Р Е Ш Е Н И Е
№ 1855
гр. Русе, 08.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански
състав в публично заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Е.Я. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2240 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Теодора Младенова – юрисконсулт на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД,
Мрежови експлоатационен район (МЕР) Русе заявява, че представляваното от нея
дружество е в трудово правоотношение с Д.В.П., основано на договор от
02.12.2002г., по силата на който, ответникът изпълнявал длъжността „машинист на
автовишка“ в сектор „Специална механизация и автотранспорт“ на ЕСО ЕАД, МЕР
Русе.
С доклад с вх.№***/21.02.2019г., ръководител МЕР Русе бил информиран, че на
18.02.2019г., в резултат подадено „пренапрежение“ към акумулаторите на автокран
LIEBHERR с рег.№***,
собственост на дружеството, настъпила повреда в електронните модули на
повдигателната уредба.
Пояснява, че автокрана е закупен през м.април 2018г. за 751 640 лева.
Повдигателната уредба била в гаранционен срок, но обстоятелствата около
причиняване на повредата били изключени от обхвата на гаранционната отговорност
на доставчика.
Със заповед №***/21.02.2019г., ръководител МЕР Русе назначил комисия за
проучване и анализ на причините за възникналата повреда в електрическата
система на автокрана. Комисията извършила проверка, изискала писмени обяснения
от работниците, взели участие в зареждане на акумулаторите. Приела, че
настъпилото увреждане е резултат от неумишлени действия на ответника, извършени
в нарушение на изисквания и задължения, които конкретизирала в протокол,
одобрен на 06.03.2019г.
Въз основа резултатите от проучването, работодателят издал заповед за
налагане дисциплинарно наказание „забележка“ и заповед №***/14.03.2019г. за
налагане на ограничена имуществена отговорност на ответника. Ищецът поддържа,
че общия размер на вредата, установена на 18.02.2019г. от представители на
„Алки – Л“ ЕООД, възлиза на 15 174.27 лева, а ограничената имуществена
отговорност на служителя е определена на 1169.20 лева. Заповедта била връчена
на Д.П. на 15.03.2019г., който в законоустановения месечен срок депозирал
възражение, с което оспорил както основанието, така и размера на отговорността.
Твърдял, че автокрана не му е бил поверен към датата на увреждането и не е
преминал курс на обучение и/или инструктаж за работа както с него, така и със
зарядното устройство. Приел, че размерът на отговорността за причинената вреда
е определен в нарушение на чл.206, ал.1 КТ. Молителят оспорва доводите на
ответника със следните аргументи: твърди, че Д.П. притежава документи за
правоспособност за управление и работа с автокран с товароподемност над 16
тона; преминал обучение за работа с автокрана, разходите за което заплатило
дружеството; управлявал крана нееднократно, което работодателят приема като
индиция за умението му да работи с него; зарядното устройство било изрядно и
изправно, факт установен с протокол за изпитание на зарядно устройство за
акумулатори. Действително било установено, че ръкохватката на зарядното
устройство се вади, но това не водело до неговата неизправност. Счита, че след
като в инструкцията за работа със зарядното устройство не е посочено на какво
по големина напрежение отговаря всяка една от степените, на които може да бъде
включен превключвателя, то ответникът е трябвало да извърши предварителна
проверка, за да установи коя степен е подходяща за зареждане акумулаторните
батерии на крана. От действията на Д.П. прави извод, че не е познавал
заводските ограничения относно големината на напрежението, с което е допустимо
да се зареждат акумулаторните батерии на крана и не е бил наясно на коя степен
да включи превключвателя, за да зареди по безопасен начин акумулаторите.
Пояснява, че размерът на отговорността за причинената вреда е определен в пълно
съответствие с чл.206, ал.1 КТ и не превишава размера на уговореното месечно
възнаграждение, изчислен към месец януари 2019г. – месецът предхождащ този на
настъпване на вредата.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди Д.В.П.,
ЕГН ********** да заплати на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, Мрежови
експлоатационен район Русе, БУЛСТАТ 1752013040046 със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Борисова“№27, представлявано от Емил Пенев Костадинов
– ръководител МЕР Русе сумата 1169.20 лева, съставляваща размера на
ограничената имуществено отговорност, определена по правилата на чл.206, ал.1 КТ и чл.20 НСОРЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.04.2019г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Д.В.П. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Не оспорва
обстоятелството, че е преминал общообразователен курс за работа с кранове над
16 тона, но пояснява, че обучението не е било насочено конкретно за запознаване
с характеристиките на кран „Либхер“, чиято прилика с останалите кранове се
изчерпвала с товароподемността им – над 16 тона. Проведеното обучение,
извършено в периода 16 – 17.04.2018г. в гр.София продължило около 4 – 5 часа и
било свързано с безопасното транспортиране на крана от доставчика в гр.София до
базата в гр.Русе. Доставчикът обяснил, че обучението, относно работата с крана
е с продължителност 48 часа, като максималният брой обучаващи се е до 4 човека.
Във връзка с
приложената към исковата молба разпечатка от GPS системата заявява, че до момента винаги
осъществявал работата с крана съвместно с колегата си А.Д., на когото кранът
бил зачислен като ДМА.
По отношение
задълженията, визирани в т.3.1 от длъжностната характеристика сочи, че в случая
се касае за МПС чието командване се осъществява изключително електронно и
простото прочитане на обемното ръководство и работата с този кран от порядъка
на 4 – 5 дни не може да замести необходимото обучение от специалистите на „Алки
Л“ ЕООД, преминали 3-седмичен курс в Германия.
Поддържа, че не е
налице причинно следствена връзка между настъпилата повреда и непознаване на експлоатационните
характеристики на крана. Сочи, че фирмата – доставчик, ангажирана с
гаранционното обслужване на крана е установила, че „неизправността е породена
от неизправно зарядно устройство за зареждане – подадено свръх напрежение към
ел.инсталацията на машината.“. Твърди, че при проверка на зарядното устройство,
служителите от сектор „Релейна защита, автоматика и телемеханика“ констатирали
нередност: излизане от позиция 5-стартер на ръкохватката на превключвателя за
избор на режим на работа.
Отделно от това сочи,
че единственото действие, което е извършил при „зареждане – възбуждане“ на
акумулаторните батерии на крана е включване удължителя в контактната мрежа, към
който е било присъединено зарядното устройство.
По изложените
съображения моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
След
преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Страните по делото са обвързани от трудово правоотношение основано на договор от 02.12.2002г. (изменен с
допълнителни споразумения), по силата на който, Д.П. изпълнява длъжността
„машинист на автовишка“ в сектор „Специална механизация и автотранспорт“ на ЕСО
ЕАД, МЕР Русе с основно трудово възнаграждение в размер на 985 лева и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит –
18.70%. Представена е характеристика за длъжността „машинист на автовишка“.
Ангажирани са писмени доказателства, от които е видно, че на 16 –
17.04.2018г. Д.П. е участвал в обучение по запознаване и работа с механизмите и
системите на автокран LIBHERR-LTM 1030-2.1, съгласно договор №***/04.12.2017г. През 2018г. ответникът
придобил правоспособност за упражняване професия „машинист на кранове стрелови
тип и кранове над 16 т.
Специален автомобил „Либхер ЛТМ 1030“ *** е зачислен като ДМА на А.Д..
По повод доклад с вх.№***/21.02.2019г. относно техническата неизправност на
автокран LIBHERR, ръководителят на МЕР
Русе назначил комисия за анализиране и установяване причините за възникналите
повреди в електрическата система на МПС-то.
В протокол, одобрен на 06.03.2019г. са описани резултатите от работата на
комисията. Направен е извод, че повредата в електрическата система на автокрана
е следствие на предприетите и извършени от А.Д. и Д.П. неумишлени действия.
Посочено е, че А.Д. и Д.П. не са спазили заводските инструкции за експлоатация
на автокрана и на зарядното устройство за акумулатори, а именно - да проверят
предварително и да се уверят, че подаваното към акумулаторите на крана
напрежение е не повече от 33 V и това е основната причина за увреждане
имуществото на работодателя.
Представен е доклад, изготвен на 26.02.2019г., в който Д.В.П. пунктуално е
описал действията свързани със зареждане акумулаторните батерии на автокрана.
Според монтажно – ремонтен протокол от 19.02.2019г., при диагностика на
автокрана са установени повреди в изчерпателно посочени модули. Указано е, че
„неизправността е породена от неизправно зарядно устройство за зареждане на АБ
– подадено свръх напрежение към ел.инсталацията на машината“.
След изпитание на зарядното устройство е констатирано, че стойностите на напрежения
за положения от 1 до 4 съответстват на нормите за заряд на акумулатори, но
ръкохватката на превключвателя за избор режим на работа се вади и за точно
определяне на правилното й положение, след като е била разместена се налага да
се обходят всички положения до достигане на някое от двете крайни или това да
се извърши с волтметър.
Със заповед №***/14.03.2019г. работодателят наложил на Д.В.П. ограничена
имуществена отговорност – 1169.20 лева, приемайки, че при изпълнение на трудовите
си задължения, служителят е причинил по небрежност увреждане на имущество, като
вследствие погрешни, неумишлени действия е подал напрежение около 38 V към
акумулаторните батерии на автокрана при максимално допустимо от производителя
напрежение на заряд от 33 V.
С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на
служители от ищцовото дружество: А.С.Д., заемащ длъжността „шофьор специален
автомобил – автокран“ и И.Г.Д. – автомонтьор. Като причина за инцидента,
вследствие който е настъпила неизправност на автокрана, свидетелите сочат
неправилно поставената ръкохватка на зарядното устройство (стартерна количка).
Поясняват, че ключът е бил в позиция „старт“, т.е., дори и при включване на
устройството в електрическата мрежа, не би трябвало да се подаде напрежение към
акумулаторите на автокрана. Ключът на стартерната количка сочел позиция
„старт“, но на практика бил в позиция „включен“ на силен ампераж. Поддържат, че
некоректното положение на ключът не би могло да бъде установено, ако няма
товар. Обясняват, че Д.П. е включил единствено щепсела на зарядното устройство
в контакта. Изнасят данни, досежно продължителността на проведеното обучение за
работа с автокран LIBHERR-LTM 1030-2.1.
От кореспонденцията, проведена между ЕСО ЕАД, МЕР Русе и „Алки-Л“ ЕООД относно повредата на автокрана е видно, че
като причина за повредата, сервизните специалисти на „Алки – Л“ ЕООД са приели
„неизправност в ключа за превключване между различните режими на работа на
устройството за зареждане“. Посочено е, че накрайника на ключа е изпаднал от
местоположението си и е било невъзможно да се определи какъв е избрания режим
на работа с устройството. Самото устройство не било снабдено с волтмер и не
показвало какво е напрежението на избрания режим.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.210, ал.3, вр.чл.206, ал.1 КТ.
Ограничената имуществена отговорност на работника или служителя за вреди,
които по небрежност е причинил на работодателя при изпълнение на трудовите си
задължения се реализира по специфичен ред, който цели: осигуряване бързо
осъществяване на отговорността; защита правата и интересите както на
работниците и служителите, така и на работодателя; гарантира събиране вземането
на работодателя от работниците и служителите за причинени от тях вреди. Заповедта
по чл.210 КТ поставя начало на особено извънсъдебно (рекламационно)
производство за доброволно осъществяване ограничената имуществена отговорност
на работника или служителя. С този акт, работодателят предявява претенцията си
за обезщетение и по естеството си той съставлява изявление за прихващане на
насрещни вземания – вземането на работодателя за обезщетение срещу насрещно
вземане на работника/служителя за трудово възнаграждение. Компенсаторното
действие на заповедта настъпва ако не бъде оспорена в предвидения по чл.210,
ал.3 КТ срок. След изтичане на законоустановения срок се пристъпва към удържане
от трудовото възнаграждение на дължимото обезщетение, като по този начин
приключва доброволното изпълнение на задължението. При оспорване на заповедта
от работника или служителя, способът, по който може да се реализира отговорността
е съдебното установяване на дължимото обезщетение за причинените на
работодателя вреди.
В конкретния случай, със Заповед №***/14.03.2019г. на Ръководител МЕР Русе
е ангажирана имуществената отговорност на Д.П. за сумата 1169.20 лева, затова,
че „На 18.02.2019г. е причинил по небрежност, при изпълнение на трудовите си
задължения, увреждане на имуществото на работодателя, като вследствие негови
погрешни, неумишлени действия и поведение е подадено напрежение около 38 V към
акумулаторните батерии на автокран LIBHERR с ДК№*** при максимално допустимо от
производителя напрежение на заряд от 33V“.
Безспорно е, че работодателят е претърпял щета в размер на 15 174.27
лева (без ДДС), съставляваща разходи за подмяна на електронни модули, увредени
в резултат на подадено пренапрежение към акумулаторите на автокран LIBHERR. Релевираните в хода на производството
доказателства не обуславят извод, че вредата е следствие от „погрешни, неумишлени
действия и поведение“ на ответника. Установено бе, че причина за инцидента, при
който е увредено имуществото на ищцовото дружество е неизправност в ключа за
превключване между различните режими на работа на устройството за зареждане.
Според констатациите на сервизните специалисти неправилното местоположение на
ключа на зарядното устройство не дава възможност да се определи избрания режим
на работа и „би подвело всеки, който работи с устройството“ (лист 122). В тази
насока са и показанията на свидетелите, които твърдят, че докато не се включи
товар (т.е. докато не се подаде напрежение към акумулаторите на автокрана) не е
възможно да се установи неправилната позиция, в която е поставен ключа на
стартерната количка. Изложеното води до извод, че действията на ответника,
изразяващи се единствено във включване щепсела на зарядното устройство в
контакта, не могат да се определят като такива в нарушение на трудовите му
задължения или непознаване експлоатационните характеристики на МПС. Очевидно се
касае за некоректно поведение на служител, който, при използване на зарядното
устройство не е фиксирал ключа в правилна позиция.
С оглед изложените мотиви, съдът намира претенцията за недоказана, поради
което същата подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед разпоредбата на 78,
ал.3 ГПК в тежест на ищеца на са направените от ответника разноски по делото в
размер на 370 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, Мрежови експлоатационен район Русе, БУЛСТАТ 1752013040046 със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Борисова“№27, представлявано от
Емил Пенев Костадинов – ръководител МЕР Русе срещу Д.В.П., ЕГН ********** иск
за заплащане сумата 1169.20 лева, съставляваща размера на ограничената
имуществено отговорност, определена по правилата на чл.206, ал.1 КТ и чл.20
НСОРЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД,
Мрежови експлоатационен район Русе, БУЛСТАТ 1752013040046 със седалище и адрес
на управление: гр.Русе, ул.“Борисова“№27, представлявано от Емил Пенев
Костадинов – ръководител МЕР Русе да заплати на Д.В.П., ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 370 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: