Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................./ 25.04.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
В.
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 584
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на „Живес“ ООД срещу Решение № 92 от 09.01.2019г. по
гр.д. № 6200/2018г. по описа на ВРС, ХХI-ви състав, с което на основание чл.
128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 2 от КТ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на С.И.С. с ЕГН **********
и с адрес: *** сумата от 10 500 /десет
хиляди и петстотин/ лева, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово
възнаграждение произтичащо от възникнало трудово правоотношение между страните
по силата на трудов договор от 03.04.2017г. и трудов договор от 01.08.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 02.05.2018г. до окончателно плащане на задължението,
като и сумата от 650.47 /шестстотин и
петдесет лв. и четиридесет и седем ст./ лева – мораторна лихва върху
главницата за периода 01.04.2017г. – 01.11.2017г.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението. Изложени са доводи, че изводите в решението почиват на неправилно
кредитирано заключение на вещото лице, без необходими знания. Моли решението да
се отмени в цялост.
В отговор на
жалбата С.И.С. оспорва доводите в нея. Поддържа, че решението на ВРС е правилно
и законосъобразно и моли същото да се потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът в писмена молба поддържа
заявената позиция по спора, а въззиваемият – чрез процесуален представител,
като претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от С.И.С. срещу „Живес“ ООД съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 124 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ за осъждане
на ответника да заплати сумата от 10 500 лв., претендирана като неплатено БТВ за периода от
03.04.-01.22.2017г. /7 месеца по 1 500 лв./, ведно със законната лихва
върху сумите считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 02.05.2018г.
до окончателното плащане на сумите, както и лихва за забава за времето от падежа на всяко месечно
задължение първо число на месеца, следващ този, за който се дължи
възнаграждението до датата на предявяване на исковата молба в общ размер на
650.47 лв.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: по силата на сключен трудов договор от 03.04.2017г. между страните
е възникнало трудовото правоотношение на основание чл. 70, ал. 1 и чл. 111 от КТ /външно съвместителство/, по което ищецът приел да престира труд на длъжност
„главен инжинер“ при дружеството срещу задължението на работодателя да плаща
уговорено основно ТВ в размер на 1 500 лв. Правоотношението между страните
било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със Заповед от 01.08.2017г. и
на същата дата страните сключили втори трудов договор за същата длъжност и
същото възнаграждение, при пълен работен ден. На 02.11.2017г. със заповед на
работодателя правоотношението е било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. По време на съществуване на ТПО, ищецът престирал труд, а работодателят не
е изпълнил основното си задължение да плаща уговореното ТВ за извършената
работа за целия период. Отправил искане в тази връзка за осъждане на ответника
да заплати дължимото ТВ, ведно със законна лихва и лихва за забава.
В отговор на исковата молба, „Живес“ ООД /в ликвидация/ оспорил
исковете по основание – оспорил факта на възникнало между страните трудово
правоотношение; оспорил валидността, автентичността на представените договори.
Навел твърдения, че дружеството от пет години е в процес на ликвидация и не
развива търговска дейност, като съществува само формално. Посочил, че
представените трудови договори не фигурират в търговските книги на дружеството,
нито в масивите на НАП и НОИ. Отправил искане в заключение за отхвърляне на
исковете.
В първото по делото съдебно заседание, ищецът уточнил,
че трудовите договори са подписани от Г.И.С. – съдружник в ответното търговско дружество.
След съвкупна оценка на събраните по делото
доказателства – писмени и заключение на вещо лице, ВРС приел, че страните са
обвързани от валидно трудово правоотношение, по което изправността на
работодателя по задължението да плаща уговореното трудово възнаграждение не е
доказана, поради което уважил в цялост предявените искове.
СЪДЪТ, след преценка на
становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно
от трудов договор на л. 3 от делото, на 03.04.2017г., „Жевес“ ООД,
представляван от Г.И.С., като работодател и С.И.С., като работник сключили
трудов договор, по силата на който последния приел да изпълнява длъжността
„Главен инженер“ при дружеството работодател, на непълно работно време при
втори работодател, срещу задължението на последния да заплаща ОМТВ от
1 500 лв.
Със
Заповед № 830810-2 от 01.08.2017г. на управителя на дружеството, на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено
считано от 01.08.2017г.
На
01.08.2017г. страните сключили втори трудов договор на основание чл. 70 и чл.
71 от КТ, по силата на който ищецът, като работник заел същата длъжност при
уговореното ОМТВ от 1 500 лв.
Със
Заповед № 830810-4 от 02.11.2017г. на основание чл. 71 от КТ трудовото
правоотношение между страните е прекратено считано от 02.11.2017г.
От
копие на трудова книжка на ищеца е видно, че последното трудово правоотношение
между страните е отразено в трудовата му книжка.
С
Удостоверение Обр. УП-3, издадено на 05.11.2017г. от „Живес“ ООД, работодателят
удостоверил правоотношението между страните в периода от 03.04.2017г. –
31.07.2017г., при работно време от 4 часа.
От
заключението на ССчЕ, приета пред ВРС се установява, че трудовият договор от
03.04.2017г. е деклариран от работодателя по интернет на 06.04.2017г. за
длъжност главен конструктор. С допълнително споразумение, декларирано на
11.04.2017г. е заявена промяна на длъжностното наименование на главен инженер.
Прекратяването на правоотношението е декларирано на 04.08.2017г. Тредов договор
от 01.08.2017г. е деклариран по интернет на 04.08.2017г. за длъжността главен
инженер, а прекратяването му от 02.11.2017г. Размерът на трудовите
възнаграждения по всеки от двата договора по данни на НАП са съгласно Справки 5
и 6 от заключението: по 2 200 лв. осигурителен доход за месеците 04., 05.,
06.2017г. и 2 500 лв. за 07.2017г.; сумата от 2 600 лв. за 08.2017г.
и 2 600 лв. за 10.2017г. Размерът на мораторната лихва е изчислен в
Справка 7 към заключението и възлиза на по данни от НАП на 712.75 лв. по първия
трудов договор и на 353.50 лв. – по втория.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 124 от КТ работникът или служителят по трудовото правоотношение е длъжен да
изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова
дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за
изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.
Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден като правилото на чл. 242
от КТ е императивно. Според чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа.
От
съвкупната оценка на доказателствата по делото – два писмени трудови договора;
отразяване в трудова книжка, оформена от работодателя и Удостоверение Обр. УП
3, издадено от работодателя, както и заповедите на работодателя за прекратяване
на двете правоотношения, кредитирани заедно със заключението на вещото лице,
основано на справки, извлечени от информационния масив на ТД на НАП – Варна,
формиран въз основа на декларирани от самия работодател обстоятелства, съдът
приема, че по делото е доказано твърдението в исковата молба, че в рамките на
периода от 03.04.2017г. – 01.11.2017г. страните са били обвързани от валидни
две трудови правоотношения, по силата които ищецът е заемал длъжността „главен
инженер“ при ответника. Начинът на възникване на правоотношенията, тяхното
обективиране в издадените от работодателя удостоверителни документи и тяхното
прекратяване от друга страна сочи, че в рамките на съществуване на двете
правоотношения, работникът е престирал труд на заеманата длъжност.
За
престирания труд по правоотношенията, работодателят се е задължил да плаща
месечно трудово възнаграждение в размер на 1 500 лв. Не се твърди и не са
представени доказателства за плащане на трудово възнаграждение. Следователно
работодателят дължи на работника уговореното трудово възнаграждение за времето
от 03.04. до 01.11.2017г. в общ размер на 10 500 лева. Доказателства за
изправността му по това задължение не са ангажирани по делото, поради което
предявените искове за заплащане на дължимо и неплатено трудово възнаграждение
се явяват доказани по основание. Съгласно кредитираното като обективно и
компетентно дадено заключение на ССчЕ исковете са доказани и по размер, поради
което същите следва да се уважат. Вследствие неизпълнение на главното си
задължение от друга страна, работодателят е изпаднал в забава от първо число на
месеца, следващ този, за който се дължи уговореното възнаграждение, поради
което и в доказания размер основателна се явява и претенцията за мораторна
лихва. Исковете като основателни следва да се уважат. Решението на ВРС е правилно
и следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция, въззиваемият има право на поискани и доказани разноски. Действително
реализирани от страната са разноски под формата на платено възнаграждение за
един адвокат в размер на 300 лв. В този размер разноските следва да се присъдят
в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 92 от 09.01.2019г. по гр.д. № 6200/2018г. по описа на ВРС, ХХI-ви състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Живес“ ООД,
ЕИК *********, с със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Поп
Харитон“ № 21А, представлявано от Ж. Георгиев ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща
реализирани по делото съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 280, ал. 3,
т. 3 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.