Р
Е Ш Е Н И Е
№
5
Габрово,
……02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети януари,
две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Мариела Караджова
и с участието на прокурор А. Александров от
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 194 от 2022 година по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба
с вх. № СДА-01-2182 от 20.12.2022 г., подадена от П.Ц.Д. ***, с ЕГН: **********,
чрез адв. С.В. от АК – Хасково, против Решение № 121 от 27.10.2022 г. на
Районен съд Севлиево /РСС/, постановено по н.а.х.д. № 229 от 2022 г. по описа
на същия съд, с искане за неговата отмяна.
С атакуваното
съдебно решение е изменено Наказателно постановление
/НП/ № 22-0341-000470 от 23.11.2021 г., издадено от началник РУ – Севлиево при
ОД на МВР Габрово, в частта му, в която на касатора за нарушение по чл. 103
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от същия закон са наложени
наказания: глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца, като съдът намалява размера на глобата от 300.00 лв.
/вероятно РС е допуснал техническа грешка, като вместо 200.00 лв., колкото е
наложената санкция с процесното НП, е изписал в диспозитива 300.00 лв./ на
100.00 лв. и лишаването от право да управлява МПС за срок от шест месеца
намалява на три месеца. Съдът потвърждава изцяло НП в останалата му част, в
която е било обжалвано.
С касационната
жалба се иска да се отмени това съдебно решение в изменителната му част и да се
отмени НП в „обжалваната му част“. Съдът приема, че на практика обект на
касационно оспорване е цялото първоинстанционно решение и НП в обжалваната пред
РС негова част, т.к. НП е било обжалвано в неговите т.1, т. 4 и т. 5, като е
изменено по отношение т.1 и потвърдено в останалите две обжалвани части.
Нарушенията,
за които е издадено процесното НП в обжалваната му част, се изразяват в
следното:
На 13.10.2021
г. в 20.10. ч. в гр. Севлиево, като водач, лишен от СУМПС, П.Ц.Д. управлява
мотоциклет Ямаха без регистрационен номер и с неустановена собственост, като е
установен само номер на рамата му. Същата, след подаден звуков и светлинен
сигнал от страна на контролните органи не спира за проверка, а продължава
движението си, след което губи контрол над мотоциклета, удря се в бордюр и
пада. Настъпва ПТП с материални щети. След извършена справка в МВР се
установява, че водачът е с отнето СУМПС. Изпробвана е за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7410, № 0018, който отчита нулев резултат,
но отказва да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества и техните
аналози с наркополеви тест Дръг Чек 3000. Издаден й е талон за медицинско
изследване № 0054881 с 8 броя холограмни стикери.
Нарушенията,
описани в НП, в чиято част същото е обжалвано от Д., са следните:
1.
Не
спира плавно на посоченото място или в крайна дясна част на платното за
движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което е нарушила
чл. 103 от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП й се налага
глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок
от 6месеца.
2.
Управлява
ПМС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с което
е нарушила чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, за което й се налага санкция на основание
чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 300.00 лв.
3.
Отказва
да й бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични
вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества и техни
аналози, съставляващо нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е наложена
глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок
от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от същия нормативен акт.
В законния
срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба
до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП в обжалваните части.
За да
постанови съдебния си акт, РСС е счел, че при съставянето на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Същите са издадени от компетентни
административни органи и нарушенията, за които са наложени санкциите, са
установени по несъмнен начин. По отношение на санкцията, наложена за първото
нарушение, съдът е обсъдил, че АНО не е изложил мотиви, въз основа на които да
може да се установи по какви причини е наложил най-тежките наказания за вида
нарушение, като съдебният състав е намалил санкцията до среден размер, вземайки
предвид, че Д. е била санкционирана два пъти за нарушения на същия закон, като
определя глоба в размер на 100.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС
за срок от три месеца. В другите две оспорени части НП е потвърдено изцяло.
В касационната
си жалба Д. сочи, че нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се намира в глава
„Административнонаказателна отговорност“ и не може да се сочи като нарушена, тя
е санкционна, съдържа вид и размер на наказание. В случая като нарушена е
следвало да се посочи нормата на чл. 6 от същия нормативен акт. От решението на
РС не ставало ясно по каква причина е изменена санкцията за нарушение на чл.
103 от ЗДвП, но не и санкцията по чл. 150а, ал. 1 от същия, като и за двете
нарушения касаторката е санкционирана с максимални санкции и без излагане на
мотиви от страна на АНО. Налице е съществено процесуално нарушение, допуснато
от АНО при издаването на процесното НП,
като същият не е обсъдил възможността за прилагане чл. 28 от ЗАНН.
Пледира се за ниска степен на обществена опасност на деянията, явяващи се
изолирани и инцидентни за нея, липса на вредоносни последици от тях, което
налага извода за приложение на тази разпоредба. Излагат се повторно възражения,
разгледани от РС, относно мотивите на касаторката да се подложи на проверка с DRUG
CHECK 3000, т.к. това не било
техническо средство от края на 2019 г., с което може да се правят такива
измервания, т.к. не било сертифицирано като медицинско изделие за инвитро
диагностика. През същата година производителят е спрял производството им като
медицинско изделие и този тест не би следвало да се ползва при полеви
изследвания, вкл. в края на 2021 г. Твърди се, че Д. е искала да бъде
изпробвана с DRUG CHECK 5000, но й било отказано. Междувременно изтекло и времето за
даване на биологична проба и нов талон не й бил издаден.
Касационната
жалбата е депозирана в законния 14-дневен срок против подлежащ на касационна
проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да
бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.
По делото е
депозирано и допълнително писмено становище от процесуалния представител на
касаторката, в което се преповтарят мотивите, съдържащи се в жалбата до АСГ.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява лично и не се представлява.
Ответната
страна не се явява и не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна.
При
направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност
на процесното решение на РСТ се установи следното:
В АУАН и НП
нарушенията са описани ясно, като същите са правилно подведени под сочените
като нарушени и санкционни правни норми. Специално по направеното от
касаторката възражение досежно нормата на чл. 174, ал. 3 от Закона следва да се
има предвид, че тя съдържа както хипотезата на административно нарушение /“Водач
на моторно превозно средство, … който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози…“/, както и предвидена за така описаното деяние санкция
/“… се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000.00 лв.“/. В случая санкцията се явява последица от
реализираната хипотеза /описаното противоправно деяние/ с типичната
конструкция: „ако…/описание на противоправно поведение/, то…/санкция/“.
Законодателят си служи често с тази структура на нормата както в
административнонаказателното право, така и в наказателното право, като следва
да се напомни, че в особената част на НК нормите са построени по точно този начин
и това в никакъв случай не съставлява пречка за тяхното прилагане. В случая
също нарушението, за което се търси административнонаказателна отговорност, е
описано в НП и то съответства на описанието на деянието в тази нормативна
разпоредба, а наложената санкция е фиксирана и приложена според предвиденото в
закона.
Правилно са
посочени и санкционните разпоредби за
трите процесни нарушения.
Вярно е, че за
първите две от тях – по чл. 103 и по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, законодателят е
предвидил санкции, които могат да варират като размер и АНО е наложил и за
двете максималните такива, без да изложи мотиви за това в акта си. Съдът е
отбелязал това обстоятелство и е разгледал и изменил НП в санкционната му част
само по отношение на едното нарушение – това на чл. 103, като е намалил
санкцията до среден размер, излагайки мотивите си за това. Санкцията за
нарушението по чл. 150а, ал. 1 не е изменил, но е изложил мотиви в решението
си, въз основа на които е счел, че санкцията е справедливо индивидуализирана към
максималния размер – към датата на нарушението – 13.10.2021 г.,
жалбоподателката е била с била с отнето СУМПС. Със заповед за прилагане на ПАМ
в сила от 6.03.2020 г. СУМПС й е било отнето. След това, с НП, влязло в сила от
8.04.2020 г. за нарушение чл. 174, ал. 3 от ЗДвП й е била наложена санкция. В
тази връзка съдът е приел, че към датата на процесното деяние Д. е била лишена
от право да управлява МПС, като съдът е счел, че санкцията съответства на
тежестта на нарушението. Настоящата съдебна инстанция също намира, че
конкретното деяние в случая е висока степен на обществена опасност, което
налага определяне на санкция към максимално допустимия размер, т.к. лицето е
било лишено вече от правото да управлява МПС поради извършено сериозно
нарушение -отказ да се подложи на
преглед за установяване на наркотични вещества и техни аналози, но, въпреки
това, си е позволило отново да управлява МПС и то без същото да е регистрирано,
като се е опитало да избегне проверка от страна на контролните органи,
неспирайки на подаден от тях сигнал, като отново е отказало подлагане на
проверка за наркотици. Управлението на МПС при наличието на други нарушения и
очевидно направен опит за избягване от проверка са обстоятелства, които правят
конкретното деяние по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП такова с особено висока степен на
обществена опасност както на деянието, така и на самия деец, който очевидно не
изпълнява и наложената мярка в защита на обществото и конкретно – в защита на
пътната безопасност не за първи път и при извършването на няколко
административни нарушения. В първоинстанционното решение се изтъкват и
съображения за неприложимост нормата на чл. 28 от ЗАНН, които настоящата
съдебна инстанция споделя изцяло, без да е необходимо да ги преповтаря вече
изложените мотиви. Настоящата съдебна инстанция следва само да допълни, че АНО
не е задължен да излага мотиви в НП, от които да е видно по каква причина не
счита, че нарушението /нарушенията/ не са маловажни, това не е задължителен
реквизит за типа акт на администрацията, съгласно чл. 57 от ЗАНН в редакцията
му към датата на издаване на НП. След като е издал НП, очевидно
административният орган е счел, че конкретните нарушения – по отделно и в
тяхната съвкупност, не са маловажни. Тъй като преценката е такава по
законосъобразността на НП, при осъществяване на съдебния контрол и двете
съдебни инстанции следва да извършат такава преценка, като в случая РС е
осъществил такава и е изложил съображенията си.
Трите
нарушения са такива на просто извършване и наличието на вредоносен резултат не
влиза в състава на хипотезите на приложимите правни норми. И трите нарушения не
се отличават с особено ниска степен на обществена опасност от основния вид
деяния, санкционирани по горепосочените разпоредби, няма причини нито едно от
тях да се квалифицира като маловажен случай. Видно от приложената справка на
водача, издържаният изпит за правоспособност на същия е положен през 2018 г.,
като на 21.12.2018 г. е издадено СУМПС. От тогава до извършване на процесните нарушения
е изтекъл не особено дълъг период от по-малко от три години, за който лицето е
било санкционирано общо за 9 нарушения по ЗДвП, като са му съставени два ЕФ и
са му били издадени три НП, което показва устойчива тенденция към
несъобразяване с правилата за движение по пътищата, съставляващо като цяло едно
обществено опасно поведение на самия извършител. Както е отразил и РС, преди
издаването на настоящото НП касаторката е била санкционирана вече за нарушение
на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и същата е била вече лишена от правото да управлява
МПС по този повод, но въпреки това на процесната дата освен че е извършила
същото тежко нарушение – не се подложила на проверка за наркотични вещества и
аналози, тя си е позволила да управлява МПС, въпреки, че е била лишена от това
право с влязла в сила заповед за налагане на ПАМ, като се е опитала и да се
отклони от проверка на контролните органи, управлявайки МПС без поставен
контролен номер и неспирайки на подадени й звуков и светлинен сигнал.
АСГ изцяло
споделя и доводите на първоинстанционния съд относно неприемане защитната теза
на жалбоподателката, че същата не се е подложила на проверка с полеви тест за
наркотици защото смятала, че техническото средство не било годно за такава
проверка като несертифицирано за диагностика. Няма данни по делото тя да е
изложила такива мотиви при отказа си. Освен това дори и да се приеме
основателността на такава една теза, то няма причини ако лицето не е било
съгласно да положи полеви тест да откаже и подлагане на химико-токсикологично
изследване, за което му е бил издаден и връчен талон. Твърденията, съдържащи се
в касационната жалба, че било изтекло времето за явяване в съответния център за
даване на материал за изследване, не се кредитира от никакви доказателства по
делото. Освен това нарушението е извършено и установено в 20.10 ч., а талонът
за изследване е връчен на Д. в 21.00 ч., час по-късно – време, напълно
достатъчно за съставяне на АУАН и издаване на талон. На същата е предоставена
възможност да се яви за изследване в рамките на следващия половин час, като по делото
няма данни тя да е била възпрепятствана да го стори.
Така описаното
нарушение е едно – лицето е отказало да бъде проверено за наличие на наркотици
и техни аналози по който и да било от възможните методи, за което се налага
една фиксирана от законодателя санкция. Две отделни биха били нарушенията, ако Д.
бе отказала да се подложи както на проверка за алкохол, така и на проверка за
наркотични вещества, съгл. Тълкувателно решение №
13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, но случаят не е такъв, отказът е само за втория тип
забранени вещества.
Редът,
по който се установява наркотични
вещества и техни аналози в кръвта на водачите
на моторни превозни средства (МПС), се
регламентира в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 1 от тази наредба, употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства,
тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания, като тестовете,
с които се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В тази връзка
и на това основание е издадена Заповед № 8121з-1186 от 13.09.2017 г. на
министъра на вътрешните работи като уред за установяване употребата на
наркотични вещества и техни аналози е определен Dräger
Drug Test
5000, а като тест за установяването
им - Dräger Drug Test Check 3000, какъвто тест е посочен като предложен за използване в
случая. По делото не са налице твърдения, нито са представени доказателства за
промяна на заповедта в тази й част. По делото е приложена информация и РС е
приел същата като относима, въз основа на която съгласно Ръководство
MEDDEV 2.14/1 рев.2 на ЕК /Указания
за медицински изделия – Ръководство за производителите и нотифицираните органи
за разграничаване и квалификация на in vitro диагностичните медицински изследвания/, стр. 5, т.11 и
стр. 14, т. 2.6 е посочено, че тестовете за откриване наличие на наркотични
вещества/алкохол, предназначени за употреба от правоприлагащите органи, в
частност „Пътна полиция“, не се квалифицират като in
vitro диагностични медицински изделия
и това не е пречка същите да се ползват от тези органи. Освен това в Наредбата
е предвидено в случай, че подложения на проверка субект не се доверява на
резултатите от тях, той да се подложи на медицинско изследване, при което се
използват вече медицински диагностични методи. Като не се е подложила на която
и да било от двете процедури, Д. е извършила процесното нарушение виновни, за
което следва да носи административнонаказателна отговорност.
В заключение
АСГ намира, че нарушенията, описани в процесното НП, са доказани по несъмнен
начин, установен е техният извършител, вината му и санкциите са правилно
индивидуализирани, поради което първоинстанционният акт като мотивиран и
законосъобразен следва да бъде оставен в сила.
Поради така изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 121
от 27.10.2022 г., постановено по а.н.х.д. № 229 от 2022 г. по описа на Районен
съд Севлиево, с което е изменено
Наказателно постановление /НП/ № 21-0341-000470 от 23.11.2021 г., издадено от
началник РУ – Севлиево при ОД на МВР Габрово, с което на П.Ц.Д. ***, ЕГН: **********,
в частта, в която за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от същия нормативен акт Районен съд е определил глоба в размер на
100.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца и
същото НП е потвърдено в останалата му част.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№…………
гр. Габрово, 22.12.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от двадесет и втори декември, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по касационно административнонаказателно дело №
194 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба
с вх. № СДА-01-2182 от 20.11.2022 г., подадена от П.Ц.Д. от гр. Пловдив, с ЕГН:
**********, против Решение № 121 от 27.10.2022 г. на Районен съд Севлиево
/РСС/, постановено по н.а.х.д. № 229 от 2022 г. по описа на същия съд, с искане
за неговата отмяна.
След направената по делото проверка, настоящият докладчик
установи, че жалбата е подадена от заинтересовано лице в законния срок и против
подлежащ на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН пред АСГ съдебен акт, поради което същата следва
да се насрочи за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Предвид на така изложеното Административен съд Габрово
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. за 18.01.2023 г.
от 10.00 часа, за когато на страните и Окръжна прокуратура Габрово да се
изпратят призовки.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните,
в едно с призовките.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/