Р Е Ш Е Н И Е
№ 460/08.11.2022г.
Гр.Монтана
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в ОТКРИТО съдебно заседание на седми ноември , през две хиляди двадесет и втора
година в състав :
Административен
съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря
Димитрана Димитрова,като разгледа…..докладваното….от съдията БОЙЧЕВА адм.д.№408/2022г. по описа на
Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от
Данъчно -осигурително процесуалния кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба,вх.№2153/11.10.2022г.по описа на АС-Монтана
,депозирана от Д.М.В. *** против Решение по жалба срещу Постановление за
налагане на обезпечителни мерки/ПНОМ/ №156/03.10.2022г. на Директора на ТД на НАП- Велико Търново,с което е оставена без уважение жалба,
вх.№94-Д-86/20.09.2022г. и жалба вх.№19589/23.09.2022г. ,двете по описа на ТД
на НАП-Велико Търново , и е потвърдено ПНОМ
,изх.№С220012-022-0060897/09.09.2022г. на старши публичен изпълнител в ТД на
НАП-Велико Търново,офис Монтана.
В жалбата се навеждат твърдения за
незаконосъобразност на горепосоченото решение на Директора на ТД на НАП –
Велико Търново, като издадено в нарушение на материалния закон и на
административно-производствените правила.
Иска се отмяна на решението на директора на ТД на НАП-Велико Търново
,като незаконосъобразно. Правят се възражения, че обезпечението е наложено
върху имущество,за което има вписан отказ от наследство ,съгласно удостоверение
от 30.09.2022г.на РС-Монтана ,което не е съобразено от решаващия орган при
постановяване на решението и е довело до неговата нищожност ,т.к. е възбранен
на практика чужд имот .С оглед изложеното се моли да се уважи жалбата. Претендират
се и разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката Д.М.В. се явява лично ,като
поддържа жалбата си изцяло и моли да
бъде уважена.
Ответната страна – Директора на ТД на НАП-
Велико Търново,чрез юрк.Димитрова оспорва
жалбата и моли да се отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение,съгласно приложен списък за разноски.
Административен съд –Монтана , ІII състав,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата срещу Решение №156/03.10.2022г. на
Директора на ТД на НАП- Велико Търново е постъпила в срока по чл.
197, ал. 2 ДОПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Решението е
връчено на жалбоподателката на 06.10.2022г./видно от известие за доставяне на
л.18/ ,а жалбата срещу решението е депозирана директно пред съда на
11.10.2022г. ,т.е. в 7 -дневния срок по чл.197,ал.2 ДОПК.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Установено е от административната преписка ,
че срещу Д.М.В. е образувано изп. дело
№*********/2017г. в ТД на НАП-Велико Търново ,офис Монтана за изискуеми задължения общо в размер на
16 306,90лв. ,от които главница -12 654,67лв.и лихва-3652,23лв. За
обезпечаване на публичните задължения по изпълнително дело №*********/2017г. са
предприети действия от публичен изпълнител, а именно наложена възбрана върху недвижим
имот: апартамент с идентификатор 48489.6.335.1.15 по КК и КР на гр. Монтана,находящ
се в ж.к. „П*** “ ,бл.* ,вх.* ,ап.* ,ет.*
с данъчна оценка 29 126,40лв. ,с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки/ПНОМ/ с изх. №С220012-022-0060897/09.09.2022г. на старши
публичен изпълнител М*** Т*** -П*** .Няма данни кога е връчено Постановлението
за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С220012-022-0060897/09.09.2022г. ,но
срещу него са постъпили две жалби с вх.№94-Д-86/20.09.2022г./л.24/
и вх.№19589/23.09.2022г.,двете по описа на ТД на НАП-Велико Търново./л.22/.
Посоченото постановление е потвърдено от
Директора на ТД на НАП-Велико Търново с оспореното в настоящето производство ,Решение
№156/03.10.2022г. по съображения, че жалбоподателката
притежава 1/6 ид.част от възбранения имот в съсобственост с други лица
,съгласно удостоверение за наследници, изх.№66/12.09.2022г.на Община Монтана
/л.29/,но обезпечението правилно е наложено върху целия имот ,доколкото тези
др. наследници на наследодателя М*** А*** В*** не са представили актове каква точно
ид. част притежават от възбранения имот.
По
делото са приложени всички доказателства, събрани в хода на административното
производство, както и събрани в хода на съдебното производство.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, Административен съд-Монтана излага следните правни изводи:
Обжалваното Решение №156/03.10.2022г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново е
акт, подлежащ на съдебен контрол и при преценката законосъобразността му съдът
следва да провери актът, издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от
закона форма, спазени ли са процесуално- правните и материално- правните
разпоредби на ДОПК.
Обжалваното решение е издадено от компетентен
орган-това е Директор на ТД на НАП-гр.Велико Търново , на когото изрично по
силата на чл.
197,ал.1 от ДОПК е предоставено правото
да разглежда жалби срещу Постановления за налагане на обезпечителни мерки на
публичен изпълнител. Наред с това между страните няма спор, а и от доказателствата по делото е видно че,
лицето Х*** И*** В*** към датата на издаване на Решението е заемала длъжността
Директор на ТД на НАП-Велико Търново ,при което същото е издадено от местно и
териториално компетентен орган.
Решението е издадено в писмена форма с
означение на фактическото и правното основание за издаването му. При издаването
му, Директора на ТД на НАП-Велико
Търново е нарушил процесуално-правните разпоредби, което е довело и до
нарушаване материално- правните разпоредби на ДОПК.
В разпоредбата на чл.
266, ал. 1 ДОПК е посочено, че всяко действие на публичния изпълнител може
да бъде обжалвано от длъжника или третото задължено лице пред Териториалния директор на съответната
териториална дирекция на НАП, а в разпоредбата на чл. 267
от ДОПК са визирани правомощията и на съответния териториален директор на
ТД на НАП по повод подадена жалба срещу действия на публичен изпълнител. В чл.
197, ал. 1 от ДОПК е посочено, че Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му
пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с
мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл. 121 - в 7-дневен срок, от получаването на жалбата. Съгласно
ал.2 ,Решението по ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по
постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването
му на жалбоподателя и на публичния взискател. Непроизнасянето на решаващия
орган в сроковете по ал. 1 се смята за потвърждение на постановлението, което
може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. По
аргумент от нормата на чл.197,ал.3-6 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение
в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако
не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал.
5. Решението на административния съд не подлежи на обжалване. В ал. 5 и ал.6 е посочено ,че трети лица могат да
обжалват обезпечителната мярка, наложена от публичния изпълнител, само когато
той я е наложил върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират
във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е
била собственост на длъжника при налагането на запора или възбраната.
Изпълнението на постановлението, с което се налага обезпечението, не може да бъде
спряно поради обжалването му.
От своя страна, потвърденото постановление е
издадено в писмена форма и съдържа предвидените в нормата на чл. 196
от ДОПК- реквизити - името и длъжността на органа, който го издава; 2.
наименованието на акта, номера и датата на издаването му, фактическите и
правните основания за издаването му, наименованието, идентификационния номер,
адреса за кореспонденция и постоянния адрес, съответно седалището и адреса на
управление на длъжника, размера на публичното задължение и лихвите,. вида на
обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага,. забрана за
разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка, пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва постановлението, датата на издаване
и подписа на органа, който го е издал, с означение на длъжността му.
Налагането на обезпечителни мерки е едно от
заложените в чл.
12, ал. 1, т. 10 ДОПК правомощия на публичния изпълнител. Обезпечението
представлява едностранно властническо правомощие, изразяващо се в забрана за
извършване на разпоредителни действия с притежаваното от страна на длъжника
имущество. Като всяко властническо правомощие, ограничаващо длъжника от ред
негови права, обезпечението се налага при стриктно спазване на определена в
закона /ДОПК/ процедура, предпоставки, срокове и органи. В чл. 195
от ДОПК е визиран общ принцип, че на обезпечение подлежат установени и
изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде
невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително
когато е разсрочено или отсрочено, като обезпечението се налага с постановление
на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на
публичното вземане или когато не е наложено обезпечение или наложеното
обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание, а
длъжникът не се уведомява за искането за обезпечение.
По силата на чл.
195, ал. 6 от ДОПК обезпеченията се извършват по балансовата стойност на
активите, а когато такава няма - в следната последователност: по данъчната
оценка, по застрахователната стойност, по придобивната стойност на вещи -
собственост на физически лица и обезпеченията трябва да съответстват на
вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал.
5. Съдържанието на постановлението е изчерпателно изброено в нормата на чл.
196, ал. 1 ДОПК.Препис от постановлението се изпраща на длъжника и на
третите лица, засегнати от действията.
Видовете обезпечителни мерки са посочени
в нормата на чл.
198, ал. 1 от ДОПК-обезпечението се извършва- с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб, със запор на
движими вещи и вземания на длъжника, със запор на сметките на длъжника, със
запор на стоките в оборот на длъжника, като публичният изпълнител може да
наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането. В случая
с Постановлението за налагане на обезпечителни мерки , изх.
№С220012-022-0060897/09.09.2022г. на старши публичен изпълнител М*** Т*** -П***
е наложена възбрана върху наследствен и съсобствен имот на жалбоподателката .За
да потвърди Постановлението за налагане на обезпечителни мерки ,органът се е мотивирал ,че „установено е , че след
смъртта си, М*** В*** - баща на жалбоподателката, е оставил трима наследници -
син, дъщеря и съпруга, видно от Удостоверение за наследници с изх.
№66/12.09.2022г., издадено от община Монтана. Съгласно разпоредбата на чл. 9,
ал. 1 от Закона за наследството съпругът наследява част, равна на частта на
всяко дете. По този начин, ако се приеме, че наследодателят и съпругата му са
притежавали всеки по 1/2 идеални части
от него и не са налице други разпореждания с имота между наследниците, то
съобразно цитираната разпоредба, притежаваните от наследодателя
1/2 идеални части
от процесния имот се поделят поравно между тримата наследници, като
жалбоподателката става собственик на 1/6 идеална част от възбранения имот.
Следва да се посочи още, че с Писмо с изх. №С220012-008-0027723/20.09.2022г.
публичният изпълнител е изискал от Районен съд Монтана информация има ли
наличие на прием/отказ от наследство за лицата К*** Д*** В., С*** М*** В*** и Д.М.В.,
за наследодател М*** А*** В*** , починал на 25.05.2018г. В отговор на
запитването от Районен съд Монтана е получено писмо, заведено по изпълнителното
дело с вх. №С220012-000-0454137/28.09.2022г., в което публичният изпълнител се
уведомява, че след направена справка в регистрите на Районен съд -Монтана, не
се откриват данни за вписани прием/отказ на наследство, от което се налага
извода, че наследството е прието от наследниците. От анализа на горните факти и
обстоятелства следва извод, че жалбоподателката притежава вероятно най-малко
1/6 идеални части от възбранения имот.“
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното Решение е незаконосъобразно, подлежащо на отмяна.Неправилен е
изводът на решаващия орган ,че жалбоподателката притежава 1/6 от възбранения
имот ,доколкото това е било факт към 30.09.2022г. ,когато е вписан отказ от
наследство в книгата при РС-Монтана от страна на жалбоподателката ,от наследството
на наследодателя й М*** А*** В*** ,поч. на 25.05.2018г.,за което е представено
и прието като доказателство по делото удостоверение
изх.№2961/ 30.09.2022г .Следва да се поясни също ,че отказът е направен на
30.09.2022г. ,преди издаване на оспореното решение от директора на ТД на
НАП-Велико Търново-на 03.10.2022г. ,при което е следвало да бъде съобразен към
датата на издаване на акта. При вписан отказ от наследство към датата на
издаване на оспореното решение, имотът не е вече собственост на
жалбоподателката и вписаната възбрана не може да изпълни предназначението си по
закон-да обезпечи имуществото на длъжника за погасяване на публичните му
задължения към ТД на НАП-Велико Търново.В случая неприложима е нормата на чл.197,ал.5,пр.2
от ДОПК ,че „Жалбата не се уважава, ако
се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагането на запора
или възбраната“.Тази хипотеза е приложима само в случай ,че жалбата е
депозирана от трети лица,не от длъжника,какъвто е настоящия случай.Съдът следи
за материалната законосъобразност на решението към датата на неговото издаване/чл.142 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/
Изводите на решаващия орган за законосъобразност
на ПНОМ са незаконосъобразни,като противоречащи на
административно-производствените правила и на материалния закон.Жалбата ,като
основателна следва да бъде уважена.
Поради невъзможност на съда да реши делото по
същество ,преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне и
налагане на обезпечение върху друго имущество на длъжника и настояща
жалбоподателка ,за обезпечаване на останалото й публичното задължение в размер на 13963,99 ,от които
главница -10154,67лв.и лихва-3809,32лв., съгласно Разпореждане изх.№С220012-137-0009482/02.11.2022г.за
погасяване на част от изискуемите задълженията на жалбоподателката.
Претендират се разноски от жалбоподателя за
изготвяне на жалбата срещу Решението ,без процесуално представителство ,които с
оглед изхода на спора и чл.143,ал.1 АПК са дължими ,но не са представени за тях
никакви разходооправдателни документи,поради което не следва такива да бъдат
присъждани ,като недоказани.
Воден от горното и на основание чл.
197, ал. 3 и ал.
4 ДОПК,
Административен съд –Монтана,ІІІ състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба,вх.№2153/11.10.2022г.по
описа на АС-Монтана ,депозирана от Д.М.В. *** , Решение по жалба срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки/ПНОМ/ №156/03.10.2022г. на Директора на ТД на НАП- Велико Търново,с което е оставена без уважение жалба,
вх.№94-Д-86/20.09.2022г. и жалба вх.№19589/23.09.2022г. ,двете по описа на ТД
на НАП-Велико Търново , и е потвърдено ПНОМ
,изх.№С220012-022-0060897/09.09.2022г. на старши публичен изпълнител в ТД на
НАП-Велико Търново,офис Монтана.
ИЗПРАЩА
преписката на директора на ТД на НАП-Велико Търново за ново произнасяне
и налагане на обезпечение върху друго имущество на длъжника и настояща
жалбоподателка Д.М.В.,за обезпечаване на публичното й задължение в размер на 13963,99 лв.,съгласно Разпореждане №С220012-137-0009482/02.11.2022г.за
погасяване на част от задълженията на жалбоподателката.
На основание чл.
138, ал. 1 АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно разпоредбата на чл.
197, ал. 4 ДОПК.
АДМ.СЪДИЯ: