№ 4867
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110168099 по описа за 2024 година
Ищецът М. Л. Я. твърди, е застраховала собствения си л.а. Тойота с рег. № ***, със
застраховка „автокаско“ при ответника ЗАД „Армеец“ АД с период на действие към 6.2024г.,
че на 5.6.2024г. в град София, на бул Европа, е настъпило ПТП с т.а., по вина на вода на т.а.,
за което се твърди, че е съставен двустранен протокол за ПТП. Твърди се, че е образувана
при ответника преписка № ***, извършен оглед, и издадено възлагателно писмо за
отстраняване на щетите. Ищцата сочи, че на 16.6.2024г., преди щетите да бъдат
ремонтирани, се случило събитие, довело до допълнителни щети – по време на движение по
потя Радомир – Перник, предвият капак на л.а. се отворил без причина, била уведомена
Пътна полиция, и ответника. На 17.6.2024г., при ответника била заведена щета № ***.
Твърди се, че на 9.7.2024г., след искания за документи, извършени огледи, ищцата
получила изричен отказ за заплащане на обезщетение, както и че отстранила за своя сметка
щетите на л.а., в оторизиран сервиз на марката, за което заплатила 5056,58 лева, за което
била издадена фактура. Предявява се осъдителен иск за сумата, ведно със законната лихва и
разноските.- В уточнителна молба от 4.12.2024г., ищцата сочи, че ремонтирани били
посочените в молбата / респективно – във фактурата/, детайли.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД в срока за отговор сочи, че на 17.6.2024г., при него
е постъпило заявление от ищцата за заплащане на обезщетение, по което била образувана
преписка ***., извършен е оглед, съставен протокол, като служители на ответника
установили, че вредите са в резултат на отваряне на преден капак, тоест, без външна намеса,
въздействие или сила, поради което е прието, че не е налице застрахователно събитие,
покрит риск по договора, затова е поставен отказ. Поради изложеното, се сочи, че въпреки
че не се оспорва посочения от ищеца механизъм, настъпилите вреди не са покрит риск по
договора, като, при условията на евентуалност, се прави възражение, че е налице
1
изключение от застрахователното покритие, по смисъла на чл.-10,32 ОУ – 10, 11 ОУ, като се
сочи, че настъпилите на 16.6.2024г. вреди са вследствие неотстраняване на вредите от
предходното събитие, поради което и л.а. не е бил в състояние, което да е позволявало
безопасното му управление и експлоатация. Ищцата не е следвало да управлява л.а., извън
населено място, с два пъти по – висока разрешена скорост, при констатирани увредени
детайли, като от предишното ПТП са били увредени и детайли в предницата. Сочи се, че
образуваната друга преписка ***, включително и неотстранените увреди – преден капак е
следвало да се подмени, са довели до отварянето на предния капак на 16.6., и настъпилите
вреди, като ответникът твърди, че същото поведение съставлява груба небрежност по
смисъла на ОУ, поради което и не дължи обезщетение. Твърди се, че за другата претенция,
било изплатено обезщетение, в натура, чрез ремонт. Към доводите за изключен риск, се
твърди, че управлението на л.а. с повреди, е неизпълнение на договорно задължение,
предвидено в застрахователния договор – чл.76,т.1 и 76.2 от ОУ, както и че в негова полза е
възникнало правото да откаже заплащането на обезщетение. При условие на евентуалност,
счита, че това нарушение обуславя правото на застрахования да получи 10 % от
обезщетението, тъй като поведението му е в пряка връзка с ПТП. Оспорва се размера на
адвокатско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът намери следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че към 5.6.2024г. страните са обвързани от
застрахователно правоотношение, възникнало от застраховка „каско“ на МПС, за л.а. ***,
собственост на ОТП Лизинг ЕООД, ползващо се лице – М. Л. Я./лизингополучател/, дата на
първа регистрация на л.а.14.1.2021г., че л.а. на 5.6.2024г. е претърпял ПТП, от което са
нанесени имуществени вреди, както и че при ответника е заведена претенция ***, че на
16.6.2024г. при движение на л.а. е настъпило ПТП, като по него при ответника е заведена
претенция ***, както и че на 9.7.2024г ответникът е отказал заплащане на обезщетение по
претенция ***, и че ищцата е заплатила в полза на официалния сервиз на л.а. Тойота по
фактура сумата 5056,58 лева за ремонт на л.а.
Видно от представените от ответното дружество два броя преписки, преписка
***/5.6.2024г. е образувана с приложен двустранен протокол за ПТП от 5.6.2024г., с който
ищцата е заявила застрахователно събитие, настъпило с л.а. – при движение на заден ход на
товарен автомобил, намиращ се пред л.а. Тойота, товарният автомобил удря л.а. Тойота, като
увредени са емблема, решетка, кора, преден капак, лайсна.
МПС Тойота е било огледан от експерти при ответника на следващия ден, 6.6.2024г.
На 17.6.2024г. е заведена претенция за заплащане на обезщетение № *** при заявено
събитие на 16.6.2024г., като е посочено, че при движение на МПС по извънградски пътен
участък с допустимата скорост, предният капак се е отворил внезапно, вследствие на което
се счупил преден челен прозорец, получена е вдлъбнатина на челната част на тавана ,
пластмасова лайсна под чистачките, държачи на калниците. На 17.6.2024г. е извършен оглед
и е съставен опис на щетите по претенцията, като е посочено, че за подмяна са: преден
2
капак, панта, предно стъкло, горна решетка на радиатор, емблема, държач, а за ремонт
боядисване са предвидени: предният капак, преден ляв калник, преден десен калник, предна
броня. На бланката, съдържаща опис от дата 17.6.2024г. е посочено, че автомобилът подлежи
на допълнителен оглед.
На съставения опис – заключение, което е изготвено по щета*** на дата 19.6.2024г. е
посочено, че предният капак е за подмяна, посочено е, че следва да се извърши ремонт след
съгласуване, като е посочено, че по време на огледа ключалки предния капак с видимо
здрави.
На 27.7.2024г. е съставено опис – заключение по щета ***, съгласно което предният
капак на автомобила е предвиден за подмяна. По тази преписка е издадена проформа
фактура от ТМ Ауто ЕООД от 23.10.2024г., в която стойността за подмяна на преден капак е
включена. На 19.11.2024г. сумата по фактура е платена от ответника в полза на ТМ Ауто
ЕООД.
Ищецът е представил фактура за извършен ремонт при ТМ Ауто ЕООД, за който е
издадена фактура на 18.9.2024г. за извършен ремонт на МПС.
Изслушана е , приета като неоспорена от страните, съдебно – автотехническа
експертиза, съгласно заключението на която, към датата на ПТП, лекият автомобил е на 3
години, 5месеца и 2 дни, считано от датата на първа регистрация, като причината за
получаване на имуществените вреди на автомобила от събитието на16.6.2024г., се намира
във внезапното отваряне на предния капак, като в претенцията до ответника е посочено, че
увредени са : челен прозорец, лайсни челен прозорец, предна част таван, лайсна под
чистачни, държачи калници, които са в причинна връзка с посочения механизъм, като по
щета ***, според отговора на задача 4, на 27.7.2024г. е извършен допълнителен оглед, като
съгласно този оглед следва да се поправят: предна броня, преден капак –за подмяна, горна
решетка радиатор, емблема производител, основа предна решетка, водач предна броня,
колонка пред радиатор, фар ляв и десен, вертикална греда пр.радиатори, греда на радиатори,
предна маска. Вещото лице е приложило снимков материал в заключението за извършения
оглед на 6.6.2024г., като сочи, че от техническа гледна точка, получените вреди от ПТП на
5.6.2024г. могат да доведат до отваряне на капака при ПТП на 16.6.2024г., като в открито
съдебно заседание, вещото лице посочи, че не е констатирал неизправност в заключващия
механизъм на предния капак, след първото ПТП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от правна страна следното.
Разпоредбата на чл.498,ал.3 КЗ /2015г./ предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока
по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. По делото е безспорно получаването на
извънсъдебната покана от ищеца до ответника за заплащане на обезщетение, както и отказът
на ответното дружество да заплати претенцията , заведена при него под номер
3
***/17.6.2024г. за събитието от 16.6.2024г. Претенцията, образувана на 6.6.2024г., заведена
под номер ***, е удовлетворена, видно от представените от ответника доказателства за
заплатен ремонт на автомобила, извършен на 23.10.2024г., заплатен на 19.11.2024г. директно
на сервиза.
Първият спорен въпрос се концентрира около твърдението на ответното дружество,
че е налице изключение от застрахователното покритие, по смисъла на чл.10,32 ОУ – 10, 11
ОУ, като се сочи, че настъпилите на 16.6.2024г. вреди са вследствие неотстраняване на
вредите от предходното събитие, поради което и л.а. не е бил в състояние, което да е
позволявало безопасното му управление и експлоатация.
Цитираните разпоредби на ОУ, предвиждат , че застрахователят не предоставя
застрахователно покритие за щети, причинени при, от или вследствие на:
Чл.10,ал.11 ОУ : умишлени или с груба небрежност действия, или бездействия на
застраховащия, застрахования, член на неговото семейство, лице от домакинството му, негов
служител, трето ползващо МПС лице, наемател или на друго основание ползвател на МПС,
водача на МПС или превозваните от него лица.
„груба небрежност”, съгласно определенията, посочени в ОУ, е „форма на виновно
поведение на водача, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа / грижа, която би
полагал и най- небрежния водач/ за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Като
осъществени с груба небрежност по тези ОУ се квалифицират следните действия или
бездействия на водача на застрахованото МПС „: /…следва неотносимо изброяване за
действия по пресичане на железопътен прелез/ „движение на МПС с незатворена врата или
капак; и други, като това изброяване е неизчерпателно“.
Чл.10,ал.32 ОУ : самопотегляне на застрахованото МПС, когато същото е било
паркирано или оставено без надзор, без да е обезопасено срещу потегляне, отваряне на врата
или капак по време на покой или движение на застрахованото МПС.
С разпоредбата на чл.77 ОУ е предвидено, че задълженията, предвидени в
разпоредбите на ОУ: от 76.1 до 76.7 и 76.9 до 76.11 , както и по т.76,13 ОУ, включително, са
съществени с оглед интереса на застрахователя.
Чл.76,1 : застрахованият е длъжен да пази и ползва МПС с грижата на добър
стопанин, като го поддържа в добро техническо състояние/…/;
Чл.76,2: застрахованият е длъжен да предприема всички необходими
предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, както и
да не допуска поведение, което може да доведе по повишаване на риска;
Чл.76, 3 да спазва предписанията на компетентните органи;
Чл.76,4 да изпълнява дадените писмени от застрахователя при сключване или по
време на действие на договора или след извършване на проверки предписания за
отстраняване на източните на опасност за причиняване на вреди и подобряване на мерките
за безопасност. За „писмено” предписание се приема и това, което застрахователят е дал и е
отразено специални договорености по полицата, или протоколите за оглед на
4
застрахованото МПС.
76,5 относно допълнително устройства за защита;
76.6 профилактика на СОТ;
76,7да осигурява достъп на застрахователя или оторизиран от него представител до
МПС за оглед и проверка на състоянието му и да изпълнява дадените от застрахователя
предписания относно техническата изправност и обезопасеност на МПС.
76,9 относно заключването на вратите ;
76,11 относно уведомяването на застрахователя при загубване на средство за
защита и заключване.
Съгласно чл.78 ОУ, при настъпване на някое от посочените, застрахователят има
правото да откаже заплащането на обезщетение, в случай на настъпило застрахователно
събитие или да прекрати договора.
Разпоредбата на чл.89,2 ОУ предвижда възможност на застрахователя, при
извършване на оглед на МПС, при заявено събитие, писмено да даде указания за
ограничаване на вредите, както и задължението на застрахованото лице да спази тези
писмени указания,освен ако има обективни причини, които възпрепятстват това.
Видно от дефиницията на „груба небрежност”, дадена в ОУ, същата включва
поведение на водача, изразяващо се в дължима грижа за имуществото, което и най-
небрежният водач би следвало да има . Грубата небрежност винаги е вид виновно
поведение, а що се касае до автомобил, за да е налице груба небрежност в поведението на
застрахования, следва да е проявено поведение, което фрапантно да противоречи с
минималната грижа за МПС. Застрахователят и неговите служители, извършващи оглед на
МПС, са специалисти, застрахованият няма данни да е. Следователно, дължимата грижа би
следвало да се приравнява на грижата, която дължи всеки един водач, който не е специалист
по устройството на автомобила.
Установи се по делото, че МПС е било увредено от удар в предницата, на
5.6.2024г., като на 6.6.2024г. на автомобила е извършен оглед. Според заключението на
вещото лице по неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – автотехническа
експертиза, не е констатирана неизправност в заключващия механизъм на предния капак
след първото събитие, което заключение той дава въз основа прегледаните снимки на
извършените огледи на МПС, както и опис – заключенията по щетата. Щом като за съдебния
експерт, назначен от съда не е видно, че заключващият механизъм на предния капак е
неизправен по време на огледа на 6.6.2024г., щом като и за експертите при ответника не е
било видно подобно обстоятелство, не може да се очаква от застрахованото лице – лице,
неспециалист по автомобили, да дължи определена грижа във връзка с предния капак.
Съгласно чл.89,2 ОУ, ако при огледа на 6.6.2024г. е била констатирана неизправност на
МПС, която, според ответните експерти може да доведе до внезапното отваряне по време на
движение на предния капак или друг риск за автомобила, то задължение на служителите на
застрахователя е да издадат писмено предписание до застрахованото лице, с което да му
5
посочат, например, че МПС не следва да бъде управлявано с констатираната неизправност,
или не следва да бъде управлявано със скорост над определена / каквото е и едно от
възраженията на ответника, че автомобилът е управляван на 16.6.2024г. по път с допустима
по – висока скорост/.
Липсват каквито и да е доказателства за дадени писмени предписания на
застрахованото лице. Цитираните разпоредби на ОУ приравняват на писмено предписание и
констатираното при огледа. При огледа на 6.6.2024г., вписвания в протокола в посочения по
– горе смисъл не са налице. Констатация на експертите, че предният капак е за подмяна се
появява едва при огледа на 17.6.2024г./извършен след събитието на 16.6.2024г./, както и при
повторния оглед, извършен на 27.7.2024г. по образуваната преписка ***във връзка с ПТП от
5.6.2024г.
В тази връзка, невярно е посоченото, че по преписка *** е посочено, че преден
капак е следвало да се подмени – тази констатация на експертите на застрахователя е
направена едва и най- рано на 17.6.2024г./ по другата образувана преписка/ , като
инцидентът с отворения капак е станал на 16.6.2024г.
Констатациите на експертите, че предният капак е за подмяна, е извършена едва
след събитието на 16.6.2024г.- същата е посочена в описа на извършения първоначален оглед
– 17.6.2024г., впоследствие вписана в опис – заключение на 19.6.2024г., допълнена в
протокола за извършен повторен оглед на 27.7.2024г., в който е вписана и констатацията на
експерта, че заключващият механизъм на предния капак е здрав.
Следователно, не може да се вмени на застрахованото лице, че при управлението
на МПС, след завеждане на първата претенция, е проявил груба небрежност, още по –малко,
че определено поведение в тази връзка се дължи от застрахования, който не е автоексперт,
нито определено поведение му е било времено от страна на застрахователя при
извършването на огледа на 6.6.2024г.. Не може да се приеме и че дори най- небрежният
водач следва да не управлява автомобила, доколкото автомобилът е бил в движение, от
характера на повредата не следва непременно изводът, че автомобилът не следва да се
движи, не е дадено и такова предписание от експертите на ответника.
Относно твърдението на ответника, че съгласно чл.10,32 ОУ, заплащането на
обезщетение при отваряне на преден капак е изрично изключен риск. При внимателен
прочит на посочената разпоредба на ОУ, цитирана по – горе, е видно, че застрахователят не
покрива щети, причинени при, от или вследствие на отваряне на врата или капак по време
на покой или движение на застрахованото МПС. Не е налице сочената хипотеза, защото
отварянето на предния капак, съгласно заключението на САТЕ, е вследствие на получените
увреждания от ПТП на 5.6.2024г., които са настъпили по вина на водача на товарния
автомобил, причинил ПТП. Разпоредбата на чл.10,32 ОУ е приложима, когато липсва
причина предният капак да се отвори, или, систематически тълкувано с първата хипотеза на
чл.10,32 ОУ, когато отварянето на капака по време на движение се дължи на поведение на
застрахования, по необезопасяване на автомобила, каквато хипотеза не е била твърдяна от
страна на застрахователя.
6
Същото се отнася до доводите за неизпълнение на договорно задължение,
предвидено в застрахователния договор – чл.76,т.1 и 76.2 от ОУ, които не са приложими, тъй
като на застрахованото лице, което не е специалист, не може да се вмени такава грижа.
По същата причина, не може да се приеме евентуалното възражение за
съпричиняване на вредите от страна на застрахования.
Ето защо, съдът намери доводите на ответната страна, че е налице непокрит риск,
изключение от застрахователното покритие и съпричиняване на вредите, поради което
намира претенцията за основателна.
По размера на същата, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл.405
КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, като се дължи възстановителната стойност
на вредите. Неоснователни са доводите на ответната страна, че обезщетението се следва по
средни пазарни цени – съгласно чл.109 ОУ, за автомобили до 4 години от първа регистрация,
стойността на обезщетението се определя по един от начините, избран от застрахования,
включително по фактури от официален сервиз. В същата разпоредба е предвидено за тези
автомобили и допълнително покритие да се заплаща минимална премия, като предвид
посочването в самата полица „начин на обезщетяване: по експертна оценка на
застрахователя или възстановяване в доверен сервиз /фактури от друг сервиз/ или
възстановяване в официален сервиз/фактури от официален сервиз/”, се налага извод, че в
полицата е предвидено и това покритие.
На собствено основание, автомобилът е собственост на лизингова компания,
ищцата е лизингополучател по договор за лизинг / обстоятелства, отделени за безспорни по
делото/ поради което и доколкото сумата по фактура, предмет на делото, заедно с предходно
платеното застрахователно обезщетение, платено „в натура” по смисъла на чл.109, ал.1 ОУ,
са в рамките на застрахователната сума по договора.
Новият Кодекс на застраховане, въведе легалните дефиниции на „действителна“ и
„възстановителна“ застрахователна стойност на имуществото. По аргумент на ал.3 на чл.400
КЗ, когато е налице имуществено застраховане, целта на заплащане на застрахователно
обезщетение, е възстановяване на имуществото във вида, в който е било към датата на ПТП,
все едно ПТП не е станало. Видно от ремонтираните вреди, налице е частична увреда на
имуществото. Възстановителната стойност на щетата съставлява стойността стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Легалната дефиниция посочва, че при частична увреда, възстановителната стойност е
действителната стойност, следователно и целта на обезщетяването е възстановяването на
имуществото с ново, от същия вид и качество, към датата на ПТП. В настоящия случай е
налице възстановителна стойност на застрахованото имущество, като платената от ищеца
сума по фактура е над средната пазарна цена на ремонта. Средните пазарни цени са
обективният критерий за действително причинените вреди, доколкото по средни пазарни
цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество, като увредената вещ. При
7
определяне на средна пазарна цена, която по същество съставлява средна стойност на
ремонта, винаги може да бъде определена както по – висока, така и по- ниска стойност,
затова и се приема, че обективен критерий за действително причинените вреди е именно
средната пазарна стойност. Допустимо е, застрахованият по застраховка “Каско на МПС” да
представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на
застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното
поправяне, в който случай застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят
уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по
смисъла на чл.203, ал.3 КЗ. / в този смисъл е решение на ВКС по т.д.№ 20169/2011г. на ІІ ТО,
постановено по този въпрос в производство по чл.290 ГПК/. В настоящия случай, платените
средства не надхвърлят уговорената застрахователна сума, и отразяват действителната
възстановителна стойност на имуществото, както и начинът на обезщетяване е предвиден в
застрахователния договор.
Ето защо, налага се извод, че стойността на дължимото обезщетение от страна на
ответника, възлиза на сумата от 5056,58 лева, платена от ищеца по фактура и искът е
основателен изцяло.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. Ищецът не е представил
списък по чл.80 ГПК, до приключване на устните състезания пред СРС, като въз основа
доказателствата по делото, доказва разноски от : за 203 лева за държавна такса, сумата 300
лева депозит за САТЕ, и адвокатско възнаграждение в общ размер 900 лева.
Въззражението за прекомерността му, направено от ответното дружество в отговора
на исковата молба, е неоснователно. При изложеното тълкуване с решение по дело на СЕС
С-438/2022г. се прие, че съдът е длъжен да откаже прилагане на Наредбата, и предвидените в
нея минимални размери, включително и когато тези размери не отговарят на реалната
стойност на труда. Приложими са правилата на чл.78,ал.5 ГПК, предвиждаща по възражение
на насрещната страна за прекомерност на възнаграждение на адвокат, съдът да съобрази
фактическата и правна сложност на делото.
След решението на СЕС се направи опит да се отговори на посоченото от СЕС/и
създадената от националните съдилища противоречива практика по този въпрос/, като
Висшият адвокатски съвет измени и заглавието на Наредба № 1/2004г., като в ДВ, брой
18/17.2.2025г. са публикувани изменения на Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа, като §1, ал.2 ДР на Наредбата е направен опит да се изведе какви
критерии се преценяват под фактическа и правна сложност на делото, обвързвайки с
коефициентите за натовареност на съдиите /следва да се приеме, че прилагането на
коефициентите е приложимо в хипотеза на чл.2,ал.9 от делото, и неприложима по
настоящото производство/. Основното, което е приложимо в случая, е наблягането на вид
дело, процесуални действия и развитие на делото, приложими и без разпоредбата да беше
приета. Минималните размери не са премахнати в Наредбата.
При изложеното, се налага извод, че при съобразяване на средната фактическа и
8
правна сложност на делото- въпреки че е проведено едно открито съдебно заседание,
страните имат спор по правни въпроси, разглеждани са две застрахователни събития, не само
едно, то и при посочен в Наредбата минимален размер от 805,66 лева / чл.7,ал.2,т.2/, то
платеното възнаграждение от 900 лева не прави трудът на адвоката „съществено надценен“,
въз основа на предвидимите към образуване на делото действия и съдът намери
възражението за неоснователно.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, улица Стефан Караджа № 2 да заплати на М.
Л. Я. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 5056,58 лева по иск с правно основание чл.498,
ал.3 от КЗ във връзка с чл.405 КЗ, която сума съставлява обезщетение за имуществени вреди,
дължими по застраховка „автокаско“, сключена на 9.1.2024г., за което е заведена преписка
при ответника № ***, и които вреди са причинени на л.а. Тойота с рег.№ *** от
застрахователно събитие, настъпило на 16.6.2024г., по време на движение по пътя от
Радомир към Перник, ведно със законната лихва от датата 14.11.2024г.. до датата на
окончателното плащане, както и сторените по делото разноски от 1403 лева, от които
203лева държавна такса , 900 лева адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит за
експертиза.
ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО е платимо по банкова сметка с IBAN BG23FINV91501016867687.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9