№
_________
гр.
Варна _____________2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа
докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 2157 на Административен съд – Варна
по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл.215,
ал.1 и ал.4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалбата на М.Й.К.,
ЕГН: **********,***, чрез адв.Ц.А., против Заповед №
398/05.08.2020г. на главния архитект на Община-Варна, с която във връзка със заявления
рег.№ АУ117893ВЛ/03.12.2019г. и
рег.№ РЗ20003862ВЛ/20.02.2020г., и становище на ЕСУТ в т.31 по Протокол №
09/10.03.2020г., на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ и Заповед № 5512/31.12.2019г.
на кмета на Община-Варна, не е разрешено изработването на проект за изменение
на Подробен устройствен план (ПУП) - План за регулация и застрояване (ПРЗ) за
УПИ І-758 „за паркинг“ (ПИ 10135.73.171), кв.32 по плана на ж.к. Вл.Варненчик ІІ м.р., гр.Варна,
одобрен с Решение № 2548-17/28, 29.07.2010г. на Общински съвет - Варна.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Сочи, че изменението на ПУП по чл.134, ал.2,
т.1, вр.чл.208 ЗУТ е специално уредена от законодателя процедура, касаеща
възстановяване на регулационни граници на имоти, засегнати от неприложена регулация. Твърди, че срокът за отчуждителни процедури е изтекъл, в който случай законът
предвижда правото му като собственик на [засегнатите] имоти да
поиска изменение на ПУП и съобразяването му с границите на имота. Твърди, че
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма
правомощия да откаже промяната на отпадналия ПУП при наличие на законовите
предпоставки за това. Оспорва и констатацията в заповедта –че с промяната на
предназначението ще бъде нарушена концепцията на плана, одобрен през 2010г. – като
сочи, че твърдението, че цялото дере е определено за паркиране и озеленяване не
отговаря на истината. По изложените съображения иска отмяна на заповедта и
връщане на преписката на компетентния административен орган за издаване на
заповед за изменение на ПУП-ПРЗ с изрични указания по тълкуването и прилагането
на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв.Ц.А., която поддържа жалбата
на наведените в нея основания. Моли за отмяна на обжалваната заповед и връщане
на преписката на компетентния административен орган с указания за издаване на
нова заповед за изменение на ПУП-ПРЗ, съобразно жалбата. Претендира
присъждането на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната
страна - главен архитект на Община-Варна, чрез юрк. И.С
(без приложено пълномощно по делото), оспорва жалбата по съображения, изложени
в писмен отговор С.д. № 13316/28.10.2020г. Сочи, че
заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган съгласно
чл.135, ал.3 ЗУТ, в кръга на предоставените му по закон правомощия, при
спазване на изискванията за форма и съдържание. Обжалваният акт е фактически и
правно мотивиран, вкл. от съпътстващите и подготвящи издаването му документи,
към които изрично препраща. Оспорва твърдението, че при издаване на заповедта
са допуснати процесуални нарушения. Счита, че правилно и законосъобразно в
същата е прието, че одобряването на исканото изменение ще бъде в нарушение на
разпоредбите на чл.22, ал.4, изр.2 от ЗУТ, чл.43, ал.1 и чл.134, ал.2, т.1,
вр.чл.208 ЗУТ. При допускане на изменението ще бъдат нарушени показателите за
паркиране в ж.к. Варненчик, което би нарушило разпоредбите на чл.42 и чл.43,
ал.1, вр.чл.9, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните
територии, както и би се нарушила концепцията на плана, одобрен през 2010г.,
съгласно която цялото дере е определено за паркиране и озеленяване. Сочи и че
правилото по чл.108, ал.5 ЗУТ е проявление на принципа на съразмерност по чл.6
от АПК и въвежда като предпоставки не само целесъобразно устройство на
урегулираните поземлени имоти, но и на кварталите. По изложените съображения
моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. С молба С.д.
№ 3725/12.03.2021г. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв., определен на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37, ал.1 ЗПП,
вр.чл.24 от НЗПП.
Заинтересованата страна -
Община-Варна, не изразява становище по жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
С
Решение № 2548-17 по протокол № 25/28, 29.07.2010г. на Общински съвет-Варна
/л.81 от делото/ на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, вр.чл.129, ал.1 и
чл.16, ал.1 от ЗУТ, е одобрен План за регулация и застрояване на ж.к. „Вл.Варненчик“ ІІ м.р. на гр.Варна,
влязъл в сила на 05.03.2013г.
Със Заповед № 039/16.03.2016г. на
кмета на Община-Варна /стр.46 от пр./, вписана в СВ - Варна с
вх.рег.№2778/22.03.2016г., на основание чл.16, ал.5 от ЗУТ и съгласно одобрения
с Решение № 2548-17/25/28, 29.07.2010г. на ОбС-Варна ПУП-ПРЗ, за поземлен имот
№ 758 с площ 981кв.м. по документ за собственост и 978кв.м. по предходен КП, е
определено урегулирането му в ПИ 10135.73.171 с площ 732кв.м., идентичен с УПИ
І-758, кв.32 по плана на ж.к. Вл.Варненчик, ІІ м.р. гр.Варна, с предназначение - за паркинг. Според заповедта,
при определяне на новообразувания урегулиран поземлен имот, публична общинска
собственост остават 246кв.м. Собственик на имота е М.Й.К., съгласно н.а. ***. и н.а. № ***.
Въз основа на посочената заповед и
съгласно скица № 15-954833-21.10.2019г. /стр.45/, М.Й.К. е вписан в КР като
собственик на ПИ 10135.73.171, с начин на трайно ползване - за паркинг.
С Рег.№ АУ117893ВЛ/03.12.2019г.
/стр.42/ М.К. подал заявление за произнасяне по допускане, проучване и
проектиране на изменение на ПУП на основание чл.134, ал.1, ал.2, чл.135 ЗУТ, и
§8, ал.1 от ПР на ЗУТ, и изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ
10135.73.171, УПИ І-758, кв.32, ІІ м.р. по плана на Варна.
Съгласно заданието по чл.124а, ал.5,
вр.чл.125, ал.2 ЗУТ за изработване на проект за изменение, във връзка с
инвестиционни намерения в посочения имот, ПУП-ПРЗ следва да се изработи при
следните условия: С ПУП-ПР за ПИ 10135.73.171, т.е. УПИ І-758 „за паркинг“,
кв.35 се промени в УПИ І-171 „за смесено предназначение“, кв.32 по плана на
ж.к. Вл.Варненчик, ІІ м.р., както е показано на
скицата-предложение. Посочено е, че с ПУП-ПЗ е показана зоната на застрояване,
съобразена с изискването на чл.22, ал.2 от ПН за прилагане на ОУП за отстояние
не по-малко от 20,0м. от талвега на дерето в УПИ І-171 „за смесено
предназначение“, като предвиденото застрояване е с параметри за устройствена
зона Смф 2. Стойностни
показатели: плътност на застрояване - П%-максимум 40%; интензивност на
застрояване - Кинт-максимум 2,0; озеленяване -
максимум 40%; Параметри на застрояване:
височина на застрояване - не е показана; етажност - не е показана.
Със Заявление №
АУ117893ВН-001ВН/20.12.2019г. бил представен преработен ПУП - стр.39.
С Решение по т.21 по Протокол №
4/28.01.2020г. /стр.31/ ЕСУТ не е приел исканото изменение по съображения, че
не са изтекли сроковете по чл.208 от ЗУТ.
Със Заявление №
РД-20003862ВЛ/20.02.2020г. /стр.26/ жалбоподателят поискал преразглеждане на решението
на ЕСУТ по съображения, че имотът му не попада под условията на чл.208 ЗУТ - не
подлежи на отчуждаване и не е отреден за изграждане на обекти публична общинска
или публична държавна собственост или обекти от техническата инфраструктура.
С Решение по т.31 по Протокол №
09/10.03.2020г. /стр.17/ ЕСУТ дал положително становище за допускане на ПУП-ПРЗ
за УПИ І-758 „за паркинг“, кв.32 по плана на Вл.Варненчик,
ІІ м.р. Варна, одобрен с Решение № 2548-17/28, 29.07.2010г., на основание
чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, представена скица по чл.135, ал.2 ЗУТ, в съответствие
с ОУП и запазване на ценната едроразмерна
растителност. Направено е предложение компетентният орган да издаде заповед на
основание чл.135, ал.3 ЗУТ, след представяне становище от Дирекция ОСИСД при
Община-Варна, вр.чл.199 ЗУТ и изследване, че не се нарушават показателите за
паркиране във Вл.Варненчик ІІ м.р.
Със Заповед № 398/05.08.2020г. на
главния архитект на Община-Варна, на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ и Заповед №
5512/31.12.2019г. на кмета на Община-Варна, не е разрешено изработването на
проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ І-758 „за паркинг“ (ПИ 10135.73.171),
кв.32 по плана на ж.к. Вл.Варненчик ІІ м.р., гр.Варна, одобрен с Решение № 2548-17/28, 29.07.2010г. на
Общински съвет - Варна. Изложени са мотиви, че при одобряване на проекта за
изменение ще се наруши баланса на територията на ж.к. Вл.Варненчик,
като се намалят необходимите за комплекса места за паркиране и гариране,
предвидени с одобряването на ПУП-ПРЗ - преструктуриране и обновяване на ж.к. Вл.Варненчик - ІІ м.р. с Решение № 2548-17 по Протокол №
25/28, 29.07.2010г. на ОбС-Варна. Съгласно действащия план, за да се постигнат
нормативно изискуемите места за паркиране в жилищния комплекс, ведно с
паркингите върху общинска земя, са предвидени още 3285кв.м. от територията на
комплекса, които по предназначение са отредени за частни паркинги и гаражи на
две нива, което е свидетелство, че при евентуално допускане на исканото
изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ І-758, ще се наруши баланса на територията на
жилищния комплекс, като броят на местата за паркиране и гариране в същия ще се
сведе под нормативно изискуемия минимум.
По делото е работила СТЕ, по която
са приети първоначално (С.д.№433/12.01.2021г.) и допълнително (С.д.№ 3373/05.03.2021г.) заключения, изготвени от арх.Б.К..
Според първоначалното заключение, от
извършеното проучване, сканиране, оцифряване и компютърно
измерване на ПИ 758 в ПУП-ПРЗ по Решение № 2548-17/28, 29.07.2010г., вещото
лице е констатирало, че в кадастралната основа към ПУП-ПРЗ на ж.к.Вл.Варненчик е отразен ПИ 758 с площ 978кв.м., както е
изписан в Заповед
№ 039/16.03.2016г., а границите му са илюстрирани с черен цвят на Приложение 1
към СТЕ. При урегулирането на ПИ 758 като УПИІ-758 „за паркинг“, последният е
площ 735кв.м. (75%), с отнета площ за публична общинска собственост - 246кв.м.
(25% съгласно чл.16, ал.1 ЗУТ), което е в съответствие със Заповед №
039/10.03.2016г., от което следва, че правилно са отразени границите на УПИ
І-758 в АКГГ според Заповед № 039/16.03.2016г. От извършеното проучване на
ПУП-ПРЗ на ж.к. Вл.Варненчик по Решение № 2548-17/28,
29.07.2010г. на ОбС-Варна, илюстрирано на Приложение 1, е видно, че същият е
предвидил „частен паркинг“ в УПИ І-758, което се потвърждава и проучването в
АГКК, според което ПИ 10135.73.171 е с начин на трайно ползване - за паркинг.
След анализ на ПУП-ПРЗ за кв.Вл.Варненчик и
обяснителната записка към него, в.л. е установило, че
проблемът паркиране не е развит в обяснителната записка в подробности, от които
да се направи веднага категоричен извод за степента на неговото задоволяване.
Новопредвиденото застрояване в частни парцели по ПУП-ПРЗ предвижда осигуряване
на необходимия брой паркоместа във всеки един УПИ. Основното задължение на
ПУП-ПРЗ по отношение на проблема с паркиране е да осигури необходимия брой
паркоместа и гаражи за всички съществуващи сгради (жилищни и обществени).
Съгласно обяснителната записка съществуващото население в жилищните сгради е
12880 обитатели. Според таблица 1.3 от заключението, средния брой обитатели в
едно жилище е 2,7. Според приложената фигура 1.3 за обитавани и необитавани
жилища в Област Варна, 70% са обитаемите и 30% необитаемите. От извършено от в.л. подробно преброяване на всички открити паркинги, вкл.
и в УПИ І-758, подземни и надземни гаражи, съществуващи и новопредвидени в
общинска публична и частна собственост, в.л. е
установило, че ПУП-ПРЗ за ж.к.Вл.Варненчик е осигурил
около 2700 бр. паркоместа. След анализ на фактите и действащата нормативна
уредба, в.л. е приело, че при съществуващо население
12880бр. и среден брой обитатели в жилище 2,7, броят на жилищата в
съществуващите блокове е равен на 4770бр. При 70% обитаеми жилища за Област
Варна, броят на обитаемите жилища е равен на 3339бр. При съществуващи
паркинги/гаражи 2670бр. (без да се включват училище, три детски градини и
необитаеми жилища) се налага извода, че ПУП-ПРЗ е осигурил 80% от нормативно
необходимите паркоместа (при 1 паркомясто на жилище), съгласно Наредба №
РД-02-20-2 от 20 декември 2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система за урбанизираните територии. От изложеното
в.л. дава заключение, че промяната в предназначението
на УПИ І-758 „за паркинг“, в УПИ І-171 „за смесено предназначение“, ще
задълбочи проблема с нормативно изискуемите места за паркиране в ж.к. Вл.Варненчик. От извършеното проучване на одобрения ПУП-ПРЗ
и КК, илюстрирано на Приложение № 3 към СТЕ, в.л. е
констатирало, че ПИ 10135.73.541, 10135.73.542, 10135.73.543, 10135.73.545,
10135.73.546, 10135.73.547 и 10135.73.548, са извън границите на разработката
по ПУП-ПРЗ на ж.к.Вл.Варненчик. Последните са предмет
на ПУП-ПРЗ на местност „Планова“ по Заповед № Г-71/26.10.2010г. на зам.кмета на Община-Варна и се отнася за кв.8 (срещу
процесния ПИ) и кв.9 (южно - извън Приложение 2). За ПИ 10135.73.172 по ПУП-ПРЗ
на ж.к.Вл.Варненчик е предвидено отреждане, като УПИ
ІІІ „за възлова станция и трафопост“. Същият в КК е отразен начин на трайно
ползване - за електроенергийно производство. От извършеното проучване през
м.12.2020г. в Община-Варна, Дирекция „Общинска собственост, икономика и
стопански дейности“, в.л. е констатирало, че към
момента в програмата на Община-Варна за 2020г. не е предвидена процедура за
отчуждаване на процесния имот.
Видно от допълнителното заключение
по СТЕ, след проучване за наличие на данни по Вариант 1 или Вариант 2 в район „Вл.Варненчик“, отдел „Информационни системи и база данни“
при „Изчислителен център“ към Община-Варна, „Статистически изследвания-Варна“
при Община-Варна и НСИ, в.л. е констатирало, че нито
една от институциите не разполага със [статистика] за ж.к.Вл.Варненчик към 03.12.2019г., поради което не е
възможно да се отговори на въпроса дали промяната в предназначението в „за
смесено предназначение“ ще наруши в действителност нормативно изискуемите места
за паркиране в ж.к.Вл.Варненчик към 03.12.2019г.
Процесният УПИ І-758 „за паркинг“ е с приложена регулация в КК с площ 735кв.м.
и е частна собственост след отнемането на 246кв.м. (25 % съгласно чл.16, ал.1 ЗУТ) със Заповед № 039/10.03.2016г. Дадено е заключение, че ПУП-ПРЗ одобрен с
Решение № 2548-17/28 и 29.07.2010г. в частта на УПИ І-758 „за паркинг“ не
поражда последици по чл.205 ЗУТ, не предвижда отчуждаване на същия по реда на
ЗДС и ЗОС за обекти - публична собственост на държавата и общините и в тази
връзка сроковете по чл.208 ЗУТ са неотносими за него,
като заявлението на жалбоподателя попада в хипотезата на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ. След проучване на ОУП от 2012г. на Община-Варна в.л.
е установило, че имота на жалбоподателя попада в устройствена зона „Смф2“ -
смесена многофункционална зона предимно за новообразуваните територии, с
устройствени показатели съгласно Приложение 1, т.15: плътност на застрояване
40%, Кинт - 2,0 мин., озеленяване - 40%, неограничена
височина, свободно или свързано застрояване в два съседни имота. Територията на
зоната е с многофункционално предназначение: за обществено обслужване,
търговия, безвредни производства, жилища, спорт и атракции и др.допълващи функции. След запознаване със
скица-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ, в.л. е
установило, че същата е в пълно съответствие с ОУП/2012г. на Община-Варна. След
проучване на графичната част на Специфичните правила и норми за устройство и
застрояване на гр.Варна от 1999г. и текстовата част
към тях, в.л. е констатирало, че имотът на
жалбоподателя не попада в зона Жк (жилищни комплекси за преструктуриране и
обновяване), а в зона СОП (смесени обслужващи и производствено-складови зони),
според чл.4, т.2, д, непосредствено граничеща със зона Т-26 (мелиоративни
зелени площи). С решение № 2548-17/28, 29.07.2010г. на ОбС-Варна е одобрен
ПУП-ПРЗ на ж.к.Вл.Варненчик, ІІ м.р. е извършено
преструктуриране и обновяването му. В обхвата на ПУП-ПРЗ процесният имот е
включен, вкл. и цялата територия западно от дерето, предвидена основно за
озеленяване и използвана за доказване на нормите на паркиране и озеленяване за
целия комплекс, в различие със СПНУЗТ на гр.Варна от
1999г. Процесният имот не попада в зона Ж.к. - жилищна устройствена зона с преобладаващо
комплексно застрояване, а попада в зона Смф2 - смесена многофункционална зона
предимно за новоурбанизираните територии. Според
допълнителната СТЕ, исканото изменение ще доведе до намаляване с 30бр.
паркоместа и увеличаване броя на обитателите предвидени в ПУП-ПРЗ, доколкото
искането е за „смесено застрояване“. Доколкото действащият ПУП-ПРЗ е извършил
преструктуриране на жилищния комплекс по смисъла на §5, т.24 от ДР на ЗУТ,
приложил е правилата на чл.22, ал.4, ал.5, ал.6 ЗУТ и е спазил всички нормативни
и устройствени показатели, се налага извода, че при застрояване имота на
жалбоподателя, при условията на чл.43, ал.1 ЗУТ, ще се нарушат нормативите и
устройствените показатели на комплекса.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ (Заповед
№ 398/05.08.2020г. е съобщена с писмо № АУ117893ВЛ_010ВН/14.08.2020г., получено на 21.08.2020г. видно от
ИД PS90230072РО Н, а жалбата е подадена
по пощата на 04.09.2021г. и входирана с рег.№ АГУП20001021ВН на 08.09.2010г.), срещу
подлежащ на съдебно обжалване административен акт по чл.135, ал.3 от ЗУТ -
отказ за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на проверката по
чл.146, т.1 и т.2 от АПК, съдът констатира, че Заповед № 398/05.08.2020г. е
издадена компетентен орган по чл.135, ал.3 ЗУТ при условията на делегация на
основание §1, ал.3 ДР ЗУТ - главния архитект на Община-Варна, оправомощен със
Заповед № 5512/31.12.2019г. на кмета на Община-Варна, в предписаната от чл.59,
ал.2 АПК писмена форма и изложени мотиви в контекста на изискванията на чл.59,
ал.1, вр. чл.59, ал.2, т.4 от АПК, поради което не страда от пороци, влечащи
нейната нищожност.
Обжалваната заповед обаче е
постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като
съображенията за това са следните:
Видно от мотивите в заповедта,
главният архитект на Община-Варна не е разрешил изработването на проект за
изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ І-758 „за паркинг“
(ПИ 10135.73.171), кв.32 по плана на ж.к. Вл.Варненчик
ІІ м.р., гр.Варна, одобрен с Решение № 2548-17/28,
29.07.2010г. на ОбС-Варна, по съображения, че издаването на разрешение за
изработване на проекта за изменение и последващото му одобряване, ще бъдат в
нарушение на разпоредбите на чл.22, ал.4, изр.2, чл.43, ал.1 и чл.134, ал.2,
т.1, вр.чл.208 от ЗУТ, както и че няма да бъдат спазени разпоредбите на чл.42 и
чл.43, вр.чл.9 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране
на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Прието е,
че сроковете по чл.208 ЗУТ не са изтекли, както и че при евентуално допускане
на исканото изменение ще се наруши баланса на територията на жилищния комплекс
- конкретно ще бъдат нарушени показателите за паркиране, като броят на местата
за паркиране и гариране в същия ще се сведе под нормативно изискуемия минимум.
От
доказателствата по делото се установява, че към момента на подаване на
заявлението за имота на жалбоподателя е действащ ПУП-ПРЗ по чл.16, ал.1 ЗУТ,
одобрен с Решение на ОбС-Варна № 2548-17 по Протокол № 25/28, 29.07.2010г. Въз
основа на така одобрения план, на основание чл.16, ал.5 ЗУТ със Заповед №
039/16.03.2016г., вписана в СВ с вх.рег.№
5778-22.03.2016г., за жалбоподателя е отреден УПИ І-758 (ПИ 10135.73.171) с
площ 732кв.м., като при определяне на новообразувания урегулиран поземлен имот,
публична общинска собственост остават 246кв.м. (от общо 981кв. за ПИ № 758).
Планът
за регулация и застрояване по правилата на чл.16, ал.1 ЗУТ се изработва с цел
задоволяване на обществения интерес от изграждане на обекти на зелената
система, на социалната и на техническата инфраструктура - публична собственост
на общината. За тази цел собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на
общината не повече от 25% от площта на имотите си. Конкретната площ от имота,
която се отстъпва за изграждане на изчерпателно изброените обекти - публична
собственост, се определя с плана, а правото на собственост върху нея се
придобива от общината с влизането в сила на акта, с който се одобрява плана.
Срещу прехвърленото по силата на плана право на собственост върху част от
поземления имот, общината определя равностоен урегулиран поземлен имот, като се
съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им
кадастрални граници. Собствеността върху новообразувания имот се придобива от
момента на влизане в сила на акта за одобряване на плана, като заповедта по
чл.16, ал.6 от ЗУТ (предишна ал.5 до изм. ДВ, бр.13/2017г.) за индивидуализация
на същия има само констативно действие.
От изложеното следва, че
планът по чл.16, ал.1 от ЗУТ има непосредствен
вещно-прехвърлителен ефект, поради което ПУП-ПРЗ
одобрен с Решение № 2548-17/28 и 29.07.2010г. на ОбС-Варна на ж.к.Вл.Варненчик, ІІ м.р., в частта на процесния УПИ І-758
„за паркинг“ не поражда последици по смисъла на чл.205 от ЗУТ, не предвижда
отчуждаване на същия по реда на ЗДС и ЗОС - за обекти публична собственост на
държавата и общините, поради което сроковете по чл.208 от ЗУТ са неотносими към него.
След
като условията и сроковете по чл.205 и чл.208 от ЗУТ са неприложими към имота
на жалбоподателя, неправилно заявлението му е разгледано като такова по чл.134,
ал.2, т.1, вр.чл.208 ЗУТ, вместо като заявление по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ -
както е квалифицирано в Решение на ЕСУТ по т.31 от Протокол № 9/10.03.2020г. и от
вещото лице в допълнителното заключение по СТЕ.
Позоваването
в обжалваната заповед на разпоредбите на чл.22, ал.4 и чл.43, ал.1 от ЗУТ, в привръзка с чл.208 от ЗУТ, както и последващото цитиране на
чл.42 и чл.43, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. е немотивирано и води
до неяснота, какво конкретно е приел административният орган за да не разреши
изработването на проекта за изменение – че разработката следва да се изпълни
като план за преструктуриране по чл.22, ал.4 ЗУТ, вр.чл.110, ал.4 ЗУТ – в
който смисъл е становището на юрк.Т., разгледано на
заседанието на ЕСУТ на 28.01.2020г., или че преструктуриране по смисъла на
§5, т.24 ДР на ЗУТ вече е извършено с Решение № 2548-17/28 и 29.07.2010г. на
ОбС-Варна за ж.к.Вл.Варненчик, ІІ м.р. и допускането
на разработката би било в противоречие с целите, моделът и показателите, при
които е изработен и одобрен плана – в който смисъл е становището на юрк.Т., разгледано на заседанието на ЕСУТ на 10.03.2020г.
В
хода на административното производство на заявителя по реда на чл.128, ал.8 и
ал.10, вр.чл.136 ЗУТ не са давани указания за преработване на проекта с оглед привеждането
му в съответствие с нормативните изисквания, в т.ч. в хипотезата на чл.22, ал.4 ЗУТ. Липсва посочване, анализ и обосновка на показателите по одобрения през
2010г. ПУП-ПРЗ и на тези по проекта, с оглед извършване на преценка в контекста
на изискванията на ал.5 и ал.6 на чл.22 ЗУТ.
Според заключението по
допълнителната СТЕ, при застрояване на имота на жалбоподателя при условията на
чл.43, ал.1 ЗУТ ще се нарушат нормативните и устройствените показатели на
комплекса по проекта за ПРЗ на ж.к.Варненчик, одобрен
през 2010г., но самото вещо лице в първоначалното заключение сочи, че проблемът
„паркиране“ не е развит в обяснителната записка към проекта в подробности, от
които да се направи категоричен извод за степента на неговото задоволяване, като
заключението – че ПУП-ПРЗ на ж.к. Варненчик е осигурил около 2700 паркоместа
(80 % от нормативно необходимите) е дадено след извършено от вещото лице
преброяване на всички открити паркинги, вкл. в УПИ I-758, подземни и надземни гаражи.
Отделно,
с решение по т.31 от заседание на ЕСУТ по Протокол № 9/10.03.2020г. – цитирано
в основанията за издаване на обжалваната заповед, е дадено положително
становище за допускане на ПУП-ПРЗ за УПИ І-758 „за паркинг“, одобрен с Решение
№ 2548-17/28, 29.07.2010г. на ОбС-Варна, на основание чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ,
скица по чл.135, ал.2 ЗУТ и е предложено на компетентния орган да издаде
заповед на основание чл.135, ал.3 ЗУТ, след представяне на становище от
Дирекция ОСИСД при Община-Варна вр.чл.199 ЗУТ и изследване, че не се нарушават
показателите за паркиране във Вл.Варненчик, ІІ м.р.
Данни за извършване на
подобно изследване липсват в заповедта, като според допълнителното заключение
по СТЕ, нито една от институциите – „Информационна система и база данни“ при
Изчислителен център към Община-Варна, „Статистически изследвания-Варна“ при
Община-Варна и НСИ – не разполага със статистика за ж.к. Варненчик към края на
2019г., поради което не е възможно да се отговори на въпроса дали промяната в
предназначението в „за смесено предназначение“ ще наруши в действителност
нормативно изискуемите места за паркиране в ж.к.Варненчик
към датата на подаване на първоначалното заявление – 03.12.2019г.
Тези пропуски и
неточности в мотивите на заповедта представляват съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, т.к.
накърняват правото на защита на жалбоподателя.
Обжалваната заповед
следва да се отмени, а преписката се върне на административния орган за ново
произнасяне, при което заявлението на жалбоподателя се разгледа като такова по
чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и се извърши повторна преценка за съответствието му с относимите и приложими нормативни изисквания.
С оглед изхода на спора в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството
разноски.
Съгласно представен
списък по чл.80 ГПК жалбоподателят претендира общо в разноски в размер на
1830лв., от които 10лв. за държавна такса, 720лв. адвокатско възнаграждение с
ДДС и 1100лв. за депозити за вещо лице. Искането следва да се уважи само за
сумата в размер на 1110лв., т.к. не са представени
доказателства за изплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. По
делото не е приложен договор за правна защита и съдействие, а само фактура №
842/01.02.2021г., в която е посочено, че сумата е изплатена в брой, но
доказателства за това – разписка, касов бон, не са представени по делото.
Водим от горното,
Варненският административен съд, VIII-ми
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №
398/05.08.2020г. на главния архитект на Община-Варна, с която във връзка със заявления
рег.№ АУ117893ВЛ/03.12.2019г. и рег.№ РЗ20003862ВЛ/20.02.2020г., и становище на
ЕСУТ в т.31 по Протокол № 09/10.03.2020г., на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ и
Заповед № 5512/31.12.2019г. на кмета на Община-Варна, на М.Й.К., ЕГН: **********,***
не е разрешено изработването на проект за изменение на Подробен устройствен
план (ПУП) - План за регулация и застрояване (ПРЗ) за УПИ І-758 „за паркинг“
(ПИ 10135.73.171), кв.32 по плана на ж.к. Вл.Варненчик
ІІ м.р., гр.Варна, одобрен с Решение № 2548-17/28,
29.07.2010г. на Общински съвет - Варна.
ВРЪЩА
преписката на главния архитект на Община-Варна за ново произнасяне по заявления
на М.Й.К., ЕГН: **********,***/03.12.2019г.
и рег.№ РЗ20003862ВЛ/20.02.2020г.
ОСЪЖДА
Община-Варна да заплати на М.Й.К., ЕГН: **********,*** разноски за производството
в размер на 1110 (хиляда сто и десет) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: