РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. В**, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АН* М. П*
при участието на секретаря В* В. У*
като разгледа докладваното от АН* М. П* Гражданско дело №
20221300100107 по описа за 2022 година
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
Делото е образувано пред ВРС по искова молба от ИВ. В. ИВ., ЕГН ********** с адрес:
гр. В*, ж.к. „С*“ № *, вх.*, ап.* чрез адв.-пълномощник П.К. от САК и заявен съдебен адрес:
гр.К*, ул. “С*” №* офис * срещу ЗД “Б* И*“ АД с ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. С*,
бул. „Д* В*“ № * по предявени искове с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, чл.498,ал.3 КЗ
чл.429,ал.3 КЗ във връзка с чл.45 и 52 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес
вследствие на получени телесни увреждания при ПТП настъпило на 04.09.2020г. в гр.В*, в размер
на сумата от 10 000 лв., частичен иск от сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 11.09.2020 г. до окончателното изплащане, за което е образувано гр.д.
№63/2021г. по описа на РС-В**.
С определение от 10.02.2022г., постановено в открито съдебно заседание, на РС-В* по
гр.д.№63/2021г. е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение в размера на предявения
иск с правно основание чл. 432 от КЗ, който се счита предявен за сумата от 70 000 лева /частично
предявен от 80 000 лева/ вместо за сумата от 10 000 лева /частично предявен от 80 000 лева/.
Със същото определение РС-В* е прекратил производството по гр. д. №63/2021 г. по
описа на същия съд и е изпратил делото на основание чл. 118, ал. 2, във връзка е чл. 104, т. 4 от
ГПК за разглеждане по подсъдност на ВОС.
Поддържа се в исковата молба, че на 04.09.2020 г. около 14:45 ч., в гр. В*, на бул.„П*“ бл. 9
настъпило ПТП, при което водачът на моторно превозно средство - л.а. „А* АЗ“, с peг. № ВН **
Н. СТ. Н., нарушил правилата за движение по пътищата, като отнел предимството и блъснал
правомерно движещия се с мотоциклет „Кимко Даунтаун“, с peг. № ВН 0633 К ищец ИВ. В. ИВ. и
му причинил телесни повреди.
По случая било образувано ДП № 368-3M-223/2020 г. по описа на ОДМВР - В*, пр. пр.
2280 по описа на РП-В*.
1
Твърди се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния
водач Н. СТ. Н. и настъпилите обществено опасни последици - причинените на ищеца телесни
увреждания.
Поддържа се, че за увреждащия л.а. „А** АЗ“, с peг. № ВН 1873 АВ, управляван от
виновния водач Н. СТ. Н. има сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. №
BG/02/130001134306, със срок на валидност една година, считано от 28.04.2020 г. до 27.04.2021 г.
По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, в размер на 10000000лв., за неимуществени вреди по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 г.
Ищецът твърди, че е спазил разпоредбата на чл. 380 от КЗ и е предявил претенцията си за
изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД “Б* И*“ АД, получена от застрахователя на
02.10.2020г., като е представил всички документи, с които разполага. По заведената претенция
застрахователят е отказ да заплати застрахователно обезщетение.
Счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД “Б* И*“ АД за
причинените му неимуществени вреди.
Твърди се, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: Хемоторакс.. Контузио торацис. Фрактура косте 4-7 синистра. Състояние след
торакоцинтеза. ,
Излага се, че след инцидента на 04.09.2020 г. бил приет за оперативно лечение в МБАЛ „С*
П*“ АД - В*, с оплаквания от силни болки в ляво рамо и лява гръдна половина. Извършени са му
клинични прегледи, лабораторни и образно-диагностични изследвания. Проведено е
медикаментозно лечение и съгласно оперативен протокол № 338 от 07.09.2020 г. е извършена
оперативна интервенция - вкарване на интеркостален катетър за дренаж. На 11.09.2020 г.
пострадалият е изписан от болницата с окончателна диагноза: Хемоторакс. Контузио торацис.
Фрактура косте 4-7 синистра. Състояние след торакоцинтеза. При изписването са му дадени
препоръки за спазване на ХДР и препоръки към ОПЛ за контрол на общото състояние.
Твърди се, че В резултат на уврежданията, получени при ПТП, търпи болки и много
страдания. Възстановяването му от получените тежки увреждания продължавали и към настоящия
момент, не се чувствал добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента е трябвало
дълго време да спазва режим на покой, да не се натоварва физически, имал е оплаквания от болки,
като за известен период от време е разчитал изцяло на помощ от близките си. Излага се още, че
преди ПТП е бил в добро здравословно състояние, работоспособен и активен мъж, но след
инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си начин на живот. Вследствие на травмите
изпитвал цялостен дискомфорт, като оплакванията му продължават и към настоящия момент. При
инцидента изживял и изключителен стрес, като преживяното от него ще остане за цял живот в
съзнанието му. И към настоящия момент изпитвал болки в наранените области, имал нарушения на
съня, бил напрегнат, не бил в състояние да се натоварва психически и физически.
Поддържа се, че причинените му неудобства, болки и страдания, като пострадал следва да
бъдат компенсирани. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от извършеното престъпление.
Излага се, че за причинените му вреди, в резултат на виновното поведение на водача на
увреждащия автомобил Н. СТ. Н., отговаря ответникът ЗД “Б* И*“ АД. Посочва се, че съгласно
чл. 432 от КЗ има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за него е налице правен
интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените му
неимуществени вреди.
Иска се от Съда да осъди ответника ЗД “Б* И*“ АД, да му заплати обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес
вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, в размер на сумата от 10 000
2
лв., частичен иск от сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
11.09.2020 г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане. Претендират се разноски по производството и присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС. Представя доказателства и
прави доказателствени искания.
С молба от 09.12.2021г. депозирана по гр.д.№63/2021г на РС–В* ищецът ИВ. В. ИВ.
представя влязла в сила на 15.11.2021г. присъда от 05.07.2021г. по НОХД № 20211320200450 по
описа на PC-В* за 2021 г., по силата на която застрахования при ответното дружество водач Н. СТ.
Н. е признат за виновен за настъпилото на 04.09.2020 г. в гр. В*, по бул. „П*“, пред бл. 9 ПТП при
което е причинил по непредпазливост на ищеца 2 /две/ средни телесни повреди, изразяващи се в
счупване на четири ребра /5-то до 8-мо включително/, които увреждания са му причинили трайно
затруднение движенията на снагата и счупване на лява ключица, което увреждане му е причинило
трайно затруднение движенията на горен ляв крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във
вр. с чл. 342, ал. 1, предл. Трето от НК, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Заявява и конкретизира за обезщетяване неимуществени вреди и от счупване на лява
ключица. Твърди, че за причинените му вреди и причинно - следствена връзка, установени с
присъдата, а именно две средни телесни повреди - счупване на четири ребра /5-то до 8-мо
включително/ и счупване на лява ключица, както и наличието на причинно - следствена връзка с
процесния деликт са обстоятелства, ненуждаещи се от доказване по силата на чл. 300 от ГПК.
Оспорил е отговора на исковата молба на ответника и въведеното възражение за
спричиняване. Представил е допълнителни доказателства и е направил доказателствени искания.
По делото е постъпил писмен отговор от ЗД “Б* И*” АД, ЕИК № *, с който се оспорва
предявения иск като неоснователен. Оспорва се твърдението да е причинен деликт с описаното в
исковата молба ПТП. Падането и нараняването на ищеца се дължали на негово субективно
поведение, което е можел да избегне при по - адекватна реакция.
Направено е възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца И.И., като се
твърди, че той е управлявал мотоциклет: с превишена и несъобразена за пътния участък скорост -
като с това поведение създава риск за ПТП, допринася за настъпването му и силата на удара.
Ищецът не е подсигурил достатъчно странично разстояние от автомобилите покрай които
преминава и с това си поведение създал опасност и риск за себе си.
Оспорва се и размера на предявения иск. Счита, че предявената сума е прекомерно
завишена. Не представя доказателства, прави доказателствени искания, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.Иска присъждане на
разноски.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
С влязла в сила на 15.11.2021г. присъда от 05.07.2021г. по НОХД № 20211320200450 по
описа на PC-В* за 2021 г., подсъдимия Н. СТ. Н. е признат за виновен в това, че на 04.09.2020 г. в
гр. В*, по бул. „П*“, пред бл. *, при управление на МПС - лек автомобил марка „А*“, модел „А3“ с
peг. № * с посока на движение от магазин „Лидл“ към надлеза, непосредствено преди кръговото
кръстовище на бул. „П*“ с ул. „Е* Й* I“ в нарушение на правилата за движение по пътищата , а
именно: чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП - като водач на моторно превозно средство, лек автомобил
марка „А*“, модел „АЗ“ с рег. № В**** предприемайки маневра да излезе от реда на паркираните
пред бл. 9 на бул. „П*“ превозни средство, преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, като не се е съобразил с тяхното положение,
посока и скорост на движение, извършил маневра, която е свързана с навлизане изцяло в средната
пътна лента, като не пропуснал движещия се по нея мотоциклет марка „К*“, модел „Д*н“ с peг. №
В*, с водач ИВ. В. ИВ., който за да избегне удар помежду им предприел аварийно спиране,
изгубил управление над мотоциклета и паднал на пътното платно, в следствие на което по
3
непредпазливост му причинил 2 /две/ / средно телесни повреди изразяващи се в счупване на
четири ребра /5-то- 8-мо включително/, които увреждания са му причинили трайно затруднение
движенията на снагата и счупване на лява ключица, което увреждане му е причинило трайно
затруднение движенията на горен ляв крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл.
342, ал. 1, предл. трето от НК във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, за което и на основание чл. 78а
от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това,
дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Съдът като взе
предвид влязла в сила присъда, приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача
Н. СТ. Н. и вида на телесните увреждания на ищеца са установени в настоящия процес с влязла в
сила на 15.11.2021г. присъда от 05.07.2021г. по НОХД № 20211320200450 по описа на PC-В** за
2021 г.
По делото няма спор между страните, че към 04.09.2020 г. за процесното ППС, с което е
причинено ПТП и управлявано от водача Н. СТ. Н., с ответното дружество има сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" полица з.п. № BG/02/130001134306, със срок
на валидност една година, считано от 28.04.2020 г. до 27.04.2021г. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на
МПС.
По делото не е спорно, че ищецът е спазила разпоредбата на чл.380 от КЗ, като на
02.10.2020г. е депозирал писмена претенция пред ответното застрахователно дружество, във
връзка с която е образувана щета при ответника – Щета №********** видно от приложеното
известие за доставяне /л.5 от делото/ и писмо изх.№НЩ6851/15.10.2020г. /л.10 от делото/ на
ответното дружество в което е обективиран отказ за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал
застрахованото МПС.
Във връзка с направеното възражение от ответното дружество за съпричиняване от страна
на ищеца по делото е назначена САТЕ. От приетото по делото заключение на САТЕ, неоспорена
от страните и което съда възприема, като компетентно изготвена и обосновано се установява, че
скоростта на движение на мотоциклет марка „К*", модел Д*" с peг. № В*** преди настъпването на
ПТП е била около 39 км/ч. В участъка на произшествието не са намерени пътни знаци, които да
намаляват допълнително допустимата скорост за движение в населено място, която на основание
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч. Дължината на опасната зона на спиране на мотоциклета „К** Д**"
при движението му със скорост от 39 км/ч, при конкретната пътно - транспортна обстановка е била
около 24 метра. Скоростта на движение на лекия автомобил марка „.А**, модел „АЗ" с peг. В****
в момента на установяване в средната пътна лента е била около 12 км/ч.
Според заключението на вещото лице Р**И** ПТП-то е станало на булевард с три броя
пътни ленти в една посока. Опасност от ПТП е възникнала в момента, в който лекият автомобил
марка „А**", модел „**" с peг.№ ВН *** с лявата си странична част е започнал да навлиза в
средната пътна лента при косото си движение по пътното платно- под ъгъл от около 60°. Водачът
на мотоциклета при движение със скорост от 39 км/ч в конкретната пътно-транспортна обстановка
е нямал техническа възможност да предотврати произшествието. Водачът на мотоциклета е нямал
и време за преустройване в лявата пътна лента, тъй както времето на реакция е съизмеримо с
времето за траене на опасността.
Според вещото лице, давайки заключение на поставената му задача, в условията на
произшествието не би настъпило ПТП или ударът с лекия автомобил „А**“ е бил предотвратим
при движение на мотоциклета „К** Д**" със скорост от около 13 км/ч.
В съдебно заседание, проведено на 10.02.2022г. пред РС-В* по гр.д.№63/2021г.вещото лице
Р.И** изрично е заявил и пояснил изготвеното от него заключение, като заявява, че причината за
настъпване на произшествието са неправомерните действия на водача на лекия автомобил, който е
4
предприел навлизане в съседна пътна лента, без да се е убедил, че тя е свободна, е което е навлязъл
в опасната за спиране зона на водача на мотоциклета и предизвикал неговото падане и
произтичащите от това травматични увреждания.
Във връзка с установяване на претърпените от пострадалия телесни увреждания в хода на
делото е допусната и приета СМЕ, изготвена от вещото лице
д-рИлия Калчев, която съдът възприема като обективна и компетентно изготвена,
непротиворечаща на събрания по делото доказателствен материал.
Видно от заключението на СМЕ на д-р К** и от приложените по делото писмени
доказателства, е че вследствие на инцидента пострадалият ИВ. В. ИВ. получил следните телесни
увреждания :
1. Счупване на 4 ребра в ляво от 4-то до 7-мо включително. Това счупване му е
причинило трайно затруднение на движенията на снагата с период на възстановяване до 3 месеца,
при липса на усложнения и нормален възстановителен процес.
2. Счупване на лявата ключица, което счупване му е причинило трайно затруднение на
движенията на горен ляв крайник с период на възстановяване около 2 месеца, при липса на
усложнения и нормален възстановителен процес.
3. Частичен кръвоизлив в лява гръдна половина, охлузвания на левия долен крайник са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. с оздравителен период около
30 дни при липса на усложнения.
Също така вещото лице е дало заключение, че по механизъм уврежданията съответстват да
са получени по време и начин посочени от пострадалият и документите по делото. Получени са от
действието на твърди, тъпи предмети. Налице е причинно-следствена връзка.
В хронология вещото лице посочва оздравителния процес, че на 04.09.2020 г. ищецът
управлявайки мотоциклет бил блъснат от лек автомобил. Откаран е в ЦСМП , където пострадалият
е прегледан, като при прегледа е отразено- запазено общо състояние, същият е адекватен,
ориентиран за време и място.От бял дроб- отслабено дишане в ляво, охлузвания на левия крак и
силна болезненост при движение в лява раменна става. Назначени са образни изследвания при
които са установени- счупване на ребро от 4 до 7 ребра в ляво, счупване на лявата ключица. Приет
на лечение в ХО при МБАЛ В**с ИЗ №5099 с Диагноза: Контузия на гръдния кош. Счупване на
ребра в ляво от 4-то до 7 -мо включително, счупване на лява ключица. От рентгенови изследвания
на 7.09.20г. е установено плътно засенчване на лява белодробна основа и левия
костодиафрагмален синус, говорещи за излив в ляво. Това наложило извършване на торакоцентеза
същия ден под местна анестезия. По време на престоя в болницата провел медикаментозно
лечение по схема. Изписан с подобрение и съответни указания за домашно - амбулаторно лечение.
При прегледа на ищеца на 21.01.2022 г. вещото лице е констатирало, че ищеца е без видими
изменения в засегнатите анатомични органи. Има болезненост при натиск върху лява ключица и
лява гръдна половина, без дихателни смущения. Обем на движение в лява раменна става възможен
в пълен обем неболезнен. Извършени са контролни рентгенографии, усновяващи добро срастване
на счупванията с добра консолидация на фрагментите, както на ребрата, така и на лява ключица.
В съдебно заседание, проведено на 10.02.2022г. пред РС-В** по гр.д.№63/2021г.вещото
лице д-р К** изрично пояснява, че заключението е базирано върху цялата медицинска
документация по делото, вкл. и епикризата. Пояснява, че в експертизата е избягнал латинските
наименования за улеснение на съда и страните. Пояснява, че Контузио торацис е контузия на
гръдната клетка. Хемоторакс означава кръвоизлив в белия дроб, вкарва се игла с която се изпомпва
кръвта, която пречи на функцията на белия дроб. Кръвоизливът е причинен от счупените ребра, те
засягат целостта на някой кръвоносен съд. Това не е застрашаващо живота. Вклинено счупване
означава неразместено счупване на кост.
Вещото лице внася пояснения относно метода на лечение, като заявява, че опитът да се
сложи една превръзка на ключицата и разтягане на гръдния кош би довела до травма на другите
ребра, които могат да увредят допълнително дроба, като го пробият. Ищецът е имал дихателни
смущения, които са наложили тази интервенция. Тази кръв притиска белия дроб, болката е тази,
5
която го кара да се свие и да не може да поеме въздух. Изпитвал е такива смущения около 30-40
дни.
За установяване на причинените неимуществени вреди в хода на делото са разпитани
свидетелите Д** С* Т*–съжителка на ищеца и И*о П* И.. От показанията на свидетелката Т* се
установява, че с ищеца И.И. съжителстват на семейни начала от 25г. На 04.09.2020 г. ищецът
претърпял катастрофа. За катастрофата разбрала от сина ми, че с ищеца са в „Бърза помощ“.
Отишла веднага в болницата и видяла И* да лежи на носилка, изпитвал болки в ребрата отзад, бил
пребледнял. Направили му снимки в ортопедията, след което го настанили в хирургия. Ищецът не
можел да диша добре, постоянно се оплаквал от болки, не можел да мърда, болките били в рамото
и ребрата от лявата страна. Около 7-8 дни прекарал в болницата, на третия ден му направили
контролна снимка и се установило, че има пробив на дроба и след това му направили операция и
бил настанен в реанимация за 72 часа. Докато ищецът бил в болницата не можел да става и да се
обслужва сам, бил на легло, не можел и да се храни, нито да ходи до тоалетна, за това тя му
помагала. След инцидента ищецът вдигнал високо кръвно, каквото преди нямал, сринал се и
психически. След извеждане от реанимация свидетелката го посещавала по-често и той се
успокоил психически. След изписването от болницата ищецът не можел да се обслужва сам, което
затруднение продължило около месец време, изпитвал болки, не можел да се изкашля, имал трудно
дишането, не можел да се обслужва, не можел да си движи ръката спокойно, не можел да се
обръща наникъде, можел да лежи само по гръб, бил на постоянни болкоуспокояващи. Споделил,
че има изтръпване и на десния крак. Извършил консултация с личния лекар и с невролог,
направили му скенер, при което се установило, че ищецът имал дискови хернии. Изписали му
лекарства, но и понастоящем имал изтръпване на крака и болките. Преди катастрофата ищецът не е
имал проблеми е десния крак. Преди катастрофата ищецът работел, имал си негова лична фирма.
Чак една година след катастрофата Ивайло се престраши да се качи на мотор. Ищецът се върнал на
работа след четири, пет месеца след катастрофата, но не можел да работи пълноценно, защото
работата му е физическа и му причинявала болки. Инцидента се отразил и на психиката на ищеца
- затворил се в себе си, нямал контакти, не излизал много. След инцидента и периода на лечение,
около четири,пет месеца, ищецът си стоял вкъщи и не излизал. Към настоящия момент имал болки
в ръката, гърба и десния крак, който е изтръпнал, не можел да прави резки движения.
От свидетелските показания на свидетеля И* П* И. се установява, че с ищеца са приятели
от около 30г. Видял ищеца след изписването му от болница, преди това се чули по телефона
ищецът не се чувствал добре, дишал трудно, изпитвал болки и стенел. Когато видял ищеца за
първи път състоянието му било ужасно. Трудно ходел, жена му и сина му му помагали. Видимо по
изражението на лицето било, че ищецът изпитвал силни болки и страдания. Свидетелят всяка
седмица ходел при ищеца и възстановяването му протичало много трудно. Изразява впечатление,
че и към момента ищецът не е изцяло възстановен, още изпитвал болки. В момента му било трудно
да спортува, стараел се да се разхожда, като всяка събота излизали заедно в градския парк. Ищецът
изживявал и психическа травма, променил се осезаемо, преустановил голяма част от контактите
си. След инцидента ищецът претърпял и много големи финансови загуби. Работата му била
свързана с по-съвременните технологии и преди ходел постоянно на обучения, но след ПТП-то не
можел и довело до загуби. След катастрофата ищецът доста се промени. Работата му била
свързана с много физически усилия, бил мобилен, гъвкав, но след инцидента нямал възможност да
работи и станал по-затворен, по-нервен, по-сприхав. Когато се разхождат с ищеца той спира и сяда
на пейка да си почине, кракът му изтръпва, задъхва се при ходене, а не е пушач, това е следствие
на катастрофата. В момента изпитва затруднение с единия крак, от време на време се оплаква, че
му изтръпва крака. Финансовите загуби се отразили на психиката и на начина на разсъжденията
му. Ищецът не бил възстановен изцяло.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно,
логични са и последователни.
При така установената фактическа обстановка, В** окръжен съд, прие за установено
следното от правна страна :
6
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл. 45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 02.10.2020г. ищецът е депозирал писмена претенция пред ответното застрахователно
дружество, във връзка с която е образувана щета при ответника – Щета №**********, видно от
приложеното известие за доставяне /л.5 от делото/ и писмо изх.№НЩ6851/15.10.2020г. /л.10 от
делото/, в цитираното писмо ответното дружество е обективирало отказ за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение, посочвайки, че до представяне на влязъл в сила акт,
доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, ЗД“Б* И*“АД не е в риск
„Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати на ищеца застрахователно обезщетение.
По същество на предявения иск.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. /
противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените неимуществени и имуществени
вреди и 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. /
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Безспорно по делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение
към 04.09.2020г., датата на настъпване на ПТП, между прекия причинител и ответника и по
отношение на увреждащото МПС.
С влязла в сила на 15.11.2021г. присъда от 05.07.2021г. по НОХД № 20211320200450 по
описа на PC-В* за 2021 г., подсъдимия Н. СТ. Н. е признат за виновен за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП, като е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Причина за настъпилото на 04.09.2020г. произшествие, както е прието с присъдата на
наказателния съд, са допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за
движение по пътищата. В случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача Н.
СТ. Н. и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на ищеца ИВ.
В. ИВ..
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието,
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
С влязла в сила на 15.11.2021г. присъда от 05.07.2021г. по НОХД № 20211320200450 по
описа на PC-В* за 2021 г., подсъдимия Н. СТ. Н. е признат за виновен в това, че на 04.09.2020 г. в
гр. В*, по бул. „П*“, пред бл.*, при управление на МПС - лек автомобил марка „А*“, модел „***“ с
peг. № В** с посока на движение от магазин „Лидл“ към надлеза, непосредствено преди кръговото
кръстовище на бул. „П*“ с ул. „Е** Й** I“ в нарушение на правилата за движение по пътищата , а
именно: чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП - като водач на моторно превозно средство, лек автомобил
марка „А*“, модел „**с рег. № ВН** предприемайки маневра да излезе от реда на паркираните
пред бл. * на бул. „П**“ превозни средство, преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, като не се е съобразил с тяхното положение,
посока и скорост на движение, извършил маневра, която е свързана с навлизане изцяло в средната
пътна лента, като не пропуснал движещия се по нея мотоциклет марка „К*“, модел „Д*“ с peг. №
7
В**, с водач ИВ. В. ИВ., който за да избегне удар помежду им предприел аварийно спиране,
изгубил управление над мотоциклета и паднал на пътното платно, в следствие на което по
непредпазливост му причинил 2 /две/ / средно телесни повреди изразяващи се в счупване на
четири ребра /5-то- 8-мо включително/, които увреждания са му причинили трайно затруднение
движенията на снагата и счупване на лява ключица, което увреждане му е причинило трайно
затруднение движенията на горен ляв крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл.
342, ал. 1, предл. трето от НК във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, за което и на основание чл. 78а
от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Настоящият съдебен състав, счита че трябва да зачете силата на пресъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по
чл. 45 ЗЗД, а именно, че Н. СТ. Н. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е
извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в
присъдата на наказателния съд увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния
състав на престъплението две средни телесни повреди, то силата на присъдено нещо на съдебния
акт обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с
извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд. Ето защо
и съдът приема, че с присъдата е установено, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач, на горепосочената дата, на ищеца са причинени
описаните травматични увреждания, а именно: счупване на четири ребра /5-то- 8-мо включително/,
които увреждания са му причинили трайно затруднение движенията на снагата и счупване на лява
ключица, което увреждане му е причинило трайно затруднение движенията на горен ляв крайник.
В случая извършването на деяние от Н. СТ. Н. е довело до описаните по-горе телесни
увреждания, като е налице причинно-следствена връзка между деянието и травматичните
увреждания на ищеца и претърпените неимуществени вреди.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
Спорен в случая е въпросът, какъв е размерът на неимуществените вреди. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., при определяне на размера
на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези
вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на
вредите.
Съгласно съдебната практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Определеното от съда застрахователно обезщетение винаги трябва да бъде съобразено с
икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди в полза на пострадалия
застрахователно обезщетение, адекватно на инфлацията в страната, обезценяването на лева и
нарастването на цените. Това становище е застъпено в редица актове на ВКС, като например
Решение № 749/05.12.2008 г. постановено по т. д. № 387/2008 г„ ВКС, II ТО.
Причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани. Паричното
обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието
и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от
8
причинените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира
в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо
нематериалните последици от извършеното деяние.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищецът ИВ. В. ИВ. е търпял
болки и страдания. Съгласно приетата по делото СМЕ и писмените доказателства/медицинска
документация/ и влязлата в сила присъда вследствие на инцидента е получил следните телесни
увреждания :
1. Счупване на 4 ребра в ляво от 4-то до 7-мо включително. Съгласно заключението по
СМЕ това счупване му е причинило трайно затруднение на движенията на снагата с прогнозен
период на възстановяване до 3 месеца, при липса на усложнения и нормален възстановителен
процес. Счупванията на ребрата е довело до усложнения –кръвоизлив в лява гръдна половина и
затруднено дишане, което е наложило да се извърши хирургична интервенция –торакоцинтеза с
поставяне на дрен.
2. Счупване на лявата ключица. Съгласно заключението на СМЕ счупване му е причинило
трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник с период на възстановяване около 2
месеца, при липса на усложнения и нормален възстановителен процес. Превръзка, имобилизация
не е извършена в конкретният случай поради несъвместимост с наличието на счупени ребра и
затруднено дишане.
3. Частичен кръвоизлив в лява гръдна половина, охлузвания на левия долен крайник са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Съгласно заключението на
експертизата с оздравителен период около 30 дни при липса на усложнения. Това увреждане е
наложило извършването на хирургична интервенция-торакоцинтеза с поставяне на дрен.
Ищецът е 48 годишен мъж, според вещото лице в разцвета на силите си, което е
спомогнало за по-бърз и благоприятен оздравителен процес. Непосредствено след ПТП ищецът е
бил хоспитализиран и след 7-дневе болничен престой е бил изписан. От данните по делото /СМЕ и
свидетелски показания/ настоящият състав приема за доказано, че непосредствено след ПТП, през
болничният престой и оздравителния период/около четири-пет месеца/ ищецът е изпитвал, като
интензитет, много по-силни болки и страдания от обичайните при всяко едно травматично
увреждане с оглед тяхната съвкупност две средни телесни повреди /счупвани на ключица и
четири броя ребра/ многобройните и сериозни наранявания и възникнали усложнения с
кръвоизлив в лява гръдна половина и затруднено дишане. Болничният престой е бил свързан с
интензивно оздравително лечение.
От свидетелските показания на Д** С** Т** –съжителка на ищеца и И* П** И. се
установява, че оздравителния период при ищецът протекъл за 4-5 месеца, когато се е върнал на
работа. Оздравителният период за ищецът е бил труден, съпроводен с по-силно изразени болки и
страдания от счупванията, нараняванията през първият месец, които впоследствие постепенно
намалели. Първият месец е бил безпомощен на легло и изцяло е обгрижван и подпомаган от
съжителката си свидетелката Т** и сина им за прием на лекарства, храна, тоалет. Преди ПТП
ищецът е бил много мобилен и гъвкав човек – работел, спортувал, срещал се с приятели. След
ПТП волево и емоционално е бил потиснат- затворил се в себе си, не общувал с други хора, докато
тръгнал на работа. На ищеца е бил нарушен обичайният му житейски ритъм и начин на живот за
продължителен период от време, около 4-5 месеца.
Към настоящият момент според вещото лице изготвило СМЕ ищецът е напълно
възстановен телесно и психически, доколкото пред него при извършеният преглед не е съобщил за
наличие на болки и страдания.
Настоящият състав намира, че справедливо обезщетение за репариране на така получените
травматични увреждания от процесното ПТП е в размер на 46 500лв. Предвид изложеното
предявеният иск за неимуществени вреди от ищеца ИВ. В. ИВ. следва да се уважи в размер на
46500 лв./четиридесет и шест хиляди и петстотин лева/, като в останалия размер до предявените 70
000 лева, частичен иск от сумата от 80000лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
9
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на
участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само
извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.
е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №
17/1963 г. – т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.
1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република Б**сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че ищецът е управлявал мотоциклета с превишена
и несъобразена за пътния участък скорост. Настоящият състав намира, че така въведеното
възражение за съпричиняване е недоказано от страна на ответника, чиято е доказателствената
тежест в процеса при пълно и главно доказване да докаже въведеното възражение. От
заключението на приетата пред ВРС и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза
и уточнението на вещото лице в открито съдебно заседание на 02.02.2022г се установява по
безспорен начин, че скоростта на движение на управлявания от ищеца мотоциклет марка „К**",
модел Д**" с peг. № ***К, преди настъпването на ПТП е била около 39 км/ч. В участъка на
произшествието не са намерени пътни знаци, които да намаляват допълнително допустимата
скорост за движение в населено място, която на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч., т.е. не
се установи превишение на разрешената за участъка скорост от 50 км/ч. от страна на ищеца. Не се
установи поведение на ищеца, което да сочи на принос и което да е в причинна връзка с
настъпилото произшествие.
Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на
определеното обезщетение.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Предвид частичната основателност на главната претенция, основателен е акцесорния иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В конкретният случай не е спорно между страните, че ищецът е предявил
застрахователната претенция пред ответното дружество на 02.10.2020г., във връзка с която е
образувана щета при ответника – Щета №**********, видно от приложеното известие за
доставяне /л.5 от делото/ и писмо изх.№НЩ6851/15.10.2020г. /л.10 от делото/.
Настоящата инстанция приема, че в конкретният случай в цитираното писмо ответното
дружество е обективирало отказ за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение,
посочвайки, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал
застрахованото МПС, ЗД“Б** И**“АД не е в риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да
изплати на ищеца застрахователно обезщетение и от тази дата застрахователят е изпаднал в забава
и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искът за лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде уважен, считано от 15.10.2020 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
10
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат
съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
съразмерно уважената част на иска, в случай, че такива са направени и доказани. Съдът
констатира, че с Определение №118/04.08.2021г. по в.ч.гр.д.№217/2021г на ВОС настоящото дело
/л.24/ ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски по делото, с оглед на което разноски не
му се дължат.
На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата на адв.П.К. от САК с адрес:гр.С**,
ул.“Л**“№*, ап.**, като пълномощник на ищците, следва да се определи възнаграждение по чл. 7,
ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществената
безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и договор за правна защита и
съдействие от 23.09.2020г., съобразно уважената част на исковите претенции, което
възнаграждение определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1925 лева. Адв.Петя Керанов е
регистрирана по ДДС с идентификационен №BG123526882, поради което и на основание §2а от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. върху така определеното възнаграждение следва да се начисли данък
добавена стойност възлизащ на 385лв.
Предвид гореизложеното на адв.П.К. от САК с адрес:гр.С*, ул.“Л*“№., ап.. - процесуален
представител на ищците, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се следва присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 2310 лв. с включено ДДС, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответната по делото страна ЗД „Б** И**”АД има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Ищецът своевременно е навел възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение изплатено от ответната страна.
Видно от договора за правна защита и съдействие №********** от 29.11.2021г. ответното
дружество е заплатило в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3600лв. с включено ДДС на
адв.М** Гочев. Адв.М.Г**е регистрирана по ДДС с идентификационен №BG**********, поради
което и на основание §2а от Наредба № 1 от 09.07.2004г правилно е начислен данък добавена
стойност.
Настоящата инстанция намира, че възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение направено от ищеца е основателно, поради което същото следва да бъде намалено
до размера от 3156лв. с включено ДДС, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения върху предявената сума по иска в размер на
70000лв.
В полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъде присъдена
сумата 1109.87 лв., разноски по делото за адвокатско възнаграждение и депозит САТЕ съразмерно
на отхвърлената част от предявените искове.
При този изход на делото ответното застрахователно дружество следва да заплати по
сметката на ОС-В** държавна такса в размер на 1860 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, и
150лв. – съдебно-деловодни разноски за изплатен депозит за СМЕ.
Мотивиран от горното, ВОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б** И**”АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С**, район
Л**, бул. “Д** Б**“ №87 да заплати на ИВ. В. ИВ., ЕГН ********** с адрес: гр. В**, ж.к. „С*“ №
* вх. *, ап.*, Област В* на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание
11
чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 46500лв. /четиридесет и шест хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило
на 04.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2020 г. до
окончателното издължаване на сумата, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен
размер от 70000лв./седемдесет хиляди лева/, частичен иск от сумата от 80000лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б* И*”АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С**, район Л**,
бул. “Д** Б**“ №87 да заплати на адв.П.Д. К. от САК с адрес:гр.С*, ул.“Л*№*, ап* на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата в размер на 2310лв. с включено ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определена съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА ИВ. В. ИВ., ЕГН ********** с адрес: гр. В*, ж.к. „С*“ № *, вх. *, ап. *, Област
В*, да заплати на ЗД „Б* И* ”АД с ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. С**, район Л**,
бул. “Д* Б*“ №87 сумата в размер на 1109.87лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Б* И*”АД с ЕИК**, седалище и адрес на управление: гр. С* район Л*, бул.
“Д* Б*“ №* да заплати по сметка на ВОС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1860 лв., –
държавна такса, дължима по уважените срещу ответника искове, както и сумата от 150лв.
представляваща съдебно – деловодни разноски за депозит за СМЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________
12