от
29.06.2020 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
От отговора на исковата молба е видно, че ответникът не оспорва, че между
страните е сключен трудов договор, че в чл.9, б. “А” страните са се договорили
за организиране и провеждане на обучение на работника в чужбина за сметка на
ищеца за повишаване квалификацията на работника, че работодателят многократно е
изпращал работника в чужбина и че със Заповед № 262/24.06.2020 г. работодателят
е прекратил трудовото правоотношение на ответника, считано от 29.06.2020 г.,
преди същия да е работил минимум три години в дружеството на ищеца.
По делото е безспорно че ищцовото дружество е командировало ответника в
чужбина и същия е преминал серия от обучения и квалификации по време на
указания 3-годишен период.
Това се
установява и от представените и приети многобройни писмени доказателства.
Но от друга страна съдът намира, така постигнатата
договореност няма характера на договор за придобиване на квалификация по
смисъла на чл.229 от КТ (липсва договореност за обучение в учебно заведение),
нито има белезите на договор за повишаване на квалификацията или
професионалната квалификация по см. на чл.234 от КТ (липсва договореността за
професията или специалността, по която работникът или служителят ще се обучава,
мястото, формата и времето на обучението).
По своята правна същност, договорката в чл.9, б.“а“ от
трудовия договор намира опора в разпоредбата на чл.228а, и чл.228б. от КТ,
регламентиращи правата и задълженията на работодателя и работника за поддържане
и повишаване на професионалната квалификация на работниците и служителите. За
разлика от договора по чл.229 и чл.234 от КТ, задължението на работодателя по
чл.228а от КТ и задължението на работника по чл.228б от КТ представляват част
от съдържанието на трудовия договор, поради което тяхното неизпълнение ангажира
предвидената в КТ отговорност, която изключва договорната отговорност по ЗЗД.
В
тази връзка , съдът намира, че предвидената в чл.9, б.“а“ от трудовия договор
отговорност на работника не може да бъде приложена, поради противоречието й с
императивните норми на Кодекса на труда и в този смисъл същата се явява
неприложима в настоящия случай.
В тази насока съдът приема и счита, че не са налице
предвидените в чл.9, б.“а“ от сключения между страните трудов договор
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на
разходите за евентуално проведено в негова полза обучение за повишаване на
професионалната му квалификация, като това е така, поради следните съображения
и доводи:
От събранието по делото доказателства се установи, че на
10.06.2020г. ответникът е депозирал молба за прекратяване на трудовото си
правоотношение по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1,т.1 от КТ. При
условията на евентуалност в молбата е направено и изявление за прекратяване на
трудовия договор на основание чл.326, ал. 1 от КТ.
Съгласно чл.325, ал.1,т.1 от КТ трудовият договор се
прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно
съгласие, изразено писмено. В разпоредбата е посочено, че страната, към която е
отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това,
смята се, че предложението не е прието.
В срока по чл.325, ал.1, т.1 от КТ работодателят не е дал
съгласието си за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и не е
уведомил работника, че е съгласен трудовия договор да бъде прекратен на това
основание.
По делото е представена молбата за прекратяване на
трудовия договор на ответника, в която работодателят - ищец изрично е вписал
„Да отработи 30 дни предизвестие“. Така направеното писмено изявление
обективира отказа на страната-работодател да приеме отправеното предложение за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.
По делото липсват данни в срока по чл.325, ал.1, т.1 от КТ (т.е. до
17.06.2020г.) работодателят писмено да е уведомил ответника, че е съгласен трудовият
договор да бъде прекратен по взаимно съгласие. При тези данни приложение следва
да намери разпоредбата на чл.325, ал.1,т.1, изр. последно, според която
отправеното предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие
се смята за неприето, т.е. налага се категоричния извод, че трудовото
правоотношение не е прекратено по инициативата и желанието на ответника-работник
К.М.К., ЕГН **********.
При условията на евентуалност с молбата от 10.06.2020г.
ищецът е отправил и предизвестие за прекратяване на трудовия си договор по реда
чл.326, ал.1 от Кодекса на труда – с предизвестие до работодателя. Срокът на
това предизвестие не е изтекъл и работодателят не е упражнил предвиденото в
чл.220, ал.2 от КТ свое право да прекрати трудовия договор на това основание.
За сметка на това на датата 24.06.2020г. работодателят е
връчил на ответника своя Заповед под № 262 от 24.06.2020г., с която е прекратил
трудовия му договор на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
По делото липсват данни преди издаване на заповедта
работодателят да е отправял до ответника предложение за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, нито пък че ответникът е давал такова
съгласие.
Незаконосъобразността на издадената заповед не изключва
нейното действие. Заповедта не е оспорена от страна на ответника и последиците
от обективираното в нейното съдържание изявление са настъпили. Трудовият
договор като последица от издаването на тази Заповед е безспорно прекратен, но
по инициатива на ищеца-работодател.
Обстоятелствата, при които Заповед с № 262 от
24.06.2020г. е издадена (по инициатива на работодателя, а не на работника и без
негово съгласие) изключват категорично приложението на предвидените в чл.9,
б“а“ от трудовия договор предпоставки за упражняване на предвидената в тази
разпоредба отговорност. Трудовият договор не е прекратен по инициатива на
работника, нито пък по негова вина или “негово желание”. А напротив даже издадената
заповед обективира единствено и само волята на
работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, за което
прекратяване ответникат не е давал своето съгласие. Подписването на заповедта
от работника удостоверява единствено факта на нейното връчване, но не и
съгласие трудовият му договор да бъде прекратен на това основание. Предходно
отправено от страна на работника предложение за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие не може да обоснове съгласието му да приеме
последващо отправено от работодателя предложение за прекратяване на трудовия
договор на същото основание поради настъпването на последиците на установената
в чл.325, ал.1, т.1, изр.последно
презумпция.
При
тези данни, съдът счита, че ответникът
категорично не е напуснал работата си
по собствено желание — трудовият му договор не е прекратен по инициирано от
негова страна предложение за прекратяване на трудовия договор по чл.325,
ал.1,т.1 от КТ, нито на някое от предвидените в КТ основания за едностранно
прекратяване на трудовия договор от страна на работника, поради което предвидената
в чл.9, б.“а“ от трудовия му договор отговорност не може да намери приложение и съответно да бъде ангажирана.
Дори
и да се приеме, че с подписването на Заповедта ответника е дал съгласието си за
прекратяването на трудовия му договор по реда на чл.325, ал.1, т.1 от КТ, но в конкретния случай това е станало единствено и само по инициативата и
по предложение на ищеца-работодател.
В
същия смисъл е и практиката на ВКС на РБ в тази насока, а именно и Решение под
№ 665 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 706/2009 г., IV г. о., ГК, с докладчик съдията Веска Райчева, според
което Трудовото правоотношение може да
бъде прекратено само ако и доколкото и двете страни по него са изразили волята
си за това, като волеизявленията трябва да бъдат направени в писмена
форма и взаимното съгласие следва да се счита постигнато в момента, в който
съвпаднат двете волеизявления за прекратяване на трудовия договор, а
волеизявленията и на двете страни следва да имат едно и също съдържание. Съдът следва да прави преценка при уговорена клауза за
неустойка дали последната е договорена в съответствие с добрите нрави и
принципа за справедливостта. Договорът по чл.
234, ал. 1 КТ има характер на трудов, но що се касае до въпросите, свързани
с неговото изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за
договорите и изпълнението, и следва да се приложи гражданския закон, относно
отговорността при неизпълнение.
Съдът приема, че само на горните основания искът се явява
неоснователен и недоказан, но независимо от това, съдът счита, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан и поради следните доводи и на следните други
основания, а именно:
Предмет на иска е заплащане на сумата в общ размер от 57258,76
лв., формирана от множеството суми, които ищецът твърди да е заплатил в полза
на ответника и във връзка с извършено обучение. Обект на претенцията са
заплатени разходи за пътни, дневни, квартирни пари и такси за обучение, които
са били конкретизирани в съдържанието на исковата молба в хода на процеса.
Доколкото , твърдяната и претендирай а от ищеца сума от €
16 160 /шестнадесет хиляди сто и шестдесет евро/ или левовата й равностойност
на 31 606,21 лева /тридесет и една хиляди шестстотин и шест цяло и двадесет и
един лева , установено по заключенията на трите ССЕ ( в т.ч. ДССЕ) била
заплащана за обучение относно персоналното му обучение същата е едностранно
установена по данни само от счетоводството и представените данни от ищеца.
Некоректно и неточно вещите лица сочат съвпадение по приложените към исковата
молба документи. Така например при всяка командировка е изготвян разходен касов
ордер за валута с различни дати и с различно съдържание :
РКО
без номер от 28.02.2018 г.( ищецът е назначен с трудов договор от 01.03.2018
г.), съдържащ подпис на получател с описани три суми и РКО № 1010 / 13.03.2018
г. за 1955,83 лева без подпис на получател към Заповед № 11/14.02.2018 г. Към
същата заповед съществува Авансов отчет за валута от 12.03.2018 г. ( ден
по-рано от разходния ордер ) с описани несъвпадащи цифром и словом суми и
приходен касов ордер за валута № 235 от 14.03.2018 г.Нито разписката към
авансовия отчет , нито квитанцията към приходния касов ордер са предадени на
ответника , като отчитащ сумите за да установи верността на записите в тях и
какво всъщност е предал и върнал в касата на ищцовото дружество.
РКО
без номер от 19.10.2018 г. , съдържащ подпис на получател с описани три суми и
РКО № 1108/ 24.10.2018 г. за 2933,75 лева без подпис на получател към Заповед №
29/12.10.2018 г. Към същата заповед съществува Авансов отчет за валута от
30.10.2018 г. с описани несъвпадащи цифром и словом суми. Разписката към
авансовия отчет не е предадена на ответника , като отчитащ сумите за да
установи верността на записите в тях и какво всъщност е предал и върнал в
касата на ищцовото дружество..
РКО
без номер от 02.11.2018 г. , съдържащ подпис на получател с описани три суми и
РКО № 1126 / 05.11.2018 г. за 1955,83 лева без подпис на получател към Заповед
№ 31/15.10.2018 г. Към същата заповед съществува Авансов отчет за валута от
14.11.2018 г. с описани несъвпадащи цифром и словом суми и приходен касов ордер
за валута от 19.11.2018 г. Нито
разписката към авансовия отчет , нито квитанцията към приходния касов ордер са
предадени на ответника , като отчитащ сумите за да установи верността на
записите в тях и какво всъщност е предал и върнал в касата на ищцовото
дружество.
РКО
без номер от 14.12.2018 г. , съдържащ подпис на получател с описани три суми и
РКО № 1150/ 17.12.2018 г. за 1955,83 лева без подпис на получател към Заповед №
39/14.12.2018 г. Към същата заповед съществува Авансов отчет за валута от
21.01.2019 г. с описани несъвпадащи цифром и словом суми и приходен касов ордер
за валута от 21.01.2019 г. Нито
разписката към авансовия отчет , нито квитанцията към приходния касов ордер са
предадени на ответника , като отчитащ сумите за да установи верността на
записите в тях и какво всъщност е предал и върнал в касата на ищцовото
дружество.
РКО
без номер от 04.01.2019 г. , съдържащ подписа на
получател с описани три суми и РКО № 1157 / 22.01.2019 г. за 1955,83 лева без
подпис на получател към Заповед № 40/14.12.2018 г. Към същата заповед
съществува Авансов отчет за валута от 22.01.2019 г. ( датата и на РКО ) с
описани несъвпадащи цифром и словом суми и приходен касов ордер за валута № 366
от 22.01.2019 г. Нито разписката към
авансовия отчет , нито квитанцията към приходния касов ордер са предадени на
ответника , като отчитащ сумите за да установи верността на записите в тях и
какво всъщност е предал и върнал в касата на ищцовото дружество.
РКО
без номер от 01.02.2019 г. , съдържащ подпис на получател с описани три суми и
РКО № 1159/ 04.02.2019 г. за 2933,75 лева без подпис на получател към Заповед №
01/03.01.2019 г. Към същата заповед съществува Авансов отчет за валута от
20.02.2019 г. с описани несъвпадащи цифром и словом суми и приходен касов ордер
за валута № 383 от 27.02.2019 г. Нито
разписката към авансовия отчет , нито квитанцията към приходния касов ордер са
предадени на ответника , като отчитащ сумите за да установи верността на
записите в тях и какво всъщност е предал и върнал в касата на ищцовото
дружество.
РКО
без номер от 22.02.2019 г. , съдържащ подпис на получател с описани три суми
към Заповед^ № 10/12.02.2019 г. Към същата заповед съществува Авансов отчет за
валута от 21.01.2019 г. с описани несъвпадащи цифром и словом суми и приходен
касов ордер за валута № 406 от 19.03.2019 п.Нито разписката към авансовия отчет
, нито квитанцията към приходния касов ордер са предадени на ответника , като
отчитащ сумите за да установи верността на записите в тях и какво всъщност е
предал и върнал в касата на ищцовото дружество.
РКО
без номер от 15.03.2019 г. , съдържащ подпис на получател с описани три суми и
РКО № 1228 / 19.03.2019 г. за 2933,75 лева без подпис на получател към Заповед
№ 13/12.02.2019 г. Към същата заповед съществува Авансов отчет за валута от
27.03.2019 г. с описани несъвпадащи цифром и словом суми и приходен касов ордер
за валута № 432 от 27.03.2019 г Нито разписката към авансовия отчет , нито
квитанцията към приходния касов ордер са предадени на ответника , като отчитащ
сумите за да установи верността на записите в тях и какво всъщност е предал и
върнал в касата на ищцовото дружество.
РКО
без номер от 10.05.2019 г. , съдържащ подпис на получател с описани три суми и
РКО № 1245 / 14.05.2019 г. за 3911,66 лева без подпис на получател към Заповед
№ 23/23.04.2019 г. Към същата заповед съществува Авансов отчет за валута от
12.06.2019 г. с описани несъвпадащи цифром и словом суми и приходен касов ордер
за валута № 460 от 03.07.2019 г.Нито разписката към авансовия отчет , нито
квитанцията към приходния касов ордер са предадени на ответника , като отчитащ
сумите за да установи верността на записите в тях и какво всъщност е предал и
върнал в касата на ищцовото дружество.
РКО
без номер от 08.11.2019 г. , съдържащ подпис на получател с описани три суми и
РКО № 1309 / 12.11.2019 г. за 1955,83 лева без подпис на получател към Заповед
№ 36/30.10.2019 г. Към същата заповед съществува Авансов отчет за валута от
18.11.2019 г. с описани несъвпадащи цифром и словом суми и приходен касов ордер
за валута № 504 от 18.11.2019 г.Нито разписката към авансовия отчет , нито
квитанцията към приходния касов ордер са предадени на ответника , като отчитащ
сумите за да установи верността на записите в тях и какво всъщност е предал и
върнал в касата на ищцовото дружество.
РКО
без номер от 10.01.2020 г., съдържащ подпис на получател с описани три суми и
РКО № 33 / 10.01.2020 г. за 1000 евро без подпис на получател към Заповед №
02/03.01.2020 г. Към същата заповед съществува Авансов отчет за валута от
20.01.2020 г. с описани несъвпадащи цифром и словом суми и приходен касов ордер
за валута № 81 от 12.02.2020 г.Нито разписката към авансовия отчет , нито
квитанцията към приходния касов ордер са предадени на ответника , като отчитащ
сумите за да установи верността на записите в тях и какво всъщност е предал и
върнал в касата на ищцовото дружество.
РКО
без номер от 26.02.2020 ( ден преди заповедта за командировка ) г. , съдържащ
подпис на получател с описани три суми и РКО № 207 / 28.02.2020 г. за 1500 евро
без подпис на получател към Заповед № 19/27.02.2020 г. Към същата заповед
съществува Авансов отчет за валута от 30.04.2020 г. с описани несъвпадащи
цифром и словом суми и приходен касов ордер за валута № 185 от 14.05.2020
г.Нито разписката към авансовия отчет , нито квитанцията към приходния касов
ордер са предадени на ответника , като отчитащ сумите за да установи верността
на записите в тях и какво всъщност е предал и върнал в касата на ищцовото дружество.
РКО
без номер от 14.02.2020 г., съдържащ подпис на получател с описани три суми и
РКО № 174 / 24.02.2020 г. за 1500 евро без подпис на получател към Заповед №
15/22.01.2020 г. Към същата заповед съществува Авансов отчет за валута от
28.02.2020 г. с описани несъвпадащи цифром и словом суми и приходен касов ордер
за валута № 167 от 23.03.2020 г.Нито разписката към авансовия отчет , нито
квитанцията към приходния касов ордер са предадени на ответника , като отчитащ
сумите за да установи верността на записите в тях и какво всъщност е предал и
върнал в касата на ищцовото дружество.
Т.е
първичните счетоводни документи не съдържат изискуемите реквизити по чл. 6-10
от Закона за счетоводството, не представят и вярната
и обективна информация, относно възстановените или взети като аванс суми от
ответника, а напротив едностранна информация , с оглед
единствено и само интересите на ищеца.
Не
се доказа, че командировъчни заповеди са издавани преди изпращането на ответника
в чужбина и същите не са му били надлежно връчвани.
Няма логика и законова допустимост например да се командирова
за обучение в чужбина, работник в дружеството си , с който няма переспективата да бъде сключван трудов
договор (трудовото
правоотношение възниква на 01.03.2018 г., а Заповедта за командировка е от
14.02.2018 г.).
Не се доказа , че начислените суми, отчитани в разход
като пътни са правени единствено от ответника, тъй като той е пътувал винаги
поне заедно с още трима командировани в един автомобил.
Не
се доказа също така и твърдението на ищеца,
че изпращането на ответника с представените от ищеца командировъчни заповеди е
единствено с цел обучение , вместо на работа в чужбина.
Предявения
иск не е доказан нито по основание, нито по размер.
Независимо от това съдът счита,
че:
Обективираната
в чл.9, б.“а“ от сключения между страните трудов договор договореност е
недействителна, тъй като същата противоречи на Кодекса на труда и в частност на
чл.66, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда, съответно раздел I, глава Десета от
същия нормативен акт.
Според
сочените норми, недопустимо е в съдържанието на трудовия договор да се включват
договорености, касаещи размера или основание за дължимо от работника или
служителя спрямо работодателя обезщетение във връзка с престараната от него
работна сила, като в нормата на чл.66, ал.2 от Кодекса на труда изрично е
указано, че извън задължителното съдържание на трудовия договор посочено в
чл.66, ал.1 от Кодекса на труда, в същия могат да се договорят и други условия,
но само такива, които са свързани с предоставянето на работната сила. В случая
клаузата касае други отношения, различни от дължимата по трудовия договор
престация.
Видно
от съдържанието на чл.9, б.”а“ от трудовия
договор на ответника, поетото от работодателя задължение да организира и
провежда обучение за своя сметка в чужбина и страната не е във връзка с
изпълнение, респективно престиране на работната сила на ответника, а с цел
повишаване на неговата квалификация. Подобна договореност носи белезите на
договор за повишаване на квалификация по смисъла на чл.234, ал.1 от Кодекса на
труда, какъвто настоящия трудов договор не е, понеже
не съдържа изискуемите според тази разпоредба реквизити: професията и
специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, мястото,
формата и времето на обучението, финансовите, битовите и други условия за
времето на обучение. Поради отсъствието на минимално необходимото съдържание на
договор за повишаване на квалификация по смисъла на чл.234, ал.1 от Кодекса на труда, уговорките за
дължимо от работника обезщетение поради неспазване на такъв договор не могат да
намерят приложение, съответно са недействителни. Вярно е , че съществува
съдебна практика , която приема , че с договорите за професионална квалификация
и преквалификация не се уговаря престирането на работна сила и извършването на
определена работа при работодателя, те действително не са
трудови договори, макар и да са уредени от трудовото право и в случая да са
уговорени в трудовия договор между ищеца и ответника. Следователно, доколкото
липсва изрично предвидено условие за форма, следва да се прилагат общите
правила на ЗЗД, а не по аналогия уредбата за трудовия договор. При положение
обаче , че в споразумението за повишаване на квалификация или преквалификация
се променят или създават нови клаузи, касаещи самото трудово правоотношение, то
само за тях важи изискването да са в писмена форма като условие за
действителността им. (В тази насока решение
под № 227 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 1861/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС). В случая ищецът твърди , че изпълнението на възложената
работа зависи от повишената квалификация, което обстоятелство се оспорва от ответната страна и в този смисъл
продължаването на договора след клаузата за изпитване , касае самото трудово
правоотношение и следва да съдържа необходимите реквизити за форма на същото.
С оглед на
гореизложените съображения и доводи, съдът намира, че искът се явява изцяло неоснователен
и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло, ведно със законните
последици от това.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените от последния разноски по делото, като общата сума на разноските , направени от ответника
възлиза на 3850 лева, от които 850 лева възнаграждения за вещите лица от
съдебно-икономическите и счетоводни експертизи , внесени и заплатени от ответника
и сумата от 3000 лева, представляваща възнаграждението за един адвокат – адв. С.М. ***, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие под № 732 от датата 06.03.2021
год. и списъка на разноските по чл.80 от ГПК /съответно на лист 438 от делото/.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание
чл.325, ал.1, т.1, предл. /изречение/ последно от КТ, Окръжен съд- гр.Стара Загора
Р Е Ш
И :
Отхвърля изцяло ИСКА на ищеца „Р.К.“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от управителя си П.Б.заведен
чрез пълномощника му адвокат В.С.П. със съдебен адрес *** против ответника К.М.К.,
ЕГН ********** ***, с който се иска съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника К.М.К., ЕГН ********** ***, да заплати на ищеца ищеца „Р.К.“
ЕООД – със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от
управителя си П.Б.чрез пълномощника му адвокат В.С.П. със съдебен адрес *** сумата
от общо 57258.76 лв., представляващи изразходвани средства за проведени
обучения и командировки в Германия и Франция за периода 2018-2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба в съда на 22.12.2020
год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените от ищеца
разноски по делото, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА ищеца „Р.К.“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от управителя си П.Б.заведен
чрез пълномощника му адвокат В.С.П. със съдебен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ответника
К.М.К., ЕГН ********** ***, сумата от 3850 лева /три хиляди осемстотин и петдесет
лева/, представляваща направените от ответника разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба чрез
Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :