РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Бургас, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. С.
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20232100500139 по описа за 2023 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№48534/29.12.2022г., подадена от Главна
дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, /ГДГП/ адрес: гр..София, бул.,,Княгиня Мария
Луиза“ №46,, чрез пълномощника- юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на
призоваване: гр.Бургас, ул.,,Цар Асен “№4, срещу Решение №2887/15.12.2022г.,
постановено по гр.д.№6033/2022г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, съдът е осъдил Главна Дирекция „Гранична полиция“ -МВР,
представлявана от Гл. комисар Деян Моллов -директор, с адрес: град София, бул."Княгиня
Мария Луиза" 46, да заплати на А. Х. К., ЕГН – **********, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. „Васил Левски“ № 16, ет.2, офис 210, следните суми: 717,23 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 82,37 часа за периода от
01.08.2019 г. до 09.07.2020 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната
лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 23.09.2022 г. до
окончателното й изплащане; 178,24 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.11.2019 г. до 22.09.2022 г. върху присъденото допълнително трудово възнаграждение за
положен нощен труд; 500 лева, представляваща разноски по делото.
Съдът е осъдил, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответната ГДГП- МВР да заплати по
сметка на Бургаски районен съд сумата от 100 лева, представляваща дължима държавна
такса за уважените искове, както и сумата от 150 лева, представляваща разноски за
производството – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-
1
икономическа експертиза.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон.
Твърди се във въззивната жалба, че за процесния период, ищецът(въззиваем) изпълнявал
служебните си задължения на 12- часови работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се изчислявало сумарно.
Посочва се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане на положителните с
отрицателните разлики на отработеното време, се формирал резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от
ЗМВР(като извънреден труд).
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за
заплащане на допълнително възнаграждение. Развиват се подробни съображения, като е
направен обзорен преглед на правната уредба, касаеща служебните правоотношения на
държавните служители в МВР.
Посочва се, че поради специфичните дейности и функции, осъществявани от МВР,
законодателят създал специален ред, относим само до тази категория служители.
Въззивникът намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни
възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане
на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Навежда доводи в тази насока.
Заявява, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на
регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата.
Посочва, че последната намирала приложение само за работници и служители по трудово
правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане;
работа на смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от
продължителността на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми
Развива подробни съображения, че нощният труд(между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал
извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят
действително работи извън установеното работно време.
Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, че предвид наличието на празнота в
закона, следвало да се приложи НСОРЗ(чл.9,ал.2).
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се направените в производството пред двете инстанции разноски. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззвиаемия, чрез адв. Стоянов, с
който се оспорват наведените от въззивника доводи. Развиват се подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба.
Посочва се, че изводите на районния съд съответствали на постановеното от СЕС решение
от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г. по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит
по гр.д.№606/2019г.
2
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направените в производството пред въззивната инстанция
разноски.
Не са заявени доказателствени искания.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. Х. К., чрез пълномощника адв.Георги
Стоянов, с искова молба, предявена срещу ГДГП, с която се претендира осъждане на
ответника, да му заплати сумата от 300.00 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 82 часа за период от 01.08.2019г. до
09.07.2020г., получени в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, сумата в размер на 50.00 лева, представляваща лихва за забава върху
дължимите от работодателя суми за периода 01.11.2019г.-23.09.2022г. и законна лихва върху
дължимите суми от депозиране на исковата молба на 23.09.2022г. до окончателното им
заплащане.
Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, който предвижда, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
В хода на производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално
предявения размер на главния иск от 300 лева я е увеличил до размера от 717.23 лева за
положен извънреден труд, от първоначалния размер на претенцията за мораторна лихва от
50.00 лева е направил увеличение до размера от 178.24 лева.
В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита
същите за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията.
Счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в
резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в
отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване на
нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд. Направен е анализ на
приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалите Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото
отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници,
за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Оспорва се
приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само
за работещите по трудово правоотношение.
Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-776 и в Наредба № 8121з-908
липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана
за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота
в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно което
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7
3
часа) работно време.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато
е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният
съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на
които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани
доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на
основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото
решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху
правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените
доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, съдът намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра
на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които
уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника,
че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на непълнота в специалната
уредба, при която следва субсидиарно да се приложи НОСРЗ в т. ч. и нормата на чл.9,ал.2
НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и
ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/
постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –
за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/.
Така, за процесния период 01.08.2019 г. до 09.07.2020 г. са действали правилата на Наредба
4
№ 8121з-908/ 02.08.2018г. и Наредба № 8121з-36/7.01.2020г. на Министъра на вътрешните
работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно
възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22. 00 и
06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В приложимата Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, в чл.9 от същата се предвижда, че за всеки отработен нощен час или част от него от
22.00 до 6.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд. В нормата на чл.3, ал.2 от Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020г. на
Министъра на вътрешните работи се предвижда, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в двете посочени наредби липсва изрично
регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат
отработените часове за положения труд пред нощта, както е било уредбата в предходната
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); – чл. 31, ал. 2 от същата, който гласи, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 и
06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. При това положение, въззивният съд
намира, че в действащите в процесния период подзаконови нормативни актове е налице
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, както правилно е приел и
районния съд, като възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.
Съгласно чл. 46, ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че
служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон
отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител
(ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията на
служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл, както това е било уредено в отменения ЗМВР, то
доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение
намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото законодателство по КТ.
Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл постановява, че минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на държавните
служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, то при
безспорната липса на изрична уредба в специалните наредби, издадени от министъра на
МВР, в случая субсидиарно приложение намират правилата на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на Районен съд - Средец са
правилни, а всички изложени възражения от въззивника са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
5
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1, 143. Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че
при липсата в случая на специално правило, което да определя методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Както бе
посочено, възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за
преизчисление на нощния труд в дневен.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства, въззивният
съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на
размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция съдебно-
икономическа експертиза, от която се установява, че реално положен нощен труд за
процесния период е 576 часа, които преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени на
дневно работно време възлизат на 658.37 часа, като разликата от 82.37 часа не е отчетена по
протоколи за положен труд и стойността на тези 82.37 часа в размер на 717.23 лв. не е
начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск се явява
основателен и доказан в претендирания размер от 607,95 лв., поради което следва да бъде
уважен изцяло, ведно с претенциите за мораторна лихва в размер на 178.24 лв. за периода
01.11.2019г. до 22.09.2022г. и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит, не налага различно от
направеното от настоящия съд, тълкуване на националноправната уредба. В решението е
прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест
на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по – неблагоприятно
положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото трудово
законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и правата на
служителите в МВР, настоящият състав намира, че прилагането на общите правила на
трудовото законодателство осигурява в пълнота спазването на принципните положения,
установени от европейското законодателство в рамките на процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба - оставена без
уважение като неоснователна.
Пред въззивния съд искане за разноски заявява всяка една от страните. Предвид изхода по
спора и осъщественото процесуално представителство по реда на чл.38, ал. ЗА и
представения договор за правна защита и съдействие от 06.02.2023 в полза на адв. Г. С.
6
следва да бъде присъдено възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. в размер на 400 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2887/15.12.2022 год. по гр.д. 6033/2022 г. по описа на
РС – Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, адрес: гр. София, бул. "Княгиня
Мария Луиза" № 46, представлявана от директора, да заплати на адв. Г. С., Адвокатска
колегия Бургас, личен №**********, с адрес гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ №16, ет.2,офис
210, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на А. Х. К., ЕГН – ********** в производството по в.гр.д.№139/2022 по
описа БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7