Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 140

гр. Дулово, 09.08.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Дулово, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ

 

при участието на съдебният секретар РОСИЦА РАДЕВА, като разгледа докладваното от съдията Бр.дело № 89/2019 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Предявен е иск с правно основание чл. 49 от СК – прекратяване на сключен граждански брак с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за брачната вина.

         Ищеца  Х.Р.Х. с ЕГН ********** твърди, че с ответника С.Б.Х.  с ЕГН **********, са сключили граждански брак на ****г. в ****за което е съставен Акт за граждански брак № ***/****г. От брака имат родено едно дете – Е. С.Б. с ЕГН **********, което понастоящем е малолетно. Сочи, че са във фактическа раздяла от няколко месеца и че са обсъждали желанието си да се разведат.

Заявява, че през последните години и двамата са се установили да живеят извън страната, а именно: ***, а детето е останало да живее с ищеца.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключеният между страните граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за брачната вина, да определи местоживеене на детето Е. при неговата майка в*** на адрес: *******, упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете – Е. С.Б. с ЕГН ********** да бъде предоставено на майката Х.Р.Х., на бащата С.Б.Х. да бъде определен режим на лични отношения с детето Е. С.Б. с ЕГН **********, два пъти през месеца - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота с преспиване по настоящ адрес на бащата в*** до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото когато детето е във ваканция с преспиване по настоящ адрес на бащата, и когато майката не е в платен годишен отпуск, бащата С.Б.Х. да бъде осъден да заплаща на детето Е. С.Б. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от влизане на решението за развод  в сила, до настъпване на обстоятелства изключващи плащането й. След прекратяването на брака Х.Р. да запази брачното си фамилно име „Х.”.

Не претендира издръжка след развода. Желае разноските да останат така както са направени от страните. Заявява, че нямат придобито по време на брака движимо и недвижимо имущество в режим на СИО и че са уредили помежду си всички взаимоотношения. Представя писмени доказателства.  Прави искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на водене в съдебно заседание.

В срока по чл. 131 ГПК ответника С.Х. не депозира отговор на молбата за развод. Не представя писмени доказателства и не прави доказателствени искания.

 Ищеца Х.Р.Х. – редовно призована, явява се лично в съдебно заседание и заявява, че желае да се разведе, че няма възможност брака да бъде заздравен и че с ответника не могат да заживеят отново като семейство.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи молбата й за равод и направените в нея искания.

Ответника С.Б.Х. – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. Г.А. ***, който заявява, че намира молбата за развод за основателна и моли да бъде уважена. Не претендира разноски.

 

Дирекция „Социално подпомагане” – Дулово - редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Не представя социален доклад, тъй като на адреса който е посетен не са установени живущи, а от служител на ***** са получили информация че майката и детето от години пребивават в***. 

С молбата за развод се иска от съда прекратяване на сключеният между страните граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Вина не се претендира.

В същото време обаче, доколкото подобни основания за дълбокото разстройство на брака не са посочени молбата за развод и в съдебно заседание от страните, то същите не могат да бъдат взети предвид от съда при произнасянето му по въпроса за вината.

Имайки предвид, че основания на бракоразводния иск са фактите от живота на съпрузите, които причиняват дълбокото разстройство на брака им, то всеки един от тях представлява основание на отделен иск за развод и ако ищецът при множество обуславящи дълбоко разстройство на брака основания пропусне да заяви някой от тях, то последицата е преклудиране на бракоразводния иск, основан на този факт. Поради това с оглед принципа на изчерпателност на брачния процес, предвиден в текста на чл.322, ал.1 от ГПК обективното съединяване на бракоразводни искове, основаващи се на всички факти от живота на съпрузите, които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака им е процесуално наложително. 

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията и доводите на страните, като взе предвид настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Не се спори по делото, а и видно от приложеното Удостоверение за сключен граждански брак от ****г., издадено въз основа на Акт за граждански брак  № ***/****г., съставен от ***, страните са сключили граждански брак на ****г. в ******, от който брак имат родено едно дете – Е. С.Б. с ЕГН **********, което понастоящем е малолетно, видно от Удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на Акт за раждане № ***.

От становищата на страните и от изложеното в молбата за развод, съдът направи извод, че фактически страните не живеят заедно от няколко месеца, а отношенията им не се градят на взаимно уважение и разбирателство и общи грижи за семейството и отглеждането, възпитанието и издръжката на детето им, така както изискват чл. 14, 15 и чл. 17 от СК.

По делото се установи, че страните поддържат контакти единствено във връзка с  общото дете което имат, като майката не препятства контактите на бащата с детето и срещите между тях тъй като са постоянни.

Настъпилото в брачната връзка на страните дълбоко разстройство е непреодолимо, защото нормалните брачни отношения между тях не могат да бъдат възстановени. Брачната връзка между страните е лишена от присъщото й съдържание на взаимност, съвместно живеене, разбирателство и общи грижи за семейството и децата, съществува само формално, поради което следва да бъде прекратена с развод. В този смисъл предявеният брачен иск с правно основание чл. 49 от СК е основателен и следва да бъде уважен.

ОТНОСНО БРАЧНАТА ВИНА:

Искане за непроизнасяне по въпроса за брачната вина е направено от ищеца с молбата за развод и от ответника чрез неговият процесуален представител в съдебно заседание. Поддържа се от ищеца и в съдебно заседание.

На основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че не следва да се произнася относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като разстройството се дължи на обективни причини изложени по-горе, които не могат да се вменят във вина на съпрузите.

По делото не се установиха брачни провинения на съпрузите, които да са дали сериозно отражение върху съзнанието им и върху брачните им отношения като цяло до степен, че да вменят във вина на единия или другия.

            ОТНОСНО МЕСТОЖИВЕЕЕНЕТО НА ДЕТЕТО И УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:

 Такова искане е направено единствено от ищеца с молбата за развод, което се поддържа и в съдебно заседание. Ответника е изразил съгласие в тази насока с писмения си отговор.

При решаване на въпроса за упражняването на родителските права трябва да се изхожда преди всичко от интересите на децата/ в този смисъл е и Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума на Върховния съд/, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия;възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и помощ на трети лица. От значение е умението на родителя да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т.н., като полага лични усилия във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко едно от децата. Допълнителната разпоредба на §1, т.5 от ЗЗД/ДВ бр.14 от 2009г./ даде и законова дефиниция за понятието „най-добър интерес на детето” – преценка на: а/желанията и чувствата на детето; б/физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/възрастта, пола и други характеристики на детето; г/опасността или вредата, която е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена; д/способността на родителите да се грижат за детето; е/последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, ж/други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Не се спори, че откакто страните са се разделили  ищеца е единствения родител който полага ежедневни и трайни грижи за детето Е. Б.. Бащата  Сали Х. поддържа ежедневни контакти  с  детето по телефона, тъй като също живее и работи в гр.Брюксел където са се установили трайно страните и не е прекъснал връзката си с него. Не се спори, че майката не ограничава контактите и срещите между бащата и детето, и не ги препятства. Не ограничава и срещите на детето с родителите на ответника когато се прибират в България.

В този смисъл съдът намира, че с оглед физическото, психическото и нравственото развитие на роденото по време на брака дете, неговата възраст и емоционалното му състояние, от двамата родители, майката  е по-пригодна да полага грижи за него. След раздялата между страните, детето Е. е останало да живее при майката. От този момент нататък тя е единствения родител който се грижи за него, осигурила му е нормална и спокойна среда в която то да расте, съобразена изцяло с неговите нужди и потребности. Това обстоятелство, в хода на настоящия процес, не беше опровергано от събраните по делото доказателства.

Всичко изложено дотук в своята съвкупност е от съществено значение при решаване на въпроса при кого от родителите да се определи местоживеенето на роденото от брака дете и на кого от тях да се  предостави упражняването на родителските права след развода. Следва местоживеенето на детето да се определи при ищеца, тъй като това ще бъде изцяло в интерес на детето.

   ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ НА БАЩАТА С РОДЕНОТО ОТ БРАКА ДЕТЕ:

Упражняването на родителските права спрямо детето в бъдеще става само от родителя, комуто детето е предоставено за възпитание и отглеждане. Това обаче не лишава другия родител от родителските му права, а задълженията на двамата родители се запазват независимо от допуснатия развод. Заедно с това за двамата родители възникват и нови задължения, произтичащи от развода - да спазват коректно поведение един към друг, да не вършат нищо за отчуждение на детето спрямо другия родител и помежду им, да не накърняват своя и на другия родител авторитет, да обезпечават обстановка, която да съдейства за развитието на детето.

Съдът счита, че като изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, трябва да определи така личните отношения между родителите и детето, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, тъй като е необходимо определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Поддържането на лични контакти между детето и родителят на когото не са присъдени родителските права е в интерес на детето, като разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Личните отношения на детето с неговият баща са в негов интерес, тъй като дават възможност за запазване на родствената връзка родител - дете и за запълване на липсата от баща, която детето ще изпитва в ежедневието си.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да определи режим на лични контакти на бащата С.Х.  с детето Е. Б., както следва:

-  всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота с преспиване по настоящ адрес на бащата в Кралство*** до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото когато детето е във ваканция с преспиване по настоящ адрес на бащата, и когато майката не е в платен годишен отпуск. 

ПО ВЪПРОСА ЗА ДЪЛЖИМАТА ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКАТА НА РОДЕНОТО ОТ БРАКА ДЕТЕ:

При определяне размера на дължимата  издръжка съдът следва да изхожда от нуждите на детето което има право на издръжка, и възможностите на родителите, дължащи издръжка.

При решаване на въпроса за дължимата издръжка, съдът взе предвид в настоящия случай от една страна нуждите на детето съобразно обикновените условия за живот, неговата възраст – навършени 5 години, възможностите на страните да осигуряват издръжка, съобразно техните доходи и имуществено състояние и от друга страна разходите за неговото обучение.

Съдът намира, че за задоволяване на нуждите и потребностите на детето Е.  и правилното му развитие, отглеждане и възпитание, както и с оглед обстоятелството, че страните са работоспособни и получават доходи ще е необходима и достатъчна сумата от 300лв. на месец, от които бащата следва да поеме заплащането на ежемесечна издръжка на непълнолетното си дете в размер на 150 лева, считано от датата на подаване на молбата за развод, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, а останалата част да се поеме от майката ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Издръжката ще се заплаща считано от влизане на решението за развода в законна сила до настъпване на законови обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

                   ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

Ищеца не заяви, че с ответника притежават такова, а и по делото не бяха представени доказателства за наличие на такова, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА СЛЕД РАЗВОДА:

Досежно въпроса за фамилното име на жената след развода, съдът е сезиран с молба от ищцата и на основание чл. 326 от ГПК, на което ответника не се противопостави, намира за правилно тя да продължи да носи брачното си фамилно име – „Х.“.

ОТНОСНО ДЪЛЖИМАТА СЛЕД РАЗВОДА ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:

 По отношение на  дължимата за в бъдеще издръжка между съпрузите, съдът счита, че такава няма да се дължи, тъй като страните не претендират такава.

ОТНОСНО ДЪЛЖИМИТЕ ДЪРЖАВНИ ТАКСИ И РАЗНОСКИ:

На основание чл.329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателния размер на дължимата държавна такса за развода да е в размер на 50.00 лева, и като взе предвид, че 25.00 лева са внесени при завеждане на молбата от ищеца Х.Х., счита че следва да осъди ответника С.Х. да заплати допълнителна държавна такса по развода в размер на 25.00 лева, в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд - Дулово.

При наличие на съгласие на ответника в съдебно заседание да заплаща на детето издръжка в претендирания от ищеца размер и на основание чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, С.Б.Х. следва да бъде осъден да заплати по сметката на РС-Дулово държавна такса върху размера така определената ежемесечна издръжка за роденото от брака дете Е. С.Б., която се равнява на 108.00лв.

Останалите разноски остават в тежест на ищеца и ответника, така както ги е направил всеки един от тях.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на ****г. в ****** граждански брак между Х.Р.Х. с ЕГН ********** и С.Б.Х.  с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Е. С.Б. с ЕГН ********** при неговата майка Х.Р.Х. с ЕГН **********, в ******, на адрес: ********.

  ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Е. С.Б. с ЕГН **********, на неговата майка Х.Р.Х. с ЕГН **********.

 ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С.Б.Х.  с ЕГН ********** с детето Е. С.Б. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота с преспиване по настоящ адрес на бащата в ****** до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото когато детето е във ваканция с преспиване по настоящ адрес на бащата, и когато майката не е в платен годишен отпуск. 

   ОСЪЖДА бащата С.Б.Х.  с ЕГН **********,***, да заплаща на детето Е. С.Б. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Х.Р.Х., ежемесечна издръжка в размер на  150 /сто и петдесет/лева, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение за развода  до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

Съпрузите Х.Р.Х. с ЕГН ********** и С.Б.Х.  с ЕГН ********** нямат придобито по време на брака семейно жилище, както и друго движимо и недвижимо имущество в режим на СИО.

След развода Х.Р.Х. и С.Б.Х.  не си дължат издръжка един на друг.

ПОСТАНОВЯВА след развода Х.Р. да продължи да носи брачното си фамилно име  „Х.“.

 Разноските остават за всеки един от съпрузите така както ги е сторил.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса за производството в размер на 50/петдесет/ лева.

 ОСЪЖДА С.Б.Х.  с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Дулово, допълнителна държавна такса по производството в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.

 ОСЪЖДА С.Б.Х.  с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Дулово, държавна такса  върху присъдената ежемесечна издръжка на детето, в размер на 108.00 лева /сто и осем лева /.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: