Решение по дело №274/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 260013
Дата: 30 септември 2020 г. (в сила от 27 януари 2021 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20204230200274
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2020 г.

Съдържание на акта

    

 

 

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                      № 260013     

                                      гр. Севлиево, 30.09.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на  трети септември

през две хиляди  и  двадесета година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

            

при секретаря  Силвия Станева   

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова                     А.Н.   дело № 274                        по описа

за 2020  година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

              Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.П.М. ***, в качеството му на управител на Адвокатско дружество „М.М. ***, чрез юрисконсулт П.М.М., против Електронен фиш серия К № 3568115 на ОДМВР – Габрово, с който за  нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189 ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100лв.

            По делото липсват данни за датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя. В справката, придружаваща преписката, е посочено, че от извършената проверка в масивите на МВР се установило, че електронният фиш е връчен на 15.06.2020 година, но разписката за връчването му още не е върната в РУ на МВР – Севлиево. Видно от регистрационният индекс на жалбата, същата е постъпила в ОД на МВР – Габрово на 24.06.2020 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.

           В жалбата се твърди, че електронният фиш /ЕФ/ е издаден при съществени нарушения на административно – наказателните правила, като се изтъкват подробни съображения в тази насока. Искането в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

           Жалбоподателят не се яви в провелото се съдебно заседание. От пълномощника на адвокатското дружество, представляващ на което е жалбоподателят, са постъпили писмени бележки, в които сочи, че поддържа жалбата срещу процесния електронен фиш и претендира направените в производството разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

           За ОДМВР – Габрово не се явява представител. В придружаващото преписката  писмо се изразява становище, че са спазени изискванията за издаване на електронния фиш и се отправя искане за потвърждение на наложената санкция. 

          След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

   На 17.01.2020 г., в 12:12 часа, на Главен път І-4, км.85+665, община Севлиево, в посока на движение гр. Велико Търново, бил установен и заснет с автоматизирано техническо средство ARH CAM S 1 лек автомобил „ТОЙОТА ЛАНД КРУЗЕР 200 серия» с рег. №  СВ *** АХ. Автоматизираното техническо средство отчело, че скоростта на автомобила след приспаднат толеранс от 3 % е 64 км/ч при разрешена стойност на скоростта от 40 км/ ч за извън населено място, въведена с пътен знак В 26. В последствие била направена справка в програмата за регистрация на автомобили в Република България, от която било установено, че автомобилът е собственост на Адвокатско дружество „М.М. ***, представлявано от жалбоподателя М.П.М.. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с 21, ал. 1 от ЗДвП бил издаден процесния електронен фиш, с който на жалб. М., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 100.00лева.

               Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – материалите по административно – наказателната преписка, вкл. Протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 17.01.2020 година и Снимков материал.

               Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

               В хода на производството съдът намира, че са спазени разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени конкретен издател - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.  Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано, като е посочено, че същото е на ГП I- 4 км. 85+665, община Севлиево в посока гр. Велико Търново. По делото няма спор относно обстоятелството, че мястото на извършване на нарушението е било сигнализирано със знак В 26, въвеждащ разрешена стойност на скоростта от 40 км/ч.

 В електронния фиш са посочени и разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС, като следва да се има предвид, че посочената в електронния фиш скорост е след приспадане на толеранс от - 3 км/ч, което представлява наказуемата скорост, която автоматично генерира програмата на мобилната система за видеоконтрол, намалена от измерената в зависимост от обхвата на скоростта. В случая ясно е видно от записа на видеоклипа, че измерената скорост е 67 км/ч., а в ЕФ е посочена нейната намалена стойност - 64 км/ч. От представения снимков материал се установява, че измерената скорост е скоростта на движението на автомобила на жалбоподателя. В него ясно са записани максималната разрешена скорост, скоростта след приспаднат толеранс, датата и часа на нарушението  и регистрационния номер на автомобила, движещ се с тази скорост /Разпознат: Рег. № СВ 7052 АХ/. Имайки предвид обстоятелството, че системата автоматично засича скоростта на автомобила, посочен в самия видеоклип, не следва да има съмнения, че засечената скорост е точно на този автомобил.

               От доказателствата по делото се установява, че АТСС е одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология, удостоверено с представения по административната преписка Протокол от проверка 22.10.2019 година /стр. 16 от делото/. Стационарно преносимият уред за контрол на скоростта е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото измерва скоростта и разстоянието на преминаващите моторни превозни средства само в автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Измерванията се документират от две конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи с различни фокусни разстояния. След всички измервания и направените изчисления, устройството предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС – та. Ако измерванията съдържат некоректно измерени скорости, системата игнорира измерването. Стационарно приносим уред за контрол на скоростта -  ARH CAM S 1 е система за контрол на скоростните режими, притежаваща удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено  от БИМ и отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. За всяко регистрирано нарушение устройството прави пет снимки, които дават възможност да се проследи траекторията на сътветното МПС. Само на снимката, направена по врема на самото измерване на скорост, има данни за измерената скорост и дистанция до измереното МПС. На останалите придружаващи снимки тези полета са празни. Установените данни за нарушения чрез СПУКС не могат да бъдат променяни поради липсата на пряк достъп до тях от оператора, като това важи също и за процесите на съхранение и експорт на данни.

         На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип, се наблюдава ясно автомобила и неговия регистрационен номер, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя.

   Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно наказателния процес.

               Измерената скорост на движение на автомобила е 67 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от 64 км/ч, след приспадане на толеранса.

      Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение, определено от АНО от 24 км./ч., законодателят, в разпоредбата на ал. 2, т. 3 от същия текст, е предвидил глоба в размер на 100 лева. Размерът на санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно обсъждането на неговата справедливост.

        От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

               Редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

               На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки  посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към датата на деянието- 17.01.2020г.,  нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения за което начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

     Не на последно място следва да се има предвид, че въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г. 

               Съдът намира, че електронният фиш правилно е бил издаден на М.П.М. в качеството му на законен представител на АД „М.М. ***, което дружество е собственик на процесния автомобил, тъй като съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП: „ когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая липсват данни жалбоподателят да е посочил лице, на което е бил предоставил автомобила на инкриминираната дата, поради което съдът намира, че жалбоподателят правилно е санкциониран за допуснатото нарушение.

Съдът обаче счита, че при издаването на електрония фиш е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неясно изписване на нарушената норма. Във фиша като нарушение е посочена нормата на чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съдът намира, че е невъзможно да има нарушение с такава правна конструкция. Съгласно разпоредбата на  чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на водачи от категория В, С се забранява движение в населено място с над 50 км/час и извън населено с 90км/ч. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от своя страна сочи, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Съобразявайки съдържанието на тези правни норми, посочени като нарушени в процесния електронен фиш, съдът намира, че нормите на чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП са две взаимоизключващи се правни норми и няма как да образуват конструкция на едно нарушение. Ето защо според съда, предвид наясно описаната нарушена норма, са налице основания за отмяна на обжалвания електронен фиш само на това основание.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото са приложени пълномощно и списък на разноските, от които се установява, че е заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100.00 лева.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия К, № 3568115 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД МВР - Габрово, с който на М.П.М. ***, ЕГН: **********, в качеството му на законен представител на Адвокатско дружество «М.М. и Съдружници» с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ул. «Странджа» № 4, ет. 4, ап. 6, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100,00 /сто/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово да заплати на М.П.М. ***, ЕГН: **********, в качеството му на представляващ Адвокатско дружество «М.М. и Съдружници» с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ул. «Странджа» № 4, ет. 4, ап. 6, сумата от 100,00 /сто/ лв., съставляваща направени по настоящото дело разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: