Присъда по дело №2969/2021 на Софийски градски съд

С присъда от 30.03.2021г. по НЧХД № 19345/2019г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 129-ти състав, подсъдимият А.М.Г. на основание чл.304 от
НПК е признат за невиновен в това, че на 27.06.2019г., около 19:30 часа, в гр. София, кв.
„К.В.“, ул. „******* да е нанесъл 3-4 удара с метална тръба по дясното рамо на тъжителя
И.П., с което да му е причинил болка и страдание – престъпление по чл.130, ал.2 от НК. На
основание чл.190, ал.1 от НПК частният тъжител е осъден да заплати направените от
подсъдимия Г. разноски за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител
на тъжителя – адв. И., в която постановеният първоинстанционен акт се оспорва като
неправилен и незаконосъобразен и необоснован. Моли се съдът да отмени атакуваната
присъда.
От защитата на подсъдимия е постъпил писмен отговор, в който се моли съдът да не
уважава подадената жалба. Излагат се твърдения за правилност и законосъобразност на
първоинстанционната присъда.
В открито съдебно заседание повереникът на тъжителя – адв. И. заявява, че поддържа
жалбата. Излага съображения в подкрепа на тезата, че подсъдимият е извършил
инкриминираното спрямо клиента й деяние. По отношение на причинената лека телесна
повреда твърди, че същата се установява от изготвеното СМУ. В заключение моли съдът да
отмени атакуваната присъда изцяло и да постанови нова, с която да признае подс. Г. за
виновен.
В хода по същество защитата на подсъдимия – адв. П. – моли съдът да потвърди
първоинстанионния съдебен акт, тъй като същият намира за правилен, обоснован и
законосъобразен. Прави кратък анализ на наличната доказателствена съвкупност, като
счита, че по делото не се установява как точно е нанесена повредата и изобщо дали е
нанесена такава.
В правото си на последна дума подс. Г. заявява, че е бил с голи ръце, когато
тъжителят е извадил стик за голф от колата си и е започнал да го удря. Твърди, че тъжителят
два пъти го е ударил по дясното рамо, вследствие на което му е счупена ключицата. Моли
съдът да потвърди присъдата на СРС.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, от
фактическа страна намира за установено следното:

Подсъдимият А.М.Г., с ЕГН: **********, е роден на ******* г. в гр. М., българин,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, с постоянен адрес: гр.
София, ж.к. *******.
През месец юни 2019 г. св. П.З. П. ползвал имот, находящ се на адрес: гр. София, кв.
„*******“, ул. *******. Той ползвал имота въз основа на сключен договор за наем между
тъжителя И.И. П. в качеството на наемодател и сина на св. П. П. - Д. П. П. в качеството на
наемател.
Срещу горепосочения имот, ползван от св. П. П., подс. Г. притежавал имот с
постройка, която се ползвала като вила и била обитавана през лятото от подсъдимия и
съпругата му – св. Х. Г.а. От време на време подс. Г. отивал в двора на св. П. П., за да пият
кафе или бира.
От години отношенията между подсъдимия и тъжителя П. били влошени, за което
1

знаел и св. П..
На 27.06.2019 г„ подс. Г. отишъл на гости в двора, ползван от св. П. П.. Там бил и св.
И. Т.И.. Те поседяли около масичка, намираща се в двора и разговаряли. Свидетелят П.
казал на подс. Г. да си тръгва, тъй като идва хазаинът му - тъжителят И.П., понеже знаел, че
И.П. и А.Г. имат стара вражда помежду си и не са в добри отношения.
Подс. Г. станал да си върви, след като видял, че тъжителят И.П. влиза с автомобила
си в двора на имота, на адрес: гр. София, кв. „К.В.“, ул. „******* Стигнал до портата на
имота, която била отворена, при което тъжителят И.П. тръгнал към него, разменили си
няколко реплики, след което тъжителят П. се върнал към автомобила си, от който взел стик
за голф и се насочил отново към подс. Г.. Точно до отворената порта на имота двамата се
срещнали и започнала физическа саморазправа между тях, съпроводена и със словесен
конфликт на висок тон. В ръката си тъжителят имал стик за голф, а подс. Г. - продълговат
метален прът/кол. При саморазправата между двамата, тъжителят И.П. нанесъл на подс. Г.
два удара със стика за голф в областта на дясното му рамо. Същевременно подсъдимият
също нанесъл няколко удара с намиращия се у него прът върху дясното рамо на тъжителя.
Като чул разправията пред портата и видял, че тъжителят и подсъдимият се
саморазправят помежду си, св. П. П. тръгнал към тях, видял ги да се боричкат и ги
разтървал, като хванал тъжителя И.П. за ръката и го дръпнал навътре към двора, а подс. Г.
избутал навън, след което затворил портата. Свидетелят П. П. и тъжителят И.П. останали в
двора на имота и седнали около масата, която е била в двора, като тъжителят се държал за
ръката, но не се оплакал, че го боли, както и не споделил причината поради която се държи
за ръката.
Подсъдимият Г. останал извън портата. Междувременно, намирайки се в техния
двор, саморазправата между тъжителя и подсъдимия била възприета от съпругата на подс. Г.
- св. Х. Г.а, която се насочила към тях и в този момент видяла втория удар, който тъжителят
нанесъл по дясното рамо на съпруга й със стика за голф. Тя се развикала и след затваряне на
портата от св. П. П. останала и тя отвън заедно със съпруга си, като тропала по портата и
викала по тъжителя.
Веднага след това св. Х. Г.а се обадила на органите на МВР и на Спешна помощ, за
да съобщи за инцидента. На място пристигнал екип на 04 РУ- СДВР и на Спешна помощ.
Екипът на 04 РУ-СДВР, след беседа е присъстващите за случилото се, съставили протоколи
за полицейско предупреждение на тъжителя И.П. и на подс. А.Г., като и двамата били
предупредени да спазват законите на Република България и да не влизат в саморазправа
помежду си. Пристигналият екип на Спешна помощ прегледал подс. Г., който се оплаквал от
болка в дясното рамо и лявата предмишница, след което го транспортирал във ВМА за
оказване на медицинска помощ.
Тъй като и тъжителят И.П. се оплакал пред пристигналия на място екип на спешна
помощ, че го боли дясната ръка и е получил травма в резултат на гореописания инцидент,
той също бил прегледан. Поставена му била работна диагноза: Contusio manus dex. /от
латински: контузия на дясна ръка/, без данни за “f-ra”, т.е. fraktura /счупване/. Препоръчана е
превръзка на ръката, но не е насочен към лечебно заведение и не е откаран в такова от екипа
на Спешна помощ. На 27.06.2019 г., в 23:43 часа тъжителят И.П. сам е посетил УМБАЛ
„Пирогов“, с оплакване, че е бил ударен, където са му били направени рентгенови снимки на
дясно рамо и дясна предмишница, след което си тръгнал, е препоръка: използване на митела
- фиксатор за ръка за обездвижване и му е определена дата за контролен преглед.
На следващия ден - 28.06.2019 г., в 15:45 ч., тъжителят И.П. посетил съдебна
медицина, където бил освидетелстван, като за това било издадено удостоверение - СМУ №
192.06/2019 г.. В същото е посочено, че при прегледа на И.И. П. са констатирани оток в
областта на дясното рамо и кръвонасядане и оток на дясната предмишница.
2

Във връзка е гореописания инцидент е било образувано ДП №1502/2019 г. по описа
на 04 РУ-СДВР, пр.пр.36321/19 г. по описа на СРП, като срещу И.И. П. е повдигнато
обвинение е обвинителен акт пред съда за това, че на 27.06.2019 г., около 19.30 часа в гр.
София, ул. „******* *******, чрез нанасяне на удари е метален стик за голф в областта на
дясното рамо, причинил на А.М.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в
многофрагментарно вътреставно костно счупване на акромиона, реализирало медико-
биологичната характеристика „трайно затруднение на движенията на горния десен крайник“
за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, при настъпили усложнения в
оздравителния период - престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. По този обвинителен
акт е образувано НОХД №6830/20 г. по описа на СРС, НО, което е висящо пред 131 състав.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе след анализ на събраните
по делото доказателства, а именно: гласни доказателствени средства: свидетелските
показания на И. И.ов (л.130-131 от СП), на П. П. (л.131-132 от СП), на Х. Г.а (л.132-133 от
СП), обяснения на подсъдимия (л.135 от СП); Писмени доказателства: СМУ на името на И.
П. (л.8 от СП), фиш за медицинска помощ (л.9 от СП), лист за преглед на пациент (л.10 и 11
от СП), справка за съдимост на подсъдимия (л.23 от СП), лист за преглед на пациент (л.45-
47 от СП), СМУ на името на А.Г. (л.48-49 от СП), протоколи за предупреждение по ЗМВР
(л.69-70 от СП), обвинителен акт срещу И.П. (л.72-74 от СП), договор за наем (л.125-126 от
СП), както и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Обосновано първата инстанция е приела, че всички доказателства са категорични за
времето и мястото на конфликта, както и участвалите в него лица. Противоречия в
свидетелските показания са констатирани по отношение на механизма на причиняване на
телесната повреда и авторството на същата в лицето на подсъдимия Г.. Посочената от
контролирания съд невъзможност да се установи нанасянето на ударите, както и
локализацията на същите настоящият съдебен състав намира за несъобразена с цялостния
прочит на доказателствената маса. Въззивният съдебен състав след цялостен анализ на
доказателствата както по отделно, така и в тяхната логическа корелация, намира за доказан
както механизма на деянието (нанасяне на удари с метален прът/кол), така и неговото
авторство в лицето на подсъдимия. Като основен източник на информация досежно тези
обстоятелства въззивният състав прецени показанията на свидетеля П., съпоставени с тези
на св. И.ов. Това е така, тъй като тези доказателствени източници стоят вътрешно устойчиво
в описания общ ход на събитията и отговарят на обективните находки по делото, намерили
отражение в издадено СМУ относно характера на полученото от тъжителя увреждане.
Преценени в тяхната логическа и темпорална взаимовръзка тези доказателствени източници
по категоричен начин изясняват спорните по делото обстоятелства.
Наличната доказателствена съвкупност в своята цялост е еднопосочна в
обстоятелството, че на 27.06.2019 г. е имало конфликт, прераснал до физическа разправа
между подсъдимия и тъжителя, който факт, съпоставен с несъмнено доказаното увреждане
на телесния интегритет на тъжителя П. води до житейски достоверния извод, че именно
подсъдимият Г. е автор на процесното увреждане. Освен житейски достоверен, този извод е
и доказателствено издържан, тъй като пряко уличаващо подс.Г. в извършването на деянието
доказателство са показанията на св. П., който описва, макар и не толкова детайлно, именно
посягане с „пръта“ от страна на подсъдимия към тъжителя, както и държане на „кола“ в ръка
над главата на тъжителя. Макар и сравнително лаконичен и непрецизен в използваната
лексика, св. П. е пряк очевидец на развилия се конфликт между замесените лица, вкл.
относно факта, че както подсъдимият, така и тъжителят са имали в себе си различни
предмети (подсъдимият е носел метален прът, а тъжителят – стик за голф). Действително
при описване на механизма на причиняване на увреждането, св. П. не назовава директно, че
3

е възприел нанасяне на удар от страна на подсъдимия по пострадалия, но това не обуславя
извод за невиновност на подс. Г.. Използваната от св. П. реторика при възпроизвеждане на
динамиката на събитията, най-вече – физическия сблъсък между подсъдимия и тъжителя, е
достатъчно стабилна доказателствена основа за формиране на еднозначни изводи по
фактите, а именно, че подсъдимият е нанесъл удари с метален прът/ кол по дясното рамо на
тъжителя. От значение в случая е обстоятелството, че изнесената от св. П. информация
досежно наличието на някакво допълнително средство у тъжителя (кол/прът/тръба) намира
доказателствена опора в показанията на св. И.ов, който обаче използва думата „тояжка“.
Езиковото несъответствие обаче не повлиява на достоверността на свидетелките показания
на П., а нещо повече – свидетелства за това, че всеки свидетел добросъвестно излага
възприетите от него релевантни факти със собствени думи, което е индикация за
обективност. Въпреки различния словесен подбор, използван от двамата свидетели,
описващи предмета, който е държал подсъдимия, за въззивния съд не съществува съмнение,
че такъв е имало. Без значение е дали последният ще бъде определен като тръба, прът,
тояжка, кол, след като водещи остават характеристиките на същия, а именно – твърд
предмет, годен да причини инкриминираното от тъжителя физическо увреждане -
кръвонасядане на дясното рамо, както и кръвонасядане и оток на дясната предмишница.
В подкрепа на достоверността на показанията на свидетеля П. са и показанията на св.
И.ов в частта относно наличието на физическо съприкосновение между тъжителя и
подсъдимия, както и относно обстоятелството, че и двамата са държали „по една тояжка“.
Правилно районният съд е посочил, че в по-голямата си част показанията на И.ов са
неинформативни и не помагат за изясняване на обективната истина, доколкото свидетелят е
присъствал на инкриминираните ден и място, но е стоял с гръб към случващото си и
обективно не е могъл да възприеме поведението на участващите в конфликта лица. Въпреки
това обаче изнесените твърдения за наличието на „суматоха“ и „комшийска свада“ между
подсъдимия и тъжителя се явяват косвено доказателство за наличието на физическа агресия
между така посочените лица.
Съпоставката между гласните доказателства и обективно установените по делото
находки (увредите на тъжителя) с възможните от медицинска гледна точка начини на
причиняването им, водят до еднозначния извод за достоверност на застъпената в
обвинението версия за събитията на 27.06.2019г.. Съществените обстоятелства за
предприетото от страна на подсъдимия Г. поведение и последвалите действия от негова
страна по отношение на тъжителя въззивният съд изведе въз основа на показанията
преимуществено на св. П.. Това обаче не е резултат на произволно решение или на
пристрастност, а на обосновано заключение, тъй като показанията на този свидетел
очевидец единствени кореспондират и на несъмнено установените обстоятелства от
приобщените като писмени доказателства медицински документи за физическото състояние
на тъжителя след инкриминираното събитие. По делото несъмнено се установява, че още на
същия ден вечерта частният тъжител П. е бил прегледан в болнично заведение, вследствие
на което в листа за преглед е посочено като диагноза „други повърхностни травми на
раменния пояс и мишницата“. На следващия ден частният тъжител е посетил и съдебен
лекар, който въз основа на личен преглед е констатирал оток в областта на дясното рамо;
кръвонасядане и оток на дясна предмишница, като така посочените увреждания са в
резултат на действието на твърди тъпи предмети. Посочените обективни факти на
причинените увреждания и обстоятелството, че са констатирани почти веднага след
деянието, освен че са значими сами по себе си за правилното изясняване на предмета на
разглеждане, представляват и контролен коректив за оценка на останалите гласни
доказателства, тъй като логическата им връзка с тях, обстоятелството дали признават
съществуването на тези факти и какво обяснение им дават, позволяват да бъде преценено
кои от свидетелските показания съдържат достоверни доказателства и могат да бъдат
кредитирани.
4

Действително хипотетично възможни са различни варианти за причиняване на
подобни увреждания, но това не разколебава показанията на св. П., че същият лично е
възприел как подсъдимият Г. посяга с „пръта“ към тъжителя П., както и факта на държане
на „кола“ в ръка от страна на подсъдимия над главата на тъжителя. Напротив,
медицинската документация на тъжителя потвърждава достоверността на показанията,
защото те не съдържат обективно невъзможна версия, а останалите доказателства не
обосновават съмнение, че свидетелят изопачава случилото се, за да навреди на подсъдимия.
Видно е, че св. П. е познавал както тъжителя (поради наличието на наемни отношения
помежду им), така и подс. Г. (съседски отношения), както и че е попаднал в конфликтната
ситуация не по свой избор. От заявеното от св. П. се установява и фактът, че същият се е
намесил лично, за да парира започналия между подсъдимия и тъжителя физически
конфликт, като в тази насока са както показанията на св. Г.а, така и обясненията на
подсъдимото лице.
Ето защо и въззивния съд цени като правдиво възпроизвеждащи случилото се на
27.06.2019 г. показанията на св. П. и св. И.ов, които съпоставени с изготвеното СМУ
установяват по категоричен начин наличието на престъпление, участието на подсъдимия Г.
в извършването му, механизма на осъществяването и съставемерния резултат. Наведеният
по същество довод от страна на защитата за заинтересуваност на св. П. предвид близките му
отношения с тъжителя (св. П. е наемател на тъжителя) сам по себе не води до извод за
недостоверност на източника на интересуващата делото информация, а е основание за
проверка на доказателственото средство съобразно вътрешната му убедителност и
съответствието с останалия събран по делото доказателствен материал. След извършването
на такава комплексна проверка на информационния източник - показанията на св. П. от
страна на въззивния съд не се установиха основания, които да обуславят некредитиране на
показанията му поради недостоверност. Свидетелят П. разказва последователно и логически
свързано за събитията през инкриминирания ден, в разказа му липсва явна тенденциозност
спрямо подс. Г. и в отделните си части показанията му се подкрепят напълно от
медицинските документи констатираните увреждания на тъжителя. Апелът на защитата на
подсъдимия за съпоставка на дадените от св. П. показания е несъстоятелен. Съдът не може
да използва доказателства, които сам не е събрал и проверил, още по-малко – доказателства,
събрани по друго наказателно производство, макар и дадени от същия свидетел. Доколкото
настоящото дело е от частен характер и липсва досъдебна фаза на процеса, то за съда е
обективно невъзможно да приобщи нечии показания, депозирани от свидетел по друго
досъдебно производство, макар и касаещо същите ден, място и засегнати лица.
На следващо място въззивният съд кредитира показанията на св. Г.а като правдиви и
обективни в по-голямата им част. Съпружеското качество на свидетелката е факт, който сам
по себе си обаче не обуславя недостоверност на представената от нея информация.
Показанията на св. Г. са последователни и непротиворечиви, тя излага факти за процесните
събития от позицията си на очевидец, при това не спестява информацията, че е възприела
физическия конфликт в един по-късен момент (когато подсъдимият е нанасял втори по ред
удар на мъжа й – подс. Г.). Действително в показанията й не се съдържат данни за това подс.
Г. да е държал нещо, нито за нанесен от страна на подсъдимия удар спрямо тъжителя, но
това е нормално, доколкото тя се е появила, съответно възприела случващото се в един по-
късен етап. Акуратно и районният съд е отбелязал, че разпитаните по делото свидетели са
възприели отделни фрагменти от цялостната обстановка и динамиката на конфликта, с оглед
на което е нормално да излагат и обстоятелства, които не обгръщат целия развой и
поведение на замесените лица. Невъзприемането от страна на дадено лице на конкретен
факт не е тъждествено на неслучил се факт, още повече, когато той се установява
посредством други доказателствени източници.
Не на последно място следва да бъдат анализирани обясненията на подсъдимия Г. в
тяхната цялост. При преценка на достоверността на обясненията на подсъдимия въззивната
5

инстанция на свой ред също отчете обстоятелството, че последните имат двойствена правна
природа, като се явяват едновременно устно доказателствено средство и основно средство за
реализиране правото на защита, с оглед на което бяха оценени много внимателно от страна
на съда. В резултат на извършената доказателствена проверка настоящият съдебен състав,
подобно на контролирания съд, възприе с доверие изнесената от подсъдимия информация
относно факта на наличие на физически сблъсък между него и тъжителя, както и относно
факта, че последният е нанесъл удари със стик по тялото на подс. Г.. В тази насока са както
устните доказателствени средства, така и писмените доказателства по делото – протоколи за
предупреждение по ЗМВР, фишове за медицинска помощ, съдебно-медицински
удостоверения. Обстоятелството, че тъжителят П. също е нанесъл удар/и на подсъдимия,
правилно е изведено и във фактическите констатации на първата инстанция, което
обстоятелство обаче не изключва наказателната отговорност на подсъдимия за причиненото
от него телесно увреждане на тъжителя. Институтът на реторсията не може да намери
приложение в случая, доколкото се касае за различни по характер телесни повреди. На
следващо място съдът кредитира и заявеното от подсъдимия, че свидетелят П. се е намесил
в конфликта, като ги е разтървал. В останалата си част обясненията на подсъдимия не
съдържат касаеща главния предмет на доказване информация, с оглед на което няма да
бъдат анализирани от съда.
Въззивната инстанция не споделя възражението на защитата досежно липсата на
достатъчно доказателства, водещи до единствено възможния и правдив извод, че подс. Г.
със своето поведение е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд,
нанасяйки удари в областта на дясното рамо на тъжителя. Действително, между така
събраните гласни доказателствени средства се наблюдават известни несъответствия, но
същите са обясними с изминалия период от време между датата на възприемане на
събитията, за които свидетелите дават показания, и тези на разпита на свидетелите пред
съда, както и с индивидуалните способности на всеки човек да възприема и пресъздава
факти и обстоятелства след известен период от време, както и с цялостната динамика на
развилия се конфликт и факта, че отделните свидетели са възприели отделни епизоди от
инкрминирания ден. Тези несъответствия, обаче, по никакъв начин не разколебават
убеждението на въззивната инстанция, че събраните гласни доказателствени средства, в
обсъдените по-горе части, са в достатъчна степен ясни и точни, както и депозирани
обективно и безпристрастно. Съпоставени и с изготвеното СМУ на тъжителя представляват
достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни
изводи по фактите, а именно – подс. Григоров е нанесъл няколко удара по дясното рамо на
тъжителя, вследствие на което му е причинил лека телесна повреда (болка и страдание).

От правна страна:

При проверка на обжалваната присъда въззивният съд намира, че от обективна и
субективна страна действията на подс. Г. изпълват престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК.
Обект на защита са здравето и телесната неприкосновеност на гражданите, а
посегателството върху тях се изразява в различни по характер и степен увреждания,
засягащи анатомичната цялост и физиологичните функции на органи и тъкани на човешкия
организъм, а в най-леките случай причиняване на болка и страдание.
От обективна страна – на 27.06.2019г., в гр. София, около 19:30 часа чрез нанасяне на
удари в областта на дясното рамо подс. Г. причинил на тъжителя П. лека телесна повреда,
изразяваща се в оток в областта на дясното рамо, както и кръвонасядане и оток на дясната
предмишница, причинили болка и страдание Налице е изискуемата причинно-следствена
връзка между нанесените от подсъдимия удари и констатираното увреждане.
6

От субективна страна подс. Г. е извършил деянието при пряк умисъл, съзнавал е
общественоопасния му характер, (че нарушава телесната неприкосновеност на тъжителя П.),
както и е целял настъпването на общественоопасните последици – засягане на телесната му
цялост.

По наказанието:

По отношение реализирането на наказателната отговорност на подс. Г. за
извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, безспорно са налице
предпоставките за приложение на института на чл. 78а от НК - освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК е предвидена наказуемост „лишаване от свобода“ до
шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева, деецът е неосъждан и към
момента на престъплението не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, а от деянието не са настъпили съставомерни имуществени
вреди. Предвид кумулативната даденост на изложените предпоставки и липсата на
отрицателната такава, визирана в чл. 78а, ал. 7 от НК, подс. Г. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При определяне на неговия размер настоящият състав отчете през призмата на
смекчаващи отговорността обстоятелства напредналата възраст на подсъдимия, семейното
му положение, както и влошените отношения между него и тъжителя. Справедливо и годно
да изпълни целите на наказанието се явява административно наказание „Глоба“ в размер на
1000лв.
С оглед изхода от делото и осъждането на подс. Г., направените по делото разноски
следва да бъдат възложени в негова тежест съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.

Така мотивиран въззивният състав постанови присъдата си.
7

Номер на акта:	21
Дата:	25 януари 2022 г.
Съдия:	Иван Коев

Дело:	20211100602969
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	26 юли 2021 г.

Присъда по дело №2969/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите