Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 11.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на седемнадесети
юни две
хиляди и деветнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Милена
Радкова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 3725 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 и сл. ЗПК и
чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че
между трето за делото лице - "***" ЕАД и ответникът е сключен договор
за потребителски паричен кредит № CREX - 10530356
от 30.12.2013г. по силата на който, на последния е отпуснат кредит в
размер на 589 лв. Ищецът сочи, че ответникът се е съгласил тази сума да бъде
изплатен пряко на упълномощен търговски партньор, което представлява изпълнение
на задължението на кредитора за предоставяне на заема. Твърди, че ответникът се
е задължил да върне кредита, ведно с уговорена възнаградителна лихва, на 6
месечни погасителни вноски. Ищецът изтъква, че ответникът не изпълнил това си
задължение, като падежа на първата неплатена вноска е 20.01.2014г., от който
момент същият дължи и лихва за забава в размер на законната лихва. Твърди, че
изискуемостта на задължението за връщане на предоставения кредит е настъпила на
20.06.2014г., когато е падежа на последната вноска. Ищецът сочи, че по силата
на договор за прехвърляне на вземания сключен на 10.01.2017г. са му цедирани
вземанията на кредитодателя към ответника по процесния договор. Твърди, че в качеството
си на пълномощник на цедента е изпратил уведомление по чл. 99 ал. 3 ЗЗД на
адреса на длъжника, но пратката се е върнала като непотърсена. В тази връзка сочи,
че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия и с
получаването на исковата молба и приложенията към нея. Твърди, че за вземанията
си, които са в общ размер на 617, 58 лв., се е снабдител със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 2624/2018г. на ВТРС, като твърди в срока по чл. 414 ал.
2 ГПК длъжникът да е депозирал възражение срещу нея. Предвид на това моли съда
да приеме за установено, че ответникът му дължи по договора за кредит главница
в размер на 404, 46 лв., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане,
договорна лихва в размер на 29, 39 лв. за периода 20.01.2014г. – 20.06.2014г. и
лихва за забава в размер на ***, 73 лв. за периода 21.01.2014г. – 07.08.2018г.
Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез особения
си представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява да е
надлежно уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на кредита и за извършената
цесия по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Оспорва да дължи уговорената възнаградителна
лихва след настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията, както и
обезщетение за забава.
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 10530356 от 30.12.2013г. се
установява, че трето за делото лице - "***" ЕАД е предоставило на
ответника кредит в размер на 612, 15 лв., като сумата от 589 лв. е цената на
закупуваната стока – преносим компютър „***”, а с остатъка от 23, 15 лв. е
финансирано заплащането на застрахователни премии по застраховка „Защита на имущество“
и „Сигурност на плащанията”. Кредитополучателят се е задължил да погаси по
кредита общо сумата от 656, 22 лв., на 6 броя месечни погасителни вноски,
първите пет в размер на 109, 36 лв., а последната в размер на 109, 42 лв., с
краен срок за издължаване - 20.06.2014г. Съгласно чл. 2 от договора с всяка
месечната вноска се изплаща част от главницата по кредита, както и част от
надбавката съставляваща печалбата за кредитора. Според чл. 3 при просрочие на
една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. С подписването на договора кредитополучателят се е съгласил
предоставения му кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски
партньор и е удостоверил, че е получил стоката, чието закупуване е финансирано
с кредита.
От заключението на изслушаната по делото ССчЕ се потвърждава,
че с отпуснатата на ответника сума е заплатена цената на закупения преносим
компютър. Установява се още, че кредитополучателят е извършил две плащания за
погасяване на задълженията си по кредита – сумата от 109, 37 лв. на 21.01.2014г.
и сумата от 113 лв. на 24.02.2014г. С платена общо сума в размер на 222, 37 лв.
е погасена главница в размер на 196, 34 лв., застрахователна премия в размер на
11, 35 лв. и такса ангажимент в размер на 14, 68 лв. С оглед на това вещото
лице е посочило, че непогасените задължения на кредитополучателя за главница са
в размер на 392, 66 лв., за застраховка стока – 2, 75 лв., за застраховка
кредит – 9, 05 лв., за договорна лихва – в размер на 29, 39 лв. за периода
20.01.2014 г. до 20.06.2014 г. и за мораторна лихва – в размер на ***, 73 лв.
за периода от 21.01.2014 г. до 07.08.2018 г.
От договор за цесия от 10.01.2017г. се установява, че
кредитодателят е прехвърлил на ищеца по делото три портфолиа от вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, длъжниците по които не
изпълняват задълженията си по тях. Страните са уговорили, че конкретните
вземания са описани в Приложение №1 – „Списък на вземанията”, което е неразделна
част от договора за цесия. От представеното по делото извлечение от посоченото
приложение е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към
ответника по процесния договор за потребителски кредит, което е
индивидуализирано с данните на кредитополучателя, с номер на договора и с
остатъка от дължимите суми към деня на цесията. С писмено потвърждение по
смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД цедентът е потвърдил, че индивидуализираните в
Приложение № 1 от 10.01.2017г. вземания са прехвърлени на цесионера. Ищецът, в
качеството си на пълномощник на цедента /лист 7/ и в съответствие с уговореното
в § 5 т. 7 от договора е изготвил уведомление до ответника за извършената
цесия, но по делото не са представени доказателства последното да е изпращано и
получавано от ответника. Препис от уведомителното писмо и посоченото по - горе
пълномощно са му връчени, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК, при условията
на чл. 47 ал. 5 ГПК, чрез назначения му особен представител.
От приложеното
ч.гр.д. № 2624/2018г. по описа на ВТРС е видно, че ищецът се е снабдил срещу
ответника със заповед за изпълнение № 1293/24.08.2018г., имаща за предмет
вземанията по процесния договор за кредит в горепосочените размери – главница
от 404, 46 лв., договорна лихва в размер на 29, 39 лв. за периода 20.01.2014г.
– 20.06.2014г. и лихва за забава за периода 21.01.2014г. до 07.08.2018г. в
размер на ***, 73 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и в съответствие с разписаното в чл. 415 ал. 1 т.
2 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си по нея.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на
наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и
кредитополучателя по договора за кредит, усвояването на кредита от страна на
ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита, размера на
претендираните отделни вземания, прехвърлянето на вземанията по кредита на ищеца
с договор за цесия, надлежно уведомяване на ответника по смисъла на чл. 99 ал.
3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.
Ищецът се явява
материалноправно легитимиран да търси установяване дължимостта на сумите по
заповедта за изпълнение, тъй като на основание рамков договор за цесия от 10.01.2017г.
и приложение № 1 към него от същата дата, в което цедираното право е
индивидуализирано по обем и обхват, старият кредитор му е прехвърлил по реда на
чл. 99 ЗЗД вземанията си по договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX -
10530356 от 30.12.2013г. За да се прояви действието на договора за цесия е
достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор. От момента на
постигне на съгласието страните по договора за прехвърляне на вземания са
валидно обвързани от него и цесионерът се явява носител на придобитите
имуществени права. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при
сключването на договора не е необходимо, но за да има действие спрямо него
цесията следва му бъде съобщена от предишния кредитор – чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за прехвърляне на
вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на задължението му.
Изходящото от цедента уведомяване създава достатъчна сигурност за длъжника
относно извършената замяна на стария кредитор и гарантира изпълнение на
задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75 ал. 1 ЗЗД. В
закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99 ал. 3 ЗЗД да бъде
извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно упълномощаване от
цедента. В този смисъл е решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на
ІІІ г.о., ВКС. В случая ищецът е упълномощен от цедента да уведоми ответника за
извършеното прехвърляне на процесното вземане, но по делото липсват
доказателства да е сторил това преди образуване на исковото производство. Според
Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II, ВКС надлежно съобщаване
на цесията по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД може да се извърши и в хода на висящ
исков процес, което обстоятелство следва да бъде съобразено на основание чл.
235 ал. 3 ГПК. В случая следва да се приеме, че длъжникът е редовно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит с връчване
на препис от исковата молба и приложенията към нея, част от които са
уведомително писмо по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, изходящо от законния представител на
ищеца и препис от гореспоменатото пълномощно. Редовността на уведомяването не
се засяга от обстоятелството, че книжата са връчени на длъжника по реда на чл.
47 ГПК, чрез назначения му особен представител /виж Решение № 198/18.01.2019г.
по гр.д. № 193/2018г. на I т.о., ВКС/. За
уведомяването на длъжника за извършената цесия материалният закон не изисква
спазването на особена форма и нарочен ред за връчване на съобщенията до него. В
хода на висящ исков процес връчването на съобщения до ответника се извършва по
разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила. Когато ответникът не е открит на
постоянния и настоящия си адрес и не е установено да полага труд по трудово
правоотношение или да осъществява стопанска дейност като регистриран търговец,
са налице предпоставките за залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 ГПК. С
изтичането на двуседмичния срок по ал. 2, съобщението до него се смята за
редовно връчено. Фингираното връчване на съдебните книжа не засяга редовността
на уведомяването, тъй като в случая е налице недобросъвестно поведение от
страна на длъжника, от което същият не може да черпи права. В случая той е
напуснал адреса си и не е оставил лице, което да получава съобщенията до него. Не
е регистрирал нов адрес, няма действащ трудов договор и не осъществява
търговска дейност, където да бъде търсен, поради което следва да се приеме, че сам
се е поставил в невъзможност да бъде уведомен лично за извършеното прехвърляне.
В тази връзка същият не може, чрез особения си представител, да противопоставя
възражения за ненадлежното си уведомяване по чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Още повече, че
длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване за прехвърляне на
вземането само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от него лице преди да е уведомен за цесията /Решение №
40/13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на I т.о. и Определение № 987/18.07.2011г.
по гр.д. № 867/2011г. на IV г.о., ВКС/. По делото нито се твърди, нито се
доказва длъжникът да е платил преди да му е връчен препис от исковата молба на
лице различно от цесионера, поради което възражението на ответника за
ненадлежното му уведомяване за цесията не засяга придобитите от ищеца права по
силата на процесния договор за прехвърляне на вземания. Ето защо към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да се приеме, че
ищецът е титуляр на дълговете на кредита, както и че прехвърлянето на вземането
е противопоставимо на ответника и има действие спрямо него, съгласно чл. 99 ал.
4 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 10530356 от 30.12.2013г.,
притежаващ необходимите и съществени елементи на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Безспорно се доказа, че кредитодателят е
изпълнил задължението си да предостави на ответника кредит в размер на 589 лв.
за покупка на преносим компютър, която сума е преведена директно на съответния
търговец. Обстоятелство, което не е спорно по делото и се установява от
заключението на ССчЕ, което се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадено. Освен това страните са придали на договора характер на разписка и с подписването
му ответникът е удостоверил, че реално е получил закупената вещ. Това от своя
страна е породило задължението на последния да върне заетата сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва. Кредиторът се е съгласил да получи
изпълнение на части, тъй като погасяването е следвало да се извърши на 6
месечни вноски, с падежа на последната – 20.06.2014г. По делото не се твърди и
не се доказа кредиторът да е упражнил преобразуващото си право да иска
изпълнение преди първоначално определения срок т.е. да е направил кредита
предсрочно изискуем. Ищецът както в заповедното производство, така и в исковия
процес обосновава изискуемостта на задълженията на ответника по договора за
кредит с настъпил краен падеж. Предвид на това въведените от особения
представител на ответника възражения за ненадлежното му уведомяване за
настъпилата предсрочна изискуемост са напълно неотносими към конкретния спор. Ето
защо с изтичане на крайния срок на договора – 20.06.2014г. е настъпила
изискуемостта на вземанията на кредитора по него.
Относно техния размер, противно на твърденията на
ищеца, че първата неплатена вноска е с падеж 20.01.2014г., от заключението на
изслушаната по делото ССчЕ се установява, че ответникът е извършил две плащания
в общ размер на 222, 37 лв., с която сума са погасени изцяло първите две месечни
вноски с падежи 20.01.2014г. и 20.02.2014г. Според вещото лице, поради липсата
на други погашения, ответникът е останал задължен за сумата от 392, 66 лв. –
главница, представляваща остатък от отпуснатия кредит за покупка на процесната
вещ, за сумата от 2, 75 лв. - застраховка стока, за сумата от 9, 05 лв. -
застраховка кредит, за договорна лихва – в размер на 29, 39 лв., както и за
обезщетение за забава в размер на ***, 73 лв. Със сключването на договора за
кредит кредитодателят се е задължил да финансира и заплащането на дължимите от
кредитополучателя застрахователни премии за застраховки „Защита на имущество” и
„Сигурност на плащанията”. Вземането му за връщане на тези суми обаче не е
заявено по реда на чл. 410 ГПК в заповедното производство, тъй като подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение има за предмет като главно
вземане единствено предоставения на длъжника кредит за покупка на преносим
компютър в размер на 589 лв. А предмет на делото по установителния иск е
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, което от своя страна
следва да съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни според
същата заповед /арг. чл. 412 т. 6 ГПК и т. 11б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК/. Това
означава, че след като вземането на кредитора за връщане на платените
застрахователни премии не е предмет на издадената заповед за изпълнение,
неговата дължимост не може да се установява в исковия процес по чл. 422 ГПК. В
последния ищецът следва да установи, че в негова полза съществува вземане в
размер на 404, 46 лв., представляващо неиздължен остатък от предоставения кредит
за закупуване на процесната вещ, така както е заявено в заповедното
производство и се сочи в исковата молба.
В хода на настоящият процес ищецът не доказа
претенцията си за главница в пълен размер, доколкото според заключението на
ССчЕ неиздължената от нея част е в размер на 392, 66 лв. Сумата от 11, 80 лв., представляваща
разликата до пълния предявен размер от 404, 46 лв., не е част от кредита за
закупуване на вещта, а съставлява вземане за дължими застрахователни премии. По
изложените по – горе съображения неговото съществуване не може да се установява
в настоящия процес, поради което за сумата от 11, 80 лв. претенцията за
главница подлежи на отхвърляне. Вземането за договорна лихва в размер на 29, 39
лв. е изцяло дължимо, но не за заявения период, който съвпада със срока за
договора, а за периода 20.03.2014г. – 20.06.2014г., тъй като длъжникът е погасил
първите две месечни вноски. Доколкото кредита не е обявяван за предсрочно
изискуем, дадени с ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК задължителни
разяснения относно момента до който се начислява договорната лихва, на които се
позовава ответника, са неприложими в случая. Относно вземането за лихва за
забава, следва да се съобрази, че длъжникът е в просрочие не от падежа на
първата вноска /21.01.2014г./, както се сочи от ищеца, а от падежа на трета вноска
– 21.03.2014г., тъй като е погасил своевременно чрез плащане първите две
месечни вноски. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК дължимата от него мораторна
лихва за периода на забавата от 21.03.2014г. до 07.08.2018г. възлиза на 169, 89
лв. и до този размер тази искова претенция следва да бъде уважена.
Мотивиран от всичко изложено съдът
намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК се
явява основателен и доказан за сумата от 392, 66 лв., представляваща дължимия
остатък от предоставен кредит за закупуване на преносим компютър „***” по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 10530356 от 30.12.2013г., за сумата
от 29, 39 лв. - договорна лихва за периода 20.03.2014г. до 20.06.2014г. и за
сумата от 169, 89 лв. - лихва за забава за периода от 21.03.2014г. до
07.08.2018г., за които вземания има издадена заповед № 1293/24.08.2018г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2624/2018г. на ВТРС. Установителните
искове по чл. 422 ГПК подлежат на отхвърля за вземането за главница за
разликата над уважения размер от 392, 66 лв. до пълния предявен размер от 404,
46 лв., за вземането за договорна лихва за периода 20.01.2014г. – 20.03.2014г.
и за вземането за лихва за забава за разликата над уважения размер от 169, 89
лв. до пълния предявен размер от ***, 73 лв. и за периода 21.01.2014г. –
21.03.2014г., като неоснователни и недоказани
При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т.
12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява
частично основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на
разноски за държавна такса в размер на 125 лв., за депозит за особен
представител в размер на 200 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер на 150
лв. В процеса ищецът е представляван от юрисконсулт, поради което на основание
чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 ал. 1 НЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. По правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част на иска, с
оглед на което, същият следва да понесе разноски в размер на 599, 05 лв. респ.
за заповедното производство дължи заплащането на разноски в размер на 71, 89 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.К.П., ЕГН: **********,***. Търново, дом № ***, че
ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Лозенец”, ул. "Хенрик Ибсен" № 15, на
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 и сл. ЗПК и
чл. 86 ал. 1 ЗЗД СУМАТА от 392, 66 лв. /триста деветдесет и два лева и 66 ст./,
представляваща дължимия остатък от предоставен кредит за закупуване на преносим
компютър „***” по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 10530356 от 30.12.2013г., ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда – 23.08.2018г.
до окончателното й изплащане, СУМАТА от 29, 39 лв. /двадесет и девет лева и 39
стотинки/ - договорна възнаградителна лихва за периода 20.03.2014г. до 20.06.2014г.,
както и СУМАТА от 169, 89 лв. /сто шестдесет и девет лева и 89 стотинки/ - лихва
за забава за периода от 21.03.2014г. до 07.08.2018г., за които вземания има
издадена заповед № 1293/24.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 2624/2018г. на ВТРС, КАТО отхвърля установителните искове по чл. 422 ГПК за
главница за разликата над уважения размер от 392, 66 лв. до пълния предявен
размер от 404, 46 лв., за договорна лихва за периода 20.01.2014г. – 20.03.2014г.
и за лихва за забава за разликата над уважения размер от 169, 89 лв. до пълния
предявен размер от ***, 73 лв. и за периода 21.01.2014г. – 21.03.2014г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН: **********,***. Търново, дом № ***
ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Лозенец”, ул. "Хенрик Ибсен" № 15 СУМАТА
от 599, 05 лв. /петстотин деветдесет и девет лева и 5 стотинки/, представляваща
направените в исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената
част на иска, както и СУМАТА от 71, 89 лв. /седемдесет и един лева и 89
стотинки/, представляваща направените в заповедното производство съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по частно гражданско дело № 2624/2018г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: