Решение по дело №1623/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от И.К.К., ЕГН **********, с адрес *** против решение № 702/13.07.2023г. постановено по НАХД № 2356/2023г. на Районен съд –Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-004208 от 17.05.2023 г., издадено от началник група ОДМВР, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да отмени наказателното постановление. Посочва, че връчения му акт за нарушение е нечетлив, не е спазен императивния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление и издателят на наказателното постановление не е компетентен орган.Не ангажира доказателства. Не претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично и не се представлява.

Ответникът по касация, началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 22-0769-004208 от 17.05.2023 г., издадено от началник група ОДМВР, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

За да постанови решението си съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят, в качеството на водач на МПС, е извършил административно нарушение по чл.174, ал. 3 от ЗДвП, за което бил правилно наказан.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

От събраните по делото доказателства и въз основа на направения анализ правилно районният съд правилно е формирал извод за фактическата обстановка, а именно, че на 08.12.2023г., в 12,00ч., в гр. Бургас, к-с „Меден рудник“ касаторът управлявал лек автомобил „Мерцедес С 500“. На водача било предложено да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози, но същият отказал. Бил изготвен талон за медицинско изследване, който бил връчен на водача и отведен в УМБАЛ-Бургас, където пред медицинското лице отказал да даде кръвна проба за изследване на наличие на наркотични вещества и техни аналози. За констатираното деяние е бил съставен АУАН и впоследствие, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление. Квалифицирал деянието като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и наложил наказание на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В хода на касационното производство жалбоподателят е възразил по отношение на връченото му копие на акта за нарушение, което било нечетливо, неясно и неразбираемо, поради изготвянето му под индиго. За да се отговори на въпроса съставлява ли съществено процесуално нарушение връчването на нечетливо копие, следва да се направи извод довело ли е твърдяното нарушение до нарушаване на правото на защита на касатора като се анализира съвкупността от извършените действия от административните органи. Настоящата касационна инстанция не приема, че това е нарушение от категорията на съществените, тъй като жалбоподателят на място е бил запознат с извършеното нарушение и не е възразил, че не разбира в какво нарушение е обвинен. Незабавно след съставяне на АУАН, същият му е предявен в оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. По този начин на касатора са станали известни фактите, съставляващи основание за образуване на административнонаказателното производство и налагане на санкцията в най-ранния възможен момент. Касаторът е разполагал с възможност съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН да впише възражение в този смисъл, както и да подаде писмено такова в 3-дневен срок, но не се е възползвал от тази възможност. Ето защо настоящата инстанция намира, че не е ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо описание на извършеното нарушение и да организира защитата си. Видно от последващите му действия защитата му е адекватна и съобразена с обвинението, поради което съдът счита, че не е нарушено правото му на защита.

На следващо място касаторът се позовава на разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗАНН и твърди, че неспазването на едномесечния срок за издаване на наказателното постановление, поради преклузивния му характер е основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът счита, че посоченият срок не е преклузивен, а инструктивен. Определянето му в закона има дисциплиниращ ефект за администрацията, но с него не се погасява възможността за издаване на наказателното постановление, поради което това възражение е неоснователно.

Последното възражение, касае компетентността на административно-наказващия орган, в смисъл, че Божирар Желев е заел длъжността след издаване на Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Настоящата инстанция счита възражението за неоснователно. Наказателното постановление е издадено от Божидар Стоянов Желев, в качеството му на ВПД началник група ОДМВР, сектор „Пътна полиция“. Със Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, т. 3.12 началниците на групи ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да издават наказателни постановления. Заповедта е насочена към длъжността, а не към конкретното физическо лице, което я заема, поради което е ирелевантно, че липсва заповед, която да оправомощава конкретно Божидар Желев да издава наказателни постановления, след като към датата на издаване на наказателното постановление е заемал горепосочената длъжност.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложена и относимата административно-наказателна норма. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно която, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Наказанието е определено в законоворегламентирания размер, поради което е законосъобразно.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Не е направено искане за присъждане на разноски от ответника по жалбата.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 702/13.07.2023г. постановено по НАХД № 2356/2023г. на Районен съд –Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: