Р Е
Ш Е Н
И Е
№200, 29.07.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На девети юли
две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 62 по описа за 2020г. на РРС
Предявен
е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.
Депозирана
е искова молба от „ПИБ“АД, с която молят съда да приеме за установено по
отношение на отв.Л.Б.Н., че дължи на ищеца сумата от 8236.12лв.-главница,
сумата 416.45лв.-просрочена договорна лихва от 19.09.17г. до 19.02.19г., сумата
3483.44лв. просрочена наказателна лихва за периода 19.09.17г.-18.08.19г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.19г., както и разноските
по заповедното и исковото производства. Ищецът е депозирал заявление по чл.417 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№1585/19г. на РРС. Издадена е заповед за незабавно
изпълнение №3434/20.08.19г. за горепосочените суми в условията на солидарност
срещу ответницата и поръчителя Г.К.Д.. С връчването на заповедта за изпълнение
двамата длъжници са възразили и на основание чл.415 ал.1 т.1 ГПК на заявителя е
даден срок да предяви иск за установяване на вземанията си. Същият е сторил
това с отделни искови молби срещу двамата длъжници.
Производството
спрямо поръчителя Г.Д. е под №244/20г.по описа на РРС, което е присъединено към
настоящото дело. От ответника по него се претендира устанявоване дължимостта на
8236.12лв.-главница, сумата 416.45лв.-просрочена договорна лихва от 19.09.17г.
до 19.02.19г., сумата 3483.44лв. просрочена наказателна лихва за периода
19.09.17г.-18.08.19г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.08.19г., както и разноските по заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че е сключил с отв. Л.Б.Н.
Договор №205LD-R-000365/20.02.2013r. за
банков кредит
за сумата от 10000лв. с
краен срок за погасяване на
кредита-19.02.2019г Уговорен е годишен лихвен процент в размер на базовия
лихвен процент/8.7907%/ плюс надбавка от 6% или общо 14.7907% годишна лихва.
ГПР е 17.10%, а крайната дължима сума от кредитополучателя е 15429.25лв. Като
допълнително обезпечаване вземанията по предоставения кредит ищецът е приел поръчителството на
физическото лице Г.К.Д., като е подписан Договор за поръчителство от
20.02.2013г. между Банката и поръчителя.
С
договора за поръчителство поръчителят Г.К.Д. се задължава спрямо кредитора на Л.Б.Н.
да отговаря СОЛИДАРНО за изпълнение на нейното
задължение, като поръчителството
се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително и разноските по събиране на вземането. Вторият ответник е останал задължен до
пълното и окончателно погасяване на всички задължения на главния длъжник и след
падежа на главното задължение, ако кредитора е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца.
Съгласно
Договора
за банков кредит кредитополучателката и солидарно задълженият с нея поръчител
са се задължили да погасяват ползвания кредит съгласно уговореното между
страните в Договора за банков кредит и Договор за поръчителство, приложени като
доказателство в настоящото и по заповедното производство. Въпреки поетите
задължения, ответниците не са извършили плащане на задължението си, а
извършените действия и усилия от страна на банката за доброволно уреждане на
задължението са останали безуспешни.
В конкретния случай Банката -
заявител се е позовала на настъпил краен срок на договора /падеж -19.02.2019г. Изискуемостта
на вземането е с начална дата 19.02.2019г. Според банката 6-месечният преклузивен срок по
чл.147 ЗЗД спрямо поръчителя е започнал да тече от
19.02.2019г., а заявлението по чл.41 ГПК е от 19.08.2019г.
Ищецът представя писмени доказателства: договори за банков кредит и за
поръчителство, погасителен план, документи касаещи издадената заповед за
незабавно изпълнение. В условията на евентуалност, ако ответниците оспорят
вземането по размер иска назначаването на ССЕ.
Отв.Л.Б.Н.
и Г.К.Д. оспорват исковете като са представили идентични отговори. Развиват
доводи относно настъпила предсрочна изискуемост, които не са в предмета на
спора, тъй като ищецът не се позовава на такава, а на изтекъл срок на договора.
Правят възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД на всички
вземания на ищеца по Договор №205LD-R-000365/20.02.2013r. за банков кредит, включващо главница, лихви, разноски.
В условията на евентуалност прави възражение с правно основание чл.111, б.”в” ЗЗД за погасяване по
давност по отношение на част претенцията за установяване на вземане за главница
в общ размер на 8 236.12 лв за периода от 19.09.2014г. до 17.08.2016г. за
24/двадесет и четири/ броя погасителни вноски на стойност 2 980.58 лева, тъй
като считат, че вземанията на банката по договора за банков кредит за отделните
погасителни вноски по главницата съставляват периодични плащания.
Твърдят,
че сключеният договор за банков кредит е нищожен, тъй като противоречи на
императивни разпоредби на ЗПК и на ЗЗП. Според чл.5 ЗПК преди потребителят
да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски
кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на
потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на
предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя във
формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, който не е приложен към исковата молба, а и липсват
данни въобще да е бил предоставян и подписван такъв, както и да са били налице
условията на чл. 5, ал. 13 от ЗПК. В съображение 31 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити е посочено, че изискването цялата
необходима па потребителя информация да бъде представена в договора ясно и
кратко е поставено с цел на потребителя да бъде дадена възможност да познава
своите права и задължения. Изискването за разбираемост има съдържателна и
формална страна. Според чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се
прилагат и чл.143 - 148 от ЗЗП. Съгласно чл.147 ЗЗП клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин. При съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин. Според чл.146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Последователна е практиката на Съда на ЕС
по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която
съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от
потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно
чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 - чл.148 ЗЗП.
Клаузите на договора не са
индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни
договори за паричен заем /при ОУ/, върху чието съдържание потребителят не може
да влияе и това следва да е служебно известно на съда от множеството дела, по
които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни
потребители.
На следващо място ищецът не е
представил каквито и да било доказателства условията по договора да са били
уговорени с кредитополучателя индивидуално.
Ето защо всички клаузи на процесния
Договор за банков кредит следва да бъдат подложени на проверка за тяхната
равноправност - арг. от чл.146 ал.1 ЗЗП. Според чл.143 ЗЗП неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
т. 3- поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
(както счита ищецът, че настъпването на предсрочната изискуемост зависи от
неговата воля, а не от обективен факт) и т. 9- налага на потребителя приемането
па клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването па
договора (няма доказателства на потребителя да е предоставяна преддоговорпа
информация под формата на стандартен европейски формуляр).
Считат договора за банков кредит за
недействителен на основание чл.22 ЗПК, във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и 20, тъй като не е сключен в писмена форма с необходимия шрифт, общите
условия не са подписани на всяка страница, в договора няма ясна информация
относно общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент
по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е
необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за
всички приложими лихвени проценти, годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин, указание, че кредиторът може да изиска но всяко време от потребителя да
погаси изцяло кредита, условията за упражняване правото на отказ на потребителя
от сключения договор за кредит, информация за разходите, възникващи от момента
на сключване на договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат
променяни.
Отделните клаузи на чл.4, чл.5, чл.7, чл.8,
чл.10 от Договора за банков кредит са неравноправни и нищожни и не пораждат
правни последици както за кредитополучателя, така и за поръчителя по договора
за поръчителство, като искат съда да прогласи нищожността.
С оглед изложеното и на основание
чл.23 ЗПК на ищеца се дължи само чистата сума
на получения кредит, от която следва да се приспаднат направените погасителни
вноски от кредитополучателя и поръчителя.
Оспорват претенциите на ищеца и по
размер. Считат, че не дължат главница, договорна лихва и законна лихва в
посочения от ищеца размер. Оспорват претенциите на ищеца за присъждане на
разноски по делото.Претендират за разноски. Не възразяват по доказателствата на
ищеца.
Молят съда на основание чл.190 ГПК да задължи „ПИБ” АД да представи по делото
заверен препис от Общите условия за потребителски кредити на физически лица в
действащата му редакция към 20.02.2013г., ведно с препис от решението на
компетентния орган на БАНКАТА за приемането им, а отв.Н. иска и подробно
извлечение от банкова сметка ***: ***, разкрита
при ищеца, по която е ставало обслужването на кредита за периода от
20.02.2013г. до 19.08.2019г.
Съдът, след като взе предвид становищата
на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
Ищецът и отв. Л.Б.Н. се сключили Договор
№205LD-R-000365/20.02.2013r. за
банков кредит
за сумата от 10000лв. с
краен срок за погасяване на
кредита-19.02.2019г , който кредитополучателката следвало да върне на 72
месечни вноски от по 211.17лв. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на
базовия лихвен процент/8.7907%/ плюс надбавка от 6% или общо 14.7907% годишна
лихва. ГПР е 17.10%, а крайната дължима сума от кредитополучателя е 15429.25лв.
Като допълнително обезпечаване
вземанията по предоставения кредит ищецът е приел поръчителството
на физическото лице Г.К.Д., като е
подписан Договор за поръчителство от 20.02.2013г. между Банката и поръчителя.
С
договора за поръчителство поръчителят Г.К.Д. се е задължил спрямо
кредитора на първата ответница
да отговаря солидарно за
изпълнение на нейното задължение, като поръчителството се простира върху
всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и
разноските по събиране на вземането.
Съгласно
Договора
за банков кредит кредитополучателката и солидарно задълженият с нея поръчител
са се задължили да погасяват ползвания кредит съгласно уговореното между
страните в Договора за банков кредит и Договор за поръчителство, приложени като
доказателство в настоящото и по заповедното производство. Въпреки поетите
задължения, ответниците не са извършили плащане на задължението си, а
извършените действия и усилия от страна на банката за доброволно уреждане на
задължението са останали безуспешни.
В конкретния случай ищецът се е позовала
на настъпил краен срок на
договора /19.02.2019г./. Изискуемостта
на вземането е с начална дата 19.02.2019г., като ищецът счита, че 6-месечният
преклузивен срок по чл.147 ЗЗД спрямо поръчителя е започнал да тече от
19.02.2019г., а заявлението по чл.41 ГПК е от 19.08.2019г.
По
делото е назначена ССЕ според която към крайния срок на договора задължението на
ответницата е било общо в размер на 15895.81лв., от които 8567.71лв. е
главница, 3149.67лв. е договорна лихва и 4178.43лв. е наказателна лихва. Към
момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК претенцията на банката е била
по-малка:12136.01лв., от които 8236.12лв. главница, 416.45лв. договорна лихва и
3483.44лв. наказателна лихва. Вещото лице обяснява разликата от 3759.80лв. се дължи на факта, че банката е
съобразила настъпилата давност за вземането за главница и за лихви.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните,
съдът намира иска за основателен.
Страните
не спорят по фактите касаещи наличието на сключените договори за банков кредит,
неговия размер и уговорения начин на плащане. Не спорят и, че за обезпечаването
на дълга между ищеца и втория ответник е сключен договор за поръчителство.
Ответниците правят редица възражения за
нищожност на сключеният договор за кредит, които съдът не споделя.
На първо място
възразяват
за недължимост на вземанията по договора за кредит с твърдения за нищожност на
договора, поради противоречие със ЗПК, с оглед липса на предоставена
преддоговорна информация от страна кредитора към заемополучателя, чрез
Стандартен европейски формуляр. Вярно е, че с оглед момента на договаряне,
процесния договор попада в приложното поле на ЗПК и общата императивна закрила
по ЗЗП, предвид факта, че кредита е предоставен на физическо лице, като не са
налице данни то да е действало като професионалист, респективно
кредитополучателя се явява потребител. От друга страна горепосоченото
възражение на ответниците
се опровергава от съдържанието на ОУ, в които както се
посочи по-горе /в чл.14.1 б.д/
се съдържа декларативно изявление на кредитополучателят, че е получил
преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК. ОУ са неразделна част от договора за кредит и имат характер на
частен свидетелстващ документ, носещ подпис на ответницата и като такъв
се ползва с обвързваща го сила, досежно съдържащите се в него неизгодни за
страната факти. Ответникацата не
е оборила
доказателствената стойност на договора, по отношение на изявлението си за получаване
на преддоговорна информация по чл.5 ЗПК, в
резултат от което възражението за недействителност, се явява неоснователно.
Позоваването на ответниците на разпоредбата на чл.143 т.3 ЗЗП е
неотносимо към спорното правоотношение, тъй като съдържащото се в тази
разпоредба, условие за неравноправност е свързано с действия на ищеца, зависещи
единствено от неговата воля не е налице. Ищецът не се е позовавал на предсрочна
изискуемост, нито е променял едностранно уговорения лихвен процент.
Неоснователно е, според съда, е и позоваването
на неравноправност, поради наличието на условията на чл.143 т.9 ЗЗП. От
съдържанието и начина на оформяне на процесния договор за
кредит, договора за поръчителство, погасителният план, както и от
обстоятелството, че ответниците като кредитополучател и поръчител са положили
подписите си върху тези документи, и от изричното изявление, съдържащо се на
л.2 от договора за кредит, може да се направи категоричен извод, че същите са
имали възможност да се запознаят с цялостното им съдържание, преди да положат
подписите си и да сключат Договора.
Изискванията за размера на шрифта на договора, както и за наличието на
подпис на всяка страница от ОУ са в сила от 23.07.2014г., т.е. след сключването
на договора за кредит и са неотносими към него.
Не са
налице и основанията за недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК във
вр. с чл.11 ал.1 т.7-12 и 20.
В
договора, в чл.4, страните са уговорили конкретен размер на ГЛП, който включва две
компоненти Базов лихвен процент на банката и лихвена надбавка. Посочени са
размерите и на двете компоненти:БЛП 9.7907% и надбавка-6% или към момента на
сключването ГЛП е бил 14.7807%. Според вещото лице този лихвен процент е
прилагала банката през целия срок на договора.
В ОУ
в р.I чл.1.1 б.“б“ е дадена дефиниция на понятието ГПР и какво съдържа той. Това
са общите разходи по кредита, включващи всички лихви, такси, комисионни и
другите разходи по ЗПК, свързани с договора, които кредитополучателят следва да
заплати, изразени като годишен процент от общия размер на кредита.
Ответниците се позовават на изтекла в тяхна
полза тригодишна давност за
претендираната главница и лихви като се позовава на ТР №3/18.05.12г. на ВКС,
довод който съдът не споделя. С цитиранато ТР №3/18.05.2012г. е разяснено
съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111
б.“в“ ЗЗД, като е прието, че това понятие се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
По въпроса за естеството на вземанията за главница по договор за кредит и
по-конкретно дали задълженията за месечни погасителни вноски представляват
периодични плащания има трайна практика на ВКС, обективирана в решение №28 от
05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ІІІ г. о.; решение №261 от 12.07.2011г. по
гр.д. №795/2010 г. на ІV г. о., решение №38/26.03.2019г. по т.д.№1157/2018г. на
ІІ т.о. и др. В постановените по реда на чл.290 ГПК решения ВКС приема, че
уговореното между страните връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на
погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. В решение
№38/26.03.2019г. съставът на ІІ т.о. излага аргументи, че горното разбиране
съответства изцяло и на дадените с ТР №3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС
задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111 б.“в“ ЗЗД тъй като периодичните задължения,
макар да са породени от един и същи факт, са относително самостоятелни, а
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора. Като
излага мотиви, че по отношение на договора за кредит това изискване не е
налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й е повтарящо се,
както и че връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски
представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника
на части чл.66 ЗЗД, съставът на ВКС
отговаря, че приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна
давност по чл.110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност. Следователно главницата
по всички вноски с падеж преди 19.08.2014г. /5 години, преди депозиране на заявлението
по чл.417 ГПК/ се явяват погасени по давност. Видно от заключението на вещото
лице първата претендирана главница е с падеж 19.09.14г. и е в размер на
88.04лв. Следователно ищецът е съобразил изтеклата в полза на ответницата
погасителна давност и е предявил претенцията си за главница, за период, за който давността не е изтекла.
Претенцията за договорна лихва също е
основателна, тъй като ищецът отново е съобразил изтеклата в полза на
ответниците погасителна давност, която в случая обаче е тригодишна.
Задължението за лихва е периодично, ежемесечно, като давността за всяка вноска
е с начало нейния падеж. Следователно ответниците не дължат лихви за вноски с
падеж преди 19.08.2016г., поради изтекла погасителна давност. Претендираната
договорна лихва обаче е за вноски с падеж от 19.09.17г. и след това. Предвид на
това съдът отново намира, че не е налице изтекла в полза на ответниците
погасителна давност.
Давността
по отношение на претендираната договорна наказателна лихва също не е изтекла.
Тук давностният срок отново е тригодишен, като началният момент от който се
претендира тя е 19.09.17г..
На
следващо място, неоснователно е възражението за недължимост на исковите суми от
отв.Г.Д., поради непредявяването на иска от страна на Банката в преклузивния
срок по чл. 147 ЗЗД.
Със
сключения договор за поръчителство ответникът Г.Д. се е задължил спрямо ищеца–
кредитор на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Договорът е бил сключен в изискуемата според закона писмена форма. В този
договор е посочено, че поръчителят отговаря при просрочие и при предсрочна
изискуемост. Но доколкото неговото задължение е функция от главното задължение
/той би могъл да се задължи за по-малко, но не и за повече от това, което дължи
главния длъжник/ следва да се приеме, че при просрочие поръчителят дължи
заплащане на просрочените вече вноски, а при предсрочна изискуемост– изпълнение
на цялото задължение. В договора, подписан и от поръчителите е посочено, че при
просрочие банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, но не е
посочено, че същият става автоматично предсрочно изискуем. По делото е
установено, че предсрочна изискуемост не е обявявана. Заявлението по чл.417 ГПК
е подадено на 19.08.20189г, в последният ден от срока по чл.147 ГПК, поради
което съдът намира, че законоустановения 6-месечен срок е спазен. В този смисъл
е и съдебната практика, обективирана в решение №92/16.06.2009г. по т.д. №
467/2008г. на ТК, II т.о., решение № 58/15.04.2009г. по т.д. № 584/2008г. на
ТК, II т.о. и решение № 40/17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. на ТК, I т.о.
относно началния момент на погасяване на отговорността на поръчителя по договор
за кредит, обезпечен с поръчителство, който е датата на изискуемостта.
Съобразно разпоредбите на чл.138, 140,
141 от ЗЗД поръчителят е солидарно задължен с главния длъжник-
кредитополучател, като отговаря за изпълнението на неговото задължение, а
поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното
задължение, включително и разноските по събирането на вземането.
Предвид
основателността на исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени направените
разноски, както в заповедното, така и в исковото производства.
Направените
разноски в заповедното производство са общо 342.72лв., от които 242.72лв. саза
платената държавна такса и 100лв. присъдено юк.възнаграждение.
Съдебните разноски по обединените дела са общо 1018.90лв., от които
276.18лв. заплатена държавна такса по гр.д.№62/20г., 242.72лв. заплатена
държ.такса по гр.д.№244/20г.,350лв. за вещо лице и 150лв. определено
юк.възнаграждение.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
НА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Б.Н. ***, ЕГН ********** в качеството и на
кредитополучател и Г.К.Д. *** в качеството на поръчител, че дължат в условията
на солидарност на Първа инвестиционна банка АД, ЕИК *********, гр.София
,бл.Драган Цанков №37, представлявано по пълномощие от юк.Д.Д. сумата от сумата от 8236.12лв./осем хиляди двеста
тридесет и шест лева и дванадесет стотинки/ главница по договор
№205LD-R-000365/20.02.2013r. за банков
кредит, ведно със законната лихва,
считано от 19.08.2019г. до изплащане на вземането, сумата 416.45лв./четиристотин и шестнадесет лева и четиридесет и
пет стотинки/ възнаградителна лихва за периода 19.09.17г. до 19.02.19г. и сумата 3483.44лв. /три хиляди
четиристотин осемдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/ наказателна
лихва за периода 19.09.17.-18.08.2019г., за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение №3434/20.08.19г. по гр.д.№1585/19г. на РРС.
ОСЪЖДА
Л.Б.Н. и Г.К.Д. да заплатят на Райфайзенбанк /България/ ЕАД сумата от 342.72лв./триста
четиридесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ разноски в заповедното
производство и сумата от 1018.90лв./хиляда и осемнадесет лева и деветдесет стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: