Решение по дело №285/2015 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 87
Дата: 29 декември 2015 г. (в сила от 12 февруари 2016 г.)
Съдия: Иван Стоянов Ченков
Дело: 20152210100285
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е                             

№ 87

29.12.2015 година, град КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав на 16.12.2015г., в публично заседание, в следния състав:

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ

                           ЧЛЕНОВЕ…………………………..

                            ……………………………

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :………………..

                        ...........................

секретар С.П.………………………………………………………………………                                                                  

прокурор………………………………….................................................................................

като разгледа докладваното от председателя ИВАН ЧЕНКОВ гражданско № 285  по описа на РС Котел за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава "ХХVІ" ГПК, чл.322 от ГПК – развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, образувано по искова молба с правно основание чл.49 от СК, подадена от А.М.Д. /А. М.Д./ с ЕГН **********,***,  със съдебен адрес адвокат М.П.,***, срещу Ф.М.Д. /Ф. М.А./ с ЕГН **********,***.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата сключили брак на 26.03.1989 г., който брак бил първи поред и за двамата. От брака си страните имали две пълнолетни вече деца.  Отначало бракът им бил изпълнен със смисъл и взаимно уважение, двамата се трудили, за да отгледат и възпитат правилно децата си. Впоследствие отношенията им се променили в негативна посока и комуникацията между тях ставала все по-трудна. Ответницата била все недоволна и през 2012 г. напуснала семейното жилище и заживяла в родното си село Ф., община К.. Ищецът правил всичко възможно за да възстанови брачните отношения, но ответницата категорично отказвала да се завърне в семейното жилище. Моли съда да прекрати брака им с развод по вина на ответницата, като му предостави за ползване семейното жилище и постанови ответницата след развода да приеме предбрачното си фамилно име, без претенции за издръжка.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, подава отговор на исковата молба, с който се солидаризира със становището на ищеца, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен, но по вина на ищеца. Твърди, че единствено той разполагал със средствата на семейния бюджет и не позволявал на останалите членове на семейството да разполагат със семейните пари за ежедневни нужди, че от близо десет години брачната им връзка не е протичала нормално, била е съпътствана с множество скандали по този повод, както и че ищецът злоупотребявал с алкохол, от което ставал още по-заядлив и избухлив. Потвърждава фактическата раздяла между тях.  Желае прекратяването на брака по вина на ищеца, както и да възстанови предбрачното си фамилно име, като при изразено съгласие от ищеца, не възразява да бъде постигнато споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК.

В съдебно заседание ищецът А. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат М.П. ***, който от името на ищеца, поддържа исковата молба и в с. з. прави изменение на иска, като от подаден на основание чл. 49, ал. 1 от СК, на такъв, подаден на основание чл. 49, ал. 3 от СК.  Ответницата Ф.Д., ред. призована, явява се лично и заедно с адвокат Х. Чолакова, която от името на доверителката си поддържа отговора на исковата молба, по съображенията, изложени в него и изразява съгласие по отношение на изменението на иска. Съдът в с. з. е допуснал така предявеното изменение на иска, като е постановил същият да се счита за предявен на основание чл. 49, ал. 3 от СК.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

            От представените по делото писмени доказателства – акт за граждански брак № 2 от 26.03.1989 г. на Общински съвет село Соколарци, община Котел, се установява, че на 26.03.1989 г. ищецът и ответницата са сключили граждански брак.

Видно от двете удостоверения  за раждане, издадени съответно въз основа на акт за раждане № 740 от 16.08.1990 г. и акт за раждане № 111 от 14.06.1993 г. страните имат две родени от брака деца – М. А. Д., ЕГН ********** и Ю. А.Д., ЕГН **********, които понастоящем са вече пълнолетни, поради което съдът се дезинтересира от произнасяне по въпроса за родителските права.

В съдебно заседание бяха допуснати до разпит и изслушани двама свидетели - по един от всяка от страните, които без родствени връзки тях, дадоха безпристрастни показания, които съдът кредитира изцяло, които взаимно допълниха твърдените факти и обстоятелства, а именно дългата фактическа раздяла между съпрузите, настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, както и че няма изгледи той да бъде заздравен.

Страните единодушно изразиха съгласие съдът да не се произнася по въпроса за вината, поради и което на основание чл.49 ал.3 от СК, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Производството е по реда на Глава ХХVІ от ГПК, чл.322 от ГПК – развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, образувано по искова молба с правно основание чл.49 от СК.

Съгласно указанията на ВС, дадени в Постановление № 10 от 3.XI. 1971 г. на Пленума на ВС, развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Абсолютните бракоразводни основания са отречени. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е изчерпан от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът трябва да прекрати брака само когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава нормални условия на живот на съпрузите и за отглеждане на децата им.

 Дълбоко според ВС е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай.

Досежно допуснатото по желание на страните искане изменение на иска на основание чл. 49, ал.3 от СК, то съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината за така настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите е обстоятелство, спомогнало за разпадане на връзките помежду им - духовни, физически и имуществени. Събраните и обсъдени по-горе доказателства, според съда разкриват липсата на минимално изискуемото от морала и закона съдържание на брачната връзка, а именно между страните липсва физическа и морална близост, напротив налице е отчужденост, няма възможност за заздравяване на брака, което налага изводът, че същият е дълбоко и непоправимо разстроен, т.е. е налице основание за прекратяването му.

Предвид направеното в съдебно заседание от съпругата искане за запазване на фамилното ѝ име след развода, съдът следва да го уважи.

Съдът на основание чл. 56, ал. 1от СК, следва да уважи искането на ищеца за ползване на семейното жилище и предвид трайното напускане на същото от страна на ответницата и установяването ѝ в друго населено място.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно доходите на страните, съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса за водене на делото в размер на по 25 лева за всяка една от страните.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК, с РАЗВОД сключения на 26.03.1989 г. граждански брак между А.М.Д. /А. М. Д./ с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес адвокат М.П.,***, срещу Ф.М.Д. /Ф. М. А./ с ЕГН **********,***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на ищеца А.М.Д. до настъпване на изменение на обстоятелствата за предоставянето му.

ПОСТАНОВЯВА след развода ответницата Ф.М.Д. да запази брачното си фамилно име Д..

 ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между си.

 ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК, вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТ А.М.Д. /А. М. Д./ с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес адвокат М.П.,*** и Ф.М.Д. /Ф. М. А./ с ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата по сметка на РС Котел окончателна държавна такса в размер на по 25.00 лева всеки един от тях.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                                                                                                               П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: