№……………
гр. Варна
..................2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Варна, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и
осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена
Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Мария Даскалова
при секретаря Светла Великова и с участието на прокурора
Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова №151/2018
г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на глава Х, раздел ІІІ от АПК.
Образувано
е по жалба от Г.В.С. ЕГН ********** против разпоредбите на чл. 12, ал.1; чл.12,
ал.2, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 и, чл.19, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от Наредба за
реда и условията за пътуване на преференциални цени в обществения транспорт на
територията на Община Варна /НРУППЦОТТОВ/.
Жалбоподателят
сочи, че оспорените разпоредби противоречат на т.66 и чл.16 от ДИРЕКТИВА 2006/123/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния
пазар. Счита, че предоставеното право за безплатно пътуване за една линия е
недостатъчно с оглед нуждите на хора с увреждания и следва да се предостави
такова право за всички линии на обществения транспорт в гр. Варна. В
съдебно заседание лично от жалбоподателя и чрез процесуален представител
жалбата се поддържа. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗА в минимален размер.
Ответникът – Общински съвет –
Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Сочи, че оспорената
наредба е приета при наличие на широко обществено обсъждане и с представители
на организации на хора с увреждания. Средствата за картите се отпускат от държавния
бюджет и са част от бюджета на общината, поради което няма възможност да се
отпуснат средства в по-голям размер. Счита жалбата за неоснователна и пледира
за отхвърлянето и. Претендира присъждане за възнаграждение за един адвокат.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна, счита жалбата за неоснователна. Не е налице противоречие
на оспорените разпоредби с нормативен акт от по-висок ранг. Пледира за
отхвърляне на жалбата.
Съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Оспорените разпоредби от НРУППЦОТТОВ са със следното съдържание:
чл. 12, ал.1 Право на пътуване с абонаментна
карта на преференциални цени имат лицата с постоянен адрес ***, както и
чужденци, получили разрешение за постоянно пребиваване в Република България с
постоянен адрес ***, с изключение на учащите - ученици и студенти редовно
обучение.
ал.2 Право на пътуване с
абонаментна карта на преференциални цени имат следните категории граждани:
4. Лица от 18 години до 64 години
с определена трайно намалена работоспособност от 50 % до 70 % - за една линия
по избор;
5. Лица от 18 години до 64 години
с определена трайно намалена работоспособност от 71 % до 90 % - за една линия
по избор;
6. Лица от 18 години до 64 години
с определена трайно намалена работоспособност от 91 % до 100 % без чужда помощ
- за една линия по избор;
7. Лица над 18 години с
определена трайно намалена работоспособност от 91 % до 100 % с чужда помощ - за
една линия по избор;
8. Придружители до 64 годишна
възраст на лица над 18 г. с определена трайно намалена работоспособност от 91 %
до 100 % с чужда помощ - за една линия, съвпадаща с линията на лицето, което
придружава.
чл. 19. Посочени в чл. 12 от Наредбата лица заплащат следните суми за издаване на
една абонаментна карта на преференциални цени:
4. Лица от 18 г. до 64 години с определена трайно
намалена работоспособност от 50 % до 70 % - заплащат 50 % от стойността на
редовна абонаментна карта за една линия месечно;
5. Лица от 18 г. до 64 години с определена трайно
намалена работоспособност от 71 % до 90 % заплащат 30 % от стойността на
редовна абонаментна карта за една линия месечно;
6. Лица от 18 г. до 64 години с определена трайно
намалена работоспособност от 91 % до 1.00 % без чужда помощ - заплащат 20 % от стойността
на редовна абонаментна карта за една линия месечно;
7. Лица над 18 години с определена трайно намалена
работоспособност от 91 % до 100 % с чужда помощ - заплащат 20 % от стойността
на редовна абонаментна карта за една линия месечно.
8. Придружители до 64 годишна възраст на лица над 18
г. с определена трайно намалена работоспособност от 91 % до 100 % с чужда помощ
заплащат 30 % от стойността на редовна абонаментна карта за една линия
месечно/.
От кмет на Община Варна до Общински съвет – Варна са направени
две предложения от 27.02.2015 г.: 1. За отмяна на решения на Общински съвет –
Варна с оглед на приемане на НРУППЦОТТОВ и 2. За приемане на НРУППЦОТТОВ .
Съгласно Протокол №1/13.02.2015 г., относно приемане на НРУППЦОТТОВ
е проведено заседание на работна група, в
което са взели участие директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Варна и
организации на хора с увреждания.
Съгласно Протокол № 26/18.03.2015 г. е проведено
заседание на ПК „Правна комисия”, ПК „Транспорт” и ПК „Социални дейности и жилищна
политика”, като са обсъдени и приети предложенията на кмет на Община Варна за
отмяна на решения, относно действащи решения на Общински съвет – Варна,
уреждащи пътуването на преференциални цени и приемане на НРУППЦОТТОВ.
Проект за дневен ред за заседание № 40/30.03.2015 г. на
Общински съвет – Варна е публикуван във вестник „Черно море” бр. 56/25.03.2015
г., като в т. 8 от дневния ред са включени приемане на НРУППЦОТТОВ и отмяна на решения на Общински съвет - Варна.
При проведено заседание на Общински съвет - Варна на
30.03.2015 г. е съставен Протокол №40. Присъствали са 49 от общо 51 общински
съветници видно от присъствен списък, в който присъстващите общински съветници
са се подписали. С Решение №
2080-9/30.03.2015 г. на Общински съвет – Варна е приета НРУППЦОТТОВ. Поименно
са гласували „за” – 44 общински съветници, „въздържал се” – 1 общински съветник,
отсъствали са – 3 общински съветници. С
Решение №2081-9/30.03.2015 г. на Общински съвет – Варна са отменени решения на
Общински съвет - Варна, регламентиращи до тогава материята уредена с НРУППЦОТТОВ.
Поименно са гласували „за” – 46 общински съветници, отсъствали са 2 общински
съветници.
Решения № 2080-9/30.03.2015 г. и №2081-9/30.03.2015 г.на
Общински съвет – Варна са публикувани в бр. 66/08.04.2015 г. на вестник „Черно
море”.
С писмо от 21.07.2015 г. председател на ПК „Социални
дейности и жилищна политика” в Община Варна е изпратил становище до председател
на ПК „Правна комисия” Община Варна с
предложение за изменение на чл.12, ал.2, т.7 и чл.19, т.7 от НРУППЦОТТОВ. На
заседание на ПК „Правна комисия” в Община Варна, за което е съставен Протокол
№28/30.07.2018 г. по т.3 от дневния ред е взето решение за изменение на чл.12,
ал.2, т.7 и чл.19, т.7 от НРУППЦОТТОВ .
Проект за дневен ред на заседание на Общински съвет –
Варна, което е било насрочено за 05,06.08.2015 г. е публикуван в бр.
144/31.07.2015 г. на вестник „Черно море”.
С Решение № 2354-12 от 05,06.08.2015 г. Общински съвет –
Варна, е взел решение за изменение на чл.12, ал.2, т.7 и чл.19, т.7 от НРУППЦОТТОВ,
като разпоредбите са придобили вида посочен по-горе. Гласували са: „за” -32,
„против” – 0, „въздържал се” – 10, отсъстващи - 6 Взетото решение е публикувано
в бр. 156/18.08.2015 г. на вестник „Черно море”.
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.
Оспорването е публикувано по реда на чл. 188, вр. чл.181,
ал.1 от АПК в Държавен вестник бр.16/20.02.2018 г., поставено е обявление в
Адм. съд – Варна, публикувано е обявление за оспорването в сайта на ВАС и Адм.
съд – Варна. В хода на съдебното производство не са налице встъпили заедно с
административния орган или присъединени към оспорването страни по реда на чл.
189, ал. 2 от АПК.
Съобразно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват
подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати
от него или за които той поражда задължения.
Съгласно Експертно решение № 1878 заседание 94/18.06.2015
г. на ТЕЛК за общи болести в МБАЛ „Св. Анна”– Варна, жалбоподателят - Г.В.С. е с трайно намалена работоспособност
79 %, поради общо заболяване – високостепенно дегенеративно късогледство с
астигматизъм, хоризонтален нистагъм и конкомитентен дивергентен стабизъм на
двете очи. Оспорените разпоредби са
относно преференциални цени за абонаментни карти в обществен транспорт на
Община Варна за лица с намалена работоспособност, като се иска увеличаване на
преференциите, поради което жалбоподателя има правен интерес от оспорването.
Съобразно чл. 187, ал.1 от АПК оспорването на подзаконов нормативен акт не е
ограничено във времето. Следва, че производството е в резултат от валидно и
допустимо сезиране на съда. Относно оспорването на чл.12, ал.1 от НРУППЦОТТОВ
жалбоподателят не предлага изменение, а счита че разпоредбата е
незаконосъобразна поради противоречието и с нормативен акт от по-висока степен,
поради което и в тази част жалбата е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Относно спазването на административнопроизводствените
правила.
Правната същност и характеристиките на нормативните административни
актове са уредени от разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от АПК. Правилото обявява за
такива всички подзаконови административни актове, които съдържат
административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой
адресати и имат многократно правно действие. Хипотезата на текста очертава едно
легално определение, което изброява изчерпателно елементите на този вид актове
и обхвата на действието им, като същевременно въз основа на него те се
разграничават от другите два вида - индивидуалните и общите административни
актове, уредени в чл. 21, респ. чл. 65 от АПК.
За да се определи даден административен акт като
нормативен, трябва да се има предвид само и единствено визираните белези,
правно действие и последици в чл. 75, ал. 1 от АПК. Ако същите са кумулативно
налични, то актът попада в тази категория по същество, дори и да не отговаря на
някои формални или процедурни изисквания на закона. Поради това, останалите
разпоредби на чл. 75 и на следващите членове от раздел III на глава V от АПК
касаят изисквания към формата, компетентния орган и реда на издаване на
нормативния акт, т.е. те уреждат вторични и по-скоро процедурни изисквания към
издаването на нормативния подзаконов акт, без да въвеждат допълнителни елементи
към същината му, очертана в легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК.
Оспорените разпоредби - чл. 12, ал.1; чл.12, ал.2, т.4,
т.5, т.6, т.7 и т.8 и чл.19, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от НРУППЦОТТОВ съответстват
на изискванията на чл. 75, ал. 1 от АПК, представляват подзаконов нормативен акт,
който ангажира поведение за неограничен кръг адресати и имат многократно
действие.
Общинските съвети са овластени да издават подзаконови
нормативни актове по силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА. В този смисъл, атакуваните разпоредби от НРУППЦОТТОВ са издадени от
компетентен орган. Решение № 2080-9/30.03.2015 г. на Общински съвет – Варна, с
което е приета НРУППЦОТТОВ е взето
съобразно разпоредбите на чл.27, ал.2 и 3 от ЗМСМА по отношение на изискуемия
кворум, предвид това, че е прието с гласуване на 44-за от присъствалите
общински съветници на заседанието, като броят на общинските съветници в
Общински съвет – Варна е 51. Решение № 2354-12/05,06.08.2015 г. на Общински
съвет – Варна, с което е прието изменение относно чл.12, ал.2, т.7 и чл.19, т.7
от НРУППЦОТТОВ е взето съобразно
разпоредбите на чл.27, ал.2 и 3 от ЗМСМА по отношение на изискуемия кворум,
предвид това, че е прието с гласуване на 32-за от присъствалите общински
съветници на заседанието, като броят на общинските съветници в Общински съвет –
Варна е 51.
Предвид чл. 80 от АПК, който ангажира субсидиарното
приложение на ЗНА, по отношение неуредените въпроси от АПК, намират приложение
разпоредбите на този нормативен акт. Съобразно чл. 8 от ЗНА, общинските съвети
могат да издават нормативни актове единствено под формата на наредби. В
настоящия случай, такава е приета и е спазена структурата, определена от
нормативната база, предвид § 7 от ЗНА, вр. с чл. 80 от АПК, която е специално изискване
към формата на нормативния акт. Съобразно чл. 26 и чл. 27 от Указ № 883 от
24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, текстът на всеки подобен акт следва
да е съставен от членове, те от алинеи, а алинеите - от точки, които да са и
съответно обозначени. Оспорения нормативен акт отговаря на изискването за форма отредена за
нормативен акт.
На ответника е указано да представи доказателства, че е спазен чл.77 от АПК, вр. чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗНА /ДВ, бр. 46 от 2007 г./ от ЗНА при приемането на оспорените разпоредби. Доказателства в тази насока не се представени. Следва, че не е изпълнено задължителното предписание на чл. 77 от АПК. По делото не се установи наличие на предварителен проект, който да е обсъждан по смисъла на закона, нито че е предоставена възможност за това. В бр. 56/25.03.2015 г. на вестник „Черно море” и бр.144/31.07.2015 на вестник „Черно море” са били публикувани дневния ред за всяко от заседанията на Общински съвет – Варна. Съобразно чл.40, ал.1 от ЗНА, приложим съобразно чл.80 от АПК, обнародването трябва да възпроизвежда буквално текста на заверения препис на нормативния акт. Поради липса на друга норма уреждаща начина на обнародване, в случая за разгласяването, следва да е приложима посочената разпоредба. Това е налагало оповестяването на наредбата и решението за изменението й по начин, чрез който проекта за нормативен административен акт да е достъпен до всички потенциални адресати на същия, а именно, чрез публикуване на цялото съдържание на акта в интернет сайта на съответния орган и местни печатни издания. Това в случая не е извършено, поради това, че проектите на решенията и НРУППЦОТТОВ не са публикувани. Допуснато е нарушение на чл.26, ал.2 от ЗНА. Видно от протокол 26/18.03.2015 г. и Протокол № 28/30.07.2015 г. на ПК „Правна комисия” в Община Варна, налице е обсъждане на предложенията за решения свързани с приемане и изменение на НРУППЦОТТОВ с участието на представители на организации на хора с увреждания - Дружество на инвалидите, Регионална организация на съюза на слепите, Дружество на хора с увреждания, но това не заличава допуснатото процесуално нарушение по чл.26, ал.2 /ДВ, бр. 46 от 2007 г./ от ЗНА, а именно, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Изискването съществува и към момента, въведено е с нормата на чл.26, ал.3, 4 и 5 (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г. , в сила от 4.11.2016 г.) от ЗНА.
С допуснатото процесуално нарушение е препятствана
възможността да се представят становища, предложения и възражения. В този
смисъл не е спазено изискването на чл.77, ал.1 от АПК да се издаде нормативен
акт след обсъждане на проекта. С участвалите лица: Дружество на инвалидите,
Регионална организация на съюза на слепите, Дружество на хора с увреждания, не
се изчерпват адресатите на административния акт, които както вече беше
отбелязано са неограничен брой, поради което е налице допуснатото съществено процесуално
нарушение, което е отменително основание.
Решение № 2080-9/03.03.2015 г. на Общински съвет – Варна
за Приемането на НРУППЦОТТОВ е
публикувано в бр. 66/08.04.2015 г. на вестник „Черно море”. Въпреки, че не е
публикувано цялото съдържание на наредбата, същото е налично в сайта на
Общински съвет – Варна, поради което съдът приема, че това е подходящ начин за
оповестяване на заинтересуваните лица, с оглед на което е спазено изискването
на чл. 78, ал. 3 от АПК /идентично - чл. 37, ал. 3 от ЗНА/. Решение №
2354-12/05,06.08.2015 г. на Общински съвет – Варна е публикувано в бр.
156/18.08.2015 г. на вестник „Черно море” и в сайта на Общински съвет – Варна,
поради което и за него е спазено изискването на чл.78, ал.3 от АПК.
Съгласно чл. 8, т.4 от Закон за интеграция на хората с увреждания,
Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната
политика за интеграция на хората с увреждания, като: участва и дава
задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове,
свързани с хората с увреждания. Оспорените разпоредби са относими за хора с
трайно намалена работоспособност. Тези хора са с увреждания по арг. на §1, т.1
и т.2 от ЗИХУ /"Увреждане" е всяка загуба или нарушаване в
анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид.
"Човек с трайно увреждане" е лице, което в резултат на анатомично,
физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява
дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на
медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или
са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто/.
След като са оспорените разпоредби
са относими за хора с увреждания задължително е трябвало Агенцията за хората с
увреждания да участва и даде задължително становище при изготвянето на проекта
за НРУППЦОТТОВ, както и при изменението на наредбата. НРУППЦОТТОВ и нейното изменение са приети в противоречие с
изискванията на чл.
8, т. 4 от ЗИХУ. Невземането на такова становище е съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като в случая всички оспорени норми от наредбата имат за адресат
хората с увреждания. Осъществяване изпълнението на държавната политика за
интеграция за хората с увреждания има за цел създаване на благоприятни
предпоставки за реализиране на общественият интерес в тази социална област,
решаване проблемите на социално уязвимата група лица с увреждания, попадащи под
регулирането на ЗИХУ и осигуряване равнопоставен на останалите лица живот и
възможност за развитие. Под държавна политика в тази област следва да се
разбира намесата - действието или бездействието на властта в социалната
структура на обществото и регулиране на отношенията така, че да се осъществи
ефективно интегрирането на хората с увреждания. Тази политика се основава върху
редица принципи и изходни категории като равенство, справедливост,
благоденствие, социална сигурност и защита. С оглед на тези обстоятелства
даването на становище от Агенцията за хората с увреждания е било задължително.
Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е самостоятелно
основание за отмяна на оспорените разпоредби от НРУППЦОТТОВ. В този смисъл е
съдебната практика – решения по адм. дела № 2813/2010 г. и № 2471/2015 г. на
ВАС.
Относно съответствието с материалния закон.
Подзаконовите нормативни актове, приемани от общините, следва
да са базирани на нормативните актове от по-висока степен при уреждането на
обществени отношения от местно значение. Следователно, те трябва да третират
същите отношения само и единствено в рамките на допустимите граници, определени
от по - висшия нормативен акт, като детайлизират неговото приложение, по арг.
на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 8 от ЗНА.
В обсъжданията при приемане на оспорените членове от НРУППЦОТТОВ
както и изменението им от Общински съвет
– Варна, не е обосновано точно колко лица към момента на приемане и изменение на
наредбата са правоимащи да се възползват от безплатна карта за пътуване по една
линия с обществен транспорт в Община Варна. Също така липсват данни колко е
бюджета на Община Варна, относно възможността за покриване на тези разходи. Липсват
обсъждания съобразена ли е нормата на чл.25, ал.1 от Правилник за прилагане на
ЗИХУ, предвиждаща месечна добавка за социална интеграция за транспорти услуги в
размер на 15 на сто от гарантирания минимален доход. Това води до невъзможност,
от съда да се извърши преценка налице ли е възможност преференцията, която е
предоставена за ползване на безплатна карта за една линия да се измени и да се
даде възможност за безплатно ползване на всички линии на обществения транспорт
в Община Варна от хора с увреждания. Необходимо е при приемане на разпоредби,
уреждащи преференциите на лица с увреждане точно да се изложат мотиви относно
финансовите възможности на Община Варна и броя на лицата, които биха се
възползвали от преференцията, за да може да се извърши проверка съобразена ли
е НРУППЦОТТОВ с целта на ЗИХУ и конкретно с чл.34 и чл. 38,
т.5 от ЗИХУ. Липсата на мотиви в тази насока обосновава извод, че не са налице
доказателства бюджета на Община Варна да е недостатъчен за покриване разходите
по предоставяне на безплатни карти за хора с трайно намалена работоспособност
за всички линии на обществения транспорт. Това налага извода, че оспорените
разпоредби на НРУППЦОТТОВ не се
съобразени с целта на ЗИХУ.
Съдът
не установява противоречие на оспорените разпоредби на НРУППЦОТТОВ с т.66 и чл.16 от ДИРЕКТИВА 2006/123/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември
2006 година относно услугите на вътрешния пазар. Това не променя направените
изводи за незаконосъобразност на оспорените разпоредби на НРУППЦОТТОВ .
Предвид изложеното, обжалваните разпоредби на НРУППЦОТТОВ следва
да се отменят като издаден в нарушение на процесуалноправни разпоредби и целта на закона, съобразно чл.
146, т. 3 и т. 5 от АПК приложим
субсидиарно на основание чл.196 от АПК.
Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл.
143, ал.4 от АПК искането на ответника за присъждане на възнаграждение за
адвокат е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Оспорващият е претендирал да му бъде присъдено
възнаграждение за адвокат на основание чл.38, ал.2 от ЗА. Г.В.С. е бил
представляван по делото от редовно упълномощен представител - адв. С.У.. Предвид
изхода на спора искането е основателно и на жалбоподателя следва да се присъди
адвокатско възнаграждение определено на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 500 лв., като сумата следва да се
заплати от ответника.
На основание чл. чл.78, ал.6 от ГПК, вр.чл.144 от АПК,
поради това, че жалбоподателят е освободен от заплащане на държавни такси в
производството, следва ответника да бъде осъден да заплати в полза на
Административен съд – Варна, държавна такса за образуване на делото – 10 лева и
държавна такса за обнародване на обявление за оспорването в Държавен вестник –
20 лева, т.е. общата сума в размер на 30 лева.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК,
Административен съд – гр.Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпоредбите
на чл. 12, ал.1; чл.12, ал.2, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8, и чл.19, т.4, т.5, т.6,
т.7 и т.8 от Наредба за реда и условията за пътуване на преференциални цени в
обществения транспорт на територията на Община Варна приета с Решение №
2080-9/30.03.2015 г. на Общински съвет – Варна и изменена с Решение № 2354-12
от 05,06.08.2015 г. Общински съвет – Варна.
ОСЪЖДА Общински съвет - Варна да заплати в полза на Г.В.С. ЕГН **********
сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща възнаграждение за един
адвокат.
ОСЪЖДА Общински съвет - Варна да заплати в полза на Административен съд – Варна сумата от 30 лева /тридесет
лева/, представляваща държавни такси.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен
съд с касационна жалба в 14-дневен срок, считано от съобщението за
постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обнародва по реда на чл. 194 от АПК при
неподаване на касационни жалби или протест или ако те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.