№ 6724
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110110187 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 38562/28.02.2022 г., уточнена с молба вх.
№ 43389/07.03.2022 г. с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от М.
ЕВГ. АЛ., с която търси защита от домашно насилие за себе си срещу ИЛ.
ВЛ. АЛ.. За ответницата се твърди, че е съпруга на молителя, като се търси
защита по отношение заявени актове за извършено от ответницата домашно
насилие посредством отправени към молителя заплахи по мобилно
приложение „Месинджър“ на дати 19.02.2022 г., 25.02.2022 г. и 26.02.2022 г.
Ответницата се явява в съдебно заседание с упълномощения по делото
процесуален представител. Оспорва изцяло подадената от молителя молба за
защита, както и изложените в същата фактически твърдения, като претендира
оставането ѝ без уважение.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”.
Не се спори, че към процесните дати молителят и ответницата са
съпрузи, предвид което последната попада в кръга на посочените в чл. 3 от
ЗЗДН лица и по отношение на нея е установена материалноправната
легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото разглеждане.
Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид
изложеното съдът намира същата за допустима.
1
В случая се търси защита за актове на домашно насилие, като се твърди,
че на посочените дати – 19.02.2022 г., 25.02.2022 г. и 26.02.2022 г.,
ответницата, ползвайки техническо средство, посредством мобилно
приложение „Месинджър“, отправила заплахи към молителя чрез електронни
текстови съобщения.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е обявена от закона за достатъчно
доказателство, единствено когато по делото няма други събрани
доказателства. По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в
която са посочени единствено имената на декларатора и имената на
ответницата като извършител на акт на домашно насилие, но не съдържа
посочване на каквито и да е обстоятелства относно твърдените в сезиращата
молба и в уточняващата такава факти на осъществяване на акт на домашно
насилие. В същата не са посочени дати, точен времеви период на извършване
на твърдените насилнически действия спрямо личността на молителя, начин
на извършване, както и не са конкретизирани титулярите на профилите, от
които съответно са изпращани и получавани съобщенията. Изложеното
обуславя извод, че декларацията не съдържа данни за цялата фактическа
обстановка, при която са извършени описаните актове на насилие, поради
което и в процесния случай декларация не е годно доказателствено средство и
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН е неприложима. С оглед на изложеното
и същата не може да породи последиците, които законът свързва с нейното
представяне, а именно - да послужи като достатъчно основание за издаване на
заповед за защита на пострадалото от домашно насилие лице. А когато
декларацията не може да се ползва от своята доказателствена стойност, за
обстоятелствата, при които молителят е пострадал от действията на
ответницата спрямо него, следва да се проведе пълно и главно доказване, като
са допустими всички доказателствени средства по ГПК – писмени документи,
свидетелски показания, експертизи и други.
По делото не са събрани доказателства относно твърденията на молителя
за проведена между страните електронна кореспонденция със соченото
съдържание, така и не установява вида на приложението, с което са
изпращани текстовите съобщения, титулярите на профилите на изпращача и
съответно на получателя на съобщенията, не са налице и данни мобилното
устройство, на което е било инсталирано това приложение, да е било
ползвано от молителя, въпреки че съдът с определение от 18.05.2022 г.
изрично е указал в доказателствена тежест на молителя, че следва да установи
по време, място и начин на извършване твърдените актове на домашно
насилие и тяхното авторство.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че макар
в депозираното пред съда уточнение на сезиращата молба за защита да се
съдържа описание на актове на насилие по време, място и начин на
извършване, то изложеното в същата, както вече беше посочено, не
представлява доказателство, а само твърдение, което на свой ред подлежи на
доказване. Съдът дължи указания относно редовността на сезиращата молба,
но не и по отношение на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с оглед личната
наказателна отговорност за невярно деклариране.
Производството по ЗЗДН е рестриктивно и с него съдът дава защита в
случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или
предстоящо домашно насилие. Това производство потенциално може да
доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните,
2
поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при
преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Предвид изложеното, съдът намира молбата за недоказана, поради което
същата следва да бъде отхвърлена, като се откаже издаването на заповед за
съдебна защита.
По разноските
При този изход ответницата има право на разноски, които се установяват
в размер на 400.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат (л. 25 от делото). Молителят следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд държавна такса за производството в размер
на 25.00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН с вх. № 38562/28.02.2022 г.,
уточнена с молба вх. № 43389/07.03.2022 г., подадена от М. ЕВГ. АЛ., ЕГН
**********, за издаване на заповед за защита на молителя срещу лицето ИЛ.
ВЛ. АЛ., ЕГН **********, за твърдени за извършени актове на домашно
насилие на дати 19.02.2022 г., 25.02.2022 г. и 26.02.2022 г., като ОТКАЗВА
ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН М. ЕВГ. АЛ., ЕГН
**********, да заплати на ИЛ. ВЛ. АЛ., ЕГН **********, сумата в размер на
400.00 /четиристотин/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН М. ЕВГ. АЛ., ЕГН
**********, да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса
за производството в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от
ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3