№ 11
гр. А., 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20212110200238 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕЛ. СТ. П., ЕГН **********, чрез адв. Д.Г., със съд.адрес: гр. Б.,
***, против Наказателно постановление (НП) № 21-0237-000063/18.05.2021 г. на Началник РУ
към ОДМВР Б., РУ А., с което за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на осн.чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца. Моли съдът да отмени атакуваното НП, намирайки го за незаконосъобразен.
АНО не провел адм.-наказателното производство законосъобразно, не взел предвид възраженията
на жалбоподателя. Оспорва се компетентността на АНО. Поддържа, че измерената скорост в
случая не съответствала на действителната (от 86 км/ч). Намира, че процесният клип не отговарял
на изискванията за ръководство, намиращи се на сайта на МВР.
Административно-наказващият орган (АНО) редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. Не изразява становище по жалбата.
Установява се, че на 13.01.21г. в 9.19ч. в гр. А., на ул. ***, като водач на л.а. ***, с рег. №
***, държава Б., с посока на движение от гр.К. към гр.Б., до бензиностанция „***“, жалбоподателя
управлявал описания л.а., собственост на „А.П.“ ООД с наказуема скорост 131 км/ч, при
максимално допустима за населеното място 50км/ч. Нарушението е установено и заснето под клип
№ 4837 от АТСС TFR1-M с фабр. № 598 с отчетен толеранс на измерената скорост от 3 процента.
От разпита на актосъставителя Д.Р. и свидетелите по акта гореописаната фактическа
обстановка, отразена и в АУАН се установява по категоричен начин.
Не се спори, че отчитането на скоростта е извършено с техническо средство, като по
отношение на последното липсват възражения във връзка с изправността му при използване.
Ангажирани са доказателства относно годността на техн.средство (представляващо мобилна
система за видеоконтрол). Представена е като веществено доказателство снимка, от която са видни
1
координатите, където е засечен процесният л.а., самият автомобил, и регистрираната скорост.
Видно е, че заснетият л.а. се движи самостоятелно в избраната лента от пътното платно и не
възниква съмнение относно това кой автомобил, водача на който е извършил твърдяното
нарушение.
От направената справка се установило, че собственик на процесния л.а. е „А.П.“ ООД, като
съобразно декларация по чл. 188 ЗДвП се установява, че жалбоподателят е лицето, което е
управлявало гореописания л.а. в процесния участък. Бил съставен АУАН, като е видно, че същият
е подписан от жалбоподателя с възражения, депозирани пред АНО на 12.3.21г., находящи се и по
делото. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, в което по идентичен начин са отразени
установените обстоятелства относно мястото на нарушението, нарушителя, вида на л.а., както и
извършеното нарушение по ЗДвП, вкл. правното му основание.
По делото е представен като доказателство запис на процесния клип с № 4837, посочен в
протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и заснет с техн.средство, след което
допусната СЕ (с оглед правото на защита на жалбоподателя), изготвена обективно и компетентно
от ВЛ Е.П. и С.Ч.. Установяват се параметрите на заснетия по случая клип с техн.средство, както и
че в същия няма извършени манипулации. ВЛ П. дава заключение, че процесният л.а. в процесния
участък може да развие срокост от 135км/ч, че средната скорост на л.а. от навлизането в обсега на
видео камерата на техн.средство до излизане от обсега е от 86,4км/ч (което ВЛ пояснява и в о.с.з.),
като според експерта разликата между тази скорост и отчетената се дължи на: липса на детайлна
информация в клипа, подробно описана в заключението на стр.8, абз.предпоследен (което ВЛ
пояснява и в о.с.з.) и на принципа на действие на устройството (уточнявайки, че при засичане на
по-висока скорост от зададената се задейства камерата и се записва клипа, като често се случва
водачите, забелязали полиция, да намалят рязко скоростта си с цел да избегнат нарушението).
Според ВЛ П. в процесния участък, където е заснет клипа, няма други ППС, като не е възможна
друга причина за задействане на техн.устройство (освен евентуалната повреда на устройството,
каквото в случая следва да се уточни, че нито се твърди, нито се установява).
Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в АУАН, както
и от събраните в хода на делото доказателства, които я установяват несъмнено.
При установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа
необходимите реквизити, поради което е допустима. Административнонаказателното
производство е било образувано в срока по чл. 34, ал.1 ЗАНН. АУАН е издаден от компетентен
орган при спазване на чл. 42 ЗАНН. НП е било издадено в срока по чл.34,ал.3 ЗАНН – от
компетентен орган, като същото съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.
Нарушението е надлежно описано, като ясно са отразени дата, място и час, както и
доказателствата, които го потвърждават. Същото според състава е несъмнено установено.
Безспорно е, че жалбоподателят е управлявал процесният л.а. на инкриминираната дата и място,
което се установява и от декларацията по чл.188 ЗДвП. По същество се оспорва измерената
скорост, твърдейки се, че е по-ниска, но не и валидността на техн. средство, за което се установява,
че е годно – същото е установило движение на л.а. в този пътен участък с превишена скорост,
която след приспадане на дължимия толеранс е определена правилно от АНО. Този извод не може
да бъде разколебан от заключението на ВЛ П. (че средната скорост на л.а. от навлизането в обсега
на видео камерата на техн.средство до излизане от обсега е от 86,4км/ч), респ. и защитната теза в
2
тази връзка, че тази по-ниско скорост била действителната скорост, с която се е движил процесния
л.а. в процесния участък. ВЛ е категорично, че л.а. е възможно да развие измерената скорост с
техн.средство, като освен това скоростта от 86,4км/ч представлява средната скорост от навлизане в
обсега на камерата на техн.средство до излизане от обсега, а не действително измерената от
органите на МВР, за която е бил санкциониран водачът. Принципът на измерване на скоростта с
процесното техн.средство е базиран върху „доплеровия ефект“, изразяващ промяната на
приеманата от системата честота на радиовълните, която се увеличава при приближаване на
източника (МПС, чиято скорост се измерва), съответно намалява, при неговото отдалечаване.
Видно от заснетата от устройството фотоснимка, единственият л.а., попадащ в обхвата на
техн.средство, е този на жалбоподателя. Поради това съдът намира, че в случая са спазени
изискванията за правилно отчитане на скоростта и доказване на нарушението. Протоколът от
14.1.21г. по чл.10 от наредбата е официален документ и е годно док. средство, с оглед отчитане на
материалната му удостоверителна сила, респ. установените с него факти и обстоятелства, вкл.
разположението на техн.средство. Представените писмени доказателства установяват, че
действително е измерена скоростта на управлявания от жалбоподателя л.а., което се установява и
от видимите в края на изображението маркери /от двете страни/ на снимката, с което няма
съмнение, че измерената скорост е именно на управлявания от жалбоподателя л.а. Приложената
разпечатка, установява, че номерът на клипа действително е обхванат от данните, съдържащи се в
процесния протокол /начало и край на видеозаписите/, поради което е налице и законосъобразно
документиране на процесното нарушение (в т.см. Решение № 1698 от 04.12.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1819/2020 г. на Административен съд Б.).
Относно липсата на подробна информация на процесния клип, заснет от техн.средство
(достъпна на сайта на МВР и подробно описана на стр.8, абз.предпоследен от заключението на ВЛ
П.) – дори да се приеме, че такава действително не е налична, то обстоятелството не представлява
СПН, водещо до отмяна на НП. Същата информация е налична в съставения протокол от 14.1.21г.
по чл. 10 от наредбата, който е надлежно попълнен и е съобразно образеца, представляващ също и
официален свидетелстващ документ - доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за
ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. обстоятелства, необходими
да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения АУАН и НП (впрочем
информацията е идентична и съвпада с представената по делото снимка, съставляваща веществено
доказателство по см. на чл. 189, ал.15 ЗДвП). По делото не се установяват обстоятелства,
опровергаващи съдържанието на протокола относно отразените в него обстоятелства, а доколкото
протоколът представлява официален удостоверителен документ и се ползва с материална
доказателствена сила (Решение № 976 от 31.05.2017 г. по н. д. № 859/2017 г., Решение № 1342 от
14.07.2017 г. по н. д. № 1240/2017 г., Решение № 1665 от 27.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2180/2020
г., Решение № 1718 от 05.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 1876/2021 г., Решение № 1990 от 13.12.2021
г. по к. адм. н. д. № 2352/2021 г., Решение № 1232 от 02.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1482/2020 г. -
всички на Административен съд Б.), която не е оборена, поради което възражението на
жалбоподателя е неоснователно.
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни,
които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да
опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице, каквото оборване на
презумпцията в случая не е налице. Жалбоподателят правилно и законосъобразно е санкциониран
3
като водач на МПС за нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП, тъй като превишението на скоростта е в
пътен участък, където максимално допустимата скорост за движение е 50 км/ч, като е приложена
и санкцията на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Съдът намира за правилно НП и същото следва да се
потвърди. Наложените адм.наказания са правилно определени от АНО в размерите съгласно ЗДвП,
като няма законова възможност за тяхното изменение.
За извършената работа от ВЛ П. и ВЛ Ч. по СЕ следа да им се заплати възнаграждение от
бюджета на съда съобразно представените справки-декларации (общо в размер на 371лв.). На осн.
чл. 84 ЗАНН по отношение на разноските в административнонаказателния процес се прилагат
рапоредбите на НПК. Съгласно ТР № 3/1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК по делата от
административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не
внасят предварително разноски, а съдът с решението си е длъжен да се произнесе на коя от
страната възлага разноските по делото, като при потвърждаване на НП (какъвто е настоящия
случай) съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата направените разноски. Сторените
разноски в размер на общо 371 лв. – платени възнаграждения за ВЛ и с оглед изхода на спора
същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя (чл. 189, ал. 3 НПК).
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 21-0237-000063/18.05.2021 г. на
Началник РУ към ОДМВР Б., РУ А., с което за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на осн. чл.182, ал.1,
т.6 ЗДвП на жалбоподателя ЕЛ. СТ. П., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА на осн. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 НПК ЕЛ. СТ. П., ЕГН **********, чрез
адв. Д.Г., със съд.адрес: гр. Б., ***, да заплати по сметка на РС А. сумата от 371 лв.,
представляваща сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Б. в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4