Р Е
Ш Е
Н И
Е № 261768
гр. Пловдив, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, II гр. състав, в публичното
заседание на 24.11.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10950 по описа за 2019
г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Р.С.В., ЕГН **********,
с адрес: ***
против Н.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 1000 лева, представляващо обезщетение за вреди от неточно изпълнение на
договор за правна защита и съдействие от 22.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2019
г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че с
договор за правна защита и съдействие от 22.03.2019 г. ответникът, в качеството
му на адвокат се задължил срещу сумата от 1000 лева да окаже защита и
съдействие на ищеца по следствено дело № 111/2018 г. по описа на Окръжен
следствен отдел към Окръжна прокуратура – Пазарджик. Твърди се, че сумата от
1000 лева била заплатена на две части, като така ищецът изпълнил своите
задължения по договора, което ответникът не сторил. Твърди, че единственото
обективирано действие по защитата му в досъдебното производство се състояло в
едно голословно твърдение на ответника при предявяване на разследването на
23.03.2019 г. в гр. Пазарджик: „Считам, че от събраните до момента
доказателства можем да направим категоричен извод, затова че в настоящия случай
не е осъществен състава на чл. 286 от Наказателния кодекс и наказателното
производство следва да бъде прекратено поради липса на престъпление по чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК“. Липсвала всякаква обосновка и мотиви на тази теза, които
да убедят *** в нейната категоричност. *** внесъл обвинителен акт, като в
момента наказателното дело е висящо в Районен съд – Пазарджик. Сочи, че освен,
че е орган по разследването, *** е и орган по ръководството и решаването на
фазата на досъдебното производство. Като такъв на него е следвало да му бъдат
правени съответните надлежно мотивирани доказателствени искания и правни и
фактически доводи по съществото на повдигнатото обвинение и по процесуалните
нарушения, целящи прекратяването на производството. В случая нямало никаква
защита по същество на ищеца, като обвиняем в досъдебното производство, а
ответникът, като адвокат взел само формално участие на фигурант в наказателното
производство, като в действителност не е изпълнил точно задълженията си по
договора, поради което дължал връщане на получените от него пари. Макар
полученият адвокатски хонорар за досъдебното производство да не е бил оправдан
и макар ищецът да си мислил, че платените 1000 лева са за адвокатските хонорари
до приключване на делото в първата съдебна инстанция, ответникът пожелал нови
1000 лева увеличени с по 100 лева за всеки допълнителен съдебен ден, платими
преди разпоредителното заседание на 19.06.2019 г., за да го защитава по делото
в Районен съд – Пазарджик. Ищецът нямал възможност да събере такава сума в
наложения срок и отношенията му с ответника се разтрогнали.
С оглед горното се моли за
уважаване на предявения иск, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1000 лева, обезщетение за неточно изпълнение на договора за правна
защита и съдействие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на настоящия иск – 01.07.2019 г. Претендира разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва по допустимост и основателност
предявените искове. Не се оспорва факта, че на 22.03.2019 г. между страните са подписани
договор за правна помощ и пълномощно, по силата на които ответникът се задължил
да реализира защитата на ищеца по досъдебно производство сл. дело № 111/2018 г.
по описа на Отдел „Следствен“ при Окръжна прокуратура – Пазарджик. Не се
оспорва факта, че по посоченото досъдебно производство страните се явили един
път пред разследващия орган. Не оспорва факта, че заявеното становище при
предявяване на материалите от проведеното разследване е дословно цитирано в
исковата молба. Не оспорва факта, че разследването по досъдебното производство
е приключило с изготвянето на обвинителен акт от страна на Районна прокуратура –
Пазарджик срещу ищеца, въз основа на който в Районен съд – Пазарджик е
образувано наказателно дело от общ характер.
Твърди, че по силата на договор
за правна помощ и Пълномощно от 22.03.2019 г., поел задължението да реализира
защитата на ищеца по досъдебно производство – следствено дело № 111/2018 г. по
описа на Отдел „Следствен“ при Окръжна прокуратура – Пазарджик. Твърди, че
договорът за правна помощ и пълномощното били за процесуално представителство и
защита само и единствено по провежданото разследване по досъдебното
производство. Същото приключило и *** изготвил обвинителен акт срещу ищеца, въз
основа на който било образувано наказателно дело от общ характер пред Районен
съд – Пазарджик. Твърди, че нито в договора за правна помощ, нито в друг
документ, писмено или вербално е поемал задължения или е заявявал становище, че
вследствие на защитата, която ще реализира по досъдебното производство, същото
ще приключи с постановление на Районна прокуратура – Пазарджик за прекратяване
по реда на чл. 243 НПК. Ноторно известно е, че образуването, надзора над
разследването по досъдебното производство и приключването му, в т.ч. и
прекратяването на същото е функция и правомощие само и единствено на съответния
***, като същият не е обвързан с исканията и становищата, заявени от страна на
обвиненото лице или на защитника му. Сочи се, че ищецът не оспорва факта, че
ответникът е реализирал защита на правата му, като обосновава предявения иск с
твърдение за проявен формализъм при реализирането на защитата и недостатъчност
на същата, с твърдение, че като следствие от това е и крайния акт, с който е
приключено досъдебното производство – изготвянето на обвинителен акт срещу
ищеца и внасянето на същия в съда.
Оспорва твърденията в
обстоятелствената част на исковата молба, а именно, че реализираната защита на
ищеца по сл. д. № 111/2018 г. е формална и недостатъчна от гледна точка на
крайния акт, с който е приключило досъдебното производство – изготвянето на
обвинителен акт от ***. Сочи, че в НПК и Закона за адвокатурата няма стандарт
за вида и обема на защитата, която следва да се реализира в конкретното
разследване, спрямо който стандарт да може да се прави обективна преценка за
това, дали съответния защитник е изпълнил задължението си правилно и всеобхватно
или е допуснал пропуски, които да са обект на проверка – дали се дължат на
незнание или на преднамерено действие във вреда на представлявания и
защитавания. Твърди, че ищецът многократно е бил уведомяван и е бил наясно, че
в определени процесуални действие е по-добре да не се дават
изявления/обяснения, както и това, че защитата на правата на страна в
съответния процес, не се състои в излагане на житейски факти без процесуална
стойност, а само на това, което има процесуално значение. Тоест разяснено му е
и знае, че в определени случаи е по-добре да не се правят изявления, които се
записват в съответните протоколи и подлежат на проверка. Оспорва твърдението за
формализъм при реализиране на защитата поради не заявяване на процесуални
възражения, защото последният момент, в който защитата може, а и съгласно НПК е
длъжна да направи анализ на фактите и да вземе становище по доказателствата по
дадено обвинение е разпоредителното съдебно заседание по реда на чл. 248а от НПК. Нещо, което към датата на предявяване на материалите от проведеното
разследване по досъдебното производство не било сигурно дали въобще ще се
проведе, от гледна точка на това, че *** е в правото си по НПК да прецени, дали
да върне материалите от досъдебното производство за допълнително разследване,
да спре провеждането на разследването или да прекрати обвинението, а и самото
досъдебно производство. Във връзка с изложеното, моли предявения иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
С Определение от 24.09.2019 г. ЗД
„Евроинс“ АД е конституирано като трето лице- помагач на ответника.
В предоставения му срок, третото
лице – помагач е депозирало становище, с което счита, предявения иск за
неоснователен. Счита, че не е вярно твърдението, че ищецът е претърпял
непозволено увреждане от поведението на ответника. Твърди, че противоправността
на поведението на ответника може да се изрази единствено в нарушение на
нормативно задължение. Такова обаче, не било извършено от страна на адвоката.
Съгласно чл. 40, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатът е длъжен да се води
от върховенството на закона и да защитава правата на клиента си по най-добрия
начин. Предвиденото задължение е такова за полагане на най-добрата грижа, а не
за осигуряване на конкретен резултат. В тази връзка, твърденията на ищеца за
това, че ответника не е изпълнил задълженията си за осигуряване на правна
защита съгласно сключения договор, остават неоснователни. Счита, че цитираното
изявление на адвоката нито е доказателство за липсата на положена грижа и
усилия, нито е доказателство за единствено извършено действие в производството.
Следва да се вземе предвид също така, че консултацията на клиента е голяма част
от правното обслужване в досъдебното производство. Не била налице и претърпяна
от ищеца вреда във връзка с повдигане на обвинение за извършено престъпление по
смисъла на Наказателния кодекс.
С оглед изложеното счита,
предявения иск за неоснователен и моли същия да бъде отхвърлен.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на иска:
Предявения иск е
допустим. Изложените от ответника възражения за недопустимост, касаят
основателността на иска, а не неговата допустимост, които съдът ще обсъди по
същество.
По същество:
Предявен е осъдителен иск с правна
квалификация по чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД.
За
да бъде уважен така предявения
иск ищецът следва, да установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на
посоченото облигационно правоотношение – договор за правна
помощ от 22.03.2019 г. за оказване на защита и съдействие по сл. д. № 111/2018
г. по описа на Отдел „Следствен“, при Окръжна прокуратура – Пазарджик, че е
изправна страна по договора, а именно, че е изпълнил договорните си задължения,
настъпване на вреди от неизпълнение на задълженията на ответника по договора,
размер на вредите, падеж. Ответникът
следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства,
както и да установи, че е изпълнил точно задълженията си по договора за правна помощ от
22.03.2019 г.
С
Определение от 12.12.2019 г. като безспорни и ненуждаещи се от
доказване, са отделени обстоятелствата, че на 22.03.2019 г. между страните е
подписан договор за правна помощ и пълномощно, по силата на които ответникът се
задължил да реализира защитата на ищеца по досъдебно производство сл. дело №
111/2018 г. по описа на Отдел „Следствен“ при Окръжна прокуратура – Пазарджик,
че по посоченото досъдебно производство страните се явили веднъж пред
разследващия орган, че заявеното становище при предявяване на материалите от
проведеното разследване е дословно цитирано в исковата молба, а именно
ответникът заявил: „Считам, че от събраните до момента доказателства можем да
направим категоричен извод, затова че в настоящия случай не е осъществен
състава на чл. 286 от Наказателния кодекс и наказателното производство следва
да бъде прекратено поради липса на престъпление по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК“,
че разследването по досъдебното производство е приключило с изготвянето на
обвинителен акт от страна на Районна прокуратура – Пазарджик срещу ищеца, въз
основа на който в Районен съд – Пазарджик е образувано наказателно дело от общ
характер.
Видно от договор за правна защита и съдействие от
22.03.2019 г. /л.3/ ищецът е възложил на ответника извършването на правна
дейност, а именно защита по сл.дело № 111/2018 г. по описа на Отдел „Следствен“ при
Окръжна прокуратура – Пазарджик.
В договора ясно е посочен неговия предмет и за какво
конкретно се сключва. Същият има действие само в рамките на сл.д. № 111/2018 г.
В договора е уговорено възнаграждение в размер на 1000
лева и по 100 лева за явяване при извършване на процесуални действия в различни
дни. Предвиден е срок за заплащане на възнаграждението до 10.05.2019 г.
Възнаграждението е уговорено именно за защита по следственото дело, не и за
защита в съдебно производство.
Видно от представените по делото материали от сл.дело № 111/2018 г. по описа на Отдел „Следствен“ при
Окръжна прокуратура – Пазарджик /л.82-88/, ответникът адв. Н.С. е взел участие и е присъствал при
привличането на ищеца Р.В. в качеството на обвиняем по посоченото сл. дело на
22.03.2019 г., при разпита му като обвиняем веднага след привличането му като
такъв на 22.03.2019 г., както и при предявяване на разследването на 23.03.2019
г., като е направено искане за представяне на копие от жалбата на подалия
сигнал за престъплението, за което е привлечен ищеца като обвиняем и е
направено възражение, че от събраните доказателства не се установява състав на
престъплението, за което ищеца е привлечен към обвиняем.
В тази връзка следва да се
посочи, че договорът за правна защита има характер на договора за поръчка, съгласно който довереникът се
задължава само за извършване на правни действия за сметка на доверителя. Съгласно чл.281 от ЗЗД
довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин. Съдът приема, че с извършване на посочените по-горе действия от адв. С. е изпълнил
възложената му работа. Адвокатът е участвал и е осигурил защита на ищеца, съблюдавайки да не се
накърнят неговите права и интереси, по време на всички процесуални следствени
действия, в които, в Досъдебно производство,
участва обвиняемия и неговия защитник, които действия единствено са: привличане
на обвиняем, разпит на обвиняемия след привличането му като такъв и предявяване
на разследването.
От разпита на свидетелката Е. И. Д. – П. /протокол от о.с.з. от
25.06.2020 г. л.129/, се установява, че същата е
живяла на съпружески начала с ищеца по време когато му е осигуряване защита от
ответника по процесното следствено дело. Ищецът и споделял, че с адв. С.
обсъждали стратегии за делото и последния му предоставял консултации. Ищецът
споделял, че е доволен от работата на адв. С., като единствено не бил съгласен
с хонорара, който ответникът му иска за съдебното производство /свидетелката
заявява, че миналата година по това време – времето на разпита 25.06., ищецът е
заявил, че не е съгласен с хонорара, който е поискал ответника. По това време
страните са уговаряли възнаграждение за съдебното производство, видно
електронната кореспонденция между тях/.
Съдът
кредитира показанията на така разпитаната свидетелка като обективни и непротиворечиви
със събраните по делото писмени доказателства /ел. кореспонденция между
страните/. Същата дава сведения, които лично е възприела, думи казани й от
ищеца.
Дадените от ответника на ищеца консултации, съдът възприема като действия по изпълнение
на поръчката.
С оглед изложеното са неоснователни
възраженията на ищеца, че поръчката не изпълнена точно и с наведени доводи, че досъдебното
производство не е приключило в положителна за ищеца насока.
Следва да се посочи, че характерното по
договора за поръчка, какъвто е процесният, е че
при него не се дължи определен
резултат,
освен ако такъв не е уговорен. Липсват
доказателства, че заплащане на уговореното в договора възнаграждение е
обвързано с конкретен резултат. Ето защо обстоятелството, че резултатите по досъдебното производство с участието на ответника адв. С., не са положителни за ищеца не водят до извод за
неточно изпълнение на поръчката и не освобождават последния от задължението да заплати уговореното възнаграждение. Резултатът не е предмет на договора за поръчка, поради което се
явява неотносим за правото да се получи уговореното възнаграждение.
Договорът за поръчка е договор, основан на
доверието,
доколкото легалното
наименование на страните е доверител и довереник. В този смисъл търсейки специализрана юридическа
помощ от ответника, ако довереникът загуби
доверието в доверителя, той може да оттегли поръчката, което не лишава
доверителя от правото да получи възнаграждение за извършената работа, съгласно разпоредбата
на чл.288 от ЗЗД.
Ако в срока на изпълнение на договора
доверителят констатира неточно изпълнение, той може да иска разваляне на
двустранния договор по реда на чл.87 ЗЗД. По делото не се твърди и не се ангажират
доказателства за това, че по време на действието на договора ищецът е правил възражения за
неточно изпълнение, респективно, че е искал разваляне на договора или да е оттеглил поръчката си.
Напротив
от представените от ищеца разписки /л.4/ се установява, че след приключване на
досъдебното производство и след осъщественото от ответника представителство с
последно извършено действие на 23.03.2019 г. /предявяване на разследването/,
ищецът му е заплатил договореното възнаграждение – на 01.04.2019 г. сума в
размер на 700 лева и на 03.05.2019 г. – сума в размер на 300 лева.
С извършването
на плащането на договореното възнаграждение ищецът е приел извършената от
ответника работа без възражения.
Наред
с това с представената от ищеца кореспонденция с ответника по електронна поща,
в частност благодарствено писмо от 05.06.2019 г. /л.169/, ищецът е заявил
признателност към адв. С. за извършената от него работа, която е приел за
компетентно извършена, при наличие на отдаденост на възложената работа и
вникване в казуса. Изразена е благодарност за професионализма. От останалата
кореспонденция /л.162-168/ също не личи, ищецът да не е бил доволен от
извършената от ответника работа. Възражение е имало единствено по повод
поисканото адвокатско възнаграждение от ответника за представителство по
съдебното наказателно дело – кореспонденция от 10.06.2019 г.
С
оглед всичко изложено, съдът приема, че по делото не се установи пълно или
неточно изпълнение на договорните задължения на ответника по процесния договор,
напротив установи се, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора, поради
което на това основание искът се явява неоснователен и ще се отхвърли.
Наред
с това с нарочна молба от 17.08.2020 г. на ищеца /л.161/, същият уточнява, че
вредите от неизпълнението са размера на платеното адвокатско възнаграждение,
което в случая не може да бъде вреда от неизпълнение на договор, то е такова
каквото е уговорено между страните и с което ищецът се е съгласил и е заплатил
в пълен размер. Вредите от неизпълнението са равностойността на неизпълнената,
неточно изпълнената престация на длъжника, като в случая не се доказаха такива.
По
отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се пораждат за
ответника.
Ответникът
доказа следните разноски – 400 лева,
платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което е представена
разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие /л.51/, които ще
се присъдят в пълен размер на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Н.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск за осъждане на ответника Н.Г.С. да заплати на ищеца Р.С.В.
сумата в размер на 1000 лева, представляващо обезщетение за вреди от неточно изпълнение
на договор за правна защита и съдействие от 22.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Р.С.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в
размер на 400 лева – разноски в
настоящото производство.
Решението е
постановено при участие на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********,
като трето лице – помагач на ответника Н.Г.С.,
ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала!ВГ