РЕШЕНИЕ

 

  №

гр.София, 01.08.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5545 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от Закона за събствеността.

Ищцата Ж.Н.В. моли да бъде установено по отношение на ответницата М.Н.Я., че е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 68134.108.28.3.4., представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, в жилищна сграда на ул. „*****, първи надпартерен етаж, с площ от 46.83 кв. м., както и да бъде осъдена ответницата да й предаде владението върху гореописания имот.

Ищцата твърди, че е единствен наследник по закон от четвърта степен по съребрена линия на Т.Д.П.от коляното на Ц.Т.Х.– сестра на С.П.. Сочи, че наследодателят С.П.придобил процесния недвижим имот чрез договор за замяна от 1982 г., а негов единствен наследник по закон се явявал Т.П.. Твърди, че поради настъпилото наследствено правоприемство е единствен собственик на индивидуализирания в исковата молба недвижим имот.

Поддържа, че ответницата М.Я. е бивша съпруга на С.П., а бракът им е прекратен чрез развод на 08.10.1977 г. Ищцата заявява, че след смъртта на Т.П. през 2015 г. направила опит да влезе във владение на процесния имот, но установила че ответницата ползва същия, като едновременно с това се е сдобила с констативен нотариален акт за собственост № 21.02.2001 г. по нот. дело № 18/2001 на нотариус И.Р., с който е призната за собственик на имота, въз основа на давностно владение. Ищцата сочи, че и към настоящия момент ответницата държи процесния имот, без основание за това.

            Ответницата М.Н.Я. оспорва предявения иск, като счита че е  неоснователен. Излага твърдения, че след развода със С.П.през 1977 г., двамата продължили да живеят на семейни начала, а на 24.09.1982 г. бившият й съпруг придобил собствеността върху процесния недвижим имот и от този момент двамата заживели заедно в него. Сочи, че след смъртта на С.П.се опитала да се свърже с единствения му наследник – неговия син Т.П., но същият така и не отговорил какви действие възнамерява да предприеме спрямо оставения в наследство имот.

Поддържа, че в края на 1989 г. успяла да се свърже с Т.П. по телефона, а същият заявил, че не се интересува от наследените имоти на баща си, като казал на ответницата да прави каквото прецени с тях. От този момент нататък ответницата владяла имота като свой, с намерението след изтичането на 10-годишият давностен срок, да придобие собствеността върху същия. Така през 2001 г. подала молба за обстоятелствена проверка до нотариус И.Р., за да се сдобие с нотариален акт за собственост. Поддържа, че през периода от 1989 г. до 2001 г., а и след това, владяла имота като свой непрекъснато и необезпокоявано.

            Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От удостоверение за наследници изх. № РСЦ16-УГО1-6915 от 21.12.2016 г., от Столична община, район „Лозенец“ се установява, че Ж. Н.В. е наследник на С.Т.П., починал на 15.09.1989 г., дъщеря на неговата сестра Ц.Т.Х., починала на 10.06.1981 г., по заместване, на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за наследството, от ІV ст. по съребрена линия.

Видно от извлечение на регистъра на актовете за смърт на Демографската служба на гр. Торино, Т.Д.П., е починал на 19.07.2015 г. в Торино.

С влязло в сила решение от 13.06.1979 г., на СГС, І бр. отделение, по гр.д. № 524/1979 г., е прекратен брака, сключен на 29.04.1975 г. между С.Т.П. и М.Н. - П..

С нотариален акт за замяна № 75, том ХХІІ, дело 3830/1082 г. на А.И., нотариус при СРС, в замяна на прехвърления в т. 1 имот, М.И. К.и съпругата му А.П.К., прехвърлят на С.Т.П.  апартамент, находящ се в гр. София, на ул. „******, на първия надпартерен етаж, състоящ се от една стая, хол, кухня с балкон, баня и входно антре с площ от 46.33 кв.м.

По делото е представено писмо от 04.10.1989 г., изходящо от ответницата, до Т.П., в което е обективирано изявление от нея, че ще пази и се грижи за имота на починалия му баща, докато реши, как да се разпореди с него.

С пълномощно от 20.09.1989 г., Ж. Н.В. упълномощава М.Н.Я. – П., да получи личните вещи и ценности на бившия си съпруг С.Т.П..

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № 27, том І, рег. № 458, дело № 18 от 2001 г., на 21.02.2001 г. нотариус И.Р., на основание чл. 483, ал. 3 ГПК (отм.), е призната М.Н.Я., за собственик на основание давностно владение, на апартамент № 4, находящ се в гр. на ул. „******, вх. „А“, на първи надпартерен етаж, състоящ се от една стая, хол, кухня с балкон, баня и входно антре с площ от 46.33 кв.м. Представени са и приходни квитанции за заплатен местен данък от страна на ответницата.

По делото е представена молба до Министерство на външните работи от С.Т.П. от 26.01.1989 г. Представена е служебна бележка от Стопанско обединение „Б.“, относно обстоятелството, че пред 1987 г. М.Н.Я. е използвала отпуск, за да се грижи за болния си съпруг – С.Т.П., като през 1988 г. е отсъствала 90 дни, за да го придружи при лечението му в санаториум.

Представените по делото от ответницата декларации, имат характер на свидетелски показания, които не са събрани по надлежния ред, поради което нямат доказателствена стойност.

Видно от удостоверение от МВР, СДВР, Отдел „Български документи за самоличност“, М.Н.Я. е регистрирана на 16.07.1990 г. на адрес София, ул. „******.

От показанията на И.Д.М., се установява че е посетила през 2010г. заедно с ищцата Ж., ответницата М. ***, като Ж. е искала да получи документи във връзка с апартамента. Ответницата е обещала, че ще предостави всичко, което има, но в крайна сметка свидетелката впоследствие е разбрала че документи не са предадени. Свидетелката А.К.И., сочи че познава Т.Д., като през 2010 г. или 2011 г. е решил да продава апартамента, но М. го е разубедила. Сочи, че  е провеждала разговори от името на Т.с М., тъй като той не е знаел български език, като М. е ползвала апартамента като ползвател, със знанието на Т..

Свидетелката Е.М.Д.сочи, че са работили заедно с ответницата в ДСО „Б.“, като ответницата е продължила да живее в апартамента на ул. „Виктор Юго“. Знае за разговор, проведен по телефона, след смъртта на С.. М. е правела е ремонти в апартаменти, плаща е всичко. Знае от колегата - Велин, който е превеждал при разговора, че са говорили със сина му Т., който е казал че не се интересува от нищо в България и ответницата да прави с апартамента „каквото поиска“.

Свидетелят Л.П.К.(син на ответницата), сочи че след прекратяване на брака между М. и С.П., са продължили да живеят на семейни начала. Майка му приемала жилището, в което са останали да живеят след смъртта на С., като свое. Продължават да живеят там и до момента. Знае да разговор между ответницата и Т., посредством неин колега, който знае италиански език.

Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.  Съгласно приетото в тълкувателно решение № 4/2012 г. , по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, чл.69 ЗС предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД, във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира че М.Н. е придобила на основание давностно владение  правото на собственост върху процесния имот, въз основа на изтекъл 10 годишен срок, предвиден в чл. 79 ЗС, в периода след смъртта на С.П.през м. септември  1989 г. до м. септември 1999 г., а през 2001 г. се е снабдила и с нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Следователно установителния иск за собственост, на основание наследствено правоприемство, е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен. С оглед неоснователността на ревандикационния иск, неоснователно е и искането по чл. 537 ГПК, за отмяна на констативния нотариален акт от 2001 г.

Относно разноските

При този изход на спора, на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 2800 лв., по представения договор за правна защита и съдействие от 07.11.2018 г.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 108 от Закона за собствеността, от Ж.Н.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Б.М. ***, пл. „*****, срещу М.Н.Я., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.И.,***, за признаване за установено по отношение на М.Н.Я., че Ж.Н.В., е собственик на основание наследствено правоприемство, на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 68134.108.28.3.4., по кадастралните карти и кадастрални регистри на АГКК, гр. София,  представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, в жилищна сграда на ул. „*****, първи надпартерен етаж, с площ от 46.83 кв. м.

ОСЪЖДА  Ж.Н.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Б.М. ***, пл. „*****, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на М.Н.Я., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.И.,***, сумата от 2800 лв., разноски за възнаграждение за адвокат.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                               

  СЪДИЯ: