Р Е Ш Е Н И Е № 408
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение –
девети състав, на първи април две хиляди и деветнадесета година, след публично
съдебно заседание на двадесет и първи
март две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретар ПЕНКА ГЕОРГИЕВА, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 466 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, от страна на ответното дружество, както и от страна на ищеца в първоинстанционното производство, като се обжалва решение № 4321/13.12.2018 г., постановено по гр. д. № 14848/2018 г., по описа на Районен съд Пловдив, І гр. с.
С въззивната жалба на ответника „Дей Енерджи“ ЕООД, чрез адв. И., се обжалва Решение № 4321/13.12.2018г. постановено по гр.дело № 14848/2018г. на Районен съд Пловдив, І гр. състав, В ЧАСТТА, с която е признато за незаконно уволнението на И.С.Н., със Заповед № 00000004/20.04.2018г. на управителя на дружеството, връчена му на 25.04.2018 г., с който трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 21.04.2018г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, и същото е отменено; и с което решение се възстановява И.С.Н. на заеманата преди уволнението работа длъжност „*****“ в „Дей Енерджи“ ЕООД, както и е осъдено „Дей Енерджи“ ЕООД да заплати на И.С.Н. сумата от 12 715,70 лева, представляваща дължимо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 25.04.2018г. – 18.09.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2018г. до окончателното й изплащане; осъдено е дружеството „Дей Енерджи“ ЕООД да заплати на И.С.Н., сумата от 2 777,71 лева, представляващи разноски по делото по съразмерност, като законна последица от изхода на спора.
В жалбата се излагат съображения, с които се сочи, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е неправилно и несъобразено с представените по делото доказателства и разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Излагат се подробни оплаквания, и те са по същество. Сочи се и това, че се установява безспорно фактът, че всички дейности, не само геодезически такива, които са възложени на дружеството „Дей Енерджи“ ЕООД, респективно, дейностите възложени на работника Н. по силата на трудовото правоотношение са изцяло завършени, поради което трудовото правоотношение е прекратено напълно законосъобразно.
Поради което се моли да бъде отменено решението в обжалваните части. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар пред двете съдебни инстанции.
Приложено е към въззивната жалба на дружество „Дей Енерджи“ ЕООД гр. Пловдив, и Споразумение от 21.12.2018 г. към Договор за строителни услуги, супервизия и контрол от 02.10.2017г., между „Дей Енерджи“, като възложител, дружество регистрирано в Казахстан и дружество „Дей Енерджи“ ЕООД, гр. Пловдив, като изпълнител. С оглед на това, че представеното с въззивната жалба на дружеството „Дей Енерджи“ ЕООД гр. Пловдив, писмено доказателство е с дата от 21.12.2018 г., при което и представлява писмено доказателство, създадено след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, по см. на чл. 260 т. 6 от ГПК; то същото е прието като допустимо доказателство по въззивното дело, по арг. от разпоредбата на чл. 266 ал. 1 от ГПК. Постъпила е писмена защита по делото.
С въззивната жалба на ищеца И.С.Н., чрез пълномощник адв. Р., се обжалва решението на първоинстанционния съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за разликата над 12 715,70 лева до сумата 14 143.00 лева, като неоснователен и недоказан.
Излагат се подробни съображения във връзка с това, че са налице всички предпоставки за уважаване на пълния размер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, представляващ иск за обезщетение за оставане без работа, вследствие незаконно уволнение.
Излагат се съображения, които са по същество и се моли решението на съда да бъде отменено, в обжалваната част, и по-точно настоящият въззивен съд докладва това е за разликата между присъдената сума по чл. 225 ал.1 от КТ до претендираната сума, а това е разликата над 12715,70 лева до пълния предявен размер на иска от 14143 лв. В тази част настоящият въззивен съд разглежда въззивната жалба. Доколкото, има претенция за разноски пред въззивния съд, същият ще ги разглежда само като законна последица от изхода на спора, в производството по чл. 258 и сл. от ГПК. С въззивната жалба не се ангажират нови доказателства по въззивното дело; към същата са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Във връзка с въззивната жалба на ищеца И.С.Н. е постъпил писмен отговор, като същият е подаден от страна на дружеството ответник, чрез адв. С. М.. Взема се становище, като се счита за неоснователна въззивната жалба на ищеца и се моли да бъде оставена без уважение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя И.Н..
Постъпил е и писмен отговор на въззивна жалба от страна на ищеца И.Н., чрез адв. Р., като се взема становище, по отношение на подадената от ответното дружество въззивна жалба, като се счита, че същата се явява неоснователна. Изразяват се подробни съображения по съществото на спора. Не се ангажират нови допустими съгласно чл. 266 ал. 3 от ГПК доказателства по въззивното дело.Прилагат се пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Допълнително е постъпила писмена защита.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивните жалби са допустими – подадени, съответно, от надлежна страна в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, приема, че следва да разгледа въззивните жалби по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба на ответното дружество, работодател, „Дей Енерджи“ ЕООД, гр. Пловдив, се явява неоснователна, поради следните съображения:
За да постанови
обжалваното решение, в частта, с която уважава предявения иск по чл. 344 ал. 1
т. 1 от КТ, като признава уволнението
на И.С.Н., извършено със Заповед № 00000004/20.04.2018г. на управителя на
дружеството, на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, за
незаконно и го отменя, районният съд приема следното:
След като съгласно сключения
между страните трудов договор от 06.10.2017г., срокът е уговорен „до
приключване работи по проект „Жилга““,
а в заповедта за прекратяване, като основание за прекратяване е записано –
поради „приключване на геодезическите дейности по проект „Жилга““, не може да се поставя знак за равенство между
посоченото като срок на договора в трудовия договор и основанието срок,
посочено в заповедта за прекратяване. При което и приема, че релевантно в
случая е уговореното в трудовия договор на ищеца, поради което и работата ще се
счита за завършена, когато са завършени всички трудови операции, които се
отнасят до обема на уговорената работа – „до завършване на работите по проект
„Жилга““. Приема се и че последно посочените
дейности, в т.ч. и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с
атакуваната заповед, не са приключили, поради което и заповедта
за прекратяване на ТПО е незаконосъобразна, при което извършеното уволнение
следва да се отмени.
Въззивният съд изцяло споделя крайния извод
на първоинстанционния съд, както и
изложените от него мотиви. От своя страна, въззивният съд след като взе
предвид оплакванията във въззивната жалба на ответника, съгласно правомощието
си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на насрещната страна, както и след
преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно обстоятелствата,
че между тях на 06.10.2017г. е сключен на основание чл. 68 ал. 1 т. 2 от КТ срочен трудов договор, като И.С.Н. на длъжността „***” е нает от ответното дружество, със срок на
договора:“до приключване работи по проект „Жилга““. Като със заповед №
00000004/20.04.2018г., връчена на ищеца на 25.04.2018г., ТПО между страните
било прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, поради „приключване на геодезически дейности на обект „Жилга““.
Не е спорно и е видно от
командировъчни заповеди на ответното дружество, че ищецът е бил командирован
четири пъти, „с цел: извършване на геодезически дейности по изграждане на
фотоволтаична централа-проект „Жилга“, Казахстан, съответно, за периоди-
21.11.2017г.-20.12.2017г.; 09.01.2018г.-07.02.2018г.;
08.02.2018г.-08.03.2018г.; 09.03.2018г.-07.04.2018г.
Спорен е въпросът, въведен и в
оплакванията на жалбоподателя, дали посоченото от работодателя прекратително
основание - чл. 325 ал. 1 т. 4 от КТ- прекратяване на трудовия договор, без
която и да е от страните, да дължи предизвестие –„със завършване на
определената работа“, е действително налице към момента на прекратяване на ТПО,
м.април 2018г,с атакуваната заповед на ответното дружество.
В тази насока, от ответника е представено, съответно, прието от
въззивния съд, /лист 9-10 от първоначално образувано в.гр.д.288/19г./,
Споразумение от 21.12.2018г., към договор за строителни услуги, супервизия и контрол
от 02.10.2017г., последният сключен между ответното дружество, като изпълнител,
и трето лице, като възложител. Съгласно което страните по това споразумение се
споразумяват, че третото-лице „Дей Енерджи“, регистрирано в Казахстан,
/възложител/, „потвърждава изрично, че всички дейности и услуги, възложени на
изпълнителя „Дей Енерджи“ ЕООД с договор за строителни услуги, супервизия и
контрол от 02.10.2017г. по отношение на изграждането на електроцентрала Жилга,
са изцяло извършени и приети съответно на 03.04.2018г. и 04.04.2018г., за което
страните са съставили и подписали надлежни документи акт № 1 и акт № 2 за
установяване на изпълнени видове работи. Посочено е и, че страните по това
споразумение „се съгласяват и потвърждават, че сключеният между тях договор за
строителни услуги, супервизия и контрол от 02.10.2017г. е изцяло изпълнен,
всички възложени дейности са приети и заплатени и страните нямат никакви
претенции една спрямо друга във връзка с изпълнението на цитирания договор.
Посочено е още, че „след окончателното приемане на работите на 04.04.2018г.
„Дей Енерджи“ ЕООД е предоставило, единствено, допълнителни разяснения и
консултации, свързани изцяло с вече извършените и приети от страните дейности и
услуги, а именно, във връзка с това, че „Дей Енерджи“ ЕООД е изготвило
спецификации и работен план на СМР по отделните части за проекта; така
предоставените консултации не са обект на допълнително заплащане от страна на
възложителя. Посочено е, че страните по споразумението считат, че „договорът за
строителни услуги, супервизия и контрол от 02.10.2017г. за изпълнен с
окончателното приемане на извършените работи на 04.04.2018г.“
От страна на жалбоподателя,
ищец, чрез пълномощник адв. Р., горецитираното споразумение, се оспорва по
същество, като се счита, че същото е сключено, за да бъде използвано за нуждите
на съдебния процес, като е представено, съответно, прието като доказателство по
въззивното дело. Въззивният съд намира, че така съставеното споразумение от
21.12.2018г. между дружеството, работодател и трето лице, поначало, не може да служи
за доказателство в полза на дружеството, работодател, доколкото от
споразумението произтичат за него, само, изгодни правни последици; още повече,
че в трудовия договор между дружеството, работодател, и ищеца Н., не е посочено, че този трудов договор се сключва съобразно сключения между
дружеството, работодател, /изпълнител/,
и третото лице, /възложител/
договор за строителни услуги, супервизия и контрол от 02.10.2017г. Освен
това, ако се приеме за достоверна, сама по себе си, посочената дата 04.04.2018г.,
посочена за окончателно изпълнение на договора за строителни услуги, супервизия
и контрол от 02.10.2017г./чл.2 от споразумение-лист 10 от въззивното дело/, и
при извършено от дружеството, работодател, командироване на ищеца до
07.04.2018г./съгласно приложени командировъчни заповеди по първоначално
образувано първоинст.дело№4155/18г.на РС-Русе/, следва да се приеме, че на
обекта Жилга е имало дейности, извършвани от И.Н., и след приключване на
договора между дружеството, работодател, и третото лице, - /договор за
строителни услуги, супервизия и контрол от 02.10.2017г./.
В самото споразумение от 21.12.2018г. в чл.1/2/, също е посочено, че след окончателното приемане на работите на 04.04.2018г., ответното дружество, работодател, е предоставило допълнителни разяснения и консултации, свързани изцяло с вече извършените и приети от страните дейности. От извършения разпит пред първоинстанционния съд на свидетеля на ответника Й. Н., заемащ длъжността „***“ в „Дей Енерджи“ ЕООД, също, се установява, че след прекратяване на ТПО с ищеца, работата по проект „Жилга“ е продължила, като според свидетеля е приключил един от етапите – този за геодезия; като към момента на разпита в с.з. на 11.10.2018г. обектът, все още, не е приключил в целия му обем.
Предвид гореизложените обстоятелства въззивният съд намира, че посоченото в уволнителната Заповед № 00000004/20.04.2018г. правно основание чл. 325 ал. 1 т. 4 от КТ, не отговаря на фактическите обстоятелства към момента на прекратяване на ТПО – завършване на определената работа, за извършването на която е сключен трудовият договор по чл. 68 ал. 1 т. 2 от КТ. При сключване на срочния договор по чл. 68 ал. 1 т. 2 от КТ, страните са се съгласили срокът на договора да е: “до приключване работи по проект „Жилга““, като, безспорно, се установява по делото, че към момента на прекратяване на ТПО между страните, още не са приключили работите по проект „Жилга“, в осъществяването на които работи е участвало дружеството, работодател. Това основание за прекратяване на трудовия договор между страните е заложено в трудовия договор и по взаимната воля на страните. Това основание – срокът на трудовия договор да е:“до приключване на работи по проект“Жилга““, е ясно и еднозначно изразено в съдържанието на трудовия договор, при което и страните знаят и за основанието за прекратяване на трудовия договор още при сключването на срочния трудов договор и затова не си дължат нито предизвестие, нито обезщетение, при наличие на предпоставките за прекратяване на трудовия договор в разпоредбата на чл. 325 ал. 1т. 4 от КТ.
Предвид гореизложени съображения и при доказателствена тежест за ответното дружество, работодател, въззивният съд не намира да са налице доказателства по делото, от които да се направи несъмнен положителен извод, в настоящия случай, че са налице предпоставките за прекратяване на трудовия договор визирани в разпоредбата на чл. 325 ал. 1 т. 4 от КТ.
Поради което и въззивният съд приема, че заповедта за прекратяване на ТПО е
незаконосъобразна, при което и извършеното с нея уволнение следва да се отмени.
Следва да се уважи като основателен и предявеният акцесорен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност при ответника, тъй като уволнението се отменя като незаконно и ищецът е заемал длъжността по срочен трудов договор, който срок към момента на уволнението не е изтекъл.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че решението на
районния съд в частта, с която се уважават предявените искове с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ, следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, ведно със законните последици, в т.ч. и с присъдените от
районния съд разноски, като законна последица от изхода на спора.
Разгледана по същество въззивната жалба на ищеца И.С.Н., подадена чрез адв. Р., срещу решението на районния съд, в частта, с която е сезиран настоящият въззивен съд, а това е за разликата между присъдената сума по чл. 225 ал.1 от КТ до претендираната сума, съответно, разликата над 12 715,70 лева до претендираната сума от 14 143 лв., се явява основателна, поради следните съображения:
За да бъде уважен искът по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225 ал. 1 от ГПК, е необходимо уволнението на ищеца да бъде признато за незаконно, както и ищецът да е останал без работа по трудово правоотношение поради незаконното уволнение, в период считано от прекратяване на ТПО и най-много до шест месеца след това.
Въззивният съд констатира като относими към основанието и размера на иска по чл. 225 ал. 1 от КТ, следните писмени доказателства:
Представено е връчване от страна на Еконт на процесната заповед за прекратяване на ТПО, с получател И.Н., на дата 25.04.2018г., /лист 13 от първоначално обр.гр.д.№4155/18г./; извлечение от трудова книжка на ищеца,/лист 6-7,8-9 от тр.книжка/, депозирано към исковата молба, постъпила в съда на 11.06.2018г.
Представена е регистрационна карта на ищеца, издадена от АЗ-Д“БТ“- Русе, под № 10072237/30.04.2018г., с посочени дати за среща: 29.05.2018г., 30.07.2018г.; както и Справка от НАП, уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ с входящ номер от 24.04.2018г. от работодател „Дей Енерджи“, гр. Пловдив; като е заверено уведомление за прекратяване относно И.С.Н..
Приложена е от АЗ-Дирекция „Бюро по труда“ - Русе служебна справка с изх. № 60-07-13-34802/01.10.2018г., издадена на основание чл. 15 ал. 8 от ППЗНЗ, в която е посочено, че И.С.Н. е регистриран като търсещо работа лице, вкл. за периода 30.04.2018г.-30.09.2018г., /лист 16 от гр.д.№14848/18г./. Към удостоверение за декларирани данни издадено от НАП-ТД Варна с изх. № 180191801971792/01.10.2018г. е приложена Справка актуално състояние на всички трудови договори за И.С.Н., от която е видно, че е сключен трудов договор с „Видекс инженеринг“ ЕАД гр. София на 19.09.2018г.; което обстоятелство е потвърждава и от писмо с изх. № от 31.10.18г. на НАП ТД Варна, офис Русе.
От Удостоверение издадено от НОИ ТП-Русе с изх. № **********-3/02.10.2018г., е видно, че през периода от април 2018г. до септември 2018г. на лицето И.С.Н. не е изплащано парично обезщетение за безработица.
От писмо на АЗ-Д „БТ“ гр. Русе с рег.№ 10-07-13-1686 1/18.10.18г. е видно, че регистрацията на И.С.Н. *** е прекратена от 01.10.2018г. поради постъпване на работа; както и че за времето от 25.04.1998г. до 01.10.2018г. в Д“БТ“-Русе не са обявявани свободни места, съответстващи на професионалната квалификация на лицето и съответно, не му е предлагана подходяща работа по смисъла на ЗНЗ, /лист 47 от гр.д.№14848/18г./.
От горецитираните писмени доказателства, неоспорени от страните по делото, следва да се приеме от въззивния съд за безспорно установени по делото обстоятелствата, че след процесното уволнение ищецът Н. е сключил трудов договор с горецитирано дружество - Видекс инженеринг“ ЕАД гр. София на 19.09.2018г.; но е постъпил на работа по ТПО на 01.10.2018г. С оглед предвидената от законодателя с разпоредбата на чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ възможност работникът да претендира „обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението“ се цели да се постигне „обезщетяване за вредите и загубите“ на работника, изразяващи се в „липсата на трудово възнаграждение“, поради незаконно уволнение, тъй като е останал без работа, но не за повече от шест месеца. Т.е. за да се определи конкретния период, през който ищецът Н. е останал без работа по трудово правоотношение, поради незаконното уволнение, следва да се посочи периода, през който същият не е започнал работа по трудово правоотношение, след прекратяване на ТПО с ответното дружество, работодател, на 25.04.2018г., а това е до 30.09.2018г., вкл., тъй като, едва на 01.10.2018г. Н. е постъпил на работа по сключения преди това на 19.09.2018г. трудов договор, съгласно договореното по този договор. При което, правно значимият момент е постъпването на работа по трудово правоотношение с последващ работодател, което е, несъмнено, на дата 01.10.2018г., за определяне на периода на дължимото, претендирано обезщетение по предявен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ.
Предвид последно изложеното въззивният съд намира за приложим първи вариант от заключението на ССЕ с вещо лице З. Я. М., относно изчисляване размера на претендираното обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ, възлизащо в общ размер на сумата от 14 143 лева за периода от 25.04.2018г. до 30.09.2018г., вкл., за който размер искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен от съда, ведно със законните последици.
При което, и решението на районния съд в частта, с която отхвърля предявения по чл. 225 ал. 1 от КТ иск за разликата над 12 715.70 лева, /уважен от него размер за период 25.04.2018г.-18.09.2018г./ до размера 14 143 лева, следва да бъде отменено като неправилно; като вместо него се осъди ответното дружество да заплати на ищеца тази разлика, възлизаща по размер на 1 427.30 лева, обезщетение за периода от 19.09.2018г. до 30.09.2018г., вкл., ведно със законната лихва считано от датата на иска – 11.06.2018г. до окончателното й изплащане.
В тази насока, следва да се приеме, че съдът е сезиран с размер на иска за обезщетение от 15 600 лева, тъй като искането за намаление на този размер, е посочено в писмените бележки от И.Н., депозирани по делото чрез адв. Р., едва, след даване ход на устните състезания в с.з. на 05.12.2018г. в първоинстанционното производство; при което и в последното съдът не е имал възможност и не се е произнесъл за такова намаление на размера на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ /на сумата от 14143лв/.
С оглед уважения размер на иска за обезщетение, съразмерно на уважената част, и по арг. от чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски /с още 0.09/ от направените в първоинстанционното производство. Видно от договор за правна защита и съдействие № 0166096/11.06.2018г., /лист 19 от гр.д.№4155/18г./, е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за пълномощника му адв.Р. възлизащо в общ размер на 3016.00 лева, за оказване на правна защита и съдействие и по трите предявени иска-чл. 344 ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 вр.чл.225 ал. 1 от КТ; поради липса на друго уговорено, въззивният съд намира, че за всеки от трите иска е договорено и заплатено поравно адвокатско възнаграждение, при което и приема, че относно иска по чл. 225 ал. 1 от КТ това адв. възнаграждение възлиза на 1/3 от 3016 лева, или на сумата от 1005.33 лева. При което и с оглед уважения размер на иска за обезщетение, /с 0.09 към общ предявен размер/, то и за допълнително уважения размер на този иск, ищецът има право на още 90.48 лева, от платеното адв. възнаграждение в първоинстанционното производство, платимо от страна на ответното дружество.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, държавна такса за допълнително уважената част от иска по чл. 225 ал. 1 от КТ, в размер от 57.10 лева. На осн.чл.78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, и държавна такса, дължима за въззивна жалба на ищеца, в размер на 28.55 лева, съгласно чл. 18/1/ от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.
Поради основателност на въззивната жалба на ищеца И.Н., подадена чрез адв. Р., /с която е сезиран въззивният съд в производството по чл. 258 и сл. от ГПК/, ищецът, жалбоподател има право на направени по въззивното производство деловодни разноски,платими от насрещната страна, по арг. от чл. 78 ал. 1 от ГПК. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.12.2018г., /лист 16 от първоначално обр. в.дело№288/19г./, е договорено и изплатено адв. възнаграждение в размер на общо 3 950 лева, за адв. Р.. Посочено е, че предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се както в изготвяне на въззивна жалба от Н., така и в изготвяне на отговор на въззивна жалба, ако е подадена от „Дей Енерджи“ ЕООД, както и за цялостно процесуално представителство и защита по гражданското дело пред ОС Пловдив. В случая, от страна на адв. Р. е изготвена въззивна жалба, както и писмен отговор на въззивна жалба, подадена от дружеството, работодател, поради което и с оглед защита осигурявана по три обективно съединени искове, въззивният съд намира, че не е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК, с оглед направено възражение за прекомерност от страна на пълномощника на дружеството, ответник, адв. М.. Поради което и с оглед основателността на въззивната жалба на ищеца, в производството по чл. 258 и сл. от ГПК, на същия се присъждат деловодни разноски по въззивното производство в размер на 3950 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, платимо от ответното дружество, съгл.чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба, пред ВКС, в едномесечен срок, считано от 05.04.2019г., съгласно разпоредбата на чл. 315 ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 13.12.2018г. Решение № 4321на Пловдивски районен съд, І-ви граждански състав, по гражданско дело № 14848 по описа на съда за 2018 година, В ЧАСТТА, с която ПРИЗНАВА уволнението на И.С.Н., с ЕГН **********, представляван от адв. Н.Р., извършено със Заповед № 00000004/20.04.2018г. на управителя на дружеството, връчена му на 25.04.2018г., с която трудовото му правоотношение е прекратено, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ; В ЧАСТТА, с която ВЪЗСТАНОВЯВА И.С.Н., с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението работа длъжност „***“ в „Дей Енерджи“ ЕООД, с ЕИК *********; В ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА „Дей Енерджи“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на И.С.Н. с ЕГН ********** сумата от 12 715,70 лева, представляваща дължимо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 25.04.2018г. – 18.09.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2018г. до окончателното й изплащане; както и В ЧАСТТА, с която ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 14 143.00 лева, до пълния предявен размер на иска от 15 600 лева, като неоснователен и недоказан; както и В ЧАСТТА, с която се ОСЪЖДА „Дей Енерджи“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на И.С.Н. с ЕГН ********** сумата от 2 777,71 лева, представляващи разноски по делото по съразмерност; и се ОСЪЖДА И.С.Н. с ЕГН ********** да заплати на Дей Енерджи“ ЕООД, с ЕИК ********* разноски по съразмерност от 300,20 лева за адв. възнаграждение; както и се ОСЪЖДА „Дей Енерджи“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 668,63 лева – държавна такса върху уважените искове и разноски за ССЕ в размер на 80 лева.
ОТМЕНЯ решението В ЧАСТТА, с която ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 12 715,70 лева до сумата от 14 143.00 лева, /при пълния предявен размер на иска от 15 600 лева/, като неоснователен и недоказан, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дей Енерджи“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на И.С.Н., с ЕГН **********, сумата 1 427.30 лева, за периода от 19.09.2018г. до 30.09.2018г., вкл., /разлика над уважения размер 12 715.70 лева, до дължимия размер 14 143.00 лева/,представляваща дължимо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Дей Енерджи“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на И.С.Н., с ЕГН **********, сумата от още 90.48 лева, направени в първоинстанционното производство деловодни разноски за платено адв. възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Дей Енерджи“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на И.С.Н., с ЕГН **********, сумата от 3950 лева, направени деловодни разноски по въззивното дело за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Дей Енерджи“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Пловдив, сумата от 57.10 лева, държавна такса, съразмерно на уважената част от иска, както и сумата от 28.55 лева, държавна такса по въззивното производство-за въззивна жалба.
Решението на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба, пред ВКС, в едномесечен срок, считано от 05.04.2019г., съгласно разпоредбата на чл. 315 ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/