РЕШЕНИЕ
№ 4074
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110121598 по описа за 2022 година
Л. Л. М. е предявил иск с правно основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД, срещу Ц. П.
Х., с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, унижение, срам и оронване на
престижа, причинени от изявления на ответника по време на Общо събрание
на Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в /административен
адрес/, проведено на 29.11.2021 г., с твърдения: „убиец“ и „наркоман“, ведно
със законната лихва от 29.11.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 29.11.2021 г. било проведено общо събрание на ЕС
на жилищна сграда, находяща се в /административен адрес/. По време на
общото събрание ответникът отправил публично обидни думи към ищеца, а
именно нарекъл го „убиец“ и „наркоман“. В исковата молба се поддържа, че
от изречените думи ищецът се почувствал унизен и с наранено самочувствие,
изпитал душевни болки и страдания, срам, като престижът му бил оронен.
Посочените изрази са възприети непосредствено от ищеца и представляват
грубо погазване на обществените порядки на общуване. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител
на страната на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК прави изменение на
предявения иск, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК, в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещнaтa странa.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва отправянето на обидни думи към ищеца. Поддържа, че в
1
протокола от ОС на ЕС не е посочено ответникът да е нарекъл ищеца „убиец“
и „наркоман“. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Моли за
отхвърляне на исковете. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК, в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещнaтa
странa.
С определение № 31266 от 18.11.2022 г. е допуснато на основание чл.
214, ал. 1, предл. 1 ГПК изменение на предявения от Л. Л. М. срещу Ц. П. Х.
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, чрез
изменение на основанието.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 99 от 20.12.2021 г., том III, рег. № 17151, дело № 440 от
2021 г., съгласно който Р.С. М.а продава на Р.П.Е.-Е., следния свой собствен
недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.704.593.1.31, с адрес /административен адрес/, ет. 7, ап. 31.
По делото е представен протокол от провеждане на Общо събрание на
етажната собственост с адрес /административен адрес/, вход единствен от
29.11.2021 г. с дневен ред, информация относно хода на съдебни дела срещу
ЕС, потвърждаване на решения на ЕС взети на ОС на 25.02.2021 г., искания до
МОН за преместване на наематели, обсъждане на въпроси във връзка със
заплащането на такси и извършването на ремонти, както и проблеми с
асансьорите. Представена е и покана за свикване на ОС съгласно чл. 13, ал. 1
от ЗУЕС.
От представения по делото протокол за поставяне на извадка от протокол
на ОС на ЕС се установява, че на 01.12.2021 г. в 22.05 часа М.Б., Е.Б. и А.Г. са
поставили извадка от протокола от проведено ОС на ЕС на 29.11.2021 г. на
таблото за съобщения, разположено до входа на сградата, находяща се в гр.
София, /административен адрес/
Представен е и протокол за поставяне на извадка от протокол на ОС на
ЕС, от който се установява, че на 02.12.2021 г. в 20.30 часа М.Б., Е.Б. и Марин
Сладкаров са поставили повторно извадка от протокола от проведено ОС на
ЕС на 29.11.2021 г. на таблото за съобщения, разположено до входа на
сградата, находяща се в /административен адрес/
По делото е разпитан свидетеля П. Б., който посочва, че познавал ищеца
и ответника, тъй като били съседи и живеели в един блок № 6, в гр. София,
б/административен адрес/. Посочва, че бил присъствал на събрание на
Етажната собственост на 29.11.2021 г., което събранието се провело на
партера на блока и присъствали почти всички собственици и ползватели на
имотите, като ищецът и ответникът също били там. Посочва, че тъй като
предложенията на ответника на събранието не били приети, той станал
2
агресивен и започнал да обижда хората и нарекъл ищеца с думите - наркоман
и убиец, като бил казал на присъстващите да не слушат ищеца, защото се е
напушил. Думите, убиец и наркоман, били чути от почти всички присъстващи
на събранието, като ищецът не бил реагирал по никакъв начин. Посочва, че
една седмица по-късно, във входа на блока, когато свидетелят, ищецът и
домоуправителят Кирил Дичев разлепвали протокола от събранието,
ответникът се появи и се обърнал към Кирил Дичев, като казал, че е бил
подведен от наркомана Л. и лъжеца Б.. Посочва, че съпругата му била
собственик на апартамент № 35, в който живеят, като на много от събранията
свидетелят е бил пълномощник на съпругата си, но на конкретното събрание
свидетелят не е сигурен дали и съпругата му е присъствала, тъй като не си си
спомнял. Събранието било на партера на бл. 6, където били и всички
присъстващи и темата на събранието била проблем с парното на блока.
По делото е разпитван свидетелят Я.П., които познавал ищеца, тъй като
били близки приятели от преди 25-26 години, но не познавал лично
ответника. Посочва, че знаел, че между ищеца и ответника имало конфликт.
Бил се видял с ищеца след събранието на входа проведено на 29.11.2021 г. и
той му разказал, че е имало скандали и обиди, като бил наричан от ответника
с думите убиец, наркоман и напушляк. Посочва, че ищецът бил емоционално
изхабен и изтерзан и приел приел нещата много навътре, което настроение
продължавало и до настоящия момент. Посочва, че в кратък период след
събранието, ищецът пак е бил обиждан от странан на ответника.
Разпитвана по делото е свидетелката Е.Д.Б.-Г., която посочва, че била
присъствала в качеството си на собственик на общо събрание на етажната
собственост с адрес б/административен адрес/ бл. 6, което се провело на
29.11.2021 г. На събранието се обсъждал въпросът със съдебни дела, като
участвали около 15-20 човека и ищецът и ответникът също били там, като
ответникът ръководел събранието. Посочва, че на събранието се наложила
майката на ищеца да го дърпала на няколко пъти, понеже ищецът се спускал с
агресия към ответника, като ответникът се обръщал с гръб, за да не влиза в
конфликт. Посочва, че не е имало никакви друго по-груби отношения, като
най-грубо било държанието на Л. М. към ответника. Свидетелката не с и
спомняла дали Б. присъствал на това събрание, като неговата съпруга Е.Б.
присъствала, тъй като тя имало участие по отношение на хората, който се
подписвали. Посочва, че общото събрание се провеждало във входа на първия
етаж, тъй като като нямало достатъчно място имало хора и по стълбището,
като след края на събранието долу останали Л. М., съсед на име М. и Е.Б..
Твърди, че в помещението имало два асансьора, като Ц. Х. бил пред единия
асансьор, а Л. М. бил от неговата лява страна, а свидетелката била от дясната
страна на Х., като останала там през цялото време, тъй като нямало място,
къде да се разместват. По време на събранието не била чула реплики от Ц. Х.
към Л. М.. Посочва, че на събранието не видяла Л. М. да е бил провокиран от
Ц. Х. или някого другиго, той се държал агресивно към ответника, но не и
към другите лица, като ответникът се обръщал с гръб към него и се мъчел да
води събранието.
По делото е разпитван и свидетелят М.Ц., който посочва, че е присъствал
3
на общо събрание на етажната собственост на б/административен адрес/, бл. 6
на 29.11.2021 г., на което събрание се обсъждали въпросите за две дела на
етажната собственост, във връзка с режийните плащания, както и лице което
живеело под наем в блока. Посочва, че Л. М. присъствал на събранието, както
и неговата майка, като Л. М. се държал агресивно на събранието и майка му
се опитвала да го спре на два пъти. Посочва, че ищецът показвал неприлични
жестове към ответника, като Л. М. винаги се бил държал агресивно. Посочва,
че думите на Ц. Х. към Л. М. били защо той е на събранието, като точната
реплика била „Не се обаждай, нали майка ти е тук.“. Посочва, че присъствал
през цялото време на събранието, като Б. не присъствал на събранието, а там
била неговата съпруга, която била със светло кафяво яке и стояла до таблото.
Свидетелят бил сигурен, че Б. не присъствал на събранието, тъй като той
винаги е събирал подписите на всички. Посочва, че когато си разменяли
репликите Л. М. и Ц. Х. стояли един срещу друг, а г-жа Грозева била до Л. М.
от дясната страна. Свидетелят посочва, че е бил на два метра от тях и други
реплики не е имало.
На основание чл. 174 ГПК по делото е извършена очна ставка между
свидетелите М.Ц. и П. Б. и между свидетелите Е.Д.Б. и П. Б.. Свидетелите Ц.
и Б. посочва, че свидетелят Б. не бил присъствал на проведеното общо
събрание на 29.11.2021 г., а свидетелят Б. посочва, че е присъствал на
процесното събрание.
За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички
елементи от фактическия състав на текста, а именно ответникът с деянието
си, действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва
да е налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на
ответника. Елемент от състава е виновността на поведението на ответника.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, тя се предполага по отношение причинителя до
доказване на противното. Вината представлява психическото отношение,
изразено в умисъл или непредпазливост което извършителят на
неправомерното действие или бездействие има към своето противоправно
поведение и произтичащия от него резултат. Задължение на дееца е да обори
това твърдение като докаже липсата на вина. Само доказана липса на вина го
освобождава от отговорност.
За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да
се установи нарушение на нормативно установено задължение. На първо
място предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно
посочените в исковата молба действия на ответника се характеризират с
противоправност. За да се формира категоричен извод в тази насока следва да
се изследват относимите към случая наказателни състави и да се установи
дали те са се осъществили в разглеждания казус, като в случай, че се
установи поведение, покриващо състав на престъпление, то неминуемо ще се
докаже наличие на противоправно деяние.
Съставите на обидата и клеветата се осъществяват чрез различни
изпълнителни деяния, като именно деянието, се приема в практиката като
един от разграничителните критерии между тях.
4
Посегателството при обидата се изразява в казване или извършване на
нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие,
т. е. само чрез действие. В закона не се посочва конкретно по какъв начин
следва да е отправена обидата. Това може да стане чрез думи - епитети,
псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или действия - жестове, мимики и
др., които са унизителни за пострадалия.
Клеветата, за разлика от обидата, се извършва като се разгласи
неистинско позорно обстоятелство за другиго или му се припише
неизвършено престъпление. Под „разгласяване“ в практиката се разбира
довеждане до знанието на трето лице на неистинските позорни факти или
обстоятелства, отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би
било съставомерно и когато тези факти, се изнасят като слух или съмнение.
Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за
пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото.
В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която
да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да
съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които
застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са
безспорен факт. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само
факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика от
обидата, за съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е
узнал или не клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е
довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от
повече лица. За да е съставомерно деянието е необходимо, разгласените
факти обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински, в противен
случай, деецът няма да носи наказателна отговорност – ако се установи
тяхната неистинност.
И обидата и клеветата са умишлени деяния, като при обидата е
необходимо деецът да съзнава, че казаните от него думи или извършените
действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат да бъдат
възприети от това лице, като цели това или му е безразлично. Клеветата е
възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се приема, че
при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на
позорните обстоятелства.
С разпоредбите на чл. 39 - 41 от Конституцията на Република България
се уреждат права и свободи на гражданите, всяко от които е конституционно
гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо останалите. Възможната
колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото от
една страна и засягане, чрез упражняването на правата и доброто име на
гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от
Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е
предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до
пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени
ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Въпросът за
баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава
5
конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай. За
преценка основателността на исковата претенция, съдът следва да съобрази
доводите относно разграничение на изнесената информация като факт или
мнение. При спор за причинени вреди от изнесена в публичното пространство
информация, съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за истинност
подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират деликтната
отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят
адресата. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като
не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат
да ангажират отговорност само ако представляват обида.
В процесния случай с оглед на допуснатото изменение на исковата
молба, в което е посочено, че процесното увреждане е настъпило на ОС
проведено на 29.11.2021 г. / а не на ОС проведено на 08.12.2021 г./, вследствие
на изказани твърдения: „убиец“ и „наркоман“, настоящият състав намира, че
ищецът по делото не ангажира убедителни доказателства за така изложените
твърдения, на които основава си исковата претенция, тъй като от събраните
по делото доказателства се установи единствено, че на процесната дата е
29.11.2021 г. е било проведено ОС на ЕС с адрес б/административен адрес/ бл.
6. От показанията на свидетеля Ц. се установява, че на процесната дата Л. М.
се държал агресивно на провежданото ОС и показвал неприлични жестове
към ответника, като думите на Ц. Х. към Л. М. били защо той е на събранието,
като точната реплика била „Не се обаждай, нали майка ти е тук.“ В този
смисъл са и показанията на свидетеля Б. – Грозева, която посочва, че на
събранието на няколко пъти ищецът се спускал с агресия към ответника, като
ответникът се обръщал с гръб, за да не влиза в конфликт, като не е имало
никакви друго по-груби отношения, като най-грубо било държанието на Л. М.
към ответника и по време на събранието не била чула реплики от Ц. Х. към Л.
М.. Като и двамата свидетели Ц. и Б. – Грозева изрично посочват, че са
присъствали през цялото време на събранието и са се намирали в
непосредствена близост, както до ищеца така и до ответника. В тази връзка
настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля Б., в частта, в
която посочва, че е присъствал на проведеното ОС на ЕС на 29.11.2021 г.,
както и в частта, че ищецът бил наречен наркоман и убиец, тъй като същите в
тази си част са вътрешно противоречиви и се опровергават от останалите
доказателства по делото. В случая показанията на свидетелят Б. се оборват от
показанията на свидетелите Б. – Грозева и Ц., които не са заинтересовани от
изхода на делото. Свидетелите Грозева и Ц., както в своите показанията, така
и в проведената впоследствие очна ставка по реда на чл. 174 от ГПК изрично
посочват, че свидетелят Б. не е присъствал на процесното ОС проведено на
29.11.2021 г., като на това събрание присъствала неговата съпруга Е.Б..
Свидетелят Ц. посочва, че Б. винаги е събирал подписите на всички
присъстващи, какъвто не е бил настоящият случай. Показанията на свидетеля
Б. се опровергават и от събраните писмени доказателства в т. ч. и от протокол
от провеждане на Общо събрание на етажната собственост с адрес
/административен адрес/, вход единствен от 29.11.2021 г. В така представения
протокол не е посочено да е участвал в проведеното ОС свидетелят Б., като на
6
събранието участие в качеството си на собственик и на пълномощник е взела
участие Елиза Буновска, която е и подписала списъка на собствениците и
ползвателите на апартаменти присъствали на ОС на ЕС състояло се на
29.11.2021 г. Още повече, че и свидетелят Б. сам посочва, че съпругата му се
явява собственик на апартамента и същият вземал участия в ОС в качеството
си на неин пълномощник. За пълното следва да се посочи, че показанията на
свидетеля Б. се опровергават и от представените протоколите за поставяне на
извадка от протокол на ОС на ЕС от дата 01.12.2021 г. и 02.12.2021 г. В
своите показания Б. т посочва, че седмица след процесното събрание, във
входа на блока, когато свидетелят, ищецът и домоуправителят Кирил Дичев
разлепвали протокола от събранието, ответникът се появил и се обърнал към
ищеца с обидни думи. В същото време видно от представените доказателства,
а именно двата протокола от 01.12.2021 г. и 02.12.2021 г., протоколът от ОС е
бил поставен във входа на дата 01.12.2021 г. от М.Б., Е.Б. и А.Г., а на дата
02.12.2021 г. от М.Б., Е.Б. и Марин Сладкаров, а не от свидетеля Б. и
посочените от него лица. Следва да се посочи, че съдът не кредитира и
показанията на свидетеля Пешев, в частта, в която посочва, че на проведеното
ОС на ЕС на 29.11.2021 г. ищецът бил наречен от ответника наркоман, убиец
и напушляк, доколкото свидетелят посочва, че не е присъствал на процесното
събрание, а това му била разказано от ищеца. В тази си част показанията на
свидетелят Пешев не възпроизвеждат негови лични впечатления, а това което
свидетелят е възприел непосредствено от ищеца, още повече, че свидетелят
изрично посочва, че не познавал ответника. В случая с оглед на направените
изявления от страна на ответника Х. не може да се направи извод, че със
същите към ищеца са отправени процесните обидни твърдения. При липсата
на други доказателства по делото, следва да намерят приложение
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме, че ответникът на
проведено на 29.11.2021 г. ОС не се е обърнал към ищеца с твърдения:
„убиец“ и „наркоман“. Тези обстоятелства са правопораждащи, тъй като
обуславят спорните по делото права и доказването им е следвало да бъде
пълно /т.е., да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на
твърденията в исковата молба/ и главно /защото има за предмет факти, за
които ищецът носи доказателствена тежест/.
С оглед на гореизложеното, поради липсата на основен елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно
деяние, предявения иск по чл. 45 ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, като се явява безпредметно обсъждане на останалите
елементи от посочения фактически състав.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора на ищцата не следва да се присъждат разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът имат право на разноски, като
такива се претендират в размер на 800 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав намира за основателно възражението на
ищеца за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради
което на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
7
адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото
намалява същия на 400 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Л. М., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. К. П. срещу Ц. П. Х., ЕГН **********, с
адрес гр. София, /административен адрес/, иск с правно основание чл. 45 ал. 1
ЗЗД, за осъждането на Ц. П. Х. да заплати на Л. Л. М. сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, унижение, срам и оронване на
престижа, причинени от изявления на ответника по време на Общо събрание
на Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в /административен
адрес/, проведено на 29.11.2021 г., с твърдения: „убиец“ и „наркоман“, ведно
със законната лихва от 29.11.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Л. Л. М., ЕГН **********, със съдебен адрес
г/административен адрес/, чрез адв. К. П. да заплати на Ц. П. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. София, б/административен адрес/, бл. 6, ет. 4, ап. 16,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лв. - разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8