Решение по дело №88/2020 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№

гр..........Русе, 01.06.........2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито..........................

Заседание на четиринадесети май

през две хиляди и двадесета...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов..............................................

^{Членове:}........Милена Пейчева....................................................

........Александър Иванов.....................................

при секретаря..............Димана С.ова.......................................................................................................и в присъствието на

прокурора..................................Георги Георгиев......................................................като разгледа докладваното от

......................................................................съдията Сирманов................................................................................в.н.о.х....дело №...88...по описа

за...2020...год., за да се произнесе, съобрази следното:...........................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 154 от 29.10.2019г., постановена по НОХД № 383/2019г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия Д.С.С., български гражданин, с поС.ен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, неженен, със средно образование, не работи, неосъждан, за виновен в това, че на 24.03.2018г. в гр.В., в съизвършителство с Х.А.А., отнел чужди движими вещи, а именно парична сума на стойност 350 лв., от владе­ние­то на А.Р.Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198 ал.1, вр. чл.55 ал.1 т.1, вр. чл.36 от НК го осъдил на лишаване от сво­бода за две години. На основание чл.66 ал.1 от НК, отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години, като възложил възпитателната работа в този период, на началника на РУП по местоживеенето му.

Със същата присъда Районен съд - Русе признал за виновен още и Х.А.А., български гражданин, с поС.ен и на­стоящ адрес в Русе, ЕГН **********, неженен, със средно образование, не работи, за виновен в това, че на 24.03.2018г. в гр.В., в съиз­вър­шителство с Д.С.С., отнел чужди движими вещи - парична сума на стойност 350 лв., от владението на А. Р.Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като упо­требил за това сила, поради което и на основание чл.198 ал.1, вр. чл.54, вр. чл.36 от НК му определил наказание лишаване от свобода за три години. На основание чл.66 ал.1 от НК, отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от четири години, като възложил на началника на РУП по местоживеенето му, възпитателната работа в този период.

С посочената присъда Районен съд - Русе осъдил още подсъдимите Д.С. и Х.А. да заплатят солидарно на А.Р. сумата десет хиляди лв. ведно със законната лихва, считано от 24.03.2018г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

С присъдата си Районен съд - Русе осъдил още двамата подсъдими да заплатят солидарно д.т. в размер четиристотин лв., както и направените разноски, включително от гражданския ищец.

Недоволен от присъдата останал адв.П.М., упълномощен защитник на подсъдимия Х.А., с оплакване за необоснованост, допуснати нарушения на процесуалния закон, като наложеното наказание било явно несправедливо. Моли присъдата да се отмени, като вместо нея бъде постановена друга, с която Х.А. бъде признат за невинен. По гражданския иск не взема становище.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият Х.А. не се явява и не взема становище по жалбата. Защитникът му адв.П.М., поддържа жалбата на съдържащите се в нея основания.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че жал­­­бата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди.

Гражданският ищец А.Р. не се явява и не взема становище по жалбата. Повереникът му, адв.Е.М. ***, счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след­ните фак­тически положения:

На 23.03.2018г. свид.А.Р. посетил кафе-бар „Планет клуб“ в гр.В., Област - Русе. В същото време там се намирали двамата подсъдими и свид.Е.Т. Свид.А.Р. имал в себе си около четиристотин лв., от които плащал своите поръчки. Това било възприето от околните, включително от подсъдимия Д.С.. Около 01:00 - 01:30 часа на 24.03.2018г. свид.А.Р. напуснал заведението и се насочил към дома си. След него излезли двамата подсъдими и свид.Е.Т.. Първоначално отишли в центъра на гр.В., а след това тръгнали към дома на свид.Т.Ю., където били други техни приятели. Докато вървели подсъдимия Д. С. предложил на подсъдимия Х.А. да нападнат свид.А.Р. и да му вземат парите. Той се съгласил и тримата се насочили към стадиона, в която посока бил домът на пострадалия. Докато вър­вели, подсъдимия Д.А. се свързал чрез мобилния си телефон със свид.С. П. и поискал всички техни приятели, които били в дома на свид.Т.Ю., да дойдат. Още преди пристигането им, двамата подсъдими настигнали тичешком свид.А.Р.. Подсъдимия Д.С. го съборил на земята и двамата му нанесли няколко удара с ритници по тялото и главата. От раните му потекла кръв. Подсъдимия Х.А. го притиснал към земята, за да не мърда, а подсъдимия Д.С. му нанесъл още няколко удара с крак. Той пребъркал джобовете му и намерил там триста и петдесет лв., които взел.

Междувременно пристигнали свидетелите С. П., С. Д., П. В. и Н. Д., които въз­прие­ли станалото се без да се намесват. След като подсъдимите взели парите на пострадалия, всички избягали в дома на свид.Т.Ю., а след това се прибрали по домовете си.

Свид.А.Р. се прибрал вкъщи и споделил с май­­ка си, че е бит и ограбен. Тя сигнализирала органите на МВР и Спеш­­на медицинска помощ, след което пострадалият бил откаран в УМБАЛ - Русе и настанен за лечение.

След образуване на настоящото наказателно производство, подсъдимия Д.А. възстановил на пострадалия отнетата сума в размер 350 лв.

Като анализирал така установените фактически положения, пър­­­воинстанционният съд приел, че подсъдимите са осъ­­ще­стви­ли обективните признаци на престъпния състав по чл.198 ал.1 от НК, тъй като на 24.03.2018г. в гр.В., в съизвършителство помежду си, отнели чуж­ди движими вещи - парична сума на стойност 350 лв. от владението на А.Р., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила.

В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че деянието е осъществено от подсъдимите при условията на пряк уми­съл и отмерил наказание лишаване от свобода за две години за подсъдимия Д.С. и три години за подсъдимия Х.А.. При наличие на формалните предпоставки по чл.66 ал.1 от НК, отложил изпълнението на наказанието, наложено на подсъдимия Д.С. за изпитателен срок от три години и съответно четири години на подсъдимия Х.А..

Въззивната жалба няма мотиви. В нея защитникът възпроизвел дословно диспозитива на присъдата, в частта досежно подсъдимия Х.А. и заявил, че същата е неправилна, необоснована, немотивирана и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Наказанието, наложено на този подсъдим било явно несправедливо. Без да изложи каквито и да било аргументи, жалбоподателят пристъпил към просителния пункт, където поискал подсъдимият да бъде признат за невинен. Едва в съдебно заседание, въззивният жалбоподател посочва, че след като предложението изхождало от съпроцесника, който отнел и паричната сума, подсъдимият Х.А. следвало да отговаря единствено за причиняване на лека телесна повреда. В тази връзка счита за несправедливо и по-тежкото наказание, отмерено на неговия подзащитен.

Тези оплаквания са неоснователни. Престъплението е извършено в съучастие под формата на съизвършителство. При тази усложнена престъпна дейност, отговорността на всеки от подсъдимите е обусловена от съдържанието на общия умисъл досежно преследвания резултат. Не е необходимо всеки отделен елемент от изпълнителното деяние да бъде осъществен едновременно от двамата извършители. При наличното разпределение на ролите, е достатъчно участието на подсъдимия Х.А. в сломяването на съпротивата на пострадалия. Доколкото направил това с цел да бъдат отнети парите му, правилно деянието е квалифицирано като грабеж, а не като умишлено причиняване на телесна повреда.

При индивидуализацията на наказанието, което наложил на подсъдимия Х.А., Районният съд взел предвид чистото съдебно минало, положителните характеристични данни, младежката възраст, полагането на труд и обстоятелството, че следва. Като отегчаващо вината обстоятелство обсъдил причиняването от него на лека телесна повреда, изразяваща се в множество увреждания, наложили болнично лечение. Като изложил съображения, защо не са налице предпоставките по чл.55 ал.1 от НК, които въззивният съд споделя, определил на подсъдимия Х.А. минималното, предвидено в чл.198 ал.1 от НК, наказание.

Въззивният жалбоподател не е аргументирал оплакването си за явна несправедливост на наложеното наказание. Едва в защитната си реч пред тази инстанция, сравнява изпитателните срокове на двамата подсъдими и макар непряко, се позовава на по-малкия каузален принос на неговият подзащитен.

Окръжният съд, като преценява отново всички обстоятелства, относими към вида и размера на наказанието, наложено на подсъдимия Х.А., намира същото за справедливо. Неоснователно е заявлението относно различните каузални приноси на двамата подсъдими. Въпреки, че подсъдимият Д.С. е инициатор на деянието и сам отнел предмета на престъплението, впоследствие, по своя инициатива възстановил вредите. В същото време, жалбоподателят, който дори отказал да даде обяснения, е упражнил прекомерно физическо насилие. За квалификацията по чл.198 ал.1 от НК е достатъчна дори само заплаха, докато в случая на свид.А.Р. е причинена телесна повреда, при това относително „тежка”, тъй като наложила хоспитализирането му в МБАЛ - Русе. При липсата на критичност, правилно Районният преценил, че предпоставките по чл.55 ал.1 от НК не са налице и определил наказание в рамките на предвиденото в закона. Същите обстоятелства са относими и досежно изпитателния срок, за който е отложено условно изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

Едва в защитната си реч, жалбоподателят заявява, че граж­данският иск е недоказан, а уваженият размер - несъразмерен и яв­но несправедлив. Конкретни аргументи в подкрепа на твърденията си, адв.П. М. не е изложил. Като прецени отново всички обстоятелства, при които е отмерен уважения размер на гражданския иск, въззивният съд го счита, за обоснован и справедлив.

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подсъдимия Х.А. са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на делото не са до­пус­нати отстраними съществени на­ру­ше­ния на процесуалните правила, а наложеното наказание и уваженият размер на гражданския иск са справедливи, поради по­ра­ди което присъдата е законосъобразна и следва да се потвърди изцяло.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.338 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №154 от 29.10.2019г. на Районен съд - Русе, постановена по НОХД № 383/2019г.

ОСЪЖДА подсъдимия Х.А.А., ЕГН **********, да заплати на А.Р. Р., сумата четиристотин лв., представляващи разноски за тази инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.