Р Е Ш Е Н И Е
№289
гр. Хасково, 24.04.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия П.Костова административно дело №75/2023г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от М.А.Д. ***,
подадена чрез пълномощник адв. И.И., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0254-000012/11.01.2023г., издадена от
полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Д., с която на основание чл.171,
т.1, б.„а“ от Закона за движението по пътищата му е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до отпадане на
основанието за това.
Жалбоподателят намира оспорената заповед за
незаконосъобразна и ограничаваща правата му, поради което моли за нейната
отмяна.
Ответникът, полицейски инспектор към ОДМВР
Хасково, РУ Д. – Е. Г. в съдебно заседание изразява становище
за неоснователност на жалбата. Намира, че в случая са били налице законовите
предпоставки за налагане на процесната ПАМ, поради което като правилна и
законосъобразна, моли съда да бъде оставена в сила.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С процесната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-0254-000012/11.01.2023г., издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Д., на основание чл.171, т.1, б.„а“ от Закона
за движението по пътищата, на М.А.Д. е наложена принудителна административна
мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
отпадане на основанието за това. Заповедта е обоснована с това, че въз основа
на постъпило писмо до МВР Хасково, РУ Д. с изх. № 20/11.01.2023г. от Център за
психично здраве гр. Хасково ЕООД, е установено, че водачът не отговоря на
психологическите изисквания, тъй като същият се води на диспансерен отчет в ЦПЗ
гр. Хасково ЕООД от 2019г., с диагноза „параноидна шизофрения“.
По делото е приобщена административната
преписка по издаване на оспорения ИАА. Представени са и са приети писмени
доказателства за компетентността на издателя на оспорения акт - Заповед №
1253з-21/14.01.2022г. на директора на ОДМВР – Хасково, справка за нарушител
водач, писмо от Център за психично здраве гр. Хасково ЕООД, подписано от д-р М.,
както и карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване
на свидетелство/правоспособност за управление на МПС № 251/30.05.2019г. на
Транспортна централна лекарска експертна лекарска комисия със срок на валидност
до 30.05.2020г. и карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за
придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС №
540/11.11.2021г. със срок на валидност до 11.11.2023г.
По делото са изслушани свидетелските
показания на ангажирания от жалбоподателя свидетел С. И. Р., майка на
жалбоподателя, които съдът, отчитайки възможната нейна заинтересованост по
смисъла на чл.
144 АПК във връзка с чл.
172 ГПК, не кредитира изцяло като несъответстващи на събрания
по делото писмен доказателствен материал. Същите са в противоречие с изложените
от свидетеля Радева пред полицейските органи данни за психическото здраве на
жалбоподателя, нейн син. Твърди, че същите били дадени в състояние на афект от
случилото се със сина и на 04.01.2023г., тъй като и тя доста често вече, с
оглед възрастта се нервирала.
При така установената по делото фактическа
обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт
и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния
за това орган – полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Д., съгласно приложената по делото Заповед № 1253з-21/14.01.2022г. на
Директора на ОД на МВР Хасково.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена в
писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е
и мотивирана, посочени са правните и фактическите основания за издаването
ѝ. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на ПАМ по чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП на водач, за който се установи, че не
отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на
основанието за това.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаване на заповедта.
Административният орган е изпълнил задължението си за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти по случая.
Безспорно се установява, че жалбоподателят М.Д. е водач, който страда от
психично заболяване. Тези факти нито се отричат, нито са оборени по делото с
ангажиране на допустими и относими доказателства, поради което съдът приема за
безспорно установено, че така установеното обстоятелство е юридическият факт,
пораждащ правомощието на административния орган да наложи на водача ПАМ по
чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена и при точно
прилагане на материалния закон.
Визираните в хипотезата на чл. 171, т. 1,
б. „а“ ЗДвП юридически факти, при наличието на които е допустимо налагането на
принудителната мярка, са първо, несъответствие с медицинските или
психологически изисквания към водача на моторно превозно средство, и второ,
това несъответствие да е видимо. Изискванията за психологическа годност на
водача на моторно превозно средство са подробно определени в Наредба №36 и
Наредба №
3 от 11.05.2011 г., издадена от министъра на здравеопазването /обн., ДВ, бр. 39
от 20.05.2011 г./. Те касаят познавателната, психомоторната
и личностната сфера на психиката. Установяването им става посредством
психологическо изследване, при което се прави оценка на състоянието на
психологическите качества на лицето и съответствието им с изискванията. В
хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП законодателят не изисква
несъответствието с изискванията да е установено чрез психологическо изследване,
тъй като тогава лицето няма да отговаря на изискванията за упражняване на
правнорегламентираната дейност и разрешението за упражняването на същата ще
следва да бъде отнето. Законодателят изисква несъответствието да е видимо. Това
ще рече първо, несъответствието да е толкова явно и очевидно, че да се
установява и от неспециалист. И второ, то трябва да се види от самия
компетентен орган, т.е. органът трябва да направи извода на базата на
собственото си възприятие на несъответствието. Тогава, за да предотврати
неправомерното упражняване на правнорегулираната дейност, законодателят е
овластил контролните органи временно, до окончателното установяване на
съответствието на психологичното състояние с изискванията, да отнемат
свидетелството за управление на моторно превозно средство и по този начин да
ограничат възможността за неправомерното управление на моторно превозно средство.
Какво показват фактите по делото?
При извършване на правно-регламентирана
дейност полицейски орган констатирал, че Д. видимо не съответства на
психологическите изисквания за упражняване на правно-регламентираната дейност
управление на моторно превозно средство, като тези негови възприятия са
подкрепени и от постъпилото от д-р М., управител на Център за психично здраве
гр. Хасково становище за психическото състояние на жалбоподателя. Именно това е
дало повод на полицейския орган, да наложи по отношение на М.Д. процесната
принудителна административна мярка.
Представената пред съда карта за оценка на физическата годност на водача
№ 540/11.11.2021г., издадена от ТЦЛЕК със срок на валидност две години, не
променя горния извод. Същата обаче следва да бъде подложена на критичен анализ,
с оглед динамиката на заболяването на жалбоподателя. Не е спорно, че към датата
на издаването и – 11.11.2021г. лекарската комисия е преценила обективното
състояние на жалбоподателя и въз основа на обективните констатации е заключила,
че същият отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от
категория В1, В, АМ. Същественото в случая е, че при изготвяне на
индивидуалната оценка на лицето от ТЦЛЕК се вземат предвид данните за здравословното му състояние в миналото,
настоящето и вероятната прогноза за бъдещето.
Използваният израз „вероятна прогноза“ в забележка 2 от Приложение 2 от Наредба
№3 от 11.05.2011г. за
изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и
условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на
физическата годност за водачите от различните категории, не може да бъде
приравнен на израза „сигурна прогноза“. Използвайки именно този израз
законодателят е предвидил, че във всеки конкретен случай е допустима промяна в
динамиката на заболяването на конкретното лице. Поради това установеното
здравословно състояние от ТЦЛЕК и отразено в карта за оценка на
физическата годност на водача № 540/11.11.2021г. следва да бъде прието
като прогнозно, но не и постоянно. Водеща в случая е динамиката на заболяването
на жалбоподателя, която във всеки следващ момент може да бъде различна. Именно
това е имал предвид законодателят при очертаване параметрите на мярката по чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП. Както бе посочено по-горе в съдебното решение
за прилагането и е достатъчно видимото установяване от страна на полицейския
орган, че водачът на моторното превозно средство не отговаря на
медицинските или психологическите изисквания. В случая именно тези елементи са
налице, поради което мярката е законосъобразно наложена към релевантния за
спора момент.
На следващо място съдът намира, че
оспореният административен акт е съобразен както с генералната цел на всяка
принудителна административна мярка, така и със специфичната такава, съобразно
особеностите на регулираните обществени отношения. Не се установява и нарушение
на принципа за съразмерност, залегнал в чл.
6 от АПК, доколкото с обжалваната заповед не се цели да бъдат
засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на
законово установените правомощия на контролните органи. Както се посочи, с
налагането на принудителна административна мярка временно се ограничава правото
на управление на моторни превозни средства, с оглед да бъде установено по
предвидения в закона ред удовлетворени ли са всички медицински или
психологически изисквания за правоспособността на водача. Именно затова
законодателят е предвидил срок за временното ограничение на правото на
управление на МПС - до отпадане на основанието.
По делото, въпреки указаната от съда
доказателства тежест, от страна на оспорващия освен гласни доказателства от
същия не се ангажира назначаването на психиатрична експертиза, която да
удостовери здравословното му състояние и възможността му да управлява МПС от
съответните категории и да обори заключението на д-р М. за здравословното му
състояние, дадено след издаване на карта за оценка на
физическата годност на водача № 540/11.11.2021г. от ТЦЛЕК.
Мотивиран от горното при проверката по чл.
168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е
валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните
правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на М.А.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0254-000012/11.01.2023г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР
Хасково, РУ Д., с която на основание чл.171, т.1, б.„а“ от Закона за движението
по пътищата му е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
отпадане на основанието за това.
Решението на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: