№ 19728
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110152277 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „......................
АД срещу „.............“ ООД за установяване дължимостта на сумата от 704,83
лева, представляваща незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност за периода от
11.08.2020 г. до 10.12.2020 г., ведно със законната лихва от 23.02.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на
15,76 лева, за периода от падежа на всяка от фактурите до 07.01.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13561/2021 г. на СРС, 24 състав.
В исковата молба се твърди, че исковите суми са начислени на клиентски
номер ********** за обект на ответника, находящ се гр. Тутракан с аб. №
13104064, с предназначение на обекта стопанска постройка – фабрика.
Посочва се, че между страните е налице облигационно правоотношение за
продажба на електрическа енергия. Твърди се, че обект с № ********** бил
присъединен при резервирана мощност от капацитета на
електроразпределителната мрежа в размер на 187,00 кВт. Съгласно чл. 29 от
Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, заплащали на ищеца освен цена за
потребена електрическа енергия, така и цени за мрежови услуги, измежду
които и достъп и пренос на електрическа енергия. Твърди се, че ответникът
1
има качеството на „небитов клиент” по смисъла на параг. 1, т. 33а от ПЗР към
ЗЕ и че стопанисва обект с изцяло търговско предназначение – стопанска
постройка – фабрика. Посочва се, че с Решение Ц-29 от 01.07.2020 г. на
ДКЕВР и на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ била определена цена за
достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители –
абонати на ответника в размер на 0,2053 (kW/ден/т.7.3.2. от решението), като
посочената цена важала и за процесния период. При потребление за небитови
нужди, каквото се осъществявало в обекта с аб. № 13104064, цената за достъп
била определена на ден съобразно предоставената мощност или ангажирания
от потребителя капацитет на мрежата и се дължала всеки ден, през който
продължавало присъединяването, независимо от количеството потребена
електрическа енергия. Според параг. 1, т. 15 от ДР на ЗЕ „достъп” било
правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи
за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена
и при условията, определени с наредба, т.е. цената за достъп се заплащала за
поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на
електрическа енергия. Така всеки небитов клиент заплащал цена за
поддръжка на резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от
моментната консумация при наличието на присъединяване към мрежата.
Поддържа се, че цената за достъп до разпределителната мрежа не зависела от
ползваното количество електрическа енергия, а от резервираната за обекта на
клиента и представената мощност, независимо дали на същия е била
доставяна електрическа енергия или не. Посочва се, че считано от 01.10.2020
г. с последното изменение на чл. 94а от ЗЕ от кръга на клиенти на крайния
снабдител отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на
напрежение, на което били присъединени. Това правило невъзможно
оставането на обект с аб. № 13104064 на регулирания пазар. Ответникът не
сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени
цени за процесния обект и обектът на ответника служебно преминал от
ищеца, в качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик
ищеца, в качеството му на търговец на свободен пазар. На основание чл. 31,
ал. 1 от ПТЕЕ сумите, дължими от ответника за предоставени мрежови
услуги, били начислени от ищеца. Твърди се, че ответникът не е заплатил
начислените суми. Твърди се дължимостта на мораторна лихва. Направено е
искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по
2
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „.............“ ООД,
представлявано от управителя ..............., в който твърди, че всички
претендирани суми са заплатени на 24.11.2021 г.
В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на устните
състезания, ответното дружество не е било представлявано. Ищцовото
дружество е било представлявано от упълномощен адвокат, който е признал
факта, че ответникът е извършил плащане в рамките на процеса. На етап
устни състезания е направено искане за уважаване на исковата претенция.
Направено е искане за присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 от
ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове,
предявени при условията на обективно съединяване с правно основание по чл.
422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.
Със заявление № 23017620/08.03.2021 г. е направено искане от ищеца за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за сумата в размер на 704,83 лева, представляваща главница за мрежова
услуга по фактури, издадени за периода от 11.08.2020 г. до 10.12.2020 г. за
обект с аб. № 13104064, ведно със законната лихва, и сумата в размер на 15,76
лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура
до 07.01.2021 г. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
следните вземания: сумата в размер на 704,83 лева, представляваща
консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода от 11.08.2020 г.
до 10.12.2020 г., ведно със законната лихва, и сумата в размер на 15,76 лева,
представляваща мораторна лихва. В срок е постъпило възражение от
ответното дружество. На 03.08.2021 г. заявителят е получил указания за
подаване на искова молба за оспорените от длъжника суми и в едномесечния
срок е била депозирана процесната искова молба.
С разпореждане от 29.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 13561 по
описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав, съдът е допуснал поправката на
очевидна фактическа грешка в издадената заповед касателно услугите, за
3
които е предявена претенцията за главница.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на
пълно и главно доказване: 1. че между него и ответника е налице валидно
облигационно отношение, по силата на което е доставял съответните услуги
на ответника- абонат/потребител за процесния период; 2. размерът на
дължимото възнаграждение, като в този смисъл докаже, че сумите са
начислени съобразно нормативните правила и действащите за периода цени
на услугата, настъпване на изискуемост, както и момента, от който
ответникът е изпаднал в забава.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ, крайни клиенти, в това число
производители в режим на потребление и оператори на съоръжения за
съхранение на електрическа енергия, присъединени към електропреносната
мрежа, дължат утвърдени от комисията за съответния ценови период цени за
достъп и пренос до/през електропреносната мрежа и за други мрежови услуги
по електропреносната мрежа. Съгласно актуалната към датата на издаване на
фактурите редакция на разпоредбата на чл. 29 от ПТЕЕ, мрежовите услуги се
заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Клиенти и
производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, други мрежови услуги по електропреносната
мрежа за съответния ценови период, които заплащат на независимия преносен
оператор.
Клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната
мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната
мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната
мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна
инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до
електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се
заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен
4
оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. За тези клиенти и
производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за
пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното
предприятие на независимия преносен оператор. В ДР на ЗЕ се разграничават
категориите „битов клиент” и „небитов клиент”. Анализът на законовите
разпоредби обуславя извод, че разграничението на двете категории
потребители е направено на база нуждите, за които електроснабденият имот
се ползва – собствени битови или такива по реализиране на стопанска
инициатива и търговска дейност. И битовите и небитовите потребители обаче
са „крайни клиенти“ по смисъла на ЗЕ, тъй като купуват възмездно
електрическа енергия за собствено ползване.
Следва да бъде отбелязано, че по делото не са ангажирани преки
доказатеслтва за сключването на договор между страните, респ. за това че
ответникът е собственик на процесния обект, за да се изведе пряко и
непосредствено доказаността на облигационната връзка и на качеството
клиент. По делото са представени Констативен протокол № 19130370 от
27.03.2018 г. и Констативен протокол № 5904032 от 21.09.20202 г. за обекта с
процесния абонатен номер, видно от които ответникът е носител на
качеството клиент за услугите, доставяни му от ищеца. Ответникът не е
възразил срещу това качество касателно процесния обект и абонатен номер.
По делото са представени издадените фактури за процесните суми,
както следва: № **********/11.08.2020 г. с падеж 19.08.2020 г., №
**********/10.09.2020 г. с падеж 18.09.2020 г., № **********/08.10.2020 г. с
падеж 16.10.2020 г., № **********/10.11.2020 г. с падеж 20.11.2020 г., №
**********/10.12.2020 г. с падеж 21.12.2020 г., видно от които на ответника е
начислена общата искова сума за главница само за „достъп до
разпределителна мрежа на база предоставена мощност”, но не и за
консумирана електрическа енергия. Ответникът не е възразил, че не дължи
посочените суми в исковия размер или че е извършил плащане на същите
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
На основание чл. 162 от ГПК (след изчисления с помощта на интернет
калкулатор) съдът счита, че мораторната лихва, определена върху дължимата
сума по всяка фактура от падежа до 07.01.2021 г., прави като сбор исковата
сума в размер на 16,20 лева, но ищецът претендира сума в по-малък размер,
5
която предвид посочените във фактурите падежи и липсата на доказателства
за заплащането им преди сезиране на съда, се явява дължима.
С отговора на исковата молба ответникът е представил системни бонове
от 24.11.2021 г. за извършени плащания в полза на ищцовото дружество с
отбелязване на процесните фактури върху тях. Страните не спорят, че с
плащанията за били погасени исковите вземания. В последно открито съдебно
заседание пълномощникът на ищеца е признал този неизгоден за страната
факт.
С оглед изложеното и изявленията на ищцовото и ответното дружество,
чрез пълномощниците им, които съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК, за
погасяване на процесните суми, съдът счита за доказани и безспорни всички
елементи от фактическия състав за дължимостта на процесните взеамния.
Страните не спорят, че процесните вземания са погасени изцяло от
ответника в хода на производството по делото. С оглед изложеното и по
аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, задължаваща съда да вземе
предвид при постановяване на решението си и фактите, настъпили след
предявяване на иска, съдът приема, че с извършеното плащане ответникът е
погасил изцяло задълженията си към ищеца за главница, мораторна и законна
лихва. Предвид това съдът счита, че исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени като погасени чрез плащане в рамките на процеса.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца
съдебни разноски съгласно списъка по чл. 80 от ГПК в общ размер от 460,00
лева, , доколкото е дал повод за образуване на делото, на основание чл. 78, ал.
1 и по аргумент от противното на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...................... АД, ЕИК ..............., с адрес:
гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, срещу
„.............“ ООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр.
Тутракан, ул. „Олтеница“ № 24, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79 ЗЗД във
вр. с чл. 98а от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установена дължимостта на
6
сумата от 704,83 лева, представляваща незаплатена цена на мрежова услуга за
достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност по
фактури, издадени в периода от 11.08.2020 г. до 10.12.2020 г., ведно със
законната лихва от 23.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и мораторна лихва в размер на 15,76 лева, за периода от падежа на
всяка от фактурите до 07.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13561/2021 г. на СРС, 24 състав,
поправена по реда на чл. 247 от ГПК с Разпореждане от 29.11.2023 г., поради
настъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „.............“ ООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на
управление: гр. Тутракан, ул. „Олтеница“ № 24, да заплати на „......................
АД, ЕИК ..............., с адрес: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК сумата в размер
на 460,00 (четиристотин и шестдесет) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното исково производство,
юрисконсултско възнаграждение за заповедно производство, държавна такса
за заповедното и първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7