Решение по дело №130/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Константин Калчев Калчев
Дело: 20217060700130
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 124

 

град Велико Търново, 28.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев

 

при участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 130/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Същото е образувано по жалбата на „ВАЧЕВ ТАБАК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ален мак“ № 6Б, вх. А, ет. 1, чрез *** М. Б., против Решение № 21/22.02.2021 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против Разпореждане с изх. № С210004-137-0000813/02.02.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново. Жалбоподателят излага подробни доводи, че към датата на подаденото възражение е изтекла погасителната давност по отношение на посочените в жалбата публични задължения, независимо от спирането на давността поради обявеното извънредно положение за периода от 23.03.2020 г. – 20.05.2020 г. По тези съображения моли съдът да отмени обжалваното решение. Претендира направените разноски.

Ответната страна – директорът на ТД на НАП гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата, като моли да бъде потвърдено оспореното решение на директора на ТД на НАП – Велико Търново, по съображенията, изложени в него. Претендира ***ско възнаграждение в размер на 100 лева.

 

Съдът след като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК приема за установено следното:

Срещу „ВАЧЕВ ТАБАК“ ЕООД е образувано изпълнително дело № **********/2012 г. за събиране на публични задължения. На 01.02.2021 г. дружеството е подало възражение за изтекла погасителна давност за задължения по изпълнителното дело за ДОО, УПФ, НЗОК, ДДФЛ, ДДС и КД, групирани в 10 точки по различни изпълнителни титули.

Във връзка с подаденото възражение, публичният изпълнител е издал разпореждане изх. № С210004-137-0000813/02.02.2021 г., с което е отказал да прекрати производството по отношение на претендираните от жалбоподателя общо 34 бр. задължения, тъй като давността не е била изтекла. Разпореждането е връчено на 03.02.2021 г.

Недоволен от посоченото разпореждане, жалбоподателят го е оспорил пред директора на ТД на НАП – В. Търново с жалба, подадена  на 09.02.2021 г. С Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 21/22.02.2021г. директорът на ТД на НАП – Велико Търново е оставил без уважение подадената жалба. Решението е връчено на жалбоподателя на 24.02.2021 г., а жалбата срещу него е подадена по пощата на 04.03.2021 г.

В хода на съдебното дирене от страна на ответника по жалбата са представени като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка, като допълнително в изпълнение разпореждане на съда са представени заверени копия от разпорежданията за присъединяване по чл. 217 от ДОПК, с които към изпълнителното дело са присъединени процесните вземания, както и всички актове и действия по изпълнителното дело след 21.10.2015 г., водещи до спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 172 от ДОПК или за наличието на обстоятелства по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

 

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК, в законоустановения срок /тъй като 03.03.2021 г. е неприсъствен ден/. Горното налага извода за нейната допустимост.

 

 

 

 

Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция в 7-дневен срок от съобщението. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са разпореждането на публичния изпълнител и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност – наличието на компетентност на органа; изискването за писмена форма; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им и съобразяване с целта на закона. При така определения предмет на производството, съдът намира жалбата за частично основателна.

Процесното решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно – от териториалния директор на ТД на НАП – Велико Търново. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – гр. Велико Търново да потвърди обжалвания пред него акт. Самото разпореждане също е издадено от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност.

При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

По отношение приложението на материалния закон:

С разпореждане с изх. С210004-137-0000813/02.02.2021 г.  на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново е било отказано прекратяване на изпълнителното дело по отношение на задължения за вноски за ДОО, УПФ, НЗОК и ДДФЛ по декларации обр. 6, подадени през 2014 г. и 2015 г., за задължения за ДДС и КД по Ревизионен акт № *********/13.06.2014 г., както и за КД по декларация от 2014 г. и за ДДС по СД от 2014 г. – общо 74 450,46 лв. главници и лихви.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал. 2 на чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. Според § 29, т. 1 и 2 от ПЗР към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., до отмяната на извънредното положение: 1. срокът по чл. 171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага; 2. освен в случаите по чл. 172, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение. В Република България извънредно положение беше обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. за период до 13.04.2020 г., удължено с решение на Народното събрание до 13.05.2020 г. (ДВ бр. 33 от 07.04.2020 г.). Съгласно § 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Следователно давностните срокове за погасяване на публичните задължения спират да текат за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. /69 дни/.

 

 

 

 

1. С оглед така очертаната правна уредба съдът намира, че жалбата е основателна по отношение на задълженията за ДДС за месеци 02.2010 г., 05.2020 г., 08.2010 г., 10.2010 г. и 11.2010 г., и за корпоративен данък /КД/ за 2009 г., установени с РА № *********/13.06.2014 г. За всички тези задължения по силата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК абсолютната давност е започнала да тече на 01.01.2011 г., тъй като същите е следвало да се платят през 2010 г. Абсолютната давност е следвало да изтече на 01.01.2021 г., но този давностен срок е спрял за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. поради извънредното положение. Следователно 10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК в случая е изтекъл на 20.03.2021 г. Въпреки дадените от съда указания, от ответника не са представени доказателства за наличието на някое от изключенията по чл. 171, ал. 2, т.1-4 от ДОПК, препятстващи изтичането на този срок. Вярно е, че към момента на постановяване на обжалваното решение и на произнасянето на публичния изпълнител не е била изтекла абсолютната 10-годишна давност, но същата е изтекла към момента на приключване на устните състезания по делото. Съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Изтичането на абсолютната погасителна давност, независимо от спирането и прекъсването на давността, е именно такъв нов факт, който следва да бъде взет предвид от съда. Съгласно чл. 168, т. 3 от ДОПК публичното вземане се погасява по давност, а съгласно чл. 173, ал. 1 от ДОПК вземанията се отписват, когато са погасени по давност. Изложеното важи и за акцесорното задължение за лихви върху установените главници. Предвид изложеното, жалбата на „ВАЧЕВ ТАБАК“ ЕООД е основателна в тази част, като решението на директора на ТД на НАП – В. Търново и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят в тази част, а преписката се изпрати по компетентност на публичния изпълнител за предприемане на съответните действия по отписване на тези задължения и прекратяване на изпълнителното производство по отношение на тях.

2. По отношение на задълженията за ДОО, УПФ, НЗОК и ДДФЛ по декларации обр. 6 с №№ 040021410180069/02.12.2014 г., 040021410828638/22.12.2014 г., 040021410206025/03.12.2014 г., 040021410212647/04.12.2014 г., 040021500864536/26.01.2015 г., 040021410205950/03.12.2014 г., за ДДС по СД № 04001353421/14.11.2014 г. и за КД по данъчна декларация по ЗКПО № 044351400459629/06.06.2014 г. – задълженията по тези декларации е следвало да се платят през 2014 г., следователно давностният срок за същите е започнал да тече на 01.01.2015 г. Неоснователно ответникът счита, че давностният срок е спрян на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК – поради налагането на обезпечителни мерки с Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № 007/2012/000044/14.04.2015 г., ПНОМ № 0071/2012/000082/08.06.2015 г. и ПНОМ № 0071/2012/000084/08.06.2015 г. Видно от приложените ПНОМ, мерките са наложени за обезпечаване на задълженията на  „ВАЧЕВ ТАБАК“ ЕООД по изпълнителното дело към момента на издаването им. Към 14.04.2015 г., респ. 08.06.2015 г. задълженията по посочените декларации не са били присъединени към изпълнителното дело /това е станало с Разпореждане за присъединяване № 000071/2012/000116/19.10.2015 г./, поради което същите задължения не могат да се ползват от спирането на давността с наложените мерки за обезпечаване на предходни задължения. Неоснователно приходната администрация в тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 217, ал. 4 от ДОПК. Същата гласи: „Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател“. Очевидно е, че същата визира извършени действия по принудителното изпълнение, каквито не са налагането на обезпечителни мерки. Това е видно и от систематичното място на текстовете в кодекса – съответно в Глава двадесет и четвърта „Обезпечения“ и Глава двадесет и пета „Принудително изпълнение“. Следователно наложени обезпечителни мерки по изпълнителното дело не спират давностния срок по отношение на задължения, които не са били присъединени към делото до този момент.

Както се посочи, давностният срок за задълженията по горните декларации е започнал да тече на 01.01.2015 г. Същият е прекъснат на 19.10.2015 г., с присъединяването на тези публични вземания към изпълнителното дело, от който момент започва да тече нова 5-годишна давност. На 21.10.2015 г. давността е прекъсната с извършването на опис на недвижимо имущество на длъжника, а на 02.12.2015 г. давността отново е прекъсната с издаването на разпореждане за определяне на окончателна оценка на недвижимия имот. Следователно погасителната давност е следвало да изтече на 02.12.2020 г. Изтичането на същата обаче е спряно за периода на извънредното положение /13.03.2020 г. – 21.05.2020 г./ на основание § 29, т. 2 от ПЗР към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и § 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето. При това положение давностният срок за задълженията, които е следвало да бъдат платени през 2014 г., в случая изтича на 09.02.2021 г. Въпреки дадените от съда указания, от ответника не са представени други доказателства за спиране или прекъсване на давността преди 09.02.2021 г. Представено е Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване № С210004-111-0000580/19.02.2021 г., но видно от датата му, същото е изготвено след като давността за тези задължения вече е изтекла, поради което не представлява обстоятелство, прекъсващо изтичането на давността и даващо начало на нов давностен срок. Предвид изложеното, жалбата на „ВАЧЕВ ТАБАК“ ЕООД е основателна и в тази част, като решението на директора на ТД на НАП – В. Търново и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят в тази част, а преписката се изпрати по компетентност на публичния изпълнител за предприемане на съответните действия по отписване на тези задължения и прекратяване на изпълнителното производство по отношение на тях.

3. По отношение на задълженията за ДДФЛ по декларация обр. 6 № 040021500864536/26.01.2015 г.: задълженията по тази декларация е следвало да бъдат платени през 2015 г., следователно давностният срок за същите е започнал да тече на 01.01.2016 г. Предвид периода на извънредното положение и с оглед цитираните по-горе разпоредби, същият изтича на 10.03.2021 г. Преди това обаче на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността е прекъсната с издаденото Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване № С210004-111-0000580/19.02.2021 г., което представлява действие по принудителното изпълнение, при което е започнала да тече нова давност, която още не е изтекла. Не е изтекла и абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Жалбата е неоснователна в тази част и следва да се отхвърли.

 

При този изход на делото и на двете страни се следват разноски. Съобразно уважената част на жалбата в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 548,02 лв. В случая съобразно отхвърлената част на жалбата следващото се ***ско възнаграждение възлиза на 0,36 лв., или НАП следва да заплати по компенсация на жалбоподателя разноски в размер на 547,66 лв.

 

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът:

 

 

Р      Е      Ш      И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВАЧЕВ ТАБАК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ален мак“ № 6Б, вх. А, ет. 1, чрез *** М. Б., против Решение № 21/22.02.2021 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против Разпореждане с изх. № С210004-137-0000813/02.02.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която е отказано прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла давност на задължения за ДДФЛ в размер на 164,28 лв. и лихви – 103,22 лв. по декларация обр. 6 с № 040021500864536/26.01.2015 г.

 

ОТМЕНЯ Решение № 21/22.02.2021 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против Разпореждане с изх. № С210004-137-0000813/02.02.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, в останалата част.

 

ИЗПРАЩА преписката по компетентност на публичния изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново за предприемане на действия съобразно мотивите на настоящото решение.

 

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „ВАЧЕВ ТАБАК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ален мак“ № 6Б, вх. А, ет. 1 разноски по делото в размер на 547,66 лв. /петстотин четиридесет и седем лева лева и шестдесет и шест стотинки/.

  

 

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

                                              

           

 

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: