Р Е Ш
Е Н И Е
С., 22.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 14912/2015 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищците Ю.Т., М.Т. и И.Т. са
собственици по наследство, при равни квоти на УПИ XI-122 по плана на гр.С., ж.к.“Л. – Зона Г“, с административен
адрес: гр.С., ул.“********, р-н Подуяне, целият с площ от 2 250 кв.м.
Твърдят, че ответникът „О.“
ООД е собственик на съседен имот, който е ограден с масивна ограда, незаконно
построена, тъй като не е изпълнена съгласно разрешението за строеж и същата е
изместена от регулационната линия между двата имота и навлиза с повече от 3,60
кв.м. в имота на ищците.
На 10.09.2009 г. ищците са
депозирали жалба с вх.№ С9-587 срещу незаконната ограда до СО, Район
Подуяне-РДНСК.
На 31.10.2012 г. е издадена
Заповед № ДК-02-ЮЗР-318 на началника на РДНСК Югозападен Район, с която е
разпоредено да бъде премахнатата незаконната ограда. Ищците твърдят, че до
момента на подаване на исковата молба не са предприети действия от страна на
ответника за премахване на незаконния строеж.
Ищците сочат, че съгласно
разрешение за строеж № 156/26.06.2009 г. от Г.А.на гр.С., те са построили в
собствения си имот сграда с магазини, офиси, апартаменти, ателиета и подземни
гаражи с РЗП от 3 098,50 кв.м. и със сутерен от 997,6 кв.м
От одобрения архитектурен
проект на сградата в частта от собствения им имот между построената сграда
играницата с имота на ответника, е предвидено изграждането на 8 паркоместа.
Поради построяване на незаконната ограда ищците твърдят, че са лишени от
ползването на тези паркоместа.
Ищците Ю.Т., М.Т. и И.Т. считат
че ответникът е длъжен да им заплати обезщетение за ползите, от които са лишени
като собственици на УПИ XI – 122, а именно – гражданските плодове от ползването
на предвидените в одобрения проект за застрояване на имота им 8 паркоместа. Твърдят,
че средната месечна пазарзна цена за ползването на паркомясто е 70лв. месечно,
като месечната сума за 8 паркоместа е в размер на 560 лв. Сочат, че са лишени
недобросъвестно от ползите от имота си за периода от месец септември 2009 г.,
когато е подадена жалбата им срещу незаконно построената ограда, до датата на
подаването на настоящата искова молба.
Предвид изложеното ищците Ю.А.Т.,
М.А.Т. и И.Л.Т. молят съдът да осъди ответника „О. – Ф“ ООД да им заплати общо
сумата в размер на 42 000 лв., представляваща обезщетение за позлите, от които
са били лишени и която сума представлява пазарната наемна цена на 8 броя
паркоместа при 70 лв. месечна наемна цена за паркомясто за периода от месец
септември 2009 г. до месец ноември 2015
г., ведно със законната лихва върху сумата от 42 000 лв., счиатано от датата на
предяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претеденират
разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът „О. – Ф“ ООД оспорва предявените искове изцяло като
нередовни, недопустими и неоснователни.
Твърди, че не е изграждал
оградата между двата съседни урегулирани поземлени имота, собственост на
страните по делото. Сочи, че процесната ограда е построена от наследодателя на
ищците А.С.Т. и от ищеца Ю. АА.Т., въз основа на издадени на името на А.С.Т.
строителни книжа. Сочи доказателства.
Твърди, че не е информиран
преди да му стане известна Заповед № ДК - 02 - ЮЗР – 318/31.10.2012 г. на
Началника на РДНСК – Югозападен район, че оградата не е разположена на
граничната линия между двата съседни урегулирани поземлени имота.
Твърди, също така, че не е
имал задължение да премахне процесната ограда. Горепосочената заповед няма за
адресат ответника, като задължението за премахване на незаконната ограда не е
вменено като задължение на конкретно лице.
Според него, без да е
надлеждно оторизиран не би могъл да премахне незаконен строеж, построен в
терен, собственост на ищците и от ищците.
Твърди, че ищците не са
пропуснали да реализират ползи в периода 2009 г. – 2015 г. в резултат на
бездействието на ответника.
Оспорва твърдението, че
съществува надлежно утвърден проект за застрояването на паркоместа върху
поземлен имот, собственост на ищците.
Оспорва факта къде следва да
премине граничната линия между двата съседни имота, респективно, че в частта от
УПИ XI -122 от кв.21 между оградата и тази линия могат да се изградят и позлват
8 броя паркоместа.
Оспорва твърдението, че през
процесния период ищците са пропуснали да реализират доходи от наем на 8 броя
паркоместа. Сочи, че ищците не са реализирали и декларирали такъв доход от
наеми за процесния период и за другите 15 броя паркоместа, за които не са
съществували твърдяните в исковата молба пречки да бъдат отдавани под наем.
Според ответника ищците са
ползвали безвъзмездно част от недвижимия имот на ответника.
Оспорва начина на ситуиране
на процесните 8 броя паркоместа спрямо съществуващата ограда.
Заявява, че за проектирането,
узаконяването и изграждането на оградата са отговаряли ищците, като ответникът
не е бил длъжен да премахне тази част от оградата, която се намира в имота му.
Невъзможността на ищците да ползват част от собствения си имот не произтича от
бездействието на отвеника, а е пряка и непосредствена последица от действията
на ищците по изграждане на процесната ограда.
Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците. Възразява относно
размера на вредата.Възразява за изтекла погасителна давност по отношение на
ищцовата претенция.
Пред вид изложеното моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира съдебни и деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ю.Т., М.Т. и И.Т. са законни наследници на А.С.Т.,
починал на 09.06.2005 г. По силата на това универсално правоприемство ищците са
собственици при равни квоти на УПИ XI-122 по плана на гр.С., ж.к.“Л. – Зона Г“, с административен адрес: гр.С., ул.“********,
р-н Подуяне, целият с площ от 2 250 кв.м.
Ответното дружество „О.“ ООД,
съгласно НА № 35, т.V, рег.№ 48612, д.№822/2006 г. на нотаруис А.Ч., рег.№ 310 в НК, е
собственик на УПИ XII-122 от кв.21 по на гр.С., ж.к.“Л. – Зона Г“.
Съгласно Разрешение за строеж
№ 156/26.06.2009 г. на Столична Община на ищците в производството е разрешено
построяване на сграда с магазини, офиси и подземни гаражи. В утвърдения
инвестиционен проект е предвидено изграждане на паркоместа. С Удостоверение №
826/28.08.2013 г. за строежът е въведен в експлоатация.
Със Заповед №
ДК-02-ЮЗР-318/31.10.2012 г. на Началника на РДНК-Югозападен район е установено
наличието на незаконно построена масивна ограда, собственост на „О.“ ООД. С
тази заповед е наредено премахването на незаконния строеж. Принудителното
изпълнение на заповедта е възложено на фирма „Х.Е.“ ЕООД и е следвало да се
извърши в периода 21.04.2016 г. – 22.04.2016 г.
По делото е изслушано
заключението на вещо лице по назначаната СТЕ, оспорена от ищците, която съдът
кредитира като безспристрастна и кореспондираща на останалия доказателствен
материал, от което е видно, че незаконната ограда е премахната, но е
препятствала ползването на предвидените 8 броя паркоместа в имота на ищците. В
утвърдените строителни книжа е предвидено изграждане на паркоместа, а самият
обект е въведен в експлоатация на 28.08.2013 г. Вещото лице счита, че в частта
между оградата и граничната регулационна линия на двата имота не е възможно
конституирането на 8 броя паркоместа. От имота на ищците е отнета площ от
187,10 кв.м.
От заключението на вещото
лице по изслушаната повторна СТЕ се установи, че инвестиционният проект е
одобрен на 11.06.2009 г., като след всички изменения в него е отразено
ситуирането на 23 броя паркоместа на ниво „терен“ в имота на ищците. Обектът е
въведен в експлоатация на 28.08.2013 г. Вещото лице счита, че в частта между
оградата и граничната регулационна линия на двата имота не е възможно
конституирането на 8 броя паркоместа със сответните подходи към тях, а отнетата
площ от имота на ищците е 185,20 кв.м. Изчисленията на вещото лице сочат, че
средната месечна пазарна наемна цена за едно паркомясто е в размер от 64 лв. В
о.с.з. вещото лице М. заявява, че щом е одобрен проект за ситуиране на
процесните 8 броя паркоместа, значи има реална възможност за изпълнението им,
при условие, че не е налице незаконната ограда.
По искане на ищците по делото
е разпитан свидетелят Л.Р., който заявява, че познава ищците от времете, когато
е бил студент, работил е във фирма, чийто собственик е бил родственик на
ищците. Знае, че процесният имот е продаден на ответника „О.“ ООД, когато са се
положили основите на сградата от едната страна оградата е била в непосредствена
близост до сградата. Свидетелят е бил технически ръководител на строежа.
По искане на ответника по
делото е разпитан свидетелят Р.П., който заявява, че познава добре процесния
имот. Твърди, че строежът на оградата е започнал през месец май-юни 2000 г. от
фирмата на А. Т. – наследодател на ищците и продавач на имота на ответника. С
оградата е обособено място от около 200 кв.м., не е ползвано за нищо – тясно и
дълго е, не става за паркинг.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.73, ал.1, пр.2 от ЗС вр.с чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 42 000 лв., представляваща обезщетение за позлите, от които са били
лишени и която сума представлява пазарната наемна цена на 8 броя паркоместа при
70 лв. месечна наемна цена за паркомясто за периода от месец септември 2009 г.
до месец ноември 2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 42 000 лв., счиатано от датата на предяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл.73, ал.1, пр.2 от
ЗС недобросъвестният владелец дължи на собственика обезщетение за ползите, от
които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Вземането по
чл.73, ал.1 от ЗС на собственика срещу недобросъвестния владелец за обезщетение
за пропуснати ползи се основава на принципа на неоснователното обогатяване. За
уважаване на тази претенция ищците следва да докажат при условията на пълно и
главно доказване правото си на собственост, упражнявана фактическа власт от
ответника–несобственик върху процесния имот, периода и, както и
обстоятелството,че са могли за същия период да получат полза от него,
съставляващ наемна цена, включително и размерът й.
В хода на производството по
безспорен начин се доказа, че Ю.Т., М.Т. и И.Т. са собственици на процесния
имот, че е одобрен проект за изграждане на сграда с магазини, офиси и подземни
гаражи, както и с паркоместа.
Безспорно се установи, че в
имота е построена незаконна масивна ограда, която прегражда имота на ищците по
начин, че възпрепятства ползването им на 187,10 кв.м. от техния имот. Съгласно
доказателствата по делото това пространство е предвидено за паркоместа – 8 на
брой. Въпреки че е знаел за незаконната ограда, ответникът по делото не е
предприел действия по премахването й. Ирелевантен за конкретния случай е фактът
кой и кога е построил оградата. Доказа се в хода на производството, че с
бездействията си ответното дружество е ощетило ищците като не е предприело
действия по премахването на оградата. От така събраните доказателства се
констатира неоснователно владение върху процесния имот от страна на ответника.
При така установената фактическа и правна обстановка, настоящият състав на съда
счита, че предявеният иск е доказан по своето основание, а на ищците се дължи
обезщетение за пропуснати ползи.
По отношение на размера на
дължимото на ищците обезщетение, настоящият съдебен състав приема, че следва да
се вземе предвид заключението на съдебно техническата експертиза, в което
вещото лице задълбочено и обосновано е посочило начина, по който е определен
размерът на месечния наем за едно паркомясто от 64 лв. За периода от септември
2009 г. до 19.11.2010 г. настоящият състав на съда счита, че исковата претенция
е погасена по давност съобразно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. Предвид
гореизложеното следва да се осъди ответникът да заплати на ищците сумата от 30
720 лв, представляваща обезщетение по чл. 73 ЗС за неоснователно ползването на
имота в периода от 19.11.2010 г до 19.11.2015 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 19.11.2015 г. / датата на депозиране на исковата молба в съда/
до окончателното й изплащане, като за разликата над посочената по-горе сума до
претендираните 42 000 лв. отхвърля иск като неоснователен.
С оглед изхода на спора на
основание чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
направените от ищците разноски съобразно уважената част от иска в размер от 2 179,65
лв. Съобразно отхвърлена част от иска и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в
тежест на ищците следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски в
размер от 456,57 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „О.“ ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Б.ДА ЗАПЛАТИ
на Ю.А.Т., ЕГН **********, М.А.Т., ЕГН ********** и И.Л.Т., ЕГН **********,
всички със съдебен адрес: ***, чрез адв.Е.А., сумата от 30 720 лв,
представляваща обезщетение по чл. 73 ЗС за неоснователно ползването на имота в
периода от 19.11.2010 г до 19.11.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 19.11.2015 г. / датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане, както и съдебни и деловодни разноски в размер от
2 179,65 лв., като за разликата над посочената по-горе главница до
претендираните 42 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю.А. Т., М.А.Т., и И.Л.Т. да ЗАПЛАТЯТ на „О.“ ООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 456,57 лв.,, представляваща
съдебни и деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: