Р Е
Ш Е Н
И E
№ 107
гр. А., 24.07.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
А.кият районен съд - наказателна колегия, ІІ
състав, в публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели : .…….....…………
Членове : ........……………..
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора………………., като
разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело №
193 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по жалба на Н.З.М., ЕГН **********,*** против НП № 20-0237-000057/03.04.2020 год. на ВИД Началник група към ОД на МВР – Б., РУ - А., с което за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева и на осн. Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 8 /осем/ контролни точки. Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП и наложеното с него наказание са неправилни и незаконосъобразни, поради което моли за отмяната им. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не изпраща представител и не поддържа оплакванията си. Не ангажира доказателства.
Въззиваемата страна не се представлява пред съда, не излага
мнение по повод основателността на
жалбата. Представя доказателствата, събрани в хода на административно
наказателното производство по повод издаване на обжалваното постановление.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните
съображения :
На 06.03.2020 г. около 14,40 часа, в град А., на ул.“Б.“ с посока на
движение към ул.“***“, жалбоподателят Н.М. управлявал л.а. ***, м.“***” с рег.№
***, собственност на „А 1 България“ ЕАД, като не
изпълнил задълженията си да пропусне преминаващита по
пешеходната пътека тип “Зебра“ пешеходци.
Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в
акта, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показания
на актосъставителя Д.С.Т. и св. по акта В.В.В. и Х.Р.К., тримата полицейски служители на РУ на МВР – А., които я установяват по несъмнен
начин.
По сходен начин в
наказателното постановление са отразени установените обстоятелства относно
мястото на нарушението, нарушителя, вида
на автомобила, както и извършеното нарушение на правилата за движение по
пътищата, включително правното основание. В атакуваното наказателно
постановление се сочи същата правна квалификация на констатираното нарушение.
Горната
фактическа обстановка, съдът приема за установена от показанията на разпитаните
свидетели, съгласно които актът е съставен в присъствие на водача, нарушението
е констатирано от лично от актосъстовителя и от двмата св. по акта, които са и очевидци. Съдът кредитира с
доверие посочените доказателства тъй като те са последователни, логични и
вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за
гореизложената фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е с правно
основание чл. 59, ал. 1
от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по
ал. 2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, и при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
За да се
произнесе по съществото на правния спор - по основателността на жалбата, съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен характер
и същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита
за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган,
тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е
да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено
като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето
на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията "неправилно" и
"незаконосъобразно" наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се
посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните
правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би
могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до
ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато,
обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали
има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено
административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е
извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред
съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато
размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Във връзка с
изложеното съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не
са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на имуществена санкция
на жалбоподателя Н.М.. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото
на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В заключение АУАН
и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи и в съответствие с процесуалните правила.
Предвид събраните по делото доказателство, съдът
намира, изложените от жалбоподателя
оплаквания за неоснователни по следните съображения: съгласно направеното в
АУАН отбелязване – при презумпцията по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на
противното,
а също и от показанията на разпитаните свидетели се установява по категоричен
начин гореописаната фактическа обстановка. В тежест на жалбоподателя е да
обори констатираното в акта, което въпреки предоставената възможност, не бе сторено.
Безспорно неизпълнението на задълженията на правилата за движение по
пътищата е скрепено с административни санкции, при изяснената вина на водача.
Относно
приложението на материалния закон съдът е на становище, че от събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установи, че жалбоподателят Н.М. е
осъществил нарушението по чл.119, ал.1
от ЗДвП. Този факт не е и спорен между страните като подадената
жалба е бланкетна, без конкретни оплаквания против процесното НП, а жалбоподателят въпреки предоставената
възможност не се явява, нито за конкретизирането
й, нито дори за поддържането и пред съда.
Относно наложеното наказание за установеното
нарушение АНО е определил същото на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП, предвиждащо глоба от 100 лв. за водач, който не осигури предимство,
когато преминава през пешеходна пътека. Посоченото определя и заключението на
съда, че наложеното с НП наказание спрямо жалбоподателя е правилно определено
съобразно конкретно фиксирания в закона вид и размер, и в пълно съответствие
със санкционна норма от ЗДв.П, поради което и следва
да бъде потвърдено. Същият извод е относим и досежно приложението на Наредба № Із-2539 на МВР – по
отношение на броя на отнетите 8 /осем/ контролни точки от талона на водача.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-0237-000057/03.04.2020 год. на ВИД Началник
група към ОД на МВР – Б., РУ – А., с което на Н.З.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата, е
наложено наказание глоба в размер на
100,00 (сто) лева и на осн. Наредба № Із-2539 на МВР
са отнети общо 8 /осем/ контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението на страните пред Б.кия
административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: