Р Е Ш Е Н И Е
Номер 02.11.2022г. Град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо
ГО, 30 състав
На
седми октомври
Година 2022
В
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и
секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 11276 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество (КПКОНПИ), с която са предявени искове за отнемане в полза на
държавата на имущество на
стойност 387 000 лв. от А.В.Н., ЕГН **********, както следва:
-
Сумата в размер на 250 000 лева, представляваща чуждо движимо
имущество, присвоена от проверяваното лице вследствие на документна измама в
особено големи размери, получена без правно основание на каса от сметка на
фирма „Г.“ ООД;
-
Сумата в размер на 80 000 лв., представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване на следния недвижим имот – Апартамент №1, находящ се в
гр. С., СО, р-н Оборище, на партерен етаж на жилищна сграда на ул. „********, с
обща квадратура от 55 кв.м., заедно със 7,19/100 ид. части от общите части на
сградата, вкл. от портиерското помещение и толкова ид. части от правото на
строеж върху мястото, съставляващо УПИ- XI-5 от кв.147 по плана на гр. С.,***, с
площ 703 кв.м.;
-
Сумата с размер на 57 000 лв., представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване на следния недвижим имот – Апартамент №78, на втори етаж,
във вход 4, на жилищна сграда – блок №42, гр. С.,***, ж.к. „Експериментален“,
със застроена площ от 46,17 кв.м., заедно с избено помещение №6 с полезна площ 2,69
кв.м., зедно с 1,495% ид. части от общите части на сградата и толкова ид. части
от правото на строеж върху мястото.
Ищецът поддържа в исковата молба, че ответникът е
бил обвинен в престъпление по чл. 212, ал.5, вр. ал.1, пр.2 от НК -
за това, че на 04.06.2015 г. около 12:40 ч. в гр.С.,***, в „Юробанк
България“ АД, клон С., „Офис парк“, чрез използване на неистински официален
документ - лична карта № *******, изд. на 25.04.2007 г. от МВР-С., на името на С.Г.Г.
- управител на „Г.“ ООД, и използване на неистински частни документи -
Нареждане разписка номер BORD07579613 от 04.06.2015 г. по сметка IBAN ***, с
титуляр „Г.“ ООД БУЛСТАТ*******и Декларация за произход на средства по чл.4,
ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от Закона за мерките срещу изпиране на пари от
04.06.2015 г., които представил на С.М.С.- касиер в „Юробанк България“ АД,
получил без правно основание на каса, чуждо движимо имущество - сумата от 250
000 лева, от сметка на фирма „Г.“ ООД, с намерение да го присвои, като
документната измама е в особено големи размери - 250 000 лева /равняващи се на
694,44 минимални работни заплати за 2015 година/ и представлява особено тежък
случай/предвид особено големия размер на сумата и предвид предишна съдимост на
обвиняемия - предишни осъждания, както и извършване на престъплението в
изпитател срок по присъда № 492/2012 г. - на PC-Лом - престъпление по чл. 212,
ал. 5 вр. ал. 1,пр. 2 от НК. Престъплението попада в обхвата на чл. 108, ал.1,
т. 10 от ЗПКОНПИ.
Поддържа, че през 2019г. срещу
ответника е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото, в резултат на която е установено, че е налице несъответствие между законния
доход на ответника и придобитото
имущество в размер на 371 330,53 лв. Ето защо, предявява искане за отнемане на посочените по-горе суми. Претендира
разноски.
След даване на указания от страна на
съда по реда на чл.129, ал.2 от ГПК, пояснява, че признава към началото на
проверявания период ответникът да е притежавал следното имущество – апартамент
№10 на трети етаж, секция „А“, находящ се в жилищна сграда – блок на ул. „*********р-н
Студентски, гр. С., който е бил закупен от него преди проверявания период и
продаден в периода на проверката, при което сумата от 100 000 лв.,
представляваща пазарната цена на имота към датата на продажбата, е включена от
ответника в приходната част на икономическия анализ.
В периода на проверката лицето е
придобило още два недвижими имота /посочените по горе ап. №1 и ап. №78/, с
които се е разпоредило също в периода на проверката, като сумите от продажбата
им /паричната равностойност на отчужденото имущество/, се претендират от
ответника на осн. чл.142, ал.1 и чл.151 от ЗПКОНПИ.
Сумата от 250 000 лв. е
включена в икономическия анализ в частта „Имущество на проверяваното лице“ и е
предмет на претенцията за отнемане, с оглед събраните по образуваното срещу
ответника досъдебно производство доказателства, от които се установява, че той
е изтеглил на каса от сметката на „Г.“ ООД посочените средства.
Няма установено налично имущество,
което да е придобито в периода на проверката и да продължава да е налице към
края на периода, което да е обект на претенцията на Комисията.
Ответникът, чрез назначения му на осн.
чл.47, ал. 6 от ГПК особен представител оспорва исковете. Твърди
недопустимост на производството - поради преклудиране на правото на ищеца да
внесе искове с изтичане
на законоустановения срок
по чл. 112, ал. 1 ЗПКОНПИ и поради
несъответствие на българския закон с Директива № 2014/42 на ЕС. По
същество оспорва основателността на исковете - оспорва твърдението на ищеца за постъпването
на сумата от 250 000 лв. в патримониума на ответника с оглед липсата на
доказателства за това и влязла в сила присъда по повдигнатото обвинение,
оспорва правилността на извършените от Комисията изчисления, касателно
приходите и разходите на ответника.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството:
Възраженията на ответника, чрез
назначения му особен представител, релевирани в депозирания по делото писмен
отговор и поддържани в хода на делото, за недопустимост на производството
поради неприключване на наказателното производство, съответно - липса на влязла
в сила осъдителна присъда на проверяваното лице, съдът намира за неоснователни.
Въпросът относно съответствие на българския закон с Директива
2014/42/ЕС е разгледан по повдигнато преюдициално запитване с Решение на Съда
(трети състав) от 19 март 2020 по дело С‑234/18. В същото е прието, че е
допустима правна уредба на държава членка, съгласно която национална юрисдикция
постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство,
което не зависи нито от установяване на престъпление, нито от евентуалното осъждане
на предполагаемия извършител. Ето защо, наказателното производство и
производството по гражданска конфискация се развиват независимо едно от друго,
като липсата на влязла в сила осъдителна присъда няма значението на процесуална
предпоставка, налагаща извод за недопустимост на гражданското производство.
Неоснователни са възраженията на
ответника и за недопустимост на производството поради преклудиране на правото
на Комисията да внесе процесните искове след изтичане на законоустановените
срокове по чл. 112, ал. 1 ЗПКОНПИ. Това е така, защото с Тълкувателно
решение № 1 от 04.06.2020 г. по т.д. № 1/2018 г. на ОСГК НА ВКС е прието,
че изтичането на срока за проверка по чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ не е
процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск
и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито
имущество, тъй като срокът е инструктивен. Следователно, образуването на
производство по чл. 153 ЗПКОНПИ и след изтичането му, е процесуално
допустимо.
Ето защо, съдът намира, че
предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
От ангажираните по делото писмени
доказателства е видно, че по повод постъпило уведомление от СГП с вх. № УВКПКОНПИ-
58/10.01.2019г. за повдигнато по ДП № 219/2017 г. по описа на СО СГП пр.пр. № 12273/2016
г. на СГП обвинение срещу А.В.Н. за
извършено престъпление по чл.212, ал.5, вр. ал.1, пре.2 от НК, което попада в
приложното поле на чл.108 ал.1, т.10 ЗПКОНПИ, с Протокол № ТД06ВИ/УВ-658/15.01.2019
г е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на ответника.
В хода на проверката е извършено изследване
на имущественото състояние за периода 15.01.2009г. - 15.01.2019 г., което
включва придобито от лицето имущество, получени парични средства, банкова и
осигурителна информация, направени разходи от проверяваното лице.
С решение № 1945/14.10.2020 г.
Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, като е взето и решение за предявяване на
настоящите искове. Не е внасяно искане за налагане на обезпечителни мерки, т.к.
в хода на проверката срещу лицето не е установено имущество, подлежащо на
обезпечение.
Предявените искове са за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество с правно основание чл.153
от ЗПКОНПИ. Основателността на исковете предполага установяването на следните
предпоставки:
На първо място, ответникът следва да
е привлечен като обвиняем за престъпление, включено в предметния обхват на чл.
108 ЗПКОНПИ.
На следващо място, следва да се
установи по делото, че е налице несъответствие между придобитото от ответника в
проверявания период имущество и нетния му доход, което следва да е „значително“
по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, тоест да надвишава 150 000 лв. за
целия проверяван период.
На последно място – и тази
предпоставка за основателност на иска представлява отрицателен факт - за придобиването
на имуществото, предмет на претенцията за отнемане, следва по делото да не се
установява законен източник на средства.
Доказването на първите две
предпоставки е изцяло в тежест на ищцовата страна, доколкото именно тя, като
процесуален субституент на държавата, упражнявайки нейното потестативно право
на отнемане, черпи от установяването им положителни за себе си правни последици.
Това е така, защото по силата на чл.107, ал.2, вр. ал.1 от ЗКПКОНПИ, когато
Комисията установи посоченото значително несъответствие, се прилага
презумпцията /обоснованото предположение/, че даденото имущество е незаконно
придобито и тогава Комисията образува производство за отнемане
на незаконно придобито имущество. А за незаконно придобито по смисъла
на чл.5, ал.1 от ЗПКОНПИ се смята имуществото, за придобиването на
което не е установен законен източник.
Тази презумпция обаче е оборима. Ето
защо, при установяване по делото на „значително несъответствие“ в посочения
по-горе смисъл, в доказателствена тежест
на ответника е да установи, че конкретното имущество, чието отнемане се
претендира, е придобито със средства от законен произход, с които лицето е
разполагало към момента на придобиването.
Наличието на първата предпоставка се
установява от посочените по-горе писмени доказателства – ответникът е бил
привлечен като обвиняем за извършването на престъпление, посочено в чл.108,
ал.1, т.10 от ЗПКОНПИ.
За установяването на втората
предпоставка по делото са събрани писмени доказателства и са изслушани
заключенията на първоначална и повторна съдебно-оценителна експертиза, както и
съдебно-икономическа експертиза.
Изхождайки от нормата на пар.
1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, за да се направи извод дали е налице значително
несъответствие, следва да се извърши съпоставка между имуществото на ответника и
нетния му доход, при отчитане дадените легални дефиниции на понятията
"имущество" и "нетни доходи" с разпоредбите на пар. 1, т. 4
и пар. 1, т. 8 вр. пар 1, т. 2 и т. 9 от закона.
При установяване на релевантните за
спора обстоятелства, съдът възприема значението на термините
"доходи", "приходи", "разходи", "източници
на финансиране", "брутен доход", "нетен доход", така, както
са разяснени с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV ГО. В тази връзка,
съдът приема, че „доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума
на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените
разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат
законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да
е забранена със закон (дейността може да е абсолютно забранена, да е подчинена
на особен режим, който позволява само на определени лица да я извършват или да
е забранено извличането на доход от тази дейност) или незабранена. Само
доходите от забранена със закон дейност са незаконни (те са краен брой, тъй
като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент
закони), всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни (те са
неизброими).
Затова доход може да бъде отнет само
на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ НК, когато той произтича от надлежно
установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението
(според терминологията на НК) не подлежи на връщане или възстановяване. На това
основание по наказателноправен ред може да бъде отнета равностойността на
придобитото чрез престъплението, ако то липсва или е отчуждено. По
гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а имущество (придобито от
престъпна дейност).
Придобито имущество са всички
имуществени блага, които субектът някога е притежавал; а отчуждено имущество е
придобито имущество, което в последствие е напуснало патримониума на
собственика, тъй като е преминало в собственост на друго лице (чрез сделка, по
давност или публичен акт с отчуждително действие).
Притежавано имущество е придобито
имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не
е отчуждено или изоставено, нито е потребено, обезценено (в т.ч. повредено или
изхабено), унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което е било
придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено,
изоставено, потребено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено
или погинало. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която показва
какъв паричен ресурс е вложен за неговото придобиване, както и стойност при
отчуждаване, която показва какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му
(след приспадане на разходите за подобрения).
На съда е служебно известно, че по
въпроси, съществени за правилното решаване на настоящия спор е образувано т. д.
№ 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Въпросите са, както следва:
1. Представляват ли
"имущество" по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и
участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата
на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства
за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период?;
2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник,
както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края
на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?
Доколкото към момента не е налице
постановено решение по така образуваното тълкувателно дело, съдът е свободен в
преценката си кое от двете противоречиви становища по така поставените въпроси
следва да бъде съобразено при тяхното решаване в контекста на конкретния правен
спор.
По първия въпрос настоящият съдебен
състав поддържа становището, че незаконно придобито може да е само имуществото,
влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през
изследвания период, което е налично в края на този период. На отнемане по реда
на ЗПКОНПИ подлежи само налично имущество, което съществува в патримониума на
проверяваното или свързаните с него лица. Имущество, което е напуснало
патримониума на проверяваното лице не може да бъде отнето от него: ако
имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях; ако е отчуждено в
полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество,
когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от приобретателя.
Основната предпоставка за отнемането
на незаконно придобито имущество е установяването на превишение между
притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на
проверявания период. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото
в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на
периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ
(отм.), съответно в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер. (в т.см.
смисъл Решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на ВКС,
IV г. о., Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС,
IV г. о.). Следвателно, отнемане не може да бъде извършено, в случай че
превишението на имуществото е под посочения в закона размер и очевидно в
случай, че превишение изобщо не се установява, защото не е установено в края на
периода на проверката лицето да притежава каквото и да било имущество.
По втория въпрос съдът поддържа
становището, че "не може да се отнеме равностойността на имущество, което
е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово
притежание в края на изследвания период." и "Преминаването на блага
през патримониума на ответниците, в т. ч. на пари по банкови сметки, има правно
значение само доколкото някои от тях са останали в съответния патримониум в
края на изследвания период, тъй като ответниците са се обогатили единствено с
това, което притежават в края на изследвания период." /в
т.см. Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV
г. о., Решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на ВКС,
III г. о. и др./.
При така направените уточнения и дадените
отговори на правни въпроси, съдът намира, че на първо място следва да определи
нетния доход на ответника за проверявания период по посочения по-горе начин,
след това да определи стойността на придобитото от него имущество, след което
да даде отговор на въпроса установява ли се наличието на значително
несъответствие между така определените две величини.
При установяването на така
посочените факти, съдът кредитира и използва данните, установени не в
първоначалното, а в повторното заключение на съдебно-оценителната експертиза,
доколкото намира, че същото по-пълно и компетентно е отговорило на поставените
въпроси, а и не се оспорва от страните.
Разходите на лицето за проверявания
период се установяват от неоспореното от страните заключение на СИЕ, съгласно
което в същите се
включват разходи за издръжка на домакинството в общ размер на 47 482,23
лв. по данни на НСИ и 102,50 лв. – плащания за банкови такси или общо
47 584,73 лв.
Приходите на лицето са както следва:
Не са установени приходи от
трудови и извънтрудови правоотношения.
Установени са приходи от
продажба на недвижими имоти, както следва /по кредитираното заключение на СОцЕ/:
-
За 2010г. – 106 495 лв. от продажбата на ап.№1
-
За 2011г. – 34 585 лв. от продажбата на ап.№ 78
-
За 2012г.- 89 510 лв. от продажбата на ап.№12
Същевременно, пазарната стойност на
ап.№1 към датата на придобиването му през 2009г. е 140 060 лв., а
пазарната стойност на ап. № 78 към датата на придобиването му през 2009г. е
49 485 лв. Съдът намира, че именно пазарните стойности на посочените два
имота следва да се приемат за релевантни при определянето на разходите, които
ответникът е направил за покупката им към датата на придобиването, при което се
налага изводът, че сборът от тези суми следва да бъде добавен към сумата от
47 584,73 лв. и така да се формира общ размер на направените от ответника
разходи за периода, а именно – сума в размер на 237 129,73 лв.
Към приходите следва да се добавят
също и приходи от кредит в размер на 1 159 лв., като поради липса на данни
за връщането му, съдът приема тази сума за доход.
Установени са и
други приходи, посочени в таблица 1 от заключението на СИЕ, в общ размер на
168, 04 лв.
Така, общият
размер на приходите на лицето възлиза на сбора от сумите 230 590 лв.
/приходи от продажби на недвижими имоти/, 1 159 лв. – от кредит и 168, 04
лв. – други приходи или общо – 231 917, 04 лв. /заключението на СИЕ по
този въпрос във вариант №2/.
Чистият доход на
лицето се формира от разликата между постъпилите приходи и направените разходи
за периода или при изчислението на 231 917,04-237 129,73 = -
5 212,69 лв. Тоест лицето е реализирало отрицателен нетен доход.
По стойността на
имуществото:
Предвид
възприетото по-горе от правна страна при изясняването на въпроса кои
имуществени права следва да бъдат включени при определянето на стойността на
имуществото по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участващи
при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на пар. 1,
т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, съдът намира, че с оглед признатия от ищеца факт, че към
края на проверявания период, ответникът няма установено налично имущество,
което да е придобито в периода на проверката
и което да продължава да е налице към края на периода на същата,
стойността на имуществото следва да се определи като 0 /нула/ лева.
Следва да се има предвид, че когато
се претендира отнемането на равностойността на отчуждено чрез покупко-продажба
имущество, за средствата за придобиването на което се твърди да липсва законен
източник, поне тя /получената от продажбата цена, респ. сума, равна на пазарната
стойност на вещта/ следва да е налична в патримониума на ответника. Когато
сумата липсва, липсва и предмет на отнемане. Ответникът не може да бъде осъден
да заплати на държавата суми, които не притежава към датата на приключване на
проверката /защото например са потребени – изхарчени/, защото самият закон,
уреждащ гражданската конфискация, не предвижда такъв иск.
Що се касае до сумата от
250 000 лв., която ищецът включва при остойностяването на имуществото на
ответника – освен вече казаното по-горе относно липсващите наличности към края
на проверявания период, следва да се има предвид и следното:
Съдът намира, че по делото изобщо не
е доказано въпросната сума не само към края на проверявания период, а и изобщо
някога да се е намирала у ответника. Повдигането на обвинение срещу ответника
по посочената по-горе пр. преписка ни най-малко не означава, че соченият факт
се явява доказан. Не е налице влязла в сила присъда, която съобразно чл.300 от ГПК да обвързва гражданския съд да приеме, че деянието е извършено и деецът е
виновен. Не може да се приеме за установено по делото нито, че ответникът е
извършил престъплението, в което е обвинен, нито че се е обогатил в резултат на
същото със сумата от 250 000 лв. Вещото лице по изслушаната СИЕ изрично
заявява, че не е открило никакви счетоводни следи за преминаването на тази сума
през патримониума на ответника в нито един момент и е включило същата в анализа
само и единствено въз основа на твърденията на ищеца. Последното съдът намира
за неправилно, поради което не кредитира заключението на СИЕ в тази му част.
Така, несъответствието между нетния
доход на ответника /- 5 212,69 лв./ и придобитото от него имущество за
проверявания период, което да е и налично към края на този период – 0 лв.,
възлиза на 5 212,69 лв. До същия извод, макар и по различна логика и в
резултат на различни математически изчисления, е достигнало вещото лице във
вариант №2 на СИЕ, както става ясно при изслушването му в о.с.з. – ако сумата
от 250 000 лв. бъде извадена от изчислението при определяне стойността на
имуществото.
Следователно, не се установява
втората предпоставка за основателност на предявените искове, а именно –
наличието на „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1, т.3 от ЗПКОНПИ.
При това положение, разглеждането на
третата предпоставка се явява безпредметно. Въпреки това, съдът намира за
уместно да посочи, че и тук са валидни вече изложените по-горе аргументи
относно това, че незаконно придобито и съответно подлежащо на отнемане по реда
на ЗПКОНПИ може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и
свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този
период. Претенцията за отнемане на имущество от лице, за което ищецът още с
исковата молба е заявил, че не твърди към края на проверявания период да е
установено, че притежава каквото и да било имущество, е лишена от основание
априори. От заключението на СИЕ се установява, че сумите, предмет на исковете
за отнемане, не са налични по банковите сметки на ответника. Не са ангажирани
никакви доказателства и същите да са налични в брой у последния. Исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на делото, право на разноски
има ответникът, но той не е сторил такива. Ищецът няма право на разноски. На
осн. чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ, той следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС държавна такса по предявената искова молба в размер на 15 480 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество (КПКОНПИ) искове за отнемане в полза на държавата на имущество от А.В.Н., ЕГН **********, както следва:
-
Сумата в размер на 250 000 лева, представляваща чуждо движимо
имущество, присвоена от проверяваното лице вследствие на документна измама в
особено големи размери, получена без правно основание на каса от сметка на
фирма „Г.“ ООД;
-
Сумата в размер на 80 000 лв., представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване на следния недвижим имот – Апартамент №1, находящ се в
гр. С., СО, р-н Оборище, на партерен етаж на жилищна сграда на ул. „********, с
обща квадратура от 55 кв.м., заедно със 7,19/100 ид. части от общите части на
сградата, вкл. от портиерското помещение и толкова ид. части от правото на
строеж върху мястото, съставляващо УПИ- XI-5 от кв.147 по плана на гр. С.,***, с
площ 703 кв.м.;
-
Сумата с размер на 57 000 лв., представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване на следния недвижим имот – Апартамент №78, на втори етаж,
във вход 4, на жилищна сграда – блок №42, гр. С.,***, ж.к. „Експериментален“,
със застроена площ от 46,17 кв.м., заедно с избено помещение №6 с полезна площ
2,69 кв.м., зедно с 1,495% ид. части от общите части на сградата и толкова ид.
части от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), БУЛСТАТ *********да
заплати по сметка на СГС държавна такса от 15 480 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: