О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 723 30.12.2019г. гр. П.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, на деветнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав
Маратилов
Димитър
Бозаджиев
при участието на секретаря………, като разгледа докладваното
от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№835 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 във връзка
с чл.214 от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се протоколно определение на
Пазарджишки районен съд от 07.06.2019г. постановено по гр.д.№3421/2018г. по
описа на същия съд, с което е отказано да се допусне изменение на предявения от
ищеца А. Е.П. ***, ЕГН-********** против
„Г.-Ф.“ ООД, със седалище и адрес на управление в с.К., община Л., обл.П., ЕИК
*********, представлявано от И.Ш.в за претендирано обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по
договор за управление от 20.02.1999г. от първоначално заявената претениця от
10690.38лв на 16663.34лв за главницата и от 746.85лв на 1161.90лв за лихва за
забава и за промяна на броя на дните на неизползван платен годишен отпуск от
125 на 130работни дни.
В частната си жалба инкорпорирана в
подадена въззивна жалба с вх.№17910 от 17.07.2019г. от ищцата А.П. чрез
пълномощника си адв.Ц. се поддържа, че неправилно съдът е отказал да допусне
изменение на предявения иск по размер, направено на база изслушано и прието заключение по
назначена съдебно-счетоводна експертиза,
а именно увеличаване на
претендираното обезщетение на 16663.34лв, увеличение на иска за мораторна лихва
за забава за периода от 13.12.2018г. до
завеждането на иска -20.08.2018г. в размер на 1161.90лв и за промяна на броя на
дните на неизползван платен годишен отпуск от 125 на 130дни, с мотиви ,че по
този начин се променя не само размера на търсената сума, но и се променя
периода, за която се търси. Твърди се от частният жалбоподател,че няма промяна в периода и той продължава да обхваща времето от 01.01.2012г.
до 14.11.2017г., като в исковата молба са били посочени дните от всяка
календарна година 2012г.-2017г. неползван отпуск в общ размер на 125дни,
съгласно направена в дружеството справка,като от заключението на вещото лице се
установявало, че неползваните от ищцата дни платен отпуск за същия период са от
130дни, а не както по исковата молба от 125дни, като вещото лице пропуснало да
посочи в заключението си как остатъка до 130дни се разпределя по години, но че
тези общо 130дни попадат в претендирания с исковата молба период от време и че
в същност е налице единствено промяна в броя на дните неползван отпуск за същия
период от време, като исканото изменение е с оглед изчисленията на експерта и
така е депозираното от страната
заявление за изменение по размер на предявените искове главница и лихвата от 13.12.2007г. до 20.08.2018г. и брой
неползван платен отпуск от 130 работни
дни при запазване на същия период от време. Моли да се уважи искането й за изменение
на претенцията като се назначи и
икономическата експертиза, отказана от
първоинстанционния съд във връзка с разпределянето по години на процесните
130дни годишен платен отпуск на ищцата П..
Няма постъпил отговор от насрещната по
спора страна „Г.-Ф.“ ООД-с.К., обл.П..
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе
взе в предвид следното:
Исковото произовдство пред Пазарджишки
районен съд е образувано по искова молба подадена на дата 20.08.2018г. от А.П. и против „Г.-Ф.“
ООД с искане ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 10690.38лв, представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск по договор за управление от 20.02.1999г. за
общо 125работни дни, съответно 7дни за 2012г.;14работни дни за 2013г.;17
работни дни за 2014г., 30работни дни за 2015г.;30работни дни за 2016г.; и
27работни дни за 2017г. и мораторна лихва за периода от 13.12.2017г. /датата на
изискуемостта на обезщетението за неизползван
платен отпуск, дължим с начало 1/един/
месец след датата на прекратяване на договора за управление-13.11.2017г. до
20.08.2018г.-подаването на исковата молба, в размер на 746.85лв, ведно със
законната лихва върху обезщетението от завеждането на иска до окончателното му
изплащане ведно с разноските по исковия процес.
С молба вх.№14631 от 06.06.2019г. /л.124-л.126/
ищцата чрез пълномощника си адв.Ц. е поискала по реда на чл.214 от ГПК да
измени предявените искове, като увеличава броя на дните неползван платен
годишен отпуск от 125 на 130дни, увеличение размера на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск от 10690.38лв на 16663.34лв и увеличения
размер на мораторната лихва от 746.85лв на 1161.90лв. при непроменен времеви
период, за който се претендира неизползвания платен годишен отпуск, а именно от
01.01.2012г. до 14.11.2017г. и непроменен времеви период за начисляване на
мораторната лихва за забава, считано от 13.12.2017г. до 20.08.2018г. , както и
начална датата на присъждане на законната лихва върху обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск, считано от завеждането на иска –
20.08.2018г. до окончателно изплащане на паричното вземане.
За да откаже да допусне исканото изменение на исковете
чрез тяхното увеличение по размер по
реда на чл.214 от ГПК, Пазарджишкият районен съд е приел, че искането е неоснователно, доколкото по начина
по който е формулирано изменението се променя не само размерът на търсената
сума, но се променя и периода за която
тя се търси, като се прибавят нови дни и че на практика се стига до предявяването на нов иск, който не е въведен
в предмета на делото с исковата молба и че изменението на иска на основание чл.214
ал.1 от ГПК едновременно на основанието и на петитума е недопустимо.
Принципно разсъжденията на първоинстанционният съд са
правилни, но същите са неприложими в настоящия казус.
Когато се претендира присъждане на парично вземане
ищецът следва да изложи в обстоятелствената част на исковата си молба
основанието на което се претендира процесната сума, как е формирана, от какви пера се състои и от какво точно
произхожда, а в хипотезата на претендирано обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, е достатъчно ищецът да посочи единствено периода за който твърди, че му се е следвало да му бъде начислен и изплатен такъв отпуск-за месец или година,
или за по -дълъг период от време, очертан с начална и с крайна дата дори и без
да посочи точно броя и размера на дните платен отпуск, които претендира да не е
ползвал, и че за тях му се следва съответното обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение или при прекратяване на договор за възлагане на
управление на ООД и други. Водещото в претенцията в този случай е времевият
период за който се претендира обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск, като в хода производството не същуствува процесуална пречка при
установяне чрез вещо лице, че броят на дните неизползван отпуск е или по-голям или по-малък, то ищецът при
условията на чл.214 ал.1, изр.3 от ГПК да поиска от съда изменение на претенция
си по размер като я съответно увеличи или редуцира. Основанието на претенцията
се запазва в хипотезата на запазен обхват на времевия период, в рамките на
който се претендира обезщетението и то не се променя дори да се установи
по-висок размер на неизползван платен годишен отпуск, който е в рамките на първоначално заявения с исковата молба времеви период. В случая,
това е точно така. Претендираният времеви период на обезщетението за
неизползван платен отпуск е строго фиксиран-считано от 01.01.2012г. и до 13.11.
2017г.-вписване на промяната в Търговския регистър и заличаването на ищцата
като управител. Периодът по никакъв начин не е разширяван и да обхваща ново
време-начален или краен. По същия начин стои въпроса и за паричното вземане за
мораторна лихва, което се увеличава единствено по размер, като исковият период също се запазва-считано
от 13.12.2017г. до 20.08.2018г.
Повече от ясно е, че не е налице едновременно
изменение на основанието и на петитума нито на иска за обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, нито на иска за мораторна лихва за забава, нито на началния
момент от който се претендира законната лихва върху обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск. Налице е единствено
изменение на исковете по размер чрез тяхното увеличение за което не
съществува процесуална пречка да се допусне по реда на чл.214 ал.1 изр.3-то от ГПК- изменение на размера на предявения иск
при запазено и непроменено основание-обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода 01.01.2012г. до 13.11.2017г. и на размера на
мораторната лихва при запазен период от време на забавата -13.11.2017г. до
20.08.2018г.
Предвид изложеното по същество частната жалба е основателна и следва да се уважи.
Въззивният съд намира за нужно да отбележи изрично по
въпроса за допустимостта на жалбата, че същата е процесуално допустима в
хипотезата на незапочнат да тече в полза на частния жалбоподател и ищец в
процеса, на процесуален срок за обжалване на определението на Пазарджишки районен
съд за отказ да допусне исканото изменение.
Видно от мотивите, Пазарджишкият районен е постановил
изрично, че протоколното му определение с което е отказано да допусне исканото
изменение по чл.214 ал.1 от ГПК, е окончателно и неподлежи на обжалване. Съдът
е допуснал грешка от процесуален характер като не е съобразил указанията в т.7,
буква “б“ от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. на ВКС на РБ по
тълкувателно дело №1/2013г. на ОСГТК , в сила от същата дата, в която е прието,
че определението с което е отказано
увеличение на размера на иска подлежи на
обжалване когато искът не е предявен
като частичен/какъвто е и настоящия случай/, поради което на общо основание по
реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК същото подлежи
на инстанционен контрол тъй като прегражда по-нататъшното развитие на делото за
съответната част.
Независимо, че частната жалба е подадена на
17.07.2019г., а протоколното определение за недопускане на изменението на иска
е от дата 07.06.2019г., в хипотеза, в която съдът погрешно е посочил, че
постановеният от него акт е окончателен и не подлежи на обжалване, срокът за
обжалване на този акт реално не е започнал да тече, тъй като съдът в нарушение
на правомощията си по чл.7 ал.1 и ал.2 и
чл.9 от ГПК не е указал на страната
обратната възможност, а именно че може да
подаде жалба срещу акта му.Такова евентуално последващо уведомяване на
ищцата от съда за възможността да обжалва определението по чл.214 от ГПК не е
извършено от съда. Обжалването е реализирано чрез подадената въззивна жалба с
вх.№17910 от 17.07.2019г. като частната жалба против протоколното определение е
инкорпорирана в нея. В този смисъл частната жалба е процесуално допустима, тъй
като както се посочи страната не е била надлежно уведомена от исковия съд за
възможността си да обжалва този акт на съда
в съответствие и с постановеното ТР №1 от 09.12.2013г. на ВКС на РБ по
тълкувателно дело №1/2013г. на ОСГТК
-т.7, буква „б“ , цитирано
по-горе.
В този смисъл обжалваното протоколно опредение е неправилно
и като такова ще следва да се отмени като се допусне исканото от ищцата
изменение на предявените искове по размер по реда на чл.214 от ГПК.
В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ -Определение № 21 от 8.01.2014 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 7503/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Б.; Определение № 715 от 10.12.2015 г. на ВКС
по ч. т. д. № 3160/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.Б. и други.
Водим от горното и на основание чл.278 ал.2 във връзка с чл.214 ал.1 т.3 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд,
О
П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ протоколно определение на Пазарджишки районен
съд от 07.06.2019г. постановено по гр.д.№3421/2018г. по описа на същия съд. с
което е отказано да се допусне на основание чл.214 ал.1 от ГПК изменение на
предявените от ищеца А. Е.П. ***, ЕГН-**********
против „Г.-Ф.“ ООД, със седалище и адрес на управление в с.К., община Л., обл.П.,
ЕИК *********, представлявано от И.Ш.в, искове по размер.
ДОПУСКА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ИСКА предявен от А. Е.П. ***, ЕГН-********** против „Г.-Ф.“
ООД, със седалище и адрес на управление в с.К., община Л., обл.П., по чл.141
ал.7 от ТЗ във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 130дни по договор за
управление, от сумата 10690.38лв на
сумата от 16663.34лв и на иска по
чл.86 от ЗЗД-обезщетение за мораторна лихва за забава върху главницата, от сумата
746.85лв на сумата от 1161.90лв.
ВРЪЩА делото на Пазарджишки районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:
1. 2.