Р Е Ш Е Н И Е
Номер 208
29.06.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе,
касационен състав, на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Вилиана Върбанова
Членове: 1. Диана Калоянова
2. Елица Димитрова
при
секретаря Цветелина Димитрова и
прокурор Диана Неева като разгледа
докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 184
по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Производствено потребителна
кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, ЕИК *********; със седалище и адрес на
управление с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. „Искър“ № 1, управлявана
и представлявана от С. Г.Г., против Решение № 238/02.03.2022 г., постановено по
АНД № 1796/2021
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-001769/04.08.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното постановление, за
нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и на основание същата
разпоредба, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. От касационната инстанция се иска
да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да отмени процесното
наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно
заседание касаторът се представлява от адв. Е. М., АК - Русе, който поддържа
жалбата на основания, изложени в нея. Претендира присъжданена разноски по
представен списък.
Ответникът по
касационната жалба – дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт С. – Й., изразява становище за неоснователност
на жалбата и иска решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
като посочва, че решението на Районен съд - Русе не страда от пороците,
обективиращи касационни основания. Счита за неоснователни възраженията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН във връзка с чл. 415в от КТ. Не са допуснати
процесуални нарушения при установяване, квалифициране и налагане на санкцията,
която е индивидуализирана в правилния размер. Твърди, че не е пропуснат
предвидения в чл. 34 от ЗАНН срок за
съставяне на АУАН. Иска от съда решението следва да бъде оставено в сила като
законосъобразно и правилно.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на ППК „Надежда – Ряхово“, против
Наказателно постановление № 18-001769/04.08.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Русе, с което за нарушение по чл. 415,
ал. 1 от КТ и на основание същата разпоредба, на кооперацията е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
За да потвърди процесното
наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят отмяната
на НП на това основание. Разгледано е приложението на чл. 28 от ЗАНН и чл. 415в
от КТ, като са изложени мотиви защо същите са неотносими към този казус.
Решението
на Районен съд – Русе е неправилно и следва да се отмени.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Въз основа на събраните
във въззивното производство доказателства, районният съд е приел от фактическа
страна, че в резултат на извършена проверка от служители на ДИТ - Русе по
сигнал на работник за спазване на трудовото законодателство на ППК
"Надежда-Ряхово" с протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. на
основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ били дадени общо 191 бр. предписания
за изплащане на начислени трудови възнаграждения за различни периоди общо по
отношение на 18 работника, в това число и такова по т. 59 относно изплащане на П.
П. на трудовото възнаграждение в пълен размер за юли 2020 г.
Контролният орган е
определил срокза изпълнение на предписанията, обективирани в Протокол от
19.01.2021 г. – 04.02.2021 г. Този срок впоследствие е удължен до 25.02.2021 г.
по искане на работодателя, отправено с писмо вх. № 21005051/21.01.2021 г.
Даденото предписание,
което по своята същност е принудителна административна мярка (ПАМ), не е
обжалвано, поради което е влязла в сила с изтичане на 14 – дневния срок по чл. 149,
ал. 1 от АПК, т.е. считано от 03.02.2021 г. съгласно правилото за броене на
сроковете по чл. 60, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и подлежи на
предварително изпълнение от датата на връчването, съгласно чл. 405 от КТ.
На 24.02.2021 г. с молба
вх. № 21015750, адресирана до ДИТ Русе, касаторът е поискал срокът за
изпълнение да бъде продължен с още един месец. Искането е обосновано със
съображения, че въпреки удължаването на срока за изпълнение, към датата на
заявлението кооперацията не е в състояние да изпълни издадените предписания,
поради техния характер, влошената метеорологична обстановка и усложнената
епидемиологична обстановка в страната, свързана с COVID-19. С Писмо изх. № 21009990/26.02.2021
г. на ДИТ – Русе това искане не е уважено.
На 18.03.2021 г. е
извършено устно уведомяване на представляващия ППК "Надежда-Ряхово"
за започване на нова проверка по нов сигнал, като е връчена призовка по чл. 45 АПК за представяне до 24.03.2021г. на документи, доказващи изпълнението на предписанията
от 19.01.2021 г. или писмени обяснения за причини за неизпълнение, както и за
представяне на документи, доказващи изплащане на трудови възнаграждения за ноември
и декември 2020 г. и за януари и февруари 2021 г.
На 05.04.2021 г.
представляващият кооперацията депозирал писмени обяснения, в които се излагат
обстоятелства относно лошото финансово състояние и опитите да получи външно
кредитиране. На 09.06.2021 г. са изискани отново писмени обяснения за причините
за неизпълнение на предписанията по протокол изх. № ПР 2034429/ 19.01.2021 г.,
т.е. на всички предписания и на същата дата е връчена покана за съставяне на
АУАН за тяхното неизпълнение. Съставен е и протокол изх. № 2109233/ 16.06.2021 г.,
с които са дадени нови предписания относно констатации извън формирания спор,
връчени на 12.07.2021 г.
В съставения АУАН
от 16.06.2021 г. и издаденото впоследствие НП е посочено, че нарушението е осъществено на
26.02.2021 г., т.е. денят следващ изтичането на дадения срок за изпълнение.
Съставът на
нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ, за което на касатора е наложено
административно наказание, се изразява в неизпълнение на принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство. Предписанието в случая, с оглед формулирането му, е за
действие, нарушението е формално, на просто извършване, защото съставът му не
включва настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно
самото извършване на деянието, с което се постига и целения резултат. Ясно е също,
че изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на
задължение, произтичащо от индивидуален административен акт - задължително
предписание с придадено от законодателя предварително изпълнение, но и с указан
краен срок за изпълнение, до изтичането на срока. Работодателят е задължен за
действие от връчването на ПАМ до изтичане на срока на предписанието, т.е от
19.01.2021 г. до 25.02.2021 г.
Фиксирането на срок, в който деецът следва да извърши предписано действие, в
наказателноправен аспект означава, че след пропускането на срока деянието е
довършено и в случая неизпълнението на предписаното действие в срока, посочен в
ПАМ, обуславя съставомерност на
бездействието на работодателя и се явява довършено на 26.02.2021 г.
Спорът в настоящето
производство е формиран само относно същността и спазването на срока по чл. 34,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, респ. от кой момент за администрацията на
наказващият орган е известен нарушителя, респ. извършеното нарушение и дали за
установяване на релевантни обстоятелства е послужила последващата проверка от
18.03.2022 г. и твърдението в НП, че едва на 05.04.2022 г. е открит нарушителя
и нарушението.
Същността на срока по чл.
34 ал. 1 от ЗАНН е определена с Постановление № 10/ 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС; ТР № 48/28.12.1981 г. по тълк. д. № 48/1981 г. на ОСНК; TP № 112/16.12.1982
г. по н.д. № 96/1982 на ОСНК на ВС; TP № 44/29.12.1983 г. по н.д. № 29/1982 г.
на ОСНК на ВС и ТП № 1/2015 г. на ОСС на НК на ВКС и втора колегия на ВАС.
Приема се, че посочените в нормата срокове са давностни, а не
преклузивни, както неправилно поддържа ППК „Надежда – Ряхово“, но за спазването
им съдът има задължение
служебно да следи. По тази причина настоящата касационна инстанция дължи
произнасяне доколкото този въпрос е свързан със съответствието на въззивното
решение с материалния закон, за което се следи служебно по аргумент от чл. 218,
ал. 2 от АПК. Давността е материалноправен институт с процесуални последици,
тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността.
Касационната инстанция намира за
основателно твърдението на касатора, че началото на давностния срок по чл.
34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН е сложено на 26.02.2021 г.
Както се посочва в ТП № 1/27.02.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС,
давността по чл. 34 от ЗАНН е обвързана с момента на съставяне на акт за
установяване на нарушение, поставящ началото на административнонаказателното
производство в две хипотези - от откриване на нарушителя или от извършване на
нарушението. Действително, в цитираната норма на чл. 34 от ЗАНН са предвидени
два срока, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото
извършване, така и в един последващ момент. Приложимостта на втората хипотеза,
а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в
зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя.
Както се приема и в задължителната
съдебна практика (виж мотивите на ТР № 4/ 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. №
3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и ТР № 48/28.12.1981 г. по н. д. № 48/81 г.,
ОСНК) понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 2, изречение
второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната
практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация, или при
който да е контролен орган, защото оттогава фактически и юридически съществува
възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето
и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав. Посочено е и, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на
нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на
юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав
на административно нарушение, узнаването на нарушението, а не съществуването на
възможност това да бъде сторено по-късно или фактическото намиране на лицето
или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно
административнонаказващия орган) или произнасянето на горестоящ или контролен
орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и кой е правният
субект, отговорен за деянието. Данните следва да сочат както нарушителя (субекта),
така и нарушението (обективните признаци). След като нарушителят бъде открит/установен,
административно наказателното производство следва да бъде образувано със
съставянето на АУАН в тримесечен срок от откриване на извършителя. Тук следва
да се подчертае, че при ангажиране на обективна отговорност срещу работодател,
какъвто е и този случай, не са приложими разпоредбите на чл. 43 ал. 3 от ЗАНН -
установяване на самоличността на нарушителя от общинската администрация или
МВР. В случая, с оглед характера на дадените задължителни предписания и
законодателното разрешение за тяхното предварително изпълнение следващо се от
чл. 405 от КТ, е известен техния адресат още в момента на съставянето и
връчването им, т.е. при наличие на узнато неизпълнено предписание, при
индивидуализиран и известен адресат, т.е.
субекта на нарушението – нарушителя е изначално известен. Обобщено за
администрацията на ДИТ-Русе от датата на издаване на предписанията е известен и
субекта на тяхното неизпълнение в указания срок и в тази връзка е приложим само
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН. Още повече, че
съгласно съдържанието на протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021г. (заключителната
част на протокола и ПАМ) работодателят е бил известен, че е длъжен да уведоми ДИТ-Русе
за изпълнение на предписанията, естествено и поради заявеното от законодателя -
чл. 405 от КТ и в самите предписания „предварително изпълнение“, т.е негово е
носимото задължение за уведомяване на органите на ДИТ-Русе за дължимото
изпълнение/неизпълнение.
Според цитираната задължителна съдебна
практика, под "откриване" на нарушителя следва да се разбира не
моментът, в който съответното длъжностно лице е пожелало (организирало се) да
изгради своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя (той по силата на закона е
известен като адресат на предписанията), а моментът, в който е било обективно
възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало,
както се посочва в ТР №
4/29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания
на едно длъжностно лице и че началото на един давностен срок ще зависи от
свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши
субективно да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Тук е
мястото да се посочи явното несъответствие в писмения вид на субективните
възприятия на актосъставителя: ако, както сочи актосъставителят, на 05.04.2021 г.
е установил нарушителя и нарушението, необяснимо е защо на 09.06.2021 г. ще
изисква допълнителни обяснения за неизпълнението. Коментираният давностен срок
не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и
решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни данни (мотивите на ТР № 4/29.03.2021 г. на ВАС по т. д.
№ 3/2019 г.). Така поради вида на ПАМ подлежаща на предварително изпълнение,
конкретно адресирана, нейното изпълнение/ неизпълнение по силата на закона не
само предполага, а и налага и субекта на административнонаказателна отговорност
за неизпълнение, а обективни данни за узнаването на нарушението и откриването
на нарушителя в случая са налице много преди твърдяната в НП дата на откриване
на нарушителя и узнаването на нарушението.
Становището на
мнозинството на настоящия състав обуславя
несъстоятелността на тезата в конкретния случай, че срока по чл. 34, ал.
1, изречение второ от ЗАНН, дори разширен до степен „откриване на нарушението,
а не само на извършителя“ следва да се
брои от някоя дата на последваща проверка, а не от наличните данни за извършено
уведомление от 24.02.2021 г. за тяхното неизпълнение, които са узнати на
26.02.2021 г. с оглед отговора на ДИТ-Русе, съвпадащ с датата на довършване на
нарушението, защото в ситуация на предварително известен адресат на
предписанията, съответно и субект на нарушението при тяхно неизпълнение, при
липса на приложимост на нормите на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН и при надлежно
известяване за неизпълнение, последващата проверка първо се отнася до друг
сигнал и не са били необходими действия за откриване на извършителя.
Изявлението на касатора като адресат на предписанията и задължен за тяхното
изпълнение от 24.02.2021 г. съдържа признание на неизгодни за него отрицателни
факти. Изпълнението на предписанията е в негова доказателствена тежест, както му
е указано от контролния орган. Касаторът не е длъжен да доказва, че не е
изпълнил предписанията, след като е заявил това неизгодно за него
обстоятелство, съдържащо признание на факти в срока на предварителното
изпълнение и ден преди да изтече указания срок и именно за това е поискал
удължаването му, а органът му е отказал. За разлика от уведомлението от
24.02.2021 г., обясненията от 05.04.2021 г. не съдържат изрично изявление за
неизпълнение, а по-скоро изясняват причини за неизвършено в срок плащане.
Последното обаче е категорично заявено на 24.02.2021 г., администрацията на
органа го е узнал, видно от отговора му на 26.02.2021 г., след изтичане на
срока за изпълнение на предписанията.
Обосновката на контролния
орган и АНО, че нарушителят и нарушението са открити на 05.04.2021 г. е
неиздържана, с оглед характера и съдържанието на обясненията и най-вече
дефинирания по закон адресат на предписанията и съответно субект на
нарушението.
Изкуственото удължаване
на процесуални срокове чрез изискване на идентични обяснения не може да санира
пропускането им от контролните органи.
В конкретния случай
извършването на т.нар. допълнителна (всъщност нова по нов сигнал) проверка не е
била и необходима (още повече, че обхвата й е свързан и с други периоди), че да
се твърди, че именно в хода й е установен извършителя и нарушението, при вече
налични обективни данни за неизпълнение на всички предписания, известни на
26.02.2021 г.,с оглед отговора на ДИТ - Русе. Следователно, налице са били всички предпоставки, които да
позволят да се направи извод относно съставомерните признаци на нарушението и
неговия автор, като извършените допълнителни проверки не са допринесли за
събиране на други доказателства. Така считано от 26.02.2021 г. длъжностното
лице при ответника е разполагало с достатъчно време (3 месеца), за да състави
АУАН.
Неговото бездействие
повече от три месеца от откриването на нарушението, направеното признание и при
липса на необходимост от процесуални действия за откриване на нарушителя, е
пречка за съставяне на АУАН на 16.06.2021 г. Нещо повече, при предварително
известен извършител на административно нарушение, нищо не налага изчисляването
на давностните срокове чрез тяхно евентуално спиране. Неспазването на този срок
представлява както съществено процесуално нарушение на
административнопроизводствените правила, така и на материалния закон, а
несъобразяването му от съда, който следва служебно да следи за спазването на
давностните срокове се отразява на правилността на решението в степен,
обуславяща неговата отмяна.
Съгласно
чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и
в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, Когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.. Като съобрази нормата на чл. 143,
ал. 1 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на
ППК „Надежда – Ряхово“ следва да се присъди сума в размер на 300 лева
възнаграждение за един адвокат съгласно представен списък на разноските.
Касационният жалбоподател не е релевирал възражение относно размера на
претендираното възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение 238/02.03.2022 г.,
постановено по АНД № 1796/2021
г. по описа на Районен съд – Русе
и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-001769/04.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул."Княз Александър
Дондуков" № 3 да заплати на Производствено
производителна кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1,
възнаграждение за един адвокат в касационното производство в размер на 300 (триста)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, като е подписано с особено мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
(особено мнение)
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ от
съдия Д. Калоянова:
Не споделям мнението на
мнозинството относно
приложението на чл. 34, ал. 1, изрeчение второ от ЗАНН по следните
съображения:
Съгласно т. 1 от ТП № 1/27.02.2015 г.
по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и
ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. Според т.
2 от същото, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Съставът на нарушението по чл. 415, ал.
1 от КТ, за което на ППК „Надежда – Ряхово“ е наложено административно
наказание, се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство.
Нарушението е формално, на просто извършване, защото съставът му не включва
настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото
извършване на деянието. Изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие –
неизпълнение на задължение, произтичащо от индивидуален административен акт.
Считам, че за процесното нарушение
началото на давностният срок по чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН не е на
26.02.2021 г., както поддържа и процесуалния представител на ППК „Надежда –
Ряхово“ и каквото е становището на мнозинството на касационния състав на съда.
Липсва
легална дефиниция на понятието откриване на нарушителя по смисъла на посочената
правна норма, доктрината и съдебната практика (мотивите на ТР № 4/29.03.2021 г.
по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия на ВАС и ТР № 48/28.12.1981 г. по н.
д. № 48/81 г., ОСНК на ВКС) безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато
компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който
необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната
администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото
на извършването му, заедно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав. Следователно, едва при извършването на
последващата проверка контролните органи, компетентни да установяват
извършването на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ чрез съставянето на АУАН,
са събрали данни за това, че дадените задължителни предписания за заплащане на
трудово възнаграждение в пълен размер по отношение на конкретния работник
действително не са били изпълнени, т.е. едва при извършената последваща
проверка нарушителят е бил открит по смисъла на чл. 34, ал. 1, изречение второ
от ЗАНН - от този момент компетентният
орган вече е разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението
и да идентифицира извършителя му.
В
протокола от извършената проверка изх. № 2109233/16.06.2021 г. е
записано, че на 05.04.2021 г., при извършване на проверка за спазване на
трудовото законодателство по документи в сградата на ДИТ – Русе е установено,
че работодателят не е изпълнил приложената принудителна административна мярка –
конкретното предписание, обективирано в протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021
г. Следва да се приеме, че нарушението е било открито на посочената в протокола
дата на извършването на проверката по документи - на 05.04.2021 г. АУАН е
издаден на 16.06.2021 г., поради което към датата на неговото издаване
регламентираният в чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН тримесечен давностен
срок, считано от датата на откриване на нарушителя – 05.04.2021 г., не е бил
изтекъл.
СЪДИЯ Д. КАЛОЯНОВА: