Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
18.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №10072/2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Л.А.П. срещу К.М.К., с която са предявени искове както следва:
1. иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „а“ ЗН за признаване за нищожно на нотариално завещание,
акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № 344 на НК, тъй
като завещанието е направено в полза на лице, което няма право да получава по
завещание;
2. евентуален иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН за признаване за нищожно на нотариално
завещание, акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № 344
на НК, тъй като при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на
чл. 24 ЗН;
3. евентуален иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „в“ ЗН за признаване за нищожно на нотариално
завещание, акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № 344
на НК, тъй като завещанието и единственият мотив, поради който то е направено,
противоречат на добрите нрави;
4. евентуален иск с правно основание
чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на нотариално завещание, акт № 1,
том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № 344 на НК, тъй като
завещанието е направено от лице, което
по време на съставянето му не е било способно да завещава;
5. евентуален иск с правно основание
чл. 43, ал. 1, б. „б“ от ЗН за унищожаване на нотариално завещание, акт № 1,
том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № 344 на НК, тъй като
завещанието е направено поради измама;
Ищцата твърди по първия предявен иск,
че наследодателката й А.Л.К.е направила нотариално
завещание в полза на ответницата, която което при наличието на жив законен
наследник (ищцата), не е имала право да получава по завещание. В молба от
21.03.2022 г., във връзка с дадени в определението по чл.140 ГПК указания по
този иск, сочи, че липса основание за лишаване на ищцата от наследство, така
както се съдържат в чл.3 ЗН, като наследодателката и
ищцата са имали топли роднински отношения.
Във връзка с втория предявен иск
сочи, че оспорва съдържанието на завещанието като неточно и неавтонтично
и изготвено в разрез с волята на завещателя. Позовава се на пороци на
нотариалния акт, изразяващи се в следното: към момента на съставянето му наследодателката е била „почти незряща, с доказано 90%
поражение на зрението“, което не е отразено в нотариалния акт, също така не е
ползвано лице, „което да информира завещателката за
случващото се, да дава съгласие за действията й, материализиращи волята й
относно ставащото“. Следващото нарушение, което се сочи, е че името на втория
свидетел е дописано допълнително, на ръка, което опорочава изповядването на
нотариалния акт.
По третия си иск в исковата молба и
с уточнения в първото съдебно заседание поддържа, че ищцата е единствен
родственик на починалата, имената на двете са почти идентични, което сочи
морална и душевна обвързаност и наследствените им правоотношения са нарушени с
процесното завещание, което е в противовес на добрите нрави и обичаи.
По четвъртия иск се сочи, че завещателкатаК.към момента на съставянето на завещанието е
страдала от нарушения в зрението, които квалифицира като почти пълна слепота.
Това според ищцата означава, че не е имала способност да завещава.
По петия иск ищцата поддържа, че завещателката К. не е имала намерение да съставя завещание,
а представата, с която е действала и била, че подписва документ, с който
изразява воля да бъде кремирана, а не погребана, и парите от сметките на току-що
починалото лице, с което е живяла на семейни начала (брат на починалия й
съпруг), да бъдат преведени в нейна сметка. Твърди се още (в първото съдебно
заседание), че ответницата лично е предизвикала неверните представи у наследодателката, за да я мотивира да състави нотариалното
завещание.
Ответницата оспорва исковете. Счита,
че няма основания да се приеме, че е неспособна да наследява. Оспорва
твърденията на ищеца за неспазване на процедурата по чл. 24 ЗН. Твърди, че
завещанието е съобразено със закона, добрите нрави и нормите на обществения
ред. Оспорва да са налице твърдените основания за унищожаемост на завещанието. Позовава
се на погасителна давност по отношение на исковете за унищожаване на завещателното разпореждане.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от нотариално
завещание, акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № 344
на НК, вписано в Службата по вписванията вх.№127/20.02.2013 г., че по писмена
молба наА.Л.К.и в присъствието на свидетелите Ц.Г.А.и
Л.Б.З., нотариус С.П.е съставила акт – Нотариално завещание, в което е
удостоверено, че е написано така, както се е продиктувало от К.. Със завещаниетоА.Л.К.завещава на К.М.К. цялото свое движимо и
недвижимо имущество. Вписана е и волята на завещателката
след смъртта си да бъде кремирана, като всички действия да бъдат извършени от
наследницата й. В акта е удостоверено, че завещанието е съставено в дома на завещателката. В документа се съдържат подписи на завещателката, свидетелите и нотариуса.
