Р Е Ш
Е Н И Е
град
София, 20.11.2019 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№13265 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №385179 от 16.04.2018г., постановено по гр.дело №57154/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 24-ти състав, е признато за установено
по предявените от „Т.С.” ЕАД срещу „А.” ЕООД искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с
чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 128.85 лв., представляваща доставена от топлофикационното дружество топлинна
енергия за имот с адрес:
град София, СО район „Красно село”, ж.к.„*********, с код на платеца: Т431656, за периода от 01.12.2012г.
до 30.04.2014г., с която сума ответникът
се е обогатил без основание за сметка на обедняването
на ищеца, ведно със законна лихва, считано от 24.09.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 30.00 лв., лихва за
забава за периода от 31.01.2013г. до 09.09.2015г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №57414/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми
състав, като са отхвърлени
предявените исковете за установяване вземането за главница за разликата над 128.85 лв. до пълния предявен
размер от 191.99 лв. и за лихва за забава за разликата над 30.00 лв. до пълния предявен размер от 39.53 лв.. С решението е осъден „А.” ЕООД да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 630.00 лв., представляваща направени разноски
в исковото и заповедното производство.
С решението е осъдена „Т.С.” ЕАД да заплати на „А.” ЕООД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 95.17 лв. сторени по делото разноски.
Постъпила е въззивната жалба от ищеца - „Т.С.” ЕАД, с която се обжалва решение №385179 от 16.04.2018г., постановено по гр.дело №57154/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 24-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл.422 ГПК във вр. с
чл.59 ЗЗД за разликата над 128.85 лв. до пълния предявен
размер от 191.99 лв., главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за исковия период. Наведени са доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част като постановен в
противоречие на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Твърди
се, че СРС неправилно не е кредитирал приетото по делото заключение на
ССЕ, което е изготвено на
база издадени фактури, от които е видно действителната стойност на потребената за процесния период топлинна енергия. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени съдебния акт в обжалваната част и постанови друг, с който да уважи изцяло
предявения иск с правно основание чл.422 ГПК във вр с
чл.59 ЗЗД. Претендира присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна - „А.” ЕООД депозира писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба на ищеца по изложени
в същия съображения. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като
правилно и законосъобразно първоинстанционното решение в частта, предмет на
обжалване с въззивна жалба на ищеца.
Третото лице - помагач „Б.Б.” ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Постъпила
е въззивната жалба от ответника - „А.” ЕООД, с която се обжалва решение №385179 от 16.04.2018г., постановено по гр.дело №57154/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 24-ти състав, в частта, в която са уважени предявените искове с правно
основание чл.422 ГПК във вр. с
чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта на възложените в тежест на
ответника разноски. В жалбата са
инвокирани доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в
обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че в хода на
съдебното производство е останал недоказан факта на възникналите договорни
отношения между страните за доставка на топлинна енергия. На следващо място се
оспорват констатациите на съда досежно
установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния
топлоснабден имот. Оспорват се изводите на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ
относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално
потребление. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с
което да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД, не депозира
писмен отговор и не взема становище по
подадената въззивна жалба на ответника.
Трето лице-помагач - „Б.Б.” ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са
от „Т.С.” ЕАД срещу „А.”
ЕООД при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.59 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват факти и обстоятелства относими
към конкретния правен спор.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №57414/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав,
въззивника-ищец - „Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК на 24.09.2015г. и е постановена на 28.09.2015г.
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу „А.”
ЕООД. В
срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - „А.” ЕООД възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в
заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Въззивните жалби, с коиято
съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивните жалби на страните са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от
СРС, на основание на които е обоснован окончателен извод за частична
основателност на предявените от „Т.С.” ЕАД срещу „А.” ЕООД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателите във връзка с правилността на оспорения съдебен акт. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за частична
основателност на предявените искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към
тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените
от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите във въззивните
жалби на страните са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:
По иска с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД:
В конкретната
хипотеза
въззивникът-ищец основава исковата претенция на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.
Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка
между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между субектите. Тежестта за доказване на
посочените факти е за ищеца.
В настоящия случай при правилно разпределена от
първостепенния съд доказателствена тежест между страните е указано, че в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която
ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в
процесия имот и за процесния период. При установяване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че процесната
сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер,
както и че ответникът - „А.” ЕООД е собственик на
процесния топлоснабден имот - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №199, том ІІ, рег.№10451, дело №363/17.06.2010г. и е потребявал топлинна
енергия за стопански нужди. Съгласно разпоредбите на §1, т.43 от ДР на ЗЕ и §1, т.33а от ДР на ЗЕ /в
сила от 17.07.2012г./ потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл.149, ал.1, т.3
ЗЕ.
В настоящия случай претенцията на ищеца се
основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и
наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Не се спори, че между страните не е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за периода, за който е предявен иска. Установява се от събраните по делото доказателства, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот през исковия период. Обстоятелството, че ответникът е ползвал имота не
се оспорва, следователно ответникът е
ползвал и доставеното в него количество топлинна
енергия.
На следващо
място по делото е доказан и
размерът на реално потребеното количество топлоенергия за процесния период,
съгласно кредитираното от съда заключение на СТЕ. Експертът изрично е отразил
в изготвеното от него заключение, че ищецът е начислявал суми за доставена
топлинна енергия съобразно нормативните изисквания на действащата през периода
нормативна уредба. Общата
стойност на доставената в имота през процесния
период топлинна енергия възлиза на 128.85 лв., в която сума не се включват предишни
просрочени и неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния и без лихви. При това положение, доколкото ответникът е фактически
ползвател на имота, респ.
на доставената в него топлинна енергия,
следва да се приеме,
че същият се е обогатил, чрез спестяване на разходи, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил, тъй като не е получил цената на доставената топлинна енергия, т.е. налице е обогатяване
без основание за чужда сметка, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от един и същ факт. По
отношение на размера, до който е уважен иска за главница, правилно СРС е кредитирал като неоспорено и компетентно изготвено
заключение на СТЕ, в което е изчислена общата
стойност на доставената в имота топлинна енергия за исковия период, с която
сума ответникът се е обогатил без основание, а съответно ищецът е обеднял, тъй като не е
получил цената на доставената
топлинна енергия. Следователно предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл.59 от ЗЗД
се явява неоснователен и недоказан
за разликата над сумата от 128.85 лв. до пълния предявен размер от 191.99 лв., главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за собствения на ответника топлоснабден
имот, с
адрес: град София, СО район „Красно село”, ж.к.„*********, с код на платеца: Т431656, за периода от 01.12.2012г.
до 30.04.2014г.. Постановеното съдебно
решение в частта, в която е
отхвърлен така предявения иск за разликата
над сумата от 128.85 лв. до пълния предявен
размер от 191.99 лв., като правилно и законосъобразно, постановено в пълно съответствие със
събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния
закон, следва да се потвърди.
По иска с правно основание чл.422 ГПК във
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Във въззивната жалба на ответника не се съдържат конкретни
оплаквания досежно порочността на съдебен акт в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, предвид на което съдът споделя мотивите
на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях като счита, че решението в тази част за законосъобразно, постановено при
правилно приложение на материалния закон, като няма допуснати процесуални
нарушения в хода на съдебното производство. Следователно
постановеното съдебно
решение в частта, в която е
уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 30.00 лв., лихва за забава
за периода от 31.01.2013г. до 09.09.2015г., се явява правилно и
законосъобразно и следва да се потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция - страните нямат право на разноски и сторените от
тях такива следва да останат в тежест на
всяка от тях така както са направени.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№385179 от 16.04.2018г., постановено по гр.дело №57154/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 24-ти състав, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./