Р Е Ш Е Н И Е
№ 498
гр. Плевен, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седми
октомври две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ДОЙЧО ТАРЕВ
При Секретар: ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 764/2022г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР – гр. Плевен, чрез юрисконсулт Ф. срещу Решение № 385/01.07.2022
г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 591/2022 г. по описа на
съда.
С решението си съдът е отменил Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия К № 5456359 на ОДМВР - Плевен, с който на В.М.Т. ***
на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер 100 лв. за нарушение по чл. 21. ал.
1 от ЗДвП, затова че на 25.11.2021 година в 11:19 часа в населено място гр. Плевен,
ул. Сторгозия, срещу фирма „Яна“, движейки се в
посока ул. „Васил Левски“ при въведено ограничение с пътен знак „В26“ от 50
км/ч, управлява товарен автомобил „******“ с рег. № ******, като при разрешена
стойност на скоростта 50 км/ч е управлявал със 77 км/ч – превишение
на разрешената скорост от 27 км/ч, което е установено с техническо средство
АТСС СПУКС ARH CAM SI 11743cd, с отчетен толеранс - 3 км/ч. Съдът е присъдил в
полза на жалбоподателя деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева.
Касаторът обжалва решението с
доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон –
касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т.
1 от НПК. Счита, че първоинстанционният
съд не е изпълнил задължението си служебно да събере всички относими доказателства,
като по този начин е постановил едно необосновано съдебно решение. Съдът е
отменил решението, тъй като ЕФ е издаден на лице, което не е собственик на
автомобила, като по делото липсвали доказателства за връчването на ЕФ на
собственика, който да е декларирал, че на процесната
дата автомобила е управляван от В.М.Т.. Посочва, че действително автомобилът се
води собственост на ЕТ „М. Т.“ и на ФЛ М. Т., но същият е баща на В.М.Т. и е починал
на 23.01.2017г. Собственици на процесното МПС към датата на установяване на
нарушението са наследниците на М. Т., като В.Т. е обжалвал издадения ЕФ, но не
е представил в МВР декларация по чл.189, ал.5 от ЗдвП.
Наследниците на М. Т. не са изпълнили задължението си по чл.3, ал.1 и ал.4 от
Наредба №1-45/24.03.2000 за регистриране, отчет спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
зарегистрираните пътни превозни средства, съгласно което в едномесечен срок от
придобиване на собствеността на МПС са били длъжни да го регистрират на тяхно
име и с това свое умишлено поведение от 2017г„ наследниците на М. Т. извършват
нарушения по ЗДвП, които остават без последствие с оглед неуредената
собственост върху МПС. Навежда доводи, че факта, че лицето обжалва ЕФ е
достатъчен, за да може да се твърди, че е узнал за него. В допълнение посочва, че по отношение на В.М.Т.
в информационната система на МВР са налице данни, че същият управлява
процесното МПС, като са му съставени няколко фиша за това, два от които същият
е заплатил, за което представя доказателства. Моли да бъде отменено решението,
а по същество - да бъде потвърден ЕФ. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Ответникът по касация – В.М.Т., чрез адв. Б. *** изразява становище за неоснователност на касационната
жалба, поради недоказаност на твърденията в нея.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага на съда да бъде уважена, а
решението на Районен съд – гр. Плевен – отменено.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да отмени ЕФ като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че
незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
тъй като той не е нито собственик, нито ползвател на МПС, с което е извършено
нарушението, а то е регистрирано на друго лице. В този смисъл
административно-наказващия орган не е ангажирал доказателства, които да
установяват по безспорен начин авторството на нарушението.
Доводите в касационната жалба и
представените нови писмени доказателства не оборват този фактически и правен
извод.
Видно от приложената справка за
регистрация на МПС с Рег. № ***** е собственост на ЕТ „М. Т.“, представляван от
М. П. Т.. От служебната справка в НБДН е видно, че М. П. Т. е починал на
23.01.2017г. и оставил за свои законни наследници – съпругата си А.М. Т. и
синовете си – В.М.Т. и М. М.Т.. Но справката от търговския регистър установява,
че след смъртта на М. П. Т. търговското предприятие на едноличния търговец е
поето от наследник по реда на чл. 60 ал.2 от Търговския закон, а именно от
неговия син М. М.Т. с фирма ЕТ „М. Т.-***.
Фактът, че за нарушения, извършени със
същия автомобил на 22.01.2020г. и на 29.06.2020г. са наложени глоби с фишове на
място на водача В.М.Т. не доказва, че той е управлявал автомобила и на 25.11.2021г.,
когато е регистрирано нарушението за скорост с автоматизирано техническо
средство. Административно-наказващият орган не е извършил необходимото
разследване и не е събрал никакви други доказателства, които да установяват
съпричастността на В.М.Т. към извършване на нарушението. Не може да бъде
ангажирана отговорността на едно лице въз основа на предположение.
Съгласно чл. 188 ал.1 ЗДвП – собственикът
или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил МПС. Съгласно чл. 189 ал.5 ЗДвП – ЕФ се връчва
на лицето по чл. 188 ал.1 или ал.2 ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка
или чрез длъжностните лица на службите за контрол. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща ЕФ за извършеното нарушение, а
първоначално издаденият ЕФ се анулира.
В случая няма данни ЕФ да е връчен, а след
като е узнал за издаването му В.Т. го е обжалвал с възражение, че не е
собственик, нито ползвател на МПС и незаконосъобразно е бил санкциониран.
Отговорността за извършеното нарушение е на собственика или ползвателя на МПС,
с което е извършено нарушението. От приложените доказателства действително се
установява, че В.Т. няма такова качество. Респективно той не е длъжен да знае
кое лице е управлявало автомобила и затова за него не възниква задължение да
посочи на кого е предоставено управлението, нито да се възползва от възможността да подаде декларация по реда на
чл. 189 ал.5 ЗДвП, с посочването на такова лице.
По тези съображения решението на Районен
съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.1 ЗАНН в полза на ответника следва да се
присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 385/01.07.2022
г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 591/2022 г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Плевен да заплати на В.М.Т. *** направените разноски за адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура –
Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/