Р
Е Ш Е Н И Е №52
гр.Силистра, 23.09.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Анета Тодорова, с участието на Окръжния прокурор при ОП гр.Силистра
Теодор Желев,като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №53 по
описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение №64/02.04.2021г.,постановено по АНД
№858/2020г., Силистренският районен съд е отменил Наказателно постановление
№534095-F559372/21.08.2020г.,издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“ гр.Варна при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185 ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС), на ”ИЛКО 92“ООД гр.Силистра, е наложено
административно наказание, по вид „имуществена санкция“,в размер на 600 лева,
за извършено нарушение на чл.118 ал.1 ЗДДС,вр. с чл.25 ал.1 т.1 и чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти,изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършат продажби чрез електронен магазин (Обн.ДВ, бр.106 /27.12.2006г.,
посл.изм. ДВ,бр.37/2021г.) - занапред Наредба №Н-18/2006г.
Производството е образувано по касационна жалба на отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна
при Централно управление на НАП, подадена от представител по пълномощие
ст.юрисконсулт при ТД НАП гр.Варна Н.О., с искане да бъде отменено обжалваното
решение на СРС и, след решаване на спора по същество от касационната инстанция,
потвърдено първоначално оспореното НП. Касационните оплаквания са сведени до
твърдение, че съдът бил допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, с необсъждане на релевантни за спора доказателства,вкл. НП №44207 7-F483563/12.06.19г.(л.41 АНД/СРС), прието по делото в съдебно
заседание на 11.03.21г. с което било санкционирано същото по вид нарушение на
фискалния порядък, извършено от ответното по касация ООД. С жалбата се
преповтарят фактическите обстоятелства по делото и се релевират касационните
основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 НПК, като доминират съображенията за неправилно
приложение на материалния закон. Касаторът настоятелно възразява срещу извода
на районния съд за наличие на предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН в
настоящия случай, която преценка не била направена в контекста на необсъдените
доказателства. Последното довело до неправилното приложение на материалния
закон, като правна последица от процесуалното нарушение. Ето защо моли за
отмяна на атакуваното решение на СРС и,съответно за потвърждаване на
наказателното постановление. В писмено становище поддържа горните аргументи.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Ответникът
по касация- “ИЛКО 92“ООД гр.Силистра,
представлявано от управителя Б.А.Н.,чрез упълномощен представител адв.К.С.
счита, че касационната жалба е неоснователна, като излага аргументи в подкрепа
на решаващите изводи на въззивната инстанция.Допълнително мотивира извода за
маловажност на случая и настоява оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила
като съответен на фактите по делото и закона. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
Окръжният прокурор при ОП гр.Силистра дава заключение, че обжалваното решение
на районния съд гр.Силистра е законосъобразно и предлага да бъде отхвърлена
касационната жалба.
Производството е по реда на Глава
ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен
съд,след обсъждане на доводите в жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните,прие: Касационните основания,които са заявени
пред настоящата инстанция, са за неправилно приложение на закона и
допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила (чл.63 ал.1 ЗАНН, вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК).В контекста на последното се поддържа довод, че съдът не бил обсъдил
доказани (и неоспорени) факти, релевантни за преценката му на обществената
опасност,респ. значимостта, на конкретното нарушение на данъчното законодателство,
което нарушение ако не е бил допуснал, вероятно е щял да формира друг извод
относно приложението на чл.28 ЗАНН.С жалбата не е заявено искане за връщане на
делото за ново разглеждане от СРС, независимо,че относно възведените факти
въззивната инстанция няма никакви установявания, а с оглед забраната от чл.220 АПК, е недопустимо същите да бъдат констатирани и обсъждани за първи път със
съдебния акт на касационния състав. Акцентът в настоящото оспорване е поставен
върху твърдение за неправилна преценка на случая като „маловажен“, предвид
доказаното по делото предходно санкциониране на ответното по касация дружество
за същото по вид нарушение. Касаторът категорично възразява срещу главния отменителен
извод на СРС, настоявайки за нова преценка на случая, с оглед характера на
извършената „контролна покупка“ от инспекторите по приходите,която по
презумпция не може да бъде на висока стойност и най-вече, с предходното
санкциониране на търговеца за същото нарушение.При така релевираните касационни
основания,проверката на обжалвания съдебен акт следва да се извърши на техния
терен и в параметрите, зададени с чл.218 ал.2 от АПК.
Административнонаказателният спор пред първата съдебна инстанция е бил
за правото, защото по фактите страните нямат различия.Осъществявайки дейността
по установяване на правнозначимите обстоятелства, съдът не е допуснал нарушения
на съдопроизводствените правила; уважил е доказателствените искания на
страните,вкл. е събрал и служебно относими доказателства, като е изградил
решаващите си изводи по главния предмет, съответни на фактите и закона.Приел е,
че на 03.07.2020г. в магазин на едро и на дребно, намиращ се в гр.Силистра, ***,
е била извършена проверка на стопанисващия го търговски субект „ИЛКО 92“ООД, от
инспектори по приходите към ТД НАП гр.Варна, офис гр.Русе, сектор „Мобилни
групи“,посредством осъществяване на т.нар.“контролна покупка“ от св.Р., закупил
зеленчуци на стойност 6.40 лева. Последните заплатил в брой и му било върнато
ресто от св.Б.Н.- съуправител на дружеството, която е работила на касата в
магазина, но не му е издала касов бон от монтираното и работещо в обекта
фискално устройство, модел “TREMOL M20“
с ИН №ZK132569 и номер на ФП 50169563. Проверяващите напуснали магазина и
след няколко минути се върнали, легитимирайки се като инспектори по приходите и
извършили пълна проверка на обекта, установявайки, че фактическата касова
наличност и отчетената такава с ФУ, не си съответстват, като разминаването било
с 5.92 лева. Други нередности не са установили, а констатациите си отразили в
съставения на място, по реда на чл.110 ДОПК, Протокол №0386827/03.07.20г.Извлекли
са от ФУ „Дневен отчет“ и справка КЛЕН (л.25-гръб), видно от които е, че към
11.00 часа на 03.07.20г. полученият от продажби оборот възлиза на 417.00 лв. От
изведените съкратени отчети на фискалната памет (л.26) е установено, че от
01.01.2020г. до 02.07.2020г. са регистрирани продажби (оборот) в размер на
1 007 062.22 лева, с декларирано ДДС от 167 843.58 лв.,а за
периода:01.07.2019г.-30.06.2020г. - оборот от 1 728 349.74 лева и ДДС
в размер на 288 057.99 лева, което прави средно месечен оборот от порядъка
на 168 000 - 180 000 лева, с надлежно деклариран по реда на ЗДДС
данък върху добавената стойност. В този контекст, и двамата управители на
ответното по касация дружество, заявили без колебания (Б.Н.в писмено възражение
срещу АУАН - л.20-гръб,
а св.Б.Н.- в съд.зас. на 11.03.21г.), че е неоправдано/нелогично, и със
сигурност неумишлено, при горните обороти и деклариран ДДС, да укриват покупки
от порядъка на 5-10 лева.За деня на проверката уточнили, че са достигнали
оборот от около 8 000 лева, който факт е обсъден от СРС.
При горните фактически установявания
съдът е приел за безспорно установено нарушението на чл.118 ал.1 ЗДДС във
връзка с чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/06г., защото без съмнение ответното
по касация дружество, е лице от кръга на нормираните с чл.3 ал.1 от с.н. и за
процесната „контролна покупка“ не е бил издаден фискален касов бон. Фактите,
попълващи състава на релевираното административно нарушение не се и оспорват. Съдът
е установил още, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати нарушения от категорията на визираните в чл.348 ал.1 т.2 НПК, а
процесното пред него НП не е засегнато от пороци, водещи до неговата отмяна на
това основание.Независимо от горните факти обаче, въззивната инстанция е обосновала извод за
маловажност на случая в контекста на чл.28 ЗАНН и е отменила НП,поради противоречието
му с материалния закон.
Касаторът
основателно възразява, че в хода на правораздавателната дейност, вкл. във
фазата на оценка на приетите по делото доказателства, съдът е игнорирал част от
тях, които имат пряко отношение към преценката на случая като маловажен,
визирайки влязлото в сила на 27.08.2019г. НП №442077-F483563/12.06.2019г.
(л.41), с което е санкционирано същото по вид нарушение на установения фискален
ред, извършено на 08.04. 2019г. от ответното дружество.От същото до датата на
процесното по настоящото дело нарушение,са изминали повече от две години,но
мотиви относно неговата оценка, съдът дължи по аргумент от чл.14 ал.1 НПК.
Освен това, при новото разглеждане на делото следва да бъде обсъдено и
установеното посредством писмени и гласни доказателства (Вж.свидетелските
показания на инспекторите по приходите) обстоятелство, че преди заплащането на
всяка конкретна покупка,клиентите в магазина задължително получават от склада
на същия търговски обект, електронна складова разписка, издадена от нефискален
принтер,свързан с електронна везна,на която се измерва количеството на избраната
стока. Издадената такава „бележка“ на св.Р. (актосъставител) е приложена на л.
25-гръб
от делото на СРС, видно от която е, че същата съдържа пълна информация за закупените
продукти,тяхното количество и цена,което сочи на охранени интереси на
потребителите,вкл. до момента на заплащането, финализирането на сделката.
Следователно,
горните факти, за които са събрани неоспорени и непротиворечащи си
доказателства в процеса пред въззивната инстанция, трябва да бъдат обсъдени при
решаване на спора,тъй като имат значение за преценката на поредността на нарушението,респ.
на поведението на ответното по касация дружество, както и за проявените
евентуално неблагоприятни последици от него в различни сфери на обществения
живот - защита на потребителите; установеният начин на работа в търговския
обект със задължителното изтегляне на подлежащите на закупуване стоки на
електронна везна, свързана с нефискален принтер,даваща информация за извършените
покупки,видовете закупени стоки и тяхната стойност.Последното има значение за
отчетността както на самия търговец,така и за одитните дейности на контролните
органи, разбира се и за установения фискален порядък с императивните разпоредби
на чл.118 ал.1 ЗЗДС,вр. с чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006г., в който
ракурс следва да бъде преценена и стойността на неотчетената покупка.Само след
съвкупната преценка на всички обстоятелства,вкл. горепосочените, за които са
ангажирани доказателства от касатора, решаващият съд може и следва да гради
изводи за значимостта на нарушения от вида на процесното,както и за степента на
обществената опасност на конкретното по делото.
За
пълнота на изложението настоящият състав счита, че не издържа критиката на
закона оплакването на касатора, че липсата на вредни последици от деянието, за
което е ангажирана отговорността на дружеството,както и увреждането на фиска (в
размер на 20% от 6.40 лв.,равняващо се на 1.28 лв. при установените обороти и
деклариран ДДС), било без правно значение при преценката на случая в контекста
на чл.28 ЗАНН. Доколкото последният не съдържа критерии за нейното извършване,
при условията на чл.11 ЗАНН,в хипотезата на чл.93 т.9 НК,наличието и степента
на вредните последици,е определено от нормотвореца като структуроопределящ
елемент на понятието „маловажен случай“.В позитивното ни право, не се намира
друга легална дефиниция на същото, което налага при съблюдаване с ТП
№1/27.02.15г. на ВКС по т.д.№1/14г.,ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, както и
с базово ТР №1/12.12.07г. на ВКС по н.д.№1/07г.,ОСНК, да бъдат преценени
вредните последици от релевираното нарушение и евентуално тяхната значимост. Без
правно значение в случая е объркването в жалбата относно вида на самото
нарушение (на стр.3 абз.3 е записано, че процесното нарушение е резултатно, а
на стр.4 абз.2 изр.последно, че не е резултатно), защото за съществената
преценка на степента на неговата обществена опасност има значение наличието/липсата,респ.
не/значителността на вредните му последици, по аргумент от чл.93 т.9 от Общата
част на НК.
Доколкото
настоящата инстанция е ограничена от възведените касационни доводи, както и от забраната
на чл.220 АПК за нови фактически установявания, гореизложеното налага
производството да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Относно
претендираните разноски, при условията на чл.226 ал.3 АПК, съдът следва да се
произнесе и по сторените такива за водене на делото в АС гр.Силистра. При
наличие на касационното основание от чл.348 ал.1 т.2 НПК, обжалваното решение следва да
бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг
състав, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.2 и чл.222 ал.2 т.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение
№64/02.04.2021г. постановено по АНД №858/2020г. по
описа на Силистренския районен съд и връща делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд, при съобразяване с дадените в настоящото решение
указания, съгласно чл.224 АПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.