№ 211
гр. София, 17.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600248 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
След като съобразно чл. 440, ал. 2, изр. 1-во от НПК разгледа по реда на глава
двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Георгиева ВЧНД № 248 по описа за 2022 г.
на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе взе предвид следното:
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 01.03.2022 г. по ЧНД № 644/2022 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 14-ти състав е оставена без уважение молбата за
условно предсрочно освобождаване (УПО) на осъдения М. П. Н. с ЕГН **********; съдът е
приел, че не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на УПО поради
неприключената поправителна работа с осъдения.
Определението е обжалвано, от осъдения, с искане за отмяната му и за допускане на
УПО; осъденият се позовава на бланкетни мотиви на СГС и липса на детайлен анализ на
представените доказателства.
След като проучи делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
М.Н. е бил осъден на 08.07.2021 г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195,
ал. 1 вр. чл. 29 от НК – квалифицирана кражба при условията на опасен рецидив, извършена
на 02.02.2021 г.; наложеното наказание е една година и четири месеца лишаване от свобода,
търпимо при първоначален строг режим.
Преди това наказание на подсъдимия е било налагано лишаване от свобода при други
шест осъждания: през 2003 г. – за престъпление по чл. 152 от НК; през 2003 г. – за
престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК; през 2004 г. – за престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал.
1 от НК; през 2006 г. – за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК; през 2011 г. – за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК;
1
през 2015 г. – за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от
НК, като четири от тези наказания „лишаване от свобода“ са били търпени ефективно.
За изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за една година и четири месеца
по последното осъждане от 2021 г. осъденият е постъпил в затвора на 02.07.2021 г., като към
01.03.2022 г. е бил изтърпял фактически една година и 27 дни и е имал остатък за
изтърпяване три месеца и три дни (ЧНД, л. 24).
Съобразно актуалния доклад от 08.02.2022 г. от ИСДВР за осъдения (ЧНД, л. 3-4),
рискът от повторение на престъпното поведение при постъпването и към момента е
определен като нисък – 34 точки; като нисък е определен и рискът от вреди за обществото.
Промяна в стойността на риска от рецидив обаче от постъпването до момента няма.
Същевременно при осъдения са налице ясно изразени дефицитни зони: отношение
към правонарушението – стреми се да се оневини, не разбира в пълна степен мотивите за
криминалното си поведение и не показва съжаление към жертвите, смята присъдата си за
несправедлива и смята, че има хора, които извършват криминални деяния, ако им се удаде
такава възможност и знаят, че няма да ги хванат; умения за мислене – не разпознава
проблемите в цялост, не може ясно да определи решенията за проблемите си, склонен е да се
насочи към бърз изход от затруднено положение и има импулсивни постъпки.
Заключителното становище на ИСДВР е, че към момента УПО не следва да се
допуска.
Преценявайки съдържанието на доказателствата по делото, въззивният състав намира
за правилна преценката на първоинстанционния съд, тъй като липсват доказателства за
настъпила към момента такава дълбока, трайна и устойчива промяна в личността на
осъдения, която да гарантира законосъобразното му поведение и извън въздържащите
условия на затвора. Този извод се налага от липсата на промяна в конкретната стойност на
риска от повторение на престъпното поведение – въпреки ниската му стойност, и от
наличните при осъдения проблемни зони – въпреки награждаването му (ЧНД, л. 23). Поради
това въззивният състав споделя изводите на ИСДВР в доклада и на първоинстанционния съд
в мотивите на обжалваното определение, че все още не е налице първата изискуема от чл.
70, ал. 1 от НК предпоставка за УПО, а именно – поправянето на дееца.
Прегледът на мотивите на обжалваното определение установява, че то съдържа
анализ на съдържанието на събраните по делото доказателства за онези факти, които са
значими за правилното решаване на делото, поради което не е налице твърдяната в жалбата
непълнота на съдебната мотивация.
В заключение: обжалваното определение е обосновано и съобразено с приложимия
закон, т.е. – правилно, а подадената срещу него жалба е неоснователна.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 01.03.2022 г. по ЧНД № 644/2022 г. на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 14-ти състав, с което е
оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения М. П. Н.
с ЕГН **********.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3