1.
По иска по
чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „а“ ЗН:
Съгласно чл. 42, б. „а“ ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в
полза на лице, което няма право да получава по завещание. По силата на чл.3 ЗН недостоен
да наследява е: а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя,
неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен
ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или
ако е амнистирано; б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се
преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена; в) който е
склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез
насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е
унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с
неистинско завещание.
Ищцата поддържа иска си, без да
прави фактически твърдения по отношение на ответницата да е налице някое от
изброените в чл.3 ЗН основания за недостойнство, а с довода, че доколкото по
отношение на нея като наследник по закон не са налице основания по чл.3, то не
може да бъде лишена от наследство, съответно – ответницата няма право да
наследява. Поддържаният довод не води до порок на завещанието и нищожност по
смисъла на чл. 42, б. „а“ ЗН. Съгласно чл.13 ЗН всяко пълнолетно лице, което не
е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа
разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез
завещание. Сделката е едностранна, разпоредителна и по силата на чл.44, вр.
чл.9 ЗЗД завещателят може свободно да определя съдържанието на завещанието,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Не съществува забрана за завещателя да се разпорежда с цялото си
имущество в полза на лице, различно от наследника му по закон и наличието на
родственици сред изброените в чл.5 и следващите ЗН, които не са недостойни, не
представлява пречка за разпореждане в полза на лице, извън кръга на
родствениците. Ето защо съдът приема, че наличието на наследник по закон, за
който няма пречка да наследява, не отнема правото на ответницата да наследява
по завещание. С оглед изложеното предявеният иск е неоснователен.
2.
По иска по
чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН:
Както бе посочено по-горе процесното
завещание е съставено в нотариална форма. По силата на чл.24 ЗН нотариалното
завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Завещателят
изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена,
след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите.
Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като
означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се
подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на
нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 578, ал. 1
и 2 от Гражданския процесуален кодекс. С посочената разпоредба се въвежда
изискване за изготвяне проект на нотариалния акт, за формата, вида и размера на
хартията, които следва да са по образец, утвърден от министъра на правосъдието,
както и всички екземпляри на проекта се изготвят чисто и четливо, написани на
ръка с черно или синьо мастило или напечатани. Съгласно чл.24, ал.3 ГПК, ако
завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и
нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.
Установява се от нотариално
завещание, акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № 344
на НК, вписано в Службата по вписванията вх.№127/20.02.2013 г., че същото е
съставено в дома на завещателката, в присъствие на
двама свидетели, че е съставено под диктовката на завещателката,
че е прочетено в нейно присъствие и в присъствието на свидетелите, като е
означен адресът и датата на съставянето му, подписано е от завещателя, от
свидетелите и от нотариуса. Написано е чисто и четливо съгласно образец, като в
основната си част е напечатано, а частта относно име и индивидуализиращи белези
на единият свидетел – написано на ръка в четлив вид. Съдът приема, че са
спазени всички изисквания, установени в ЗН и ГПК относно съставяне на
нотариалното завещание и не е налице порок по смисъла на чл.42, б. „б“, вр.
чл.24 ЗН.
Неоснователни са възраженията на
ищцата, свързани с ръкописното изписване на името и данните на един от
свидетелите – както беше посочено по-горе, няма пречка актът да бъде съставен с
ръкописно изписване, стига да е чисто и четливо, което изискване е спазено.
По изложените съображения съдът
приема иска за неоснователен.
3.
По иска по
чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „в“ ЗН:
Съгласно чл.42, б. „в“ ЗН нищожно е завещателно разпореждане, противно на закона, на
обществения ред и на добрите нрави. Нищожно е и завещанието, ако изразеният в него
мотив, поради който единствено е направено, противоречи на закона, на
обществения ред и на добрите нрави.
Ищцата сочи като основание за
противоречие на добрите нрави обстоятелството, че е единствен родственик на
починалата, имала е с нея топли роднински отношения и наследствените им
правоотношения са нарушени с процесното завещание, което е в противовес на
добрите нрави и обичаи.
Както бе посочено по-горе, разпореждането
на завещателя с имуществото си за след смъртта си чрез завещание представлява едностранна
разпоредителна сделка и по силата на чл.44, вр. чл.9 ЗЗД завещателят може
свободно да определя съдържанието на завещанието си. Няма правило, установено
от добрите нрави и нормите в обществото, при наличие на живи родственици,
завещателят да не може да се разпорежда в полза на лица, извън кръга на
родствениците. От изслушаните по делото свидетели (показанията на Б.Д.-Б.и Л.З.)
се установява, че ответницата е родственица на лицето, с което завещателката е била във фактическо съжителство и след
смъртта на което е полагала грижи за нея (битово, медицинско и др. обслужване).
Поради това не е неморално или противонравствено разпореждането, с което наследодателката е завещала на К.М.К. цялото свое движимо и
недвижимо имущество. Относно мотив на завещанието, такъв в същото не е посочен
и не следва да бъде обсъждан.
По изложените съображения съдът
приема предявеният иск за неоснователен.
4.
По иска по
чл.43, б. „в“ ЗН:
По силата на чл. 43, б. „в“ от ЗН завещателното разпореждане е унищожаемо,
когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно
да завещава – не е пълнолетно или е поставено под пълно запрещение поради
слабоумие или не е способно да действа разумно (съгласно чл.13 ЗН). По делото
се установява, че към момента на извършване на процесното завещание, наследодателката е била пълнолетно лице, което не е
поставено под запрещение. Относно способността да действа разумно, практиката
приема, че неспособни да действуват разумно са
лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна
болест или друга причина не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им
здрав разум и не могат да разбират и да ръководят постъпките си (решение № 244
от 31.01.1979 г. по гр. д. № 2578/1978 г., I Г. О. НА ВС, решение № 83 от
23.02.2004 г. по гр. д. № 288/2003 г., II Г. О. НА ВКС).
По делото отсъстват твърдения ищцата
в какъвто и да било момент преди или след съставяне на процесното завещание да
е била в състояние да не може да разсъждава нормално, да й липсва здрав разум и
да не могат да разбира и да ръководи постъпките си. Единственото изложено
твърдение е за намалено зрение. По делото е представен абмулаторен
лист от преглед, извършен през 2008 г., който установява, че ищцата към този
момент е имала оплаквания от намалено зрение (виж графата „анамнеза“) и са
установени склеротични промени, ретина с хидроидоза и
макули с дегенеративни промени. Предписана е терапия
с капки за очи Вижън гард. Съдът приема, че дори и наследодателката
да е имала силно намалено зрение, граничещо със слепота, макар медицинският
документ да не установява това, то това не е състояние, което я препятства да
действа разумно.
От разпитаните по делото свидетели Д.П.,
Б.Д.Б., М.М.и Л.З. се установява, че наследодателката е имала контакти с ограничен кръг хора –
нейни съседи и близки, сред които самите свидетели, пълномощника на ищцата Б.Р.
и майка му О.Р.ответницата и нейния съпруг. Никой от свидетелите не сочи наследодателката да е била с интелектуални затруднения,
неориентирана, свидетелите разказват за проведени разговори с нея, в
рамките на които е общувала нормално и разумно. Свидетелите сочат още, че преди
смъртта си наследодателката си е счупила крака, имала
е затруднения да се движи и сама да се грижи за себе си, като в този период
грижи за нея са полагали ответницата и съпругът й. Свидетелите потвърждават, че
е имала влошено зрение. Нито един свидетел обаче не сочи за наличието на
някакъв здравословен проблем или интелектуален дефицит, които да водят до
невъзможност К. да разсъждава нормално, да й липсва здрав разум или да не може
да разбира и да ръководи постъпките си.
По изложените съображения и
доколкото по делото не се установява към момента на изготвяне на процесното
завещание наследодателката да е била неспособни да действува разумно, то предявеният иск за унищожаване на
завещанието на основание чл.43, б. „в“ ЗН е неоснователен.
5.
По иска по
чл.43, ал. 1, б. „б“ от ЗН:
Фактическият състав на измамата като
основание за унищожаване на завещанието изисква да е налице завещателно
разпореждане, при съставянето на което у завещателя умишлено да са създадени
неверни представи, които да са го мотивирали да извърши акта на безвъзмездно
имуществено разпореждане за след смъртта си.
По твърдение на ищцата, при
съставяне на завещанието наследодателката е действала
с убеждението, че подписва документ, с който изразява воля да бъде кремирана, а
не погребана, и парите от сметките на току-що починалото лице, с което е живяла
на семейни начала (брат на починалия й съпруг), да бъдат преведени в нейна
сметка. Твърди още, че ответницата лично е предизвикала неверните представи у наследодателката, за да я мотивира да състави нотариалното
завещание. За установяване на посочените твърдения ищцата ангажира гласни
доказателства – чрез разпита на свидетелите Д.П. и М.М.и
техническа експертиза на аудиозаписи на разговори на наследодателката.
От показанията на свидетелите П. и М.
не се установява ответницата чрез конкретни думи или действия да е въздействала
върху наследодателката, мотивирайки я към съставяне
на процесното завещание. Относно отношенията между ответницата и наследодателката се установява единствено, ответницата К. К.
и съпругът й са присъствали в дома на наследодателката,
тя ги е представяла като „роднини наЖ.“ (на Г.К., с
когото е била във фактическо съжителство) – от показанията на П. и че са
започнали да посещават наследодателката през 2013 г.
след смъртта на Г.К., „г-жа Ж.“ (майката на ответницата) – по-често, а
ответницата и съпругът й – по-рядко – от показанията на М..
Приета е по делото
съдебно-техническа експертиза, която изследва девет файла, съдържащи запис на
женски и мъжки глас, за които се твърди, че са на наследодателкатаА.К.
и пълномощника Б.Р.. От експертизата се установява, че в разговорите си наследодателката и пълномощникът Р. са обсъждали
наследството наЖ. (Г.К., с когото е била във
фактическо съжителство), както и отношенията й с ответницата и майка й. Наследодателката е споделила с Б.Р., че е ядосана на Ж.
(майката на ответницата) – че е „фалшива“ и „й действа зле“, че наследодателката обича Б.Р., а не „М.И. К.“ (ответницата и
съпругът й). Относно процесното завещание, единственото в аудиозаписите,
отнасящо се до него, е че на масата в кухнята са били подготвени документите,
както и коментар „абе има нещо гнило в нещата“, за
който коментар обаче не е ясно дали се отнася до предходната тема на разговора
– свързана с лекарство за сън или до завещанието. В обобщение, дори и да се
приеме, че наследодателката лично е направила
коментар във връзка със съставяне на нотариалното завещание, че „има нещо
гнило“, то това не установява наличие на порок във волята, изразяващ се в
умишлено създаване у завещателя на неверни представи, които да са я мотивирали
да извърши завещанието.
По изложените съображения съдът
приема, че по делото не се установява твърденият порок на волята да се е
осъществил и предявеният иск по чл.43, ал. 1, б. „б“ от ЗН е неоснователен.
По разноските:
На ответника
следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 5000
лв.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.А.П., гражданка на Съединените
американски щати, родена на *** г., адрес: *******Ню Йорк, срещу К.М.К., ЕГН:**********, с адрес: ***, искове
както следва:
1. иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „а“ ЗН за признаване за нищожно на нотариално завещание,
акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № 344 на НК, тъй
като завещанието е направено в полза на лице, което няма право да получава по
завещание;
2. евентуален иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН за признаване за нищожно на нотариално
завещание, акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № 344
на НК, тъй като при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на
чл. 24 ЗН;
3. евентуален иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „в“ ЗН за признаване за нищожно на нотариално
завещание, акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № 344
на НК, тъй като завещанието и единственият мотив, поради който то е направено,
противоречат на добрите нрави;
4. евентуален иск с правно основание
чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на нотариално завещание, акт № 1,
том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № 344 на НК, тъй като
завещанието е направено от лице, което
по време на съставянето му не е било способно да завещава;
5. евентуален иск с правно основание
чл. 43, ал. 1, б. „б“ от ЗН за унищожаване на нотариално завещание, акт № 1,
том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № 344 на НК, тъй като
завещанието е направено поради измама.
ОСЪЖДА Л.А.П., гражданка на Съединените
американски щати, родена на *** г., адрес: *******Ню Йорк, да заплати на К.М.К., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 5000 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез
връчване на препис.
СЪДИЯ: