О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………….
31.03.2022 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав
в закрито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова адм.
дело № 2511/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадената искова молба
от В.И.П. с адрес: ***, с която е предявен иск срещу Главна дирекция „Охрана“,
гр. София за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на
1 000 лв. за претърпени неимуществени вреди – силно чувство на страх,
несигурност, незащитеност и малоценност, по време на конвоирането на 10.12.2019
г. от Затвора - Варна до Следствен арест - Добрич и на 13.12.2019 г. от
Следствен арест – Добрич до Затвора – Варна (във връзка с явяването на ищеца по
НОХД № 361/2019 г. на Окръжен съд – Добрич), вследствие бездействие на органите
на ответника, изразяващо се в непоставянето на предпазен колан и седалки в МПС
при конвоирането в нарушение на чл. 137, т. „а“ от ЗДвП, което го е поставило в
тежко и унизително положение, като му е изложен животът и сигурността при ПТП –
нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
В открито съдебно
заседание, проведено на 03.02.2022 г. исковата молба е уточнена, че твърдяното
незаконосъобразното бездействие на органите на ответника при конвоирането на
ищеца, при което е претърпял вреди, за които е направено искане за обезщетение,
е на 11.12.2019 г., а не на 10.12.2019 г. С писмо с.д. № 2816/21.02.2022 г.
ответникът заявява, че не възразява да бъде изменен искът по отношение на
едната дата на конвоиране – 11.12.2019 г. Съдът намира,
че не са налице пречки да се допусне изменение на иска по отношение искането за
присъждане на обезщетение на оспорващия не за дата 10.12.2019 г., а за
11.12.2019 г.
Съдът е дал възможност на ответника
да изрази становище по направените в проведеното на 03.02.2022 г. открито
съдебно заседание доказателствени искания от ищеца, а именно: 1. Ответникът да
представи справка за конвоираните заедно с ищеца лица на процесните по делото
две дати, с оглед осигуряване на възможност за
посочването им за свидетели за установяване на твърдения от ищеца факт, че се
чувствал страх и дискомфорт още при самото пътуване; 2. Да се допусне
разпит на Д.А.С., който имал преки наблюдения как се е чувствал ищецът; 3. Да
се допусне съдебно-психиатрична експертиза; 4. Да се допусне автотехническа
експертиза.
С писмо с.д. № 2816/21.02.2022 г. ответникът представя
2 броя заповеди за конвоиране съответно на 11.12.2019 г. и 13.12.2019 г., както
и приемо-предавателен протокол по отношение на Д. Г. А. С процесното писмо
ответникът: 1. възразява срещу искането за разпит на свидетеля Д. С., доколкото
ищецът не е бил конвоиран на 11 и 13.2019 г. с Д. С., респ. последният не може
да установи как се е чувствал ищецът; 2. Възразява да се допусне
съдебно-психиатрична експертиза, като сочи, че същата е безпредметна - делото е
за юридическите факти, настъпили на 11 и 13.12.2019 г. и назначаването
понастоящем на експертиза не може да докаже какво е било психическото състояние
на ищеца преди повече от 2 години; 3. Възразява относно назначаване на
автотехническа експертиза, т.к. същата е безпредметна - понастоящем не може да
докаже какво е било състоянието на конвойния автомобил към 13.12.2019 г.
С молба с.д. № 3136/24.02.2022 г. ищецът, чрез
процесуалния си представител заявява следното: 1. Не възразява да се приемат
справките за конвоираните лица за въпросните две дати; 2. Отправя се искане
съдът да даде възможност лично ищецът да посочи кое/кои лица иска да бъдат
допуснати като свидетели, доколкото конвоираните лица са много на брой; 3. Не е
спорно, че посоченият свидетел Д. С. не е бил конвоиран заедно с ищеца, но това
лице изтърпява едновременно с ищеца наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
Варна, познава ищеца и е пряк свидетел на душевния дискомфорт, който ищецът е
преживял в резултат на конвоирането; 4. По възраженията за назначаване на
съдебно-психиатрична експертиза съдът следва да се произнесе след събиране на
останалите доказателства по делото; 5. Поддържа се искането за автотехническа
експертиза.
На 21.03.2022 г. в съда са постъпили
доказателствени искания (с.д. № 4461) лично от ищеца в следните аспекти: 1. Да
се изиска справка от ответника дали МПС, с което ищецът е конвоиран отговаря на
изискванията на чл. 137, т. „а“ ЗДвП, оборудвано ли е с предпазни колани и
седалки за всички пътуващи в него, както служители от ГД „Охрана“, така и
лишени от свобода; 2. Да бъдат призовани и разпитани като
свидетели мл. инсп. К. С. Й. - „МИО“, мл. инсп. И. М. П. - „СО“, мл. инсп. Й. М.
М. – водач на СА, мл. инсп. С. К. – „СО“, л.св. Т. А. Г. и л.св. Д. Д. К.;
3. Да се изиска справка от Затвора Варна при връщането на ищеца в Затвора Варна
на 13.12.2019 г. в кое спално помещение е настанен ищецът и с кои лишени от
свобода.
По направените от ищеца
доказателствени искания ответникът с писмо с.д. 5035/29.03.2022 г. изразява
следното становище: 1. Нормата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП регламентира задължение
за водачите и пътниците да „използват обезопасителни колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани“, но не и задължение за оборудване на
автомобилите с колани, като сочи причините за непоставяне на обезопасителни
колани в местата за конвоиране в специализираните автомобили, както и заявява
наличието на дръжки, закрепени за седалките с цел ограничаване подвижността на
тялото, поради което се противопоставя на искането за представяне на справка за
процесното МПС в този аспект; 2. Възразява се и да бъде допуснат разпит на
посочените от ищеца лица като свидетели, като се сочи, че л.св. Д. Д. К. не е
бил конвоиран на 11 и 13.12.2019 г., поради което същият не може да установи
как се е чувствал ищецът на въпросните дати, а и не е необходимо да бъдат
призовавани всички посочени служители на ГД „Охрана“, които са конвоирали ищеца
за изясняване на едно и също събитие, като освен това става въпрос за период от
повече от две години и извършвани многобройни конвои след този период, т.е. не
е ясно дали могат да бъдат възпроизведени събитията на посочените дати.
С молба с.д. 5069/29.03.2022 г. прокурорът не възразява
да бъде изискана справка от ответната страна дали процесният автомобил, с който
е бил конвоиран ищецът е оборудван със седалки и предпазни колани за водача и
всички пътници, но сочи също, че разпоредбата на чл. 137 ЗДвП установява
задължения за пътниците и е неотносима в настоящия случай. Прокурорът не
възразя и да бъде изискана справка от Затвора Варна за това в кое спално
помещение и с кои лишени от свобода е бил настанен ищецът при връщането му в
Затвора Варна на 13.12.2019 г. Искането за разпит на петима свидетели не
отговаря на изискването на чл. 156, ал. 2 ГПК – ищецът не сочи за кои факти ще
бъдат разпитвани тези свидетели, поради което следва да се остави без уважение.
Съдът, като съобрази направените доказателствени
искания, представените доказателства и становищата на страните по тях, намира
следното:
1. Следва да се приемат като доказателства по делото
представените от ответника със с.д. 2816/21.02.2022 г. две заповеди във връзка
с конвойната дейност на 11 и 13.12.2019 г., както и приемо-предавателен
протокол от 11.12.2019 г.
2. Ответникът сочи причините за непоставяне на
обезопасителни колани в специализираните автомобили за конвойна дейност и че
отпред и на седалките са поставени метални дръжки (с.д. 123/06.01.2022 г. и
с.д. № 5035/29.03.2022 г.). Приет като доказателство е опис на оборудването на
специализиран автомобил Пежо „Боксер“ с рег. № СВ9136КР, от който се
установява, че са налице неподвижно закрепени места за сядане – седалки за
конвоираните лица. Ищецът още в исковата си молба сочи, че има метални пейки за
сядане. Изложеното обуславя извод, че не е налице необходимост от установяване на
тези вече установени по делото факти.
2.
По отношение
искането за допускане разпит на посочените от ищеца свидетели:
Неоснователно прокурорът сочи в молбата си с.д. №
5069/29.03.2022 г., че искането за разпит на всички посочени свидетели не
отговаря на изискването на чл. 156, ал. 2 ГПК, т.к. ищецът не сочи за кои факти
ще бъдат разпитвани тези свидетели. Изрично в проведеното съдебно заседание
ищецът е заявил, че искането му да се представи справка за лицата, с които е
бил конвоиран на двете дати е с оглед осигуряване на възможност за посочването
им за свидетели за установяване на твърдения от ищеца факт, че е чувствал страх
и дискомфорт още при самото пътуване.
Неоснователно е и възражението на ответника, че Д. С.
не може да установи как се е чувствал ищецът на посочените дати, т.к. С. не бил
конвоиран с ищеца. По отношение на този свидетел, ищецът твърди, че същият
познава ищеца и е пряк свидетел на душевния му дискомфорт. Преценката дали се
установяват или не релевантните факти от ангажираните от ищеца доказателства е
на съда и по същество на спора – чл. 172 ГПК, както и преценката кои лица да
поиска за свидетели е на ищеца. Безспорно в случая фактът за установяването на
който се искат свидетелите е от значение за решаване на делото, т.е. не са
налице основанията по чл. 159 ГПК за недопускане на свидетелските показания.
Действително по отношение на посочения от ищеца като
свидетел Д. Д. К., съдът установява, че не е бил конвоиран заедно с ищеца, а и
ищецът не сочи за кои факти, които са от значение по делото, ще бъде разпитван
този свидетел. Изложеното обуславя извод, че искането за допускане разпит на
този свидетел не следва да бъде уважено, предвид това, че същото не отговаря на
изискванията на чл. 156, ал. 2 ГПК.
Искането за допускане до разпит на мл. инсп. К. С. Й. - „МИО“, мл. инсп. И. М. П. - „СО“, мл.
инсп. Й. М. М. – водач на СА, мл. инсп. С. К. – „СО“, също не съдържа
посочване за кои факти от значение за решаване на спора
иска ищецът да бъдат разпитвани въпросните свидетели – изискване на чл.
156, ал. 2 ГПК, поради което съдът е възпрепятстван да направи преценка за
основателността на искането за допускане на тези доказателства, а и дали
искането е за установяване на един и същи факт и страната сочи повече
свидетели (по арг. от чл. 159, ал. 1 и
ал. 2 ГПК). Следва да се даде възможност на ищеца на
основание чл. 101, ал. 1 ГПК да поправи нередовното си процесуално действие,
като уточни в посочения аспект за кои факти от значение за решаване на спора
ищецът иска да бъдат разпитвани въпросните свидетели.
Следва да се допусне разпит единствено на лицата л.св.
Д.А.С. и л.св. Т. А. Г. (последният, конвоиран заедно с ищеца на 11.12.2019 г.
3.Доказателственото искане на ищеца да се изиска справка от Затвора Варна при връщането му в
Затвора Варна на 13.12.2019 г. в кое спално помещение е бил настанен и с кои лишени
от свобода също не съдържа фактите, които цели да установи и връзката им с
релевантните по делото въпроси. Тоест следва да се даде възможност на
основание чл. 101, ал. 1 ГПК ищецът да поправи нередовното си процесуално
действие, като уточни в посочения аспект за установяване на кои факти от
значение за решаване на спора е процесното доказателствено искане. Доколкото
Затвора Варна се явява трето, неучастващо по делото лице, процесното искане
следва да бъде направено с писмена молба, която евентуално да се изпрати на
третото лице, на което съдът да определи срок за представяне на справката – чл.
192, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
По направените искания за допускане извършването на
двете съдебни експертизи съдът намира, че следва да се произнесе след поставяне
на конкретните задачи от страна на ищеца и преценка на необходимостта от
събиране на доказателства за сочените от ищеца факти предвид и останалите
релевантни факти, които ще бъдат изяснени с вече допуснатите доказателства.
На основание чл. 214, чл. 157, ал. 1 и чл. 101, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 144 АПК, по доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА
изменение на иска на В.И.П. по отношение искането за присъждане на обезщетение
на оспорващия като вместо за дата 10.12.2019 г., искането е за дата 11.12.2019 г.
ПРИЕМА
И ПРИЛАГА като доказателства
по делото представените от ответника: Заповед № з-578/10.12.2019 г. и Заповед №
з-582/13.12.2019 г. и двете на Началника на ОЗ „Охрана – Добрич“,
Приемо-предавателен протокол от 11.12.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ищеца да се изиска справка от ГД „Охрана“ дали МПС Пежо „Боксер“ с рег. №
СВ9136КР е оборудвано с предпазни колани и седалки за всички пътуващи в него.
ДОПУСКА
разпит на л.св. Д.А.С. и л.св. Т. А. Г. чрез видеоконференция на
АдмС - Варна със Затвора Варна в качеството им на свидетели на ответника,
при условията на призоваването им в Затвора Варна.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ като свидетели л.св. Д.А.С. и л.св. Т. А. Г. за насроченото
за 14.04.2022 г. от 11:00 ч. открито съдебно заседание.
ДА СЕ УВЕДОМИ Началникът на Затвора Варна за
необходимостта да осигури явяването на двамата свидетели чрез видеоконферентна
връзка със Затвора Варна.
УКАЗВА на ищеца
възможността до датата на насроченото открито съдебно заседание на 14.04.2022
г. да отстрани нередовността на искането си за допускане разпит като
свидетели на мл. инсп. К. С. Й.
- „МИО“, мл. инсп. И. М. П. - „СО“, мл. инсп. Й. М. М. – водач на СА, мл. инсп.
С. К. – „СО“, като посочи за кои факти ще бъдат разпитвани.
УКАЗВА на ищеца
възможността до датата на насроченото открито съдебно заседание на 14.04.2022
г. да отстрани нередовността на искането си да се изиска справка от Затвора Варна при връщането му в Затвора Варна
на 13.12.2019 г. в кое спално помещение е бил настанен и с кои лишени от
свобода, като посочи какви фактите, свързани с релевантните по делото цели да
установи ищецът и да представи писмена молба с искането за представяне на
намиращ се у третото лице документ, която съдът евентуално да изпрати на
третото, неучастващо по делото лице.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на нередовността в указания срок нередовните
процесни процесуални действия ще се смятат за неизвършени.
Определението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